Мей изпитвала големи затруднения в новото си училище. Имала часове по предмети, които никога преди не била учила, а освен това не знаела достатъчно английски, за да разбира за какво говорят учителите. Навела глава и заплакала. Учителката поставила ръка на рамото й и я попитала дали има нужда от помощ. Мей засрамено поклатила глава. „Не се безпокой – казала учителката спокойно. – Аз съм тук, за да ти помагам. Кажи ми от какво се нуждаеш.”

Мей никога не била виждала толкова любезна учителка. Тихо казала: „Не разбирам.” Учителката седнала до нея и още веднъж й обяснила урока. Мей се усмихнала. Вече разбрала всичко.

Мей живее в Мианмар. Нейният баща е християнин и желае Мей да учи за Бога. Когато научил за адвентното училище в Янгон недалеч от родния им град, той отишъл там. Сградата била стара, а класните стаи – препълнени, но децата изглеждали щастливи и учителите се грижели за учениците си. Бащата решил да я запише в това училище.

На Мей й харесало това, че в новото училище всичките й съученици работели заедно, за да научат уроците, вместо да се състезават кой да бъде пръв по успех в класа. Разбрала, че ученето може да е забавно.

Създала приятелства и с удоволствие изучавала новите предмети. След две години пожелала да се кръсти и родителите й с радост й разрешили. Мей продължила да учи и да съзрява. Разбрала какво означава да следва Исус във всичко.

Мей завършила училището в Янгон и се записала в адвентния колеж в Мианмар. Радва се да бъде адвентистка и член на Божието семейство. Като единствения адвентист в семейството, понякога Мей се чувства изолирана от роднините си. „Бих желала всички да се покланяме на Бога в същата вяра – казва тя. Толкова съм благодарна, че имах възможността да уча в адвентно училище и да науча пътя към Бога.”

Днес Мей е преподавател и помага на други деца да усвояват уроците си и да израстват духовно и умствено.