"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Христос и неговият закон Кийт Бъртън
Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2014 г.

Урок 3 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 12 - 18 април 2014 г.

Христос и религиозното предание


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 12 април
Стих за запаметяване:
„Тези хора се приближават при Мен с устата си, и Ме почитат с устните си. Но сърцето им отстои далеч от Мен. Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди” (Матей 15:8, 9).

Джон Уесли, основателят на Методистката църква, твърди, че теологията на всеки човек се повлиява от четири фактора: вяра, разум, Писанието и преданието (традициите). Но той няма предвид, че всички страни са еднакво авторитетни. Посочва, че Библията е основополагаща, но също така признава, че вярата на отделния човек, способността за разумни разсъждения и религиозната традиция засягат начина, по който Библията се тълкува. Ако днес Уесли можеше да възкръсне, той шокирано би установил, че много от съвременните теолози от неговата традиция (а и от други традиции) сега ценят разума, преданието или личното мнение повече, отколкото ученията на Писанието.


През тази седмица урокът проучва религиозните предания и традиции, на които книжниците и фарисеите основават много от своите учения. Равините, които първоначално записват тези предания, проявяват голям респект към Писанията и нямат никакво намерение преданията им да бъдат издигнати до статута на Божието Слово. Но някои от ревностните им ученици объркват метода с вестта и по този начин изместват фокуса от Божието писано откровение към човешките предания.


За тази седмица прочетете:
Матей 23:1-7; 15:1-6; 5:17-20; Исая 29:13; Римляни 10:3



Моисеевото седалище Неделя - 13 април

Изглежда на пръв поглед, че „книжниците и фарисеите” са две отделни групи, които просто са събрани заедно. Но всъщност книжниците са подразделение на фарисеите (вж. Деяния 23:9). Фарисеите стават видима група по времето на Гръцката империя. Смята се, че са остатък от благочестива еврейска секта, позната под името Хасидим, спомогнала за борбата в Макавейската революция против Гърция.

Името „фарисеи” произлиза от еврейското „парас”, което означава „да отделя”. Във век, когато много евреи до голяма степен се повлияват от езическите култури, фарисеите приемат за свой дълг всеки евреин от мъжки пол да бъде обучаван на закона. За осъществяването на тази задача те основават длъжността „равин”, което буквално означава „моят велик” или „моят учител”. С думите „На Моисеевото седалище седят книжниците и фарисеите” Исус признава тяхното положение като учители на народа (Матей 23:2, 3). Все пак, те поне поемат отговорността хората да бъдат наставлявани в пътя на закона.


Прочетете Матей 23:1-7. Кой според тези стихове е един от най-големите проблеми на Исус с книжниците и фарисеите?


Повечето от препратките към книжниците и фарисеите в евангелията са негативни. Като се има предвид съучастничеството на мнозина от тях (но не на всички) в смъртта на Исус и в гонението на Неговите последователи, този негативизъм е напълно оправдан. Членовете на тези групи като че ли се крият зад ъглите и се притаяват зад дърветата, само чакайки хората да допуснат грешки, за да наложат спрямо тях закона в цялата му тежест. Този имидж на фарисеите е толкова често срещан в Писанието, че името им обикновено се използва като синоним на законник. Вглеждайки се в текста, ние установяваме, че големият проблем на Исус с фарисеите не е толкова желанието им другите да спазват Мойсеевия закон, а фактът, че самите те не го спазват. Те са двулични – едно говорят, друго вършат – и дори когато постъпват правилно, са водени от погрешни подбуди.


Прочетете отново думите на Исус спрямо книжниците и фарисеите. Как можем да се уверим, че не се провиняваме в същите неща?




Човешки заповеди Понеделник - 14 април

Въпреки че книжниците и фарисеите седят на „Моисеевото седалище,” техният източник на авторитет за религиозните навления се простира отвъд Стария Завет. Законът, използван от фарисеите, се състои от тълкувания на водещите равини. Тези тълкувания нямат за цел да заменят Писанието, а да го допълнят. Първоначално те се предават устно, но по-късно книжниците започват да ги събират в книги.

Първата официална публикация на равинския закон се появява чак в края на II век сл.Хр., когато равинът Йехуда Ха-Наси (Княз Юда) публикува Мишна. Законите, записани в Мишна, отразяват около четири века равински тълкувания. Сред равините, участвали в съставянето на сборника, са мнозина, живели по времето на Исус, най-известните от които са Хилел и Шамай. Сред тях е и Гамалиил, внук на Хилел и учител на апостол Павел.


Прочетете Матей 15:1-6. Кой е спорният въпрос в тези стихове? Каква грешка се старае да поправи Исус?


В първия урок научихме, че равинските закони са наречени „халака”, което означава „да ходя”. Равините смятат, че ако човек ходи в пътя на по-маловажните закони, той ще спазва и по-важните по подразбиране. Но някъде по пътя маловажните закони придобиват статута на важни и след известно време вече е трудно да се различат библейските закони от преданията.

Като че ли Исус няма проблем с факта, че фарисеите си имат свои собствени правила. Но Той има проблем с издигането на тези правила до статута на „доктрини”. Нито един човек няма право да създава религиозни ограничения и да ги издига до нивото на Божии наредби. Но това не означава, че на групите вярващи е забранено да създават правила, спомагащи им да ръководят поведението на общността. Практичните наставления могат да помогнат на хората да спазват закона. Но те никога не трябва да заемат мястото на самия закон.


Кои правила, традиции и обичаи имаме ние като адвентисти от седмия ден, за които смятаме, че ни помагат да живеем по-вярно съобразно със закона?




Преданията на старейшините Вторник - 15 април

Както видяхме, някои от равините обръщат толкова много внимание на правилата и преданията, създадени да подпомагат спазването на Моисеевия закон, че вече не правят разлика между закона и преданията. След известно време думите на равините придобиват каноничен статут. Хората ги смятат за също толкова задължителни, колкото и самото Писание. По всяка вероятност, когато за първи път записват коментарите си, равините нямат никакво намерение да ги прибавят към страниците на Писанието. Но посветените им ученици сигурно смятат за свой дълг да споделят тези уникални тълкувания с целия народ.


Прочетете отново Матей 15:1, 2. На кой текст от първите пет книги на Моисей се основава това предание? Вж. също Марк 7:3, 4 и Матей 15:11.


Човек трябва много да се потруди, за да открие библейски стих, заповядващ: „Да миеш ръцете си преди хранене”. Но тази забележка не би изненадала книжниците и фарисеите, застанали пред Исус. Те уточняват, че учениците не нарушават Моисеевия закон, а „преданието на старейшините”. Интензитетът, с който задават въпроса, ни навежда на мисълта, че за фарисеите това е сериозно религиозно нарушение. Здравните специалисти и родителите сигурно биха желали да предоставят хигиенни или психологически основания за очевидно маниакалното придържане на фарисеите към миенето на ръцете. Но учените са на мнение, че въпросът касае церемониалната нечистота. Явно фарисеите са загрижени, че в ежедневието си хората докосват предмети, които са били осквернени. Следователно, ако се хранят, без да си измият ръцете, те церемониално ще се осквернят, докосвайки храната. Предвид факта, че насочват обвинението си против учениците на Исус, бихме могли да заключим, че Той лично не нарушава добре познатото предание (Марк 7:3). Въпреки това Исус е наясно, че фарисеите са специалисти по дреболиите.


Прочетете Исая 29:13. Кои съществени библейски принципи са разкрити тук? Защо е толкова важно да ги помним?




Човешки предписания Сряда - 16 април

„Заместването на Божиите заповеди с човешки наредби не е престанало и до днес. Даже и сред християните се намират постановления и обичаи, които нямат по-добра основа от тази на преданията на отците. Такива наредби, почиващи единствено върху човешки авторитети, са заместили много Божии постановления. Хората държат здраво на своите предания, почитат своите обичаи и намразват тези, които се опитват да им посочат заблудата (...) Вместо авторитета на така наречените църковни отци, Бог ни кани да приемем словото на вечния Отец, Господаря на Небето и земята” (Е. Уайт, Копнежът на вековете. Стр. 398 – ориг.).


Прочетете Матей 15:3-6, но в контекста на Изход 20:12, Второзаконие 5:16, Матей 19:19 и Ефесяни 6:2. Кои две сериозни обвинения отправя Исус към фарисеите?


Когато се конфронтират с Исус относно миенето на ръцете, фарисеите очакват Той да отговори директно на обвинението им. Но, верен на Своя уникален стил, Исус им отправя въпрос, достигащ до същността на проблема. Господ иска да разберат, че проблемът не е в миенето на ръцете или в плащането на десятък, а в издигането на човешките стандарти над Божиите. Фарисеите могат да предоставят логично обяснение за стриктното си придържане към миенето на ръцете. Несъмнено, те разсъждават, че това е израз на безпрецедентната им любов към Бога и Неговата кауза.

Въпреки че фарисеите сигурно имат логични подбуди за действията си, Бог не очаква от хората да Го почитат съобразно собствените си правила. Добре е, че са загрижени за дисциплината и за светия живот, но тази загриженост никога не трябва да засенчва Божията воля. Фарисеите би трябвало да си припомнят, че 613-те заповеди, описани в Моисеевия закон, са в съгласие и не си противоречат. Нито една от тях не би могла да измести друга. Но настояването на фарисеите да бъде следвано „преданието на старейшините” прави Божието Слово невалидно (Матей 15:6), поне що се касае до самите тях. Несъмнено, възприемайки себе си като защитници на закона, те сигурно са шокирани, дори скандализирани, от твърдението, че на практика го нарушават точно с преданията, за които смятат, че помагат на хората да го спазват по-добре!




Извънредна праведност (Матей 5:20) Четвъртък - 17 април

Прочетете Матей 5:17-20. В контекста на урока за тази седмица, кои са някои от начините, по които можем да разбираме увещанието на Исус в Матей 5:20? Вж. също Римляни 10:3.


Прочетен изолирано, стихът в Матей 5:20 може да се разглежда като подканване да бъдем по-големи фарисеи от фарисеите; т.е. да правим каквото правят те, но да го правим в повече.

Но това ли казва Исус? За щастие отговорът на този въпрос е на наше разположение. Вчерашният урок посочва, че за книжниците и фарисеите не е необичайно да издигат преданията над Божия закон. Налага се Исус да им каже, че постъпките им на практика правят ясното Божие Слово невалидно. Урокът от понеделник също споменава, че макар книжниците и фарисеите по всяка вероятност да имат добро съдържание в учението си, мнозина от тях живеят двулично.

Предвид всичко това не е трудно да разберем истинските чувства, ръководещи Исус при произнасянето на тези думи. Напълно възможно е Той да се позовава на казаното от Него на друго място: „И тъй, който наруши една от тези най-малки заповеди и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство” (Матей 5:19). Фарисеите са толкова съсредоточени в закони с човешки произход, че грубо нарушават Божия закон. Тяхната праведност се основава на собствените им усилия и следователно е дефектна. Много отдавна Исая е обявявил, че човешката праведност е като „омърсена дреха” (Исая 64:6).

Праведността, която Исус насърчава, започва от сърцето. В случая с миенето на ръцете Исус посочва грешката на фарисеите, цитирайки Исая 29:13: „Тези люде (...) Ме почитат с устните си, но сърцето им отстои далеч от Мен”. Праведността, която Бог търси, е много по-дълбока от видимите постъпки.

Исус призовава за праведност, надвишаваща праведността, която самите фарисеи са смятали, че притежават. Тя не се получава чрез отмятане на всяка точка по списъка със задачи. Тази праведност може да бъде получена само чрез вяра в Исус Христос, когато изисквамр за себе си Неговата праведност. Това е праведност, идваща от пълното предаване на Аз-а и от страстното осъзнаване, че се нуждаем от Исус като наш Заместник и Пример.


Прочетете Римляни 10:3. Как този текст ни помага да разберем каква е целта на истинската праведност?




Разширено изучаване Петък - 18 април
Прочетете още:

От книгата Копнежът на вековете главите „Предания” и „Изобличаване на фарисеите”. Прочетете и Матей 23 гл.

„Нека всички, които слушат човешки авторитети, които приемат обичаите на църквата или преданията на отците, да обърнат внимание на съдържащото се в Христовите думи предупреждение: „Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди” (Е. Уайт, Копнежът на вековете. Стр. 398 – ориг.).

За разискване:

1. Кои са някои от традициите, които ние като адвентисти от седмия ден следваме? Защо е толкова важно да осъзнаем, че те са именно традиции? Защо традициите са важни и каква е ролята им в живота на нашата общност? Кои от тях имат универсална значимост и кои се основават на местни и културни фактори?

2. „Вярващите често са позволявали на врага да работи чрез тях в същото време, когато е трябвало да бъдат напълно посветени на Бога и на напредъка на Неговото дело. Те несъзнателно са се отклонявали от пътя на правдата. Съхранявайки дух на критикарство и търсене на грешки, дух на фарисейско благочестие и гордост, те са наскърбявали Божия Дух и са причинявали голямо закъснение в работата на Божиите вестители” (Е. Уайт, Свидетелства към Църквата. Том 9, стр. 125 – ориг.). Как можем „несъзнателно” да се отклоним от пътя на правдата? Какви стъпки трябва да предприемем, за да избегнем падането в капана на собствената ни праведност?

3. Размишлявайте за реда на богослужението във вашата църква. Защо то е подредено точно по този начин? Какво е значението на всяко отделно нещо в него (например призива за молитва, прославата на Бога, пасторската молитва и пр.)? Какви уроци можем да научим от църковното богослужение, които да ни помогнат да осъзнаем колко много традиции са вплетени в нашата вяра? В същото време трябва да се запитаме дали наистина е лошо, ако това са само традиции и нищо друго?




Разказ
Да променяш живота на хората

В детските ми години семейството ми живееше близо до адвентната църква в нашия град в Северна Намибия. Майка ни ни водеше църква, макар че не бяхме адвентисти. Църквата ми харесваше. В съботния следобед пътувахме до околните села да пеем и да говорим за Бога. Когато навърших осем години, семейството ми се премести и аз не можех вече да ходя на църква.

Когато поотраснах, започнах да бия другите деца в училище. Знаех, че това е нещо лошо, но ми харесваше да имам власт. Родителите ми постоянно ми намираха работа и ме пращаха да продавам на пазара, за да не си създавам неприятности. Една събота се измъкнах от работа и отидох да играя футбол. Видях адвентна църква близо до игралното поле и започнах да наблюдавах как децата влизат вътре. Бяха облечени добре и изглеждаха щастливи. Пожелах да приличам на тях.

Напуснах игралното поле и се запътих към църквата. Познах някои от тях, които бяха от моето училище. Очаквах да се отнесат лошо към мене, но те бяха много добронамерени. Приветстваха ме с добре дошъл в тяхната група. След началото на богослужението те ме поканиха да се присъединя към тях. Бях доста притеснен. Дрехите ми бяха овехтели, нямах и обувки, но това не направи впечатление на никого.

По време на богослужението един от ръководителите обяви, че новият Клуб на изследователите се нуждае от повече членове. Не знаех кои са изследователите, но ми се стори, че е нещо интересно и пожелах да ме запишат. Ръководителят ме покани на събранието още същия следобед.

Казах на майка ми, че съм бил на църква и желая отново да отида там. Тя кимна в знак на одобрение. След време започнах да взимам по-малките ми сестри. След това поканих и братовчедка ми. Тя също започна да посещава събранията на изследователите и след време се присъедини към църквата.

Предадох живота си на Бога. Майка ми вижда как Бог ме променя и това я радва. Другите също го забелязват. Престанах да се бия. Бог ми показа как са се чувствали тези деца, когато съм се отнасял лошо към тях. Сега се опитвам да бъда любезен с околните и да насърчавам децата, с които общувам.

Бог ми даде страхотна работа! Помагам да се записват библейските истории за хора от племето Химба, повечето от които не могат да четат. Радвам се, че Бог ме оставя да променям живота на хората. Майка ми е от племето Химба и аз искам да покажа на тези хора, че Исус ги обича и желае да живее с тях завинаги.


* Вилем Хификепуние е студент и служи на Бога в Опуво, Северна Намибия.

Created by ULimited®