Десетгодишният Зури живее в село в планините на Централно Мексико. Селяните се трудят всеки ден, но в празничните дни ядат, пият, танцуват и се веселят. Зури обаче не харесвал празниците. Често мъжете са напивали и започвали да се бият. Някои били ранявани. Зури казал на баща си, че мрази шума, побоищата и пиянството по време на празниците.

„Но какво да правим? – попитал бащата. – Все пак живеем тук.”

„Можем да ходим в адвентната църква, когато е празник – предложил Зури. – Те играят на разни игри и се забавляват, но там не се пие и никой не се бие. Много е приятно.”

„Откъде знаеш всичко това?” – попитал бащата.

„Виждал съм ги” – казал Зури. Той обаче не споменал, че вече бил ходил няколко пъти в църквата и слушал как хората пеят или ги наблюдавал как извършват кръщения в реката.”

Бащата уважавал адвентистите и затова разрешил на Зури да посещава адвентната църква. В съботната сутрин Зури отишъл на съботно училище. Харесал детската програма и решил да я посещава всяка седмица. Започнал да ходи и на вечерните програми. Харесвало му да седи на първия ред и да наблюдава как музикантите свирят на китари и пеят.

Когато църквата организирала социално събитие, Зури поканил родителите си. Те отишли там и останали доволни. След това ги поканил на църква и те я посетили. С радост видели колко добре се отнасят църковните членове към сина им.

Веднъж пасторът обявил, че ще има кръщение. Зури го попитал дали може да бъде кръстен. Пасторът заявил, че всеки, който обича Исус и желае да Го следва, може да се кръсти. Зури изтичал вкъщи и разказал на родителите си за това, което чул от пастора. Те му разрешили да се кръсти.

Зури изучавал Библията с пастора и научил какво Бог желае последователите Му да вършат. Той приел напътствията с ентусиазъм и помолил да бъде кръстен.

В деня на кръщението Зури се завтекъл към реката. Много пъти бил стоял там, за да наблюдава как се извършва кръщение. Сега родителите му стояли на брега и наблюдавали как синът им се кръщава.

Зури научил родителите си на всичко, което бил чул за Христос. След няколко месеца той отново стоял на брега, но този път, за да наблюдава как родителите му се кръщават.

Сега, когато в селото има празници, семейството на Зури прекарва целия ден в адвентната църква. Те канят и други и църквата се разраства.