"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

Ученичеството Дан Солис
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2014 г.

Урок 4 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 18 - 24 януари 2014 г.

Да направим ученици децата


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 18 януари
За тази седмица прочетете:
„Чуваш ли какво казват тези? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели тази дума: От устата на младенците и сучещите приготвил си хвала?” (Матей 21:16).

В стремежа си да проповядваме на целия свят и да създаваме ученици от всеки народ, племе и език, не бива да забравяме една огромна група – децата.

Различните проучвания сред децата и младежите в християнските църкви се различават по много точки. Но едно е неизменно вярно винаги, за всички деноминации – по-голямата част от вярващите в тях са посветили живота си на Христос в сравнително ранна възраст. Малцина са обърнатите в късните си години. Когато планират мисионската си дейност, много църкви направо изпускат този факт и насочват огромната част от усилията и ресурсите си към възрастните. Първите Христови ученици, изглежда, също подценяват важността на служенето сред децата. Исус порицава тяхното отношение и им отделя специално място, дори ги превръща в приоритет.

Следователно и ние сме длъжни да правим същото.

Псалм 127:3–5; Второзаконие 6:6, 7; Лука 2:40–52; Матей 18:1–6; 10–14; Марк 10:13–16




Привилегията да си еврейско дете Неделя - 19 януари

В сравнение с връстниците си от околните народи, еврейските деца в древността се радват на специално отношение. Умиротворяването на божествата чрез жертвоприношения на деца е широко разпространено в много култури. Освен това стойността на децата често се определя от икономическия им принос към обществото. Тяхната „производителност”, която няма особена стойност, определя и отношенията им със света на възрастните. (Тъжно е, но трябва да признаем, че част от това мислене, особено що се отнася до икономическата стойност, съществува дори и днес в модерния свят. Наистина, денят на гнева трябва да настъпи!). Очевидно, отстъплението на Израел се отразява и върху отношението на нацията към децата. Флиртът на цар Манасия с магьосничеството и останалите практики на околните народи стига до принасяне на синовете му в жертва (2Летописи 33:6). Но епохата на Манасия е по-скоро изключение, отколкото правило. През по-голямата част от историята си, когато се поддават повече на духовно наставничество, израелтяните ценят високо своето потомство.


Прочетете Псалм 127:3–5; 128:3–6; Еремия 7:31; Второзаконие 6:6, 7. Как Бог оценява децата? Как се отразява правилното разбиране на Писанията върху взаимоотношенията ни с тях?


Възпитание, права на първородния и много други практики ясно показват колко ценени са децата в древната еврейска култура. Съвсем логично Христос придава и нови измерения на възвишеното място на децата в сравнение с това на околните народи. В края на краищата, те са човешки същества, а Христовата смърт е за всеки човек, независимо на каква възраст е – нещо, което не бива да забравяме никога.


Трудно е да повярваме, че съществуват зрели възрастни хора, които са толкова покварени, толкова зли и деградирали, че са способни да нараняват деца, понякога дори своите собствени. Какво можем да направим, за да обичаме, закриляме и обгрижваме децата в своето обкръжение, независимо от обстоятелствата?




Детството на Исус Понеделник - 20 януари

Ако Исус бе пропуснал детството, ако се бе появил на планетата Земя като напълно зрял възрастен, биха възникнали сериозни съмнения относно способността Му да се идентифицира с децата. Той обаче израства като всички останали деца - не прескача нито един етап от развитието на човека до зрелостта му. Познава добре изкушенията на тийнейджърската възраст. Преминава през крехките и несигурни години на детството. Преодолява всички предизвикателства, през които по свой начин преминава и всяко дете. Да изживее детство – ето още един важен аспект от разкриването на истинското Му човешко естество.


Прочетете Лука 2:40–52. Какво знаем за детството на Исус?


„За евреите дванайстата година е разделителната линия между детството и младостта. При навършването на дванайсет години момчето започва да се нарича „син на закона” и „син на Бога”. Получава специални възможности за религиозно наставление и от него се очаква да взема участие в свещените празници и церемонии. Съобразно с този обичай момчето Исус отива в Ерусалим, за да участва в Пасхата” (Е. Уайт, Копнежът на вековете. Стр. 75 – ориг.).

Според тези стихове Исус притежава мъдрост. Бог Го е надарил с благодат. Още при срещата Му в храма по време на Пасхата като момче виждаме, че Той притежава дълбока духовна мъдрост. Равините са силно впечатлени от въпросите и отговорите Му.

Със сигурност Бог използва многобройните Му преживявания по време на Неговото детство, за да оформи този привлекателен неопетнен характер. Вероятно дисциплината при усвояването на дърводелския занаят, вниманието на посветените Му родители към редовното преподаване на Писанията, както и общуването с обикновените хора от Назарет оформят основата на ранното Му възпитание. В крайна сметка, колкото и забележително дете да е, Исус е бил точно като всеки един от нас – дете.


„Детето Исус не получаваше наставления в училищата на и синагогите. Неговият първи човешки учител бе Неговата майка. От нейните уста и от свитъците на пророците Той научаваше небесните неща. Същите думи, които сам бе произнесъл пред Моисей за Израел, сега учеше върху майчините колене” (Е. Уайт, Копнежът на вековете. Стр. 70 – ориг.). Разсъждавайте над поразителните внушения на този текст. Какво научаваме относно човешкото естество на Христос?




Изцеления на деца Вторник - 21 януари

Прочетете следните текстове: Матей 9:18–26; Марк 7:24–30; Лука 9:37–43; Йоан 4:46–54. Чии деца са изцелени? По какво си прилича произходът им? Какви различия долавяте? Какви уроци научавате? Могат ли те да ни бъдат полезни днес?


Сред всички тези истории има една потискаща прилика – всеки път един отчаян родител идва при Исус и търси помощ за своето дете. Кой родител не би се поставил на тяхно място? Кой родител не би изпитал болка, мъка, страх и откровен ужас, ако детето му е много болно, дори умира? За всеки преживял подобно нещо няма по-страшно от това.

Макар самият Той да не е родител, Исус е достатъчно свързан с родителите чрез човешкото Си естество, за да лекува децата им. Изцеление настъпва във всеки един случай. Той не връща никого. Така любовта Му не само към родителите, но и към децата се проявява ясно. Разбира се, това повдига цяла плеяда въпроси относно случаите, когато родители се молят и викат към Исус, но децата им все пак не са излекувани. Вероятно няма по-тъжно преживяване от погребението на дете. Смъртта би трябвало да бъде запазена за старите хора. Противоестественият ред родители да оплакват смъртта на децата си кара сърцата ни да се бунтуват. На такова погребение всеки родител се пита: „Не е ли по-добре да бях умрял аз?”.

Но оплакването на физическа смърт и наблюдаването на духовен упадък са еднакво болезнени. Колко много родители буквално агонизират, гледайки как децата им страдат от пристрастяване към наркотици, към порнография или от пълна юношеска апатия към всичко! Каквото и да е страданието, трябва да се научим да се доверяваме на Господ, на Неговата доброта и любов - дори когато събитията не стигат до щастлива развръзка, както в споменатите библейски случаи. Елън Уайт – Божията пророчица – погребва две деца. Нашият свят е сурово място; но Бог е любов и това е истината, в която трябва да се вкопчим здраво, независимо от всичко.




Страховито предупреждение Сряда - 22 януари

Анализирайте следните текстове: Матей 11:25, 26; 18:1–6, 10–14. Какви истини не само за децата, но изобщо за вярата научаваме? Помислете колко сурово е предупреждението на Исус. Защо трябва да треперим пред него?


Децата притежават уникална искреност и чистота, които Исус често използва в илюстрациите Си относно Своето царство. Тяхната искреност, смирение, зависимост и невинност изразяват самата същност на християнския живот по някакъв начин. Колко много би трябвало да копнеем всички за тази простота във верския си живот!

Съвременните създатели на ученици би трябвало да научат още един урок от децата – те никога не изоставят своята детинска зависимост. Когато са правилно възпитани, пренасят своята доверчива невинност и в зрелите си години. Естествено, в процеса на съзряването задават въпроси и изпитват съмнения, но никога не страдат и не се измъчват заради неотговорените си въпроси, както правим всички ние. От друга страна, детинската вяра никога не е глупава. Като родители и зрели хора по принцип, трябва да правим всичко по силите си да култивираме у децата познание за Бог и за Неговата любов - а нищо не може да направи повече за разкриването на тази любов от нашия собствен живот, любезност, съчувствие и грижа. Може да си проповядваме и поучаваме колкото си искаме, но в крайна сметка за нас като възрастни остава един превъзходен начин да направим децата си ученици – да живеем пред очите им Божията любов ежедневно.

И страшният, студен, чудовищен контраст – криминалните престъпления срещу деца (особено по време на организирани от църквата събития!) – могат да унищожат доверието на детето в църквата и разбира се, в Бога на тази църква. Какъв ли гняв очаква съвсем справедливо онези, които вършат подобни неща, както и онези, които прикриват деянията им! Христос и Неговата вест пораждат увереност и упование. Как се осмелява някаква човешка организация чрез липса на бдителност да унищожава детинската вяра?


Какво прави вашата църква - не просто за да се грижи за децата в нея, но и за да е сигурна, че ги защитава по всеки възможен начин? Помислете какво означават думите на Исус: „Техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата” (Матей 18:10). Защо тези думи би трябвало да разтреперят всеки човек, дръзнал да нарани дете?




Бъдете търпеливи с дечицата Четвъртък - 23 януари

Прочетете Марк 10:13–16. Христос приема децата; как това ги улеснява да приемат Него? Как да тълкуваме Неговия укор към учениците? Каква е поуката за нас – как да се отнасяме към децата?


Със сигурност, макар и невежи, учениците на Христос имат най-добри намерения. Те се опитват да пестят Неговото скъпоценно време, да съхранят енергията Му за „по-важни” дела. Каква огромна грешка! Колко неправилно разбират онова, на което Той иска да ги научи!

Представете си груби възрастни да ви попречат да бъдете прегърнати от любящия грижовен Исус. Не е чудно, че децата Го прегръщат. Тази история ни предоставя безценен образец за начина, по който създателите на ученици трябва да се отнасят към децата.

„В децата, с които общуваше, Исус виждаше мъже и жени, бъдещи наследници на Неговата благодат и поданици на царство Му, а в част от тях - и бъдещи мъченици за Него. Знаеше, че тези деца ще Го слушат и приемат като свой Изкупител с много по-голяма готовност от възрастните, голяма част от които бяха пълни със светска мъдрост и имаха корави сърца. В поученията Си Той слизаше на тяхното ниво. Той, Величието на небето, не считаше, че е под достойнството Му да отговаря на въпросите им и да опростява важните Си уроци, така че да могат да бъдат разбрани от детските им умове. Сееше в душите им семената на истината, които след години щяха да покълнат и да принесат плод за вечен живот” (Е. Уайт, Копнежът на вековете. Стр. 512–515 – ориг.).


Често се сблъскваме със зрели хора, които преживяват много болка, смут и страдание заради неща, случили им се в детството. Какво трябва да ни подскаже това – колко внимателни и грижовни трябва да бъдем с децата; с колко молитва и любов да ги обгръщаме?




Разширено изучаване Петък - 24 януари
Прочетете още:

Oт книгата Копнежът на вековете глави: „Благославяне на децата” и „Храмът отново очистен”; от книгата Свидетелства към църквата, т. 6, главата „Кръщение”; и от книгата „Възпитание”, главата „Изучаване и изследване на Библията”.

„Все още е вярно, че децата са най-възприемчиви към ученията на евангелието и сърцата им – най-отворени за небесното влияние и способни да запазят научените уроци. Дечицата могат да бъдат християни и да преживеят опитности, съответни на годините си. Те трябва да бъдат обучавани на духовните неща, а родителите е необходимо да им осигурят всяко предимство, за да формират характерите им по подобие на Христовия.

Бащи и майки трябва да гледат на децата си като на малки членове на Божието семейство, поверени им да ги възпитат за Небето. Уроците, които сами научаваме от Христос, трябва да предадем на децата си, докато младите им умове са готови да ги приемат; малко по малко да разкриваме пред тях красотата на небесните принципи” (Е. Уайт, Копнежът на вековете. Стр. 515 – ориг.).

За разискване:

1. Защо според вас повечето хора приемат Христос в младите си години, а не като възрастни? Скептиците биха казали, че причината е в тяхната наивност и невежество; в това, че не осъзнават колко глупаво постъпват. От друга страна, не е ли възможно да е, защото не са така закоравели и покварени от цинизма и скептицизма на повечето възрастни? С други думи, защото тяхната невинност и откритост ги правят по-податливи на нашепванията на Светия Дух? Обсъдете.

2. Какво трябва да направи днешната църква, за да стане по-христоподобна в отношенията си с децата? Какво да направи лично всеки един от нас, за да стане по-приятелски настроен към младите, които може би експериментират с чудати моди, странни музикални вкусове и понякога с крещящо поведение? Как да станем по-дейна и с това - по-привлекателна за младите хора църква?

3. Какви стъпки трябва да предприемат църковните членове, за да се подготвят да отговорят на интереса на младите към кръщението и към посвещението на Христос?

4. Размислете над онези качества на децата, които карат Исус да каже: „Ако не се обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство” (Матей 18:3). Какво означава това? И какво не означава?




Разказ
Ходене с вяра

Рекс лежал в леглото, без да може да помръдне краката си. Думите на лекаря още кънтели в ушите му: „Ти никога повече няма да ходиш.”

„Какво ще стане със семейството ми?”, чудел се той. Знаел, че големият му имат го е докарал до това състояние.

Две години по-рано вуйчото на Рекс предложил да даде пари за образованието на дъщерите му, ако той се съгласи да се запишат в адвентното училище. Рекс се съгласил. След известно време момичетата пожелали да посещават съботното училище. Съпругата му тръгнала с тях, но Рекс не пожелал да ги придружава, защото бил зает.

Рекс посещавал специални вечерни събрания в църквата и се убедил, че адвентистите проповядват истината. Започнал обаче да се противи на поканата да предаде живота си на Бога. Пушел и пиел и нямал желание да изостави навиците си. Съгласил се да изучава Библията с един вярващ по време на обедните почивки.

Когато съпругата му пожелала да бъде кръстена, Рекс я насърчил. „Може би ще те последвам някой ден”, казал той.

След месеци на изучаване на Библията Рекс се съгласил да бъде кръстен. Надявал се, че кръщението ще го промени. Това не се случило. Останал си същият като преди. Не допуснал Бог да ръководи живота му.

И тогава един инцидент променил всичко. Рекс се опитал сам да разреши проблема. Сега вече бил безпомощен. Пасторът и църковните членове го посещавали и насърчавали да уповава на Бога. Рекс се молел за прощение и отново предал живота си на Бога. Този път обаче бил сериозен. Помолил Господ за изцеление и обещал, че каквото и да се случи, ще положи вярата си в Бога и ще започне да посещава църквата, веднага след като това стане възможно.

По време на месеците, прекарани в леглото, Рекс прекарвал часовете в молитви и четене на Библията. Колкото повече укрепвал духовно, почувствал, че толкова по-здраво става тялото му. Година след инцидента Рекс направил първите си колебливи стъпки. След още шест месеца можел да ходи, без да изпитва болка.

Рекс спазил обещанието си да посещава църквата заедно със семейството си. Той прославял Бога за всеки нов етап от излекуването си. Намерил и работа. Не била така добре платена като предишната, но Рекс открил, че дори след десятъка и даренията парите пак му стигат.

„Инцидентът ме осакати, но изцери душата ми – казва Рекс. – Благодарен съм на Бога, че използва адвентното училище, за да помогне на семейството ми да намери спасението в Исус.”


* Рекс и семейството му живеят в Югоизточна Индия.