Мохамед погледнал към старата училищна сграда и се зачудил защо родителите му причиняват това. Той живеел с родителите си в Замбоагна – град в южната част на Филипините.

Приятел им бил разказал за адвентното училище и те отишли да го проучат. Видели една стара сграда, която имала нужда от сериозен ремонт. Директорът ги уверил, че училището ще се премести много скоро. Родителите на Мохамед обаче не виждали течащия покрив или дупките по щорите. Виждали само щастливи деца, които харесват учителите си и учители, които наистина се грижат за децата. Решили да изпратят Мохамед в адвентното училище.

С голяма неохота Мохамед влязъл в класната стая и се зачудил дали въобще ще успее да се сприятели с някого. Още преди началото на часа няколко ученика го поздравили с добре дошъл. По време на обедната почивка няколко момчета го поканили да се храни с тях, а в почивките да се присъедини към игрите им. Може би новото му училище не било чак толкова лошо! Намерил приключенците и много му харесало да излиза на лагер сред природата и да се учи на нови умения като например връзване на възли.

В края на учебната година учителят на Мохамед съобщил, че след като свърши лятната ваканция, ще се преместят в ново училище. Децата с радост се заели да опаковат учебниците, да чистят килерите и да изпразват шкафовете с книги. През първия ден от ваканцията всички ученици се отдалечили на известно разстояние, за да наблюдават как училището им се срива.

Когато се завърнал след ваканцията и видял новото училище, Мохамед останал удивен. Учениците отново помогнали на учителите да разопаковат книгите и да вкарат новите чинове. Мохамед харесва новото си училище, но сега вече знае, че не е важна сградата, а това, което се случва вътре в класната стая. „В това училище се научих да обичам Бога – казва той. – Родителите ми са щастливи, аз – също.”