Исус изпитва истинско удоволствие да говори за Бог като за Баща. Според евангелията Той прилага името „Отец” към Бога повече от 130 пъти. В различни случаи прибавя прилагателни: „небесен Отец” (Матей 6:14), „живият Отец” (Йоан 6:57), „свят Отец” (Йоан 17:11) и „праведен Отец” (Йоан 17:25). Името описва интимната връзка, която би трябвало да ни обединява с Бог-Отец.

„Баща”, „Отец” традиционно означава любов, закрила, сигурност, поддръжка и идентичност за семейството. Бащата дава име на семейството и запазва членовете му заедно. Можем да се наслаждаваме на тези и много други привилегии, когато приемем Бог като свой Небесен Баща.

Въпреки че за нас е от особена важност да Го познаваме, целта ни не би трябвало да е само интелектуално и теоретично познание. В библейски смисъл да познаваме някого означава да имаме лична, интимна връзка с него. А колко повече това се отнася до нашия Небесен Баща!

През тази седмица ще изследваме какво поучава Исус относно Бог-Отец и Неговата безкрайна любов към нас. Ще разгледаме и близката връзка между Отец, Сина и Светия Дух.

Отец не е ново име за Бога. Старият Завет понякога Го представя като наш Баща (Исая 63:16; 64:8; Еремия 3:4, 19; Псалм 103:13). Но това не е най-често използваното име за Него. За Израел личното име на Бога е YHWH (вероятно произнасяно Яхве). То се появява повече от 6800 пъти в Стария Завет. Исус не идва да разкрие друг Бог, освен YHWH. По-скоро Неговата мисия е да изясни докрай откровението, дадено от Бог за самия Него в Стария Завет. И именно по този начин Той Го представя като наш Небесен Отец.

Исус разяснява, че Отец е „в небето”. Важно е тази истина да се помни, за да имаме правилно отношение към Бога. Имаме един любящ Отец, Който е загрижен за нуждите на Своите деца. В същото време признаваме, че този грижовен Отец е „в небето,” където Му се покланят милиони ангели, защото е единственият Суверен на Вселената, свят и всемогъщ. Фактът, че Той е нашият Отец ни кани да се обръщаме към Него с детско доверие. От друга страна истината, че Бог е в небесата, ни напомня за Неговата трансцендентност и за необходимостта да Му се покланяме с благоговение. Акцентирането върху един от тези аспекти за сметка на другия ще ни доведе до изкривена представа за Бога, с огромни последици за нашето практическо ежедневие.

Не всеки е имал любящ и грижовен баща. Поради различни причини някои хора може дори да не познават баща си. Ето защо за тях да наричат Бога свой Баща може да има малко смисъл, ако изобщо има такъв. Въпреки това всеки от нас има представа какъв би бил добрият земен баща. Освен това може би познаваме личности, които са образец на такъв баща.

Знаем, че човешките бащи далеч не са перфектни, но сме сигурни също така, че обичаме децата си и - въпреки нашите недостатъци - се опитваме да им дадем възможно най-доброто. Представете си тогава какво може да направи за нас нашия Отец в небесата.

Говорейки за Отец, Исус казва: „Никой кога да е не е видял Бога” (Йоан 1:18). Още от грехопадението на Адам и Ева грехът ни пречи да Го опознаем. Моисей иска да види Бога, но Той му обяснява: „Не можеш да видиш лицето Ми, защото човек не може да Ме види и да живее” (Изход 33:20). Въпреки това нашият приоритет трябва да бъде познаването на Бога, защото вечният живот – това е да познаваме Отец (Йоан 17:3).

Във великата борба главната атака на Сатана е насочена срещу Божия характер. Дяволът полага всякакви усилия, за да убеди всички, че Бог е егоистичен, жесток и своеволен. Най-добрият начин Бог да отговори на това обвинение е да дойде да живее на тази земя, за да се види колко лъжливи са обвиненията. Исус идва да представи Божието естество и характер и да коригира неверните представи на мнозина за Бога. „Единородният Син, Който е в лоното на Отец, Той Го изяви” (Йоан 1:18).

Исус е натъжен и учуден от въпроса на Филип. Неговото нежно смъмряне всъщност разкрива търпеливата Му любов към Неговите ученици. Отговорът Му предполага нещо от рода на: Възможно ли е, след като живеете близо до Мен, след като слушате думите Ми, виждате чудесата Ми – нахранването на множествата, изцеляването на болните и възкресяването на мъртвите, все пак да не Ме познавате? Възможно ли е да не разпознавате Отец в делата, които Той върши чрез Мен?

Провалът на учениците да опознаят Отец чрез Исус не означава, че Спасителят Го представя погрешно. Точно обратното - Исус е сигурен, че Бог-Отец е разкрит по-пълно, отколкото когато да било. Затова може да каже на учениците Си: „Ако бяхте познали Мен, бихте познали и Отец (...) Който е видял Мен, видял е Отец” (Йоан 14:7-9).

Исус идва, за да акцентира върху онова, което Старият Завет вече е заявил: Отец ни обича с несравнима любов (Еремия 31:3, Псалм 103:13).

„Ето каква любов ни е дал Отец - да се наречем Божии чеда!” (1 Йоан 3:1). Удивително е, че Всемогъщият Бог, управляващ огромната Вселена, позволява на нас - незначителните и окаяните грешници, които живеят на една незабележима сред милиардите галактики планета - да Го наричаме Отец. Прави го, защото ни обича!

Христос не е прикован на кръста, за да породи любов към човечеството в сърцето на Отец. Изкупителната Му смърт не е средство, което да убеди Бога да ни обича. Тя е промислена за нашето спасение, защото Отец ни е възлюбил още преди основаването на света. И какво по-голямо доказателство бихме могли да имаме за Неговата любов от жертвата на Исус на кръста?

„Нашият Небесен Баща ни обича не заради това велико изкупление, напротив ­ промисля изкуплението, защото ни обича” (Е. Уайт, Пътят към Христос. Стр. 13 - ориг.).

Някои са склонни да мислят, че Отец се колебае дали да ни обича. Независимо от това фактът, че Исус е наш Застъпник, не означава, че се налага да убеждава Отец да ни обича. Самият Христос отклонява тази погрешна представа, като казва: „Сам Отец ви обича” (Йоан 16:27).

Важно е да знаем, че някой се грижи за нас. Въпреки че някои хора могат да бъдат безразлични и да се отнасят пренебрежително към другите, Исус учи, че Небесният Отец се грижи за нас по всевъзможни начини. Неговата милост и нежност не са зависими от възходи и падения, толкова често срещани в човешкия темперамент; любовта Му е безусловна и неизменна, независима от обстоятелствата.

„Никоя част от житейския ни опит не е толкова тъмна, че Бог да не може да я прочете. Няма положение, колкото и объркано и трудно да е, което Той да не може да разреши. Никаква беда не може да сполети и най-незначителното от Неговите деца, никаква грижа не може да нападне душата, никаква радост не може да ни развесели, никаква искрена молитва не може да се отрони от нечии устни, без Той да ги забележи или да не Го засегнат непосредствено. “Той изцелява съкрушените по сърце и превързва раните им” (Псалм 147:3). Отношението между Бога и всяка душа е така лично, специално и пълно, като че ли не съществува друг човек на земята, за когото Той да се грижи или за когото да е дал Своя любим Син” (Е. Уайт, Пътят към Христос. Стр. 100 - ориг.).

На фона на всички окуражителни думи тук не можем да пренебрегнем факта, че ни връхлитат трагедии и страдания. Дори и в стиховете за днес Исус изтъква: „Доста е на деня злото, което му се намери” (Матей 6:34), което означава, че не всичко ще върви по мед и масло за нас. Трябва да живеем със злото и с всичките му ужасни последици. Въпросът е, че дори и на фона на всичко това можем да сме уверени в любовта на Отец към нас – любов, разкрита ни по толкова много начини, но преди всичко чрез кръста. В такъв случай от колко решаващо значение е постоянно да помним даровете и благословенията на нашия Небесен Отец! В противен случай можем лесно да се обезсърчим, когато ни сполети неизбежното зло.

По различни начини Исус поучава и показва, че три Личности съставляват Божеството: Отец, Синът и Светият Дух. Въпреки че не можем да обясним тази истина рационално, ние я приемаме чрез вяра (като много от истините, разкрити в Писанието) и заедно с апостол Павел се стремим да познаем „тайната Божия” (Колосяни 2:2). Това означава, че макар да има много неща, които не разбираме, можем да търсим чрез вяра, послушание и молитва, както и да изследваме, за да научаваме все повече и повече.

Точно преди края на земното Си служене Исус обещава на Своите притеснени ученици, че ще изпрати Светия Дух. Тук отново виждаме трите Лица на Бога, които действат заедно. „Аз ще поискам от Отец – уверява ги Спасителят – и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас завинаги (...) Духът на истината” (Йоан 14:16, 17, 26).

Исус обяснява, че в спасителния план има пълна хармония и сътрудничество между трите Божествени Личности. Синът прославя Своя Отец, изтъквайки Неговата любов (Йоан 17:4), и Светият Дух прославя Сина, разкривайки Неговата благодат (и любов) към света (Йоан 16:14).

Прочетете глава „Личен Бог” от книгата на Елън Уайт „Свидетелства към църквата”, том 8.

„За да усили нашето упование в Бога, Христос ни учи да се обръщаме към Него с ново име, отвеждащо мисълта ни към най-скъпите за човешкото сърце връзки. Дава ни привилегията да наричаме безначалния Бог свой Баща. Назовавайки Го с това име, изявяваме любовта и доверието си към Него. То е залог за вниманието и за родството Му с хората. Изречено, когато Го молим да благоволи към нас или да ни благослови, то гали като музика слуха Му. И за да нямаме опасението, че по този начин проявяваме самонадеяност, Господ повтаря това поучение няколко пъти. Чрез него Той копнее да ни приближи до Себе Си.

Създателят на Всемира гледа на нас като на Свои деца. Изкупил ни е от лекомисления свят и ни е избрал за членове на царското семейство, за синове и дъщери на Небесния Цар. Отправил е към нас покана да Му се доверим с упование, по-дълбоко и по-силно от това на дете към земния му баща. И родителите обичат децата си, но Божията любов е по-голяма, по-широка и по-дълбока от човешката. Тя е неизмерима” (Е. Уайт, Притчи Христови. Стр. 141 – ориг.).

„Нашият Небесен Отец изразява любовта Си към всеки от нас поотделно чрез голготския кръст. Отец ни обича! Той е изпълнен със състрадание и нежна милост” (Е. Уайт, Знамения на времето, 30 септември 1889 г.).

1. Ако някой ви каже, че му е трудно да обича Бога и да Му се довери като на Небесен Отец поради лошите преживявания със земния си баща, как бихте помогнали на този човек да обикне Бога и да Му има доверие?

2. Знаем, че Бог ни обича. Тогава защо има страдание?

3. Помислете за невероятните размери на Вселената. Помислете също, че Този, Който я е създал – Исус - е Същият, Който е умрял за нас на кръста. Как да настроим ума си спрямо тази невероятна новина? Как да се научим да се радваме миг след миг на това неизразимо прекрасно откровение на Божията любов?

Запознах се със Спасителя, докато учех в едно семпло малко адвентно училище в родното ми село в Демократична Република Конго. Бог вложи в сърцето ми желание да разпространявам адвентната вест и аз започнах да споделям вярата си в района около моята домашна църква.

Чух за Глобалната мисия и започнах да работя за организирането на църква в едно бедно предградие на Киншаса. Намерих няколко адвентисти в областта и ги призовах заедно да се молим Бог да ни ръководи в укрепването на неговата църква. Тези няколко адвентисти доведоха приятелите си, за да изучаваме Божието слово и не след дълго бяха кръстени още 17 новоповярвали.

Прехвърлих се в друг район на Киншаса, където открих три адвентни семейства, които живееха далеч от най-близката църква. Започнахме да се събираме всяка сутрин в 5 ч. в двора на един от вярващите. Съседите ни слушаха как пеем и проповядваме и някои от тях се присъединиха към нас. Църковните членове поканиха и други свои приятели. Скоро 30 души започнаха да се събират в този малък двор.

Продължихме да нарастваме и днес се събират повече от 60 души заедно с децата. Дворът ни отесня и затова наехме една недовършена постройка без покрив. Покрихме я с мушама, за да се предпазваме от слънцето и дъжда. Въпреки липсата на покрив, ние не се тревожим. Идват все повече хора. Започнахме програма за изучаване на Библията и аз съм убеден, че ще продължим да нарастваме.

Когато собственикът на сградата, в която провеждаме богослуженията, завърши строежа, ще трябва да си намерим друго място за поклонение. Членовете ни са бедни. Повечето от тях нямат пари за храна и дрехи за семействата си и не могат да помогнат в построяването на молитвен дом. Имаме обаче изобилна вяра и се молим Бог да ни даде такъв дом.

Наскоро научихме, че Глобалната мисия ще ни помогне да намерим парче земя и да си построим църква. Радваме се, че световната църква се грижи за нас и ще ни помогне да издигнем скромен молитвен дом.

Нямаме библии, които да раздаваме на новите вярващи, и затова е трудно да поддържаме духовния им растеж. Много от църковните членове не могат да си позволят да плащат за градския транспорт, за да идват при нас всяка седмица. Нашата ситуация съвсем не е уникална за Африка. Ние не допускаме обстоятелствата да ни стряскат. Продължаваме да вървим по пътя си, радвайки се, че Царят на небето е наш Отец и че подготвя небесните имения за нас.