Евангелизаторът от чужбина не знаел какво точно да очаква от събранията сред ромското население. Ръководителят не успял да намери подходяща зала под наем, но ромите в адвентната общност все пак преодолели пречките. Построили платформа в края на една задънена улица и поставили пейки на самата улица.

В нощта на откриването тълпите се струпали около ръчноизработената платформа. Хората изпълнили дворовете, балконите по къщите и дори покривите, за да чуят вестта за спасение в Исус. Множеството наброявало около 5000 души и не намалявало през всичките пет седмици на евангелизацията. Стотици били кръстени. Един от новите членове бил Иван.

Той бил на 21 години и решението му да приеме Христос се основавало повече на емоции отколкото на приемането на нов начин на живот, съсредоточен в Христос. Вълнението утихнало и Иван се отклонил от Христос.

Когато осъзнал, че животът му върви в погрешна посока, започнал да се моли. Нищо не се случило. Посещавал църквата от време на време, но пак нищо не се случило. Един ден извикал към Бога: „Господи, чуваш ли ме? Все още ли те е грижа за мене?”

Същата нощ сънувал, че Господ му говори: „Намери кръщелното си свидетелство в чекмеджето. Прочети библейския текст, който е написан там.”

На следващата сутрин Иван намерил кръщелното свидетелство точно там, където го видял в съня си. Забелязал библейски текст, написан от пастора. Взел Библията и потърсил Исая 43:1, 2: „Не бой се, защото Аз те изкупих. Призовах те по име; Мой си ти. Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда, и през реките - те няма да те потопят; когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш и пламъкът няма да те опали.”

Иван отново прочел думите, удивен, че Бог е знаел преди няколко години, че той ще се нуждае от този текст в настоящия период от живота си. Бог го познавал, бил загрижен за него. Иван отново посветил живота си на Бога. Всеки ден отделя време за молитва и изучаване на Библията, за да не попадне отново в блатото на безразличието.