Благословенията на праведните

Както загатва самото заглавие на урока, той ще разгледа благословенията на праведните. Еврейската дума “заддик” (“праведен”) е ключовата дума в нашите текстове. “Зедек” (което се превежда и като “справедливост”), откъдето се извлича, се появява във въведението към цялата книга: “Притчи на Давидовия син Соломон... за да приеме поука за мъдро постъпване, в правда, съдба и справедливост [зедек]...” (Притчи 1:1-3). Онова, което ни казва книгата Притчи, е мъдростта е “праведност,” а “праведността” означава да се ходи според Божиите заповеди – да се ходи с вяра и покорност на онова, което Бог ни е призовал да бъдем и да правим. Праведността е дар, идващ от Бога. Противоположното е глупост и невярност. Мъдростта е справедливост или праведност; глупостта е грях и нечестие – и в стиховете, които ще проучим, контрастът между тях е поразителен.

Има една история за човек в лодка, започнал да пробива дупка под краката си там, където седял. Когато останалите хора в лодката настояли да спре, той отвърнал: “Това не е ваша работа. Това си е моето място!” Този абсурден отговор често се използва като извинение от грешниците, за да оправдаят поведението си. “Това е моят живот; той няма нищо общо с вас!” Разбира се, всичко, което правим или не правим, влияе на другите, особено на хората най-близо до нас. Кой не е изпитвал резултатите от действията на другите хора – били те добри или зли?

Принципът на единството между духовно-моралния и физическо-материалния живот е разгледан в стихове 3-5. Основната идея е, че нечестието или моралният недостиг не си струват, даже и да сте богати; и второ, праведността винаги бива възнаградена по един или друг начин, дори и да сте бедни.

В стихове 6 и 7 виждаме по-ранен израз на казаното от Исус за това как пожелаването е прелюбодейство, а омразата прилича на убийство. Прикриването на нашата омраза зад думите ни не винаги действа. Нечестивите мисли често пъти се издават чрез езика на тялото и тона на гласа ни. Възможно най-добрата начална точка за взаимоотношения с другите е “Да възлюбиш ближния си както себе си” (Левит 19:18; ср. с Матей 19:19). Както загатват стиховете, впечатлението, което можете да направите за добро, може да има трайно влияние върху другите. В края ние се занимаваме с определена доза здрав разум: не е ли по-добре да имаме добро име, отколкото лошо?

Устата (с нейните съставни части – езикът и устните) е най-важният орган в книгата Притчи. В превода на крал Джеймс думата “уста” се използва 50 пъти, “устни” се среща 41 пъти и “език” – 19. Употребата на този орган в речта е особено важна тема в Притчи 10 – 29.

Основното положение е изключително важно: нашите думи са много силни, било за добро или за зло. Езикът може да е най-добрият или най-лошият дар, който сме получили. Тази двойственост за езика е една от най-важните поуки в Притчи. Наистина, устата поражда живот, но тя може да донесе и смърт.

Обърнете внимание на израза “извор на живот” в стих 11. Той символично се позовава на качествата на мъдростта. Използва се по отношение на Господа (Псалм 36:9), Източника на живота. Същата образност се използва във връзка със светилището, от което извира воден поток (Езекил 47:1, 2). Исус използва метафората, за да илюстрира дара на Духа (Йоан 4:14). Така че сравнението на устата на праведните с “извор на живот” означава да го свържем със Самия Бог.

Тази уста се характеризира с позитивния дар на “живота.” Това качество ни казва каква трябва да е правилната функция на устата. Тя трябва да е сила за добро, а не за зло, източник на живот, а не на смърт. Казаното тук се вижда и в Яков 3:2-12.

Не забравяйте и че чрез речта, чрез “Своето могъщо слово” (Евреи 1:3) Бог създава небето и земята. Следователно, речта трябва да служи само за творчески цели.

Усещането за бъдещето и стойността на онова, което още не е видяно (вж. 2 Коринтяни 4:18) спомага за мотивирането на праведните да живеят правилно. Поради надеждата им в бъдещето, праведните се държат смирено, честно и състрадателно.

От друга страна, нечестивите живеят само за настоящето; интересуват се само от това, което виждат и от непосредствената награда. Мислят си, че са нещо повече от другите и се отдават на измами и насилие. Например, продавачите, които мамят клиентите си, може да получат непосредствената награда с по-висока цена, но в края може да изгубят клиентите си и бизнесът им може да пропадне (Притчи 11:3, 18).

Философката Сисела Бок убедително демонстрира как лъжата може да бъде вредна за обществото. Тя пише: “В такъв случай общество, чиито членове не са в състояние да различат истинната вест от измамната, би се срутило” (Лъжата: Морален избор в обществения и личния живот, стр. 19). Августин, когото Бок цитира в увода към книгата си, отбелязва, че “когато уважението към истината е сринато или дори леко отслабено, всичко става съмнително” (стр. xv).

Елън Уайт пише: “Лъжливите устни са отвратителни за Него. Той заявява, че в святия град “никак няма да влезе нещо нечисто, нито оня, който върши мерзост и който лъже.” Нека говоренето на истината не бъде поддържано с отпусната ръка или несигурно ръкостискане. Нека то стане част от живота. Заиграването с истината и разбиването й така, че да служи на нечии егоистични планове означава корабокрушение на вярата... Онзи, който произнася неистини, продава евтино душата си. Може да му се струва, че лъжите му служат при спешни случаи; може да му се струва, че напредва в работата си така, както не би могъл с честни постъпки. Но най-накрая достига до положение, когато не може да вярва на никого. Тъй като самият той е лъжец, той вече не вярва на нито една дума, произнесена от другите” (Е. Уайт, Моят живот днес, стр. 331).

Като се замислим колко са силни думите, трябва да се замислим и за лъжата, тъй като повечето лъжи се изричат с думи. Кой не е усещал жилването, предателството, чувството на осквернение, когато ни лъжат? Не е трудно да си представим общество, изпаднало в пълен хаос, ако лъжата се превърне в норма, вместо в отклонение от нормата.

Можем да погледнем на това и от друг ъгъл: ефектът на лъжата върху самия лъжец. Някои хора така са свикнали с нея, че тя вече не ги притеснява. Но много хора изпитват чувство на вина, на срам, когато лъжат. И това е добре за тях, защото това означава, че все още са податливи на Светия Дух.

Обаче си представете опасността за онзи, който лъже, но дори не се замисля за това!

Както видяхме в Притчи, голяма част от наставленията и поученията са представени чрез контрастирането на двата типа хора. “Мъдрият прави това, а глупакът прави онова.” “Благочестивият прави това, нечестивият прави онова.”

Разбира се, на практика във всеки един от нас има по малко мъдрост и глупост. С изключение на Исус, всички ние сме грешници, всички ние “не заслужаваме да се прославим от Бога” (Римляни 3:23). За щастие, имаме чудесното обещание, достигащо до нас в следващия стих: въпреки че сме грешници, чрез вяра можем да “се оправдаваем даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса” (Римляни 3:24).

В края цялото човечество ще се окаже в единия от двата лагера: хора, които ще бъдат спасени или изгубени.

Мъдрите са сравнени с трайно светило, докато нечестивите са сравнени с лампа, която ще угасне (Притчи 13:9). Мъдрият щесе наслаждава на добрият плод от работата си, докато грешникът ще пожъне зло (стихове 2, 25). Чрез децата си (Притчи 13:22) мъдрите ще имат бъдеще отвъд самите тях; а нечестивите ще оставят богатството си на непознати, дори на праведните (Притчи 13:22).

Идеята е, че животът на вяра и покорност на Господа е по-добър от живота на непокорство и глупост.

“Не е достатъчно да се прави словесна изповед на вярата в Христос и да сме записали имената си в църковния регистър... Каквото и да изповеданието ни, то няма стойност, ако Христос не се разкрива в делата на правдата” (Е. Уайт, Притчи Христови, стр. 312, 313 – ориг.).

“Най-голямата заблуда в дните на Христос бе, че самото съгласяване с истината представлява праведност. В цялата човешка история теоретичното познаване на истината не е било достатъчно за спасяване на душата... Върху най-тъмните страници от историята са отбелязани престъпления, извършени от фанатични привърженици на религията... Същата опасност съществува все още. Мнозина са убедени, че са християни просто защото се придържат към някакви богословски догми. Те обаче не са приложили истината във всекидневния си живот... Някои могат да изповядват вяра в истината, но ако тя не ги прави искрени, любезни, търпеливи, въздържани, благочестиви, истината става проклятие за тези, които я притежават, а чрез тяхното влияние - проклятие за света.

Правдата, проповядвана от Христос, е съобразяване на чувствата и живота към разкритата Божия воля” (Е. Уайт, Копнежът на вековете, стр. 309, 310 – ориг.).

1. Обсъдете как нашите решения влияят на другите за добро или за зло. Защо това е неизбежен житейски факт? Тази истина е разкрита за първи път в историята за Грехопадението, а последиците от избора на Адам и Ева се чувстват в живота на всеки един от нас до ден-днешен. Може да е изкусително да се опитваме да измерим обема на доброто и злото вследствие на решенията ни, но това е рисковано, защото често не сме наясно с въздействието на нашите решения. В такъв случай защо, в светлината на Бога и Неговия закон, трябва да изберем да вършим правото, независимо от какви последици се опасяваме.

2. Книгата Притчи прави ясно разграничение между праведния и глупака и от стиховете научаваме какво е правилно и какво – погрешно. Но защо трябва да сме много внимателни кого преценяваме като глупак? От друга страна, колко често сме били подмамвани от хора, считани от нас за праведни?

Хедър Уеек израснала в Делта Джънкшън – градче в края на магистралата „Аляска”. Като дете обичала да ходи на лагер всяко лято и си записвала всички преживявания в дневник. В началото написала: „Разбира се, трябваше да посетим богослужението и това беше много тъпо.”

С течение на годините лагерните богослужения започвали да й стават все по-интересни. Един от уроците й направил силно впечатление, тъй като там имало свещ и балон. Поставили балон над запалена свещ и той се пръснал. След това напълнили друг балон с вода и го задържали над свещта, но той останал цял! Човекът, обяснил, че ние сме като балона, а водата представлява Христос. Ако Христос е в нас, Той ни успокоява и ни дава мир и сила. Превръща се в сила, на която можем да се облегнем.

Сега Хедър се опитва да предаде тези уроци на летуващите, тъй като работи в лагера Поларис. Децата не са адвентисти и не идват от идеални семейства. Не са свикнали с дисциплина, ред и грижи от страна на някой друг. Често избухват. Понякога им се струва, че ненавиждат лагера, но продължават да го посещават. Дори когато преживяват някакви борби, те осъзнават че ние всъщност се грижим за тях.

Хедър признава, че работата в лагера Поларис я е научила на търпение. Работата ми е да ги водя по-близо до Бога. Изключително важно е да се проявява търпение и гъвкавост, както и упование в Бога. То ми дава сила да се справям с най-различни ситуации. Помага ми да оценявам още по-високо към хората, които са ми помагали и са ми предали идеята да помагам на другите и да бъда светлина на света.

Лагерът Поларис има нужда от нови помещения и такива неща като устойчиви на мечки бунгала, казва Хедър. След като семейство Муди не е вече там, единственият начин да заведем децата до лагера е като направил няколко деветдесетминутни пътувания с малко корабче. Тоалетните и баните се състоят от две външни къщички, парна баня и ледените води на езерото Алекнагик.

Примитивните условия не са пречка за Хедър. Цял живот съм живяла в Аляска, казва тя, и лагерът Поларисът е най-изолираното място, което някога съм посещавала. На това място обаче можеш да се почувстваш много близо до Бога. Наистина ми харесва да съм там.