"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Христос и неговият закон Кийт Бъртън
Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2014 г.

Урок 11 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 7 - 13 юни 2014 г.

Апостолите и законът


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 7 юни
За тази седмица прочетете:
„Тъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра” (Римляни 7:12).

Имайки предвид множеството доказателства за продължаващата валидност на Божия закон, защо толкова много християни спорят, че той вече е невалиден?

Първо, някои (както видяхме) разглеждат определени новозаветни стихове, осъждащи фалшивото разбиране на функциите на закона, но стигат до заключението, че проблемът е в самия закон. В резултат заявяват, че Десетте заповеди не са задължителни за хората, намиращи се под Новия Завет.

Второ, други са толкова убедени, че съботата не е обвързваща за християнина, щото, за да оправдаят становището си, претендират, че всички заповеди са „разпънати с Христос на кръста”.

Трето, някои отстояват, че другите девет заповеди са валидни, но не и четвъртата, отнасяща се до седмия ден, събота. Тя – според тях – е заменена с неделята, която се спазва в памет на възкресението на Исус.

Във връзка с тези становища съществуват множество проблеми. През тази седмица ще разгледаме отношението на Христовите апостоли към закона, тъй като, ако той е премахнат или променен след Христовата смърт, те със сигурност трябва да знаят нещо по въпроса.

За тази седмица прочетете:
Римляни 3:31; 6:15; Деяния 10:9-14; Йоан 15:1-11; Яков 2:1-26; Евреи 3:7-19; Юда 5-7



Павел и законът Неделя - 8 юни

Твърди се, че апостол Павел е истинският основател на християнството. Разбира се, това становище е погрешно. Въпреки че допринася много за нашето теологично разбиране на християнската доктрина, включително и за написването на 13 от 27-те новозаветни книги, на практика всички учения в писанията му могат да бъдат открити и на други места в Библията. Основната причина, поради която някои твърдят, че Павел основава „нова” религия, е неправилното разбиране на неговото учение за закона и благодатта.


Разгледайте следните стихове: Римляни 3:28; 6:14; 7:4 и Галатяни 3:24, 25. Защо на пръв поглед не е трудно да разберем становището на хората, че тези стихове премахват закона?


Прочетени изолирано, тези стихове определено оставят впечатлението, че законът вече не е валиден за християните. Но всички те са част от един по-широк контекст, който трябва да разгледаме, за да разберем какво казва Павел всъщност.


Проучете пасажите, в които се намира всеки един от горепосочените стихове. Обърнете особено внимание на Римляни 3:31; 6:15; 7:7-12 и Галатяни 3:21. Как тези стихове, както и контекстът им като цяло, ни помагат да разберем по-добре идеята на ап. Павел за закона?


На тези, които не разбират концепцията за оправдание чрез вяра, може би им се струва, че апостолът си противоречи. Той едновременно твърди, че християнинът вече не е под закон, но същият този християнин е длъжен да спазва закона. Проблемът се разрешава, когато си спомним, че Бог изисква праведност от хората, претендиращи, че имат връзка с Него. Стандартът на праведността е Божият закон. Но когато се сравняват с този закон, хората се оказват недостатъчни и, следователно, биват осъдени от него. Ако законът е средството за спасение, никой от нас не би имал надежда за вечен живот. Надеждата на християнина не се намира в закона, а в Исус Христос, Който не само съвършено го спазва, но и чрез Божията чудодейна сила позволява на вярващите да споделят Неговата праведност (Римляни 8:3, 4). Сега християнинът може да служи на Божия закон с чиста съвест, тъй като Христос ни е освободил от осъждането му (Римляни 7:258:2). Благодатта, идваща чрез Спасителя, не ни освобождава от закона, а ни помага да го спазваме.




Апостол Петър и законът (1 Петрово 2:9) Понеделник - 9 юни

Петър е един от най-близките апостоли на Исус. Като един от първите избрани, той присъства на много от основните събития в служенето на Спасителя. Именно той в Кесария Филипова заявява, че Исус е Месия. Петър Го следва до дома на Кайафа в нощта на арестуването и по време на процеса срещу него. А сутринта, когато възкръсналият Христос се явява на учениците край морето, Петър е този, който получава специални наставления за служенето Си. Когато първата група вярващи се събира на Петдесетница, Петър е главният говорител. Ако законът по някакъв начин е бил променен, то този апостол със сигурност щеше да знае това.


Какво разбираме от Деяния 10:9-14 за придържането на Петър към еврейския закон след възнесението на Исус? Ако апостолът разсъждава по този начин за законите относно храната, какъв би бил възгледът му за валидността на Десетте заповеди?


Петър получава това видение няколко години след възнесението на Исус. В резултат от проповядването на учениците хиляди евреи приемат Исус като Месия. В библейския доклад няма нищо, което да загатва, че съдържанието на християнската вест включва наставления за отхвърляне на закона. Случаят, описан в Деяния 10 гл., по мощен начин демонстрира, че първите християни напълно са се идентифицирали с еврейските си корени.


Сравнете 1 Петрово 2:9 с Изход 19:6. Какво е съдържанието на Изход 19:6?


Когато Петър нарича слушателите си „царско свещенство, свят народ”, те веднага биха си припомнили историята с даването на закона на Синай. Като наследници на Израел, от вярващите се очаква да се придържат към условията на завета, изрично посочени в Божия закон. Така че незабавно след като напомня на хората за техния статут, Петър ги подканва да живеят живот на праведност (1 Петрово 2:11, 12). Освен това ги предупреждава да се пазят от фалшиви учители, проповядващи евангелие без закон (2 Петрово 2:21; 3:2).


Спомнете си колко сериозно се проваля Петър; и въпреки това – каква е проявената към него благодат. Как можем да се научим (1) да изявяваме такава благодат към другите и (2) да приемаме благодатта, когато самите ние се провалим?




Йоан и законът Вторник - 10 юни

Йоан е втори след ап. Петър по брой на книгите, написани в Новия Завет. Това е същият Йоан, който пише Евангелие, три послания и книгата „Откровение”. Също като Петър той е сред първите избрани от Исус ученици и има специална връзка със своя Господ. Поради специалната си близост със Спасителя той често е наричан „възлюбеният Йоан”. Съдейки по края на евангелието му (Йоан 21:25), той изнася голям обем лична информация за Исус. Със сигурност човек, толкова близък с Божия Син като Йоан, би бил наясно, ако Той е отменил Божия закон.


Прочетете Йоан 15:1-11 и 1Йоан 2:3-6. Какво разкриват тези стихове, взети заедно, за отношението ни към Божиите заповеди?


Към края на земния Си живот Исус може да свидетелства пред Своите ученици, че е верен на заповедите на Отец и в резултат „пребъдва” в любовта Му (Йоан 15:10). Исус не гледа на заповедите като на негативни пречки, които трябва да бъдат премахнати или изоставени. Приема ги като насоки за любяща връзка с Него самия и с другите хора. Когато напомня на християните задълженията им към Бога, любимият ученик Йоан използва същия език на любовта и единството, използван от Исус в Евангелието. Всъщност Йоан разбира, че любовта винаги е била същността на закона (например, 2 Йоан 6). Човек не може да твърди, че спазва закона, ако не участва в любящи взаимоотношения с Бога и с ближните си.

“Божият закон изисква да обичаме ближните си както себе си. Тогава всяка сила и действие на ума трябва да бъдат насочени натам – да се направи възможно най-голямото добро... Колко е приятно на Дарителя човекът да цени царските дарове за душата така, че те да се проявяват със сила към другите! Те са свързващото звено между Бога и човека и разкриват Духа на Христос и качествата на Небето. Силата на светостта, видима, но не и самоизтъкваща се, говори по-красноречиво, отколкото най-добрата проповед. Тя говори за Бога и представя пред хората техния дълг по-силно от обикновените думи” (Е. Уайт, Публикувани ръкописи. Том 20, стр. 138 – ориг.).


Каква е личната ви опитност относно връзката между закона и любовта? Тоест как любовта намира израз в покоряването на Божия закон на лично практическо ниво?




Яков и законът Сряда - 11 юни

“Нали те хулят почтеното име, с което се именувате? Обаче, ако изпълнявате царския закон, според писанието: „Да обичаш ближния си като себе си”, добре правите. Но ако гледате на лице, грях правите и от закона се осъждате като престъпници” (Яков 2:7-9).


Има само една книга в Новия Завет, чието авторство се приписва на Яков. Макар да не се посочва кой точно Яков е, като цяло е възприето становището, че писмото е написано от Яков, брата на Исус. Въпреки че отначало е скептично настроен към месианските претенции на Спасителя (Йоан 7:5), в крайна сметка Яков става един от влиятелните водачи на новозаветната църква (Деяния 15:13; Галатяни 1:19). Ако Исус е възнамерявал да премахне Божия закон, собственият Му брат със сигурност би знаел това.


Прочетете Яков 2:1-26. Коя е основната вест в тази глава? Защо Яков обобщава закона по този начин в стихове 7-9, само за да каже веднага след това известните думи относно спазването на всички заповеди? Как тези стихове показват връзката между любовта и необходимостта да се покоряваме на Божия закон?


В неразбирането си относно учението на ап. Павел за закона някои твърдят, че Яков и Павел си противоречат относно ролята му. Спорът се върти около мястото на делата в спасението. Павел заявява, че ние се спасяваме по благодат чрез вяра, без дела от закона (Ефесяни 2:8, 9), докато Яков подчертава, че „вяра, отделена от дела, е мъртва” (Яков 2:26). Тези твърдения не си противоречат; Яков просто изразява по един силен начин онова, което Павел многократно твърди – че благодатта не премахва закона. Също като Павел в Римляни 13:9, Яков напълно разбира, че същността на Божия закон е любовта (Яков 2:8). Никой не може да претендира, че спазва Божиите заповеди, ако не изявява практически делата на любовта.




Юда и законът Четвъртък - 12 юни

Смята се, че Юда, една от най-кратките книги в Новия Завет, е написана от друг брат на Исус. Въпреки че авторът нарича себе си „роб” на Исус Христос, той признава, че е брат на Яков. Тъй като Матей цитира Яков и Юда като имената на двама от братята на Исус (Матей 13:55), приема се, че авторът на това кратко послание Юда е брат на Спасителя. Както при всички останали библейски писатели, които проучихме, Юда би знаел, ако Исус е отменил закона.

Въпреки че Юда не споменава нито закона, нито заповедите, цялото му писмо се отнася до верността към Бога и до последиците от престъпването на Неговия закон.


Прочетете Юда 4. Какво се казва тук, което има отношение към нашето проучване?


Самото споменаване на благодатта изисква наличието на закон, тъй като благодатта не би била необходима, ако нямаше грях (Римляни 5:18-6:15). Онова, което твърдят фалшивите учители, е толкова лошо, че Юда го сравнява с отричане от самия Господ.


Как Евреи 3:7-19 ни помага да разберем Юда 5-7? Как тези стихове, взети заедно, показват връзката между покорността и вярата?


В своя дипломатичен стил Юда напомня на читателите си за опитността на израелтяните, освободени от египетско робство. Бог им изявява Своята сила и дори им дава закона Си, но когато проявяват невярност, те трябва да се сблъскат с ужасните последици, съпътстващи отделянето от Него. Юда представя съвсем ясно, че хората наистина могат да отпаднат и че в този случай се изправят пред съд. И той е ясен също както и останалите библейски писатели: всички, които претендират, че имат вяра, трябва да са готови да я изразят чрез живот на покорност спрямо Бога и волята Му.


Прочетете книгата на Юда. Сред всички силни предупреждения какви обещания може да откриете за самите себе си?




Разширено изучаване Петък - 13 юни

Прочетете статията „Законът в християнската ера” от сп. „Знамения на времето”, от 5 август 1886 г.

“Защо би трябвало апостолите да проповядват покаяние спрямо Бога? Защото грешникът има проблем с Отец. Престъпил е закона – трябва да осъзнае греха си и да се покае. Коя е следващата му задача? Да гледа към Исус, Чиято кръв е единствената, способна да го очисти от всеки грях. Вярата в Христос е необходима – защото законът не може да го спаси. Законът осъжда и не може да прости на престъпника. Грешникът трябва да разчита на заслугите на Христовата кръв. „Нека се хване за Моята сила, казва нашият милостив Изкупител, за да може да се примири с Мен; и ще има мир с Мен.” Господ заявява, че този, на когото най-много е простено, ще обича най-силно. Нуждата от прощение ще усети само онзи, който се види такъв, какъвто е – осквернен от греха, престъпник на Божия свят закон. Човекът, напълно убеден в светите претенции на закона, най-ясно ще види огромността на греховете си и ще почувства, че наистина много му е било простено” (Е. Уайт, Знамения на времето, 5 август 1886).

За разискване:

1. Внимателно прочетете горното изказване на Елън Уайт. Как този цитат хвърля светлина върху библейското учение, разгледано през това тримесечие? Какво означава грешникът да „разчита на заслугите на Христовата кръв”?

2. Разсъждавайте върху предупрежденията в Юда 4. Ако споменатите хора прогласяват Божията благодат, очевидно са вярващи. И все пак Юда казва, че те се отричат от Господа. Какви сериозни приложения има това за претендиращите, че Божията благодат премахва закона? Когато хората твърдят, че Божият закон е отменен, всъщност от какво се опитват да се отърват?

3. Как отричането на закона или дори на една от заповедите в него спомага за плана на Сатана да „разбие” Божия закон?




Разказ
Новото училище на Мохамед

Мохамед погледнал към старата училищна сграда и се зачудил защо родителите му причиняват това. Той живеел с родителите си в Замбоагна – град в южната част на Филипините.

Приятел им бил разказал за адвентното училище и те отишли да го проучат. Видели една стара сграда, която имала нужда от сериозен ремонт. Директорът ги уверил, че училището ще се премести много скоро. Родителите на Мохамед обаче не виждали течащия покрив или дупките по щорите. Виждали само щастливи деца, които харесват учителите си и учители, които наистина се грижат за децата. Решили да изпратят Мохамед в адвентното училище.

С голяма неохота Мохамед влязъл в класната стая и се зачудил дали въобще ще успее да се сприятели с някого. Още преди началото на часа няколко ученика го поздравили с добре дошъл. По време на обедната почивка няколко момчета го поканили да се храни с тях, а в почивките да се присъедини към игрите им. Може би новото му училище не било чак толкова лошо! Намерил приключенците и много му харесало да излиза на лагер сред природата и да се учи на нови умения като например връзване на възли.

В края на учебната година учителят на Мохамед съобщил, че след като свърши лятната ваканция, ще се преместят в ново училище. Децата с радост се заели да опаковат учебниците, да чистят килерите и да изпразват шкафовете с книги. През първия ден от ваканцията всички ученици се отдалечили на известно разстояние, за да наблюдават как училището им се срива.

Когато се завърнал след ваканцията и видял новото училище, Мохамед останал удивен. Учениците отново помогнали на учителите да разопаковат книгите и да вкарат новите чинове. Мохамед харесва новото си училище, но сега вече знае, че не е важна сградата, а това, което се случва вътре в класната стая. „В това училище се научих да обичам Бога – казва той. – Родителите ми са щастливи, аз – също.”



Created by ULimited®