"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Да променяш живота на хората


В детските ми години семейството ми живееше близо до адвентната църква в нашия град в Северна Намибия. Майка ни ни водеше църква, макар че не бяхме адвентисти. Църквата ми харесваше. В съботния следобед пътувахме до околните села да пеем и да говорим за Бога. Когато навърших осем години, семейството ми се премести и аз не можех вече да ходя на църква.

Когато поотраснах, започнах да бия другите деца в училище. Знаех, че това е нещо лошо, но ми харесваше да имам власт. Родителите ми постоянно ми намираха работа и ме пращаха да продавам на пазара, за да не си създавам неприятности. Една събота се измъкнах от работа и отидох да играя футбол. Видях адвентна църква близо до игралното поле и започнах да наблюдавах как децата влизат вътре. Бяха облечени добре и изглеждаха щастливи. Пожелах да приличам на тях.

Напуснах игралното поле и се запътих към църквата. Познах някои от тях, които бяха от моето училище. Очаквах да се отнесат лошо към мене, но те бяха много добронамерени. Приветстваха ме с добре дошъл в тяхната група. След началото на богослужението те ме поканиха да се присъединя към тях. Бях доста притеснен. Дрехите ми бяха овехтели, нямах и обувки, но това не направи впечатление на никого.

По време на богослужението един от ръководителите обяви, че новият Клуб на изследователите се нуждае от повече членове. Не знаех кои са изследователите, но ми се стори, че е нещо интересно и пожелах да ме запишат. Ръководителят ме покани на събранието още същия следобед.

Казах на майка ми, че съм бил на църква и желая отново да отида там. Тя кимна в знак на одобрение. След време започнах да взимам по-малките ми сестри. След това поканих и братовчедка ми. Тя също започна да посещава събранията на изследователите и след време се присъедини към църквата.

Предадох живота си на Бога. Майка ми вижда как Бог ме променя и това я радва. Другите също го забелязват. Престанах да се бия. Бог ми показа как са се чувствали тези деца, когато съм се отнасял лошо към тях. Сега се опитвам да бъда любезен с околните и да насърчавам децата, с които общувам.

Бог ми даде страхотна работа! Помагам да се записват библейските истории за хора от племето Химба, повечето от които не могат да четат. Радвам се, че Бог ме оставя да променям живота на хората. Майка ми е от племето Химба и аз искам да покажа на тези хора, че Исус ги обича и желае да живее с тях завинаги.


* Вилем Хификепуние е студент и служи на Бога в Опуво, Северна Намибия.

Свързан урок >>