Рекс лежал в леглото, без да може да помръдне краката си. Думите на лекаря още кънтели в ушите му: „Ти никога повече няма да ходиш.”

„Какво ще стане със семейството ми?”, чудел се той. Знаел, че големият му имат го е докарал до това състояние.

Две години по-рано вуйчото на Рекс предложил да даде пари за образованието на дъщерите му, ако той се съгласи да се запишат в адвентното училище. Рекс се съгласил. След известно време момичетата пожелали да посещават съботното училище. Съпругата му тръгнала с тях, но Рекс не пожелал да ги придружава, защото бил зает.

Рекс посещавал специални вечерни събрания в църквата и се убедил, че адвентистите проповядват истината. Започнал обаче да се противи на поканата да предаде живота си на Бога. Пушел и пиел и нямал желание да изостави навиците си. Съгласил се да изучава Библията с един вярващ по време на обедните почивки.

Когато съпругата му пожелала да бъде кръстена, Рекс я насърчил. „Може би ще те последвам някой ден”, казал той.

След месеци на изучаване на Библията Рекс се съгласил да бъде кръстен. Надявал се, че кръщението ще го промени. Това не се случило. Останал си същият като преди. Не допуснал Бог да ръководи живота му.

И тогава един инцидент променил всичко. Рекс се опитал сам да разреши проблема. Сега вече бил безпомощен. Пасторът и църковните членове го посещавали и насърчавали да уповава на Бога. Рекс се молел за прощение и отново предал живота си на Бога. Този път обаче бил сериозен. Помолил Господ за изцеление и обещал, че каквото и да се случи, ще положи вярата си в Бога и ще започне да посещава църквата, веднага след като това стане възможно.

По време на месеците, прекарани в леглото, Рекс прекарвал часовете в молитви и четене на Библията. Колкото повече укрепвал духовно, почувствал, че толкова по-здраво става тялото му. Година след инцидента Рекс направил първите си колебливи стъпки. След още шест месеца можел да ходи, без да изпитва болка.

Рекс спазил обещанието си да посещава църквата заедно със семейството си. Той прославял Бога за всеки нов етап от излекуването си. Намерил и работа. Не била така добре платена като предишната, но Рекс открил, че дори след десятъка и даренията парите пак му стигат.

„Инцидентът ме осакати, но изцери душата ми – казва Рекс. – Благодарен съм на Бога, че използва адвентното училище, за да помогне на семейството ми да намери спасението в Исус.”