Запознах се със Спасителя, докато учех в едно семпло малко адвентно училище в родното ми село в Демократична Република Конго. Бог вложи в сърцето ми желание да разпространявам адвентната вест и аз започнах да споделям вярата си в района около моята домашна църква.

Чух за Глобалната мисия и започнах да работя за организирането на църква в едно бедно предградие на Киншаса. Намерих няколко адвентисти в областта и ги призовах заедно да се молим Бог да ни ръководи в укрепването на неговата църква. Тези няколко адвентисти доведоха приятелите си, за да изучаваме Божието слово и не след дълго бяха кръстени още 17 новоповярвали.

Прехвърлих се в друг район на Киншаса, където открих три адвентни семейства, които живееха далеч от най-близката църква. Започнахме да се събираме всяка сутрин в 5 ч. в двора на един от вярващите. Съседите ни слушаха как пеем и проповядваме и някои от тях се присъединиха към нас. Църковните членове поканиха и други свои приятели. Скоро 30 души започнаха да се събират в този малък двор.

Продължихме да нарастваме и днес се събират повече от 60 души заедно с децата. Дворът ни отесня и затова наехме една недовършена постройка без покрив. Покрихме я с мушама, за да се предпазваме от слънцето и дъжда. Въпреки липсата на покрив, ние не се тревожим. Идват все повече хора. Започнахме програма за изучаване на Библията и аз съм убеден, че ще продължим да нарастваме.

Когато собственикът на сградата, в която провеждаме богослуженията, завърши строежа, ще трябва да си намерим друго място за поклонение. Членовете ни са бедни. Повечето от тях нямат пари за храна и дрехи за семействата си и не могат да помогнат в построяването на молитвен дом. Имаме обаче изобилна вяра и се молим Бог да ни даде такъв дом.

Наскоро научихме, че Глобалната мисия ще ни помогне да намерим парче земя и да си построим църква. Радваме се, че световната църква се грижи за нас и ще ни помогне да издигнем скромен молитвен дом.

Нямаме библии, които да раздаваме на новите вярващи, и затова е трудно да поддържаме духовния им растеж. Много от църковните членове не могат да си позволят да плащат за градския транспорт, за да идват при нас всяка седмица. Нашата ситуация съвсем не е уникална за Африка. Ние не допускаме обстоятелствата да ни стряскат. Продължаваме да вървим по пътя си, радвайки се, че Царят на небето е наш Отец и че подготвя небесните имения за нас.