"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Израстване в Христос

Куабена Донкор

Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2012 г.


Урок 3 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 13 - 19 октомври 2012 г.

Човекът – дело на Божиите ръце


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 13 октомври
Стих за запаметяване:
„Познайте, че Господ е Бог; Той ни е направил и ние сме Негови” (Псалм 100:3).

Основна мисъл: Бог е създал хората по Свой образ; грехът е развалил този образ. Божият план е този образ да бъде възстановен в нас.

Веднъж Артур Шопенхауер – философ от деветнайсти век – се бил размислил дълбоко над същността на човешката идентичност и без да иска се блъснал в някого на улицата. Човекът реагирал сприхаво:

- Ти за какъв се мислиш, бе?

- За какъв ли? – отвърнал Шопенхауер – Иска ми се да знаех.

Кой съм аз? Кои сме ние като вид? Какво правим тук? Как сме се появили и защо?

Тези въпроси хората обсъждат от най-дълбока древност до днес. Писанието дава отговор на всичките. Защото между въпроса за нашета идентичност и учението за Сътворението има неразривна връзка. В него откриваме отговора на всички тези въпроси; никое друго учение не е толкова важно за разбирането на човешката същност, тъй като то обръща фокуса към нашия произход, а не просто към началото ни. „Начало” означава просто, че ние сме започнали да съществуваме, докато „произход” вече ни отвежда към идеята за целта на този факт – „началото”.

С други думи, библейското учение за Сътворението твърди точно обратното на това, което твърди еволюцията – че нашето съществуване няма цел (че сме се появили само по някаква случайност). Рядко можете да откриете две теории, които да контрастират така ярко, да изразяват две толкова диаметрално противополжни алтернативи относно нашето съществуване и идентичност като човешки същества.

За тази седмица прочетете:
Битие 1:27; 1:26; Марк 12:13–17; Битие 2:19–25; Деяния 17:26; Римляни 5:12–19



Създаване и произход на човека Неделя - 14 октомври

„И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.” (Битие 1:27). Какъв е нашият произход, според този стих? В какво се състои фундаменталната разлика с други теории за началото на човека като еволюционната, например?


Не е възможно да пропуснем идеята, че като плод на специално замислен творчески акт човешкото съществуване има някаква цел. Писанието категорично отхвръля всеки намек за случайност. Ние сме създадени с определена цел, още от самото начало са ни дадени определено естество и определени права.

Изразът „по Божий образ” е едновременно много конкретен и много абстрактен, но със сигурност съдържа идеята за цел. Това е много важно, тъй като според някои мислители, човек сам трябва да си създаде свой смисъл, своя цел, тъй като сам по себе си не притежава нито смисъл, нито цел. Така например, ако теорията за еволюцията е вярна, можем да стигнем до извода, че – тъй като сме се появили случайно, без всякаква цел – наистина трябва да си създадем своя цел. Точно обратното – според Библията, ние сме „замислени” предварително, създадени специално по Божий образ с цел да Го прославяме.


Произходът е тясно свързан с историята. Прочетете Юда 14, Римляни 5:12–21, 1Коринтяни 15:20–22. Как ни помагат тези текстове да разберем историческата достоверност на историята за Адам в Битие 1 и 2 глави? Защо е важно да разберем, че Адам е историческа личност?


Удивително е колко много изследователи на Библията отхвърлят историческата достоверност на Адам – „Той е мит, – казват те – символ на човека, но не и реална личност”. Съгласяването с тези твърдения е възможно единствено след огромно изопачаване на внушителен брой текстове както в Стария, така и в Новия Завет.


Размишлявайте над факта, че сте създадени по Божи образ. Какво означава това за вашата вътрешна стойност, независимо от слабостите, недостатъците и грешките ви?




По Божи образ (част 1) Понеделник - 15 октомври

Както казахме вчера, Адам и, разбира се, Ева са буквални личности, а не символи и митове – реални човешки същества от плът и кръв, създадени „по Божия образ”. Ясно е, че да си създаден по Божи образ е нещо прекрасно, нещо свещено, нещо което само по себе си ни придава висока стойност. Какво все пак, означава то на практика?


Внимателно прочетете Битие 1:26. Какво намерение изрича Бог във връзка с това, че човекът се създава по Негов образ? Тоест, след като заявява, че ще създаде човек по Свой образ, какъв е непосредственият резултат? Как ни помага това по-добре да разберем какво означава понятието „по Божи образ”?


В Битие1:26 Бог заявява какви са намеренията Му. Той създава човека по Свой образ и след това му заповядва да прави нещо. Очевидно, за изпълнението на определени функции, е необходимо да бъдеш създаден по Божий образ; в този случай – за да „владее” човекът над останалите Божии творения. Следователно, „Божият образ” включва физически, интелектуални, социални и духовни дарби, необходими на човека, за да може да изпълнява Божието намерение за себе си. Каквото и да означава да „владее над” останалата част от творението, то със сигурност включва уважение, грижа и добро управление. Вероятно човекът се намира в динамична връзка с „по-низшите” същества, която е някакъв вид отражение на връзката между Бог и него самия. Да бъде създаден по Божи образ означава също да бъде представител на Бог в света.

Каква отговорност!


Прочетете Марк 12:13–17. Как ни помага този текст по-добре да разберем какво означава да си създаден по Божи образ?


Практичното послание на Исус е: „Дайте каквото дължите на кесаря; върху монетата е издълбан неговият образ, значи му принадлежи. Себе си, обаче, отдайте на Бог; вие носите Неговия образ и принадлежите на Него” — Милард Дж. Ериксон, Християнска теология, стр. 515.

Какво означава това на практика? По всяка вероятност, ние наистина усещаме, че носим Божия образ в себе си – по любовта, посвещението и верността си към Него, както и по начина, по който се отнасяме към другите. Но да си създаден по Божия образ – каквото и да включва това – е нещо, което се изявява чрез действията ни.




По Божи образ (част 2) Вторник - 16 октомври

Каквото и още да включва в себе си понятието „създаден по Божи образ” то със сигурност показва, че сме създадени, за да бъдем в отношения с някого. Какви са тези отношения, как трябва да действаме в тяхната рамка – такива, каквито сме създадени?


Прочетете Битие 2:19, 20. Какво научаваме за пряката връзка между човека и света?


Обърнете внимание каква свобода, каква самостоятелност се дават тук на Адам. Той трябва да даде имена на животните, сътворени от Бог. Бог не им дава имена лично, оставя тази работа на човека. И текстът внушава, че приема дадените им от него имена.


Прочетете Битие 2:20–25. Какво научаваме за „родствените връзки” на тези нови същества, създадени по Божи образ?


Много коментари върху тези стихове са изписани през годините. Наред с останалите неща, това, което грабва в тях, е близостта, интимността, които съществуват между Адам и Ева. Адам е създаден от пръстта, а Ева – от него (нещо, което я отличава от всички останали творения на земята). Следователно, да си създаден по Божий образ включва и способност за създаване на близки, любящи взаимоотношения – нещо, което определено е отражение на връзките вътре в Божеството.


Сега прочетете Битие 1:27 заедно с Битие 3:20 и Деяния 17:26. Как единството в първата двойка човешки същества се трансформира в единство на цялата човешка раса? Какво подсказва този единен произход на човечеството по отношение на различните етични и морални проблеми като справедливостта, расизма и така нататък?




Образът – повреден Сряда - 17 октомври

Едно от многото препятствия за онези, които се опитват да вмъкнат еволюцията в библейския доклад за Сътворението, е грехопадението. Според Библията, в момента на своето сътворяване светът и човекът са съвършени – нещо, което противоречи на еволюцията още в самата й основа. Страданията и смъртта се появяват единствено благодарение на грехопадението – идея, която не се вписва в еволюционния модел; според него, страданията и смъртта са част от самия процес на сътворяване.

Представете си какво би говорило за характера на Бог, ако бе сътворил човешките същества по начина, по който ги „сътворява” еволюцията – ако бе използвал насилие, егоизъм и изяждане на слабите от страна на силните, за да създаде морално непорочни и несебелюбиви същества, които след това „падат” и стават насилници, егоисти и силните измежду тях започват да поглъщат над по-слабите – състояние от което после трябва да ги изкупва, за да не ги сполети „голямото окончателно наказание”.

Помислете също какво прави еволюцията със спасителния план. Господ се въплащава в една високоразвита маймуна, сътворена с помощта на насилническия, болезнено смъртоносен процес на естествения подбор – и то с цел да надвие смъртта, “най-последния враг” (1Коринтяни 15:26)? Как така смъртта ще е „враг”, след като е избрано от Него средство за създаване на хора? Той трябва да е използвал смъртта на доста хомо еректус, хайделбергски човеци и неандерталци, за да стигне накрая до същество по Свой образ (хомо сапиенс). И Исус идва, за да спаси човека от самия процес, използван от Него, за да го сътвори в началото?! Цялата идея за това е абсурдна и небиблейска.


Прочетете Римляни 5:12–19 и Колосяни 3:10. Какво разбираме от тези стихове – как се е отразил грехът на човечеството? Къде се вмества великата борба в тази картина? Виж 1Йоаново 3:8.


Грехът е поразил живота на човека във всичките му аспекти, дори планетата, на която живее. Елън Уайт споменава за „тройно” проклятие, лежащо над света – първото в следствие грехопадението на Адам, второто в следствие на убийството на Авел от брат му Каин, и третото – унищожението, нанесено чрез Потопа. Освен това, теолозите използват израза „пълна поквара”, за да опишат човека в цялост – неговия живот и личност след като са поразени от греха. Погледнем ли света и дори самите себе си, никак не е трудно да потвърдим, че това е вярно, нали?


Някои хора смятат, че насилието, страданията и смъртта са част от Божието творение още от самото начало. Други – че насилието страданията и смъртта са част от стратегията на Сатана да унищожи сътвореното от Бог човечество. Помислете какви диаметрално протвоположни възгледи за Божия характер представят тези две схващания.




Възстановяване Четвъртък - 18 октомври

Колкото и дълбоки и всестранни поражения да е нанесъл грехът върху нас, нашата съдба не е необратима. Библията заявява, че обновяването и възстановяването на Божия образ в нас е възможно, поне до известна степен.


Внимателно проучете следните текстове: Римляни 8:29; 2Коринтяни 3:18; Ефесяни 4:23, 24. Каква надежда ни се предлага?


Библията съвсем ясно заявява, че има надежда за нас да бъдем отново пресътворени по Божия образ. Възстановяването на Божия образ в човека е придружено от отслабване на ефекта от греха върху нас и нашите взаимоотношения. Но нито едното от двете не е резултат от човешки постижения. Библията посочва Христос като единствена Основа за човешкото възстановяване и каквито и промени да настъпят в живота ни, нашата единствена надежда за спасение винаги си остава стореното от Него за нас и безплатното предложение за спасение въз основа на Неговата праведност, а не на нашата.


Как представя 2Коринтяни 5:17 повторното завръщане на човека към Божия образ? Това, че е станал „ново създание”, прави ли го неуязвим за греха и неговото влияние? Какво ще отговорите въз основа на личната си опитност?


Казано най-общо, всички доказателства от Писанието ни насочват към това, че духовното обновление настъпва с цената на постоянна бдителност в духовната борба. Това е борба между плътта и духа (Галатяни 5:16, 17). Всички, които са били обновени по Божия образ, откриват, че тази духовна борба е нещо съвсем реално в живота им и затова не пропускат нито една възможност да „заякват в Господа” (Ефесяни 6:10–13). Да избереш да бъдеш пресътворен по Божи образ означава да застанеш на Божия страна във великата борба. За онези, които се преживели обновяващата сила на Христос, Елън Уайт пише: „Тъй като е преживял всичко това, вярващият не застава със скръстени ръце, доволен от стореното за него. Всеки, решил да влезе в духовното царство, ще разбере, че всички сили и страсти на необновеното му естество, подкрепяни от силите на царството на тъмнината, се опълчват срещу него. Той трябва всеки ден да подновява своето посвещение, всеки ден да води битка със злото. Стари навици, унаследена наклонност към зло ще се борят за надмощие и той трябва да бди срещу тях, да се бие за победа с Христовата сила.” — Деяния на апостолите, стр. 476, 477.




Разширено изучаване Петък - 19 октомври
Прочетете още:

Елън Уайт: „Сътворението”, стр. 44-51 от Патриарси и пророци.

„В началото човек бе създаден по Божи образ. Той бе в съвършена хармония с природата и Божия закон; принципите на правдата бяха записани в сърцето му. Но грехът го отчужди от неговия Създател. Той вече не отразяваше божествения образ. Сърцето му беше във война с принципите на Божия закон. „Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може” (Римляни 8:7). Но „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син”, за да може човекът да се помири с Него. Благодарение на Христовите заслуги той отново може да бъде в хармония със своя Създател. Сърцето му може да бъде обновено от небесната благодат и той може да живее нов живот отгоре. Тази промяна е новрождение, без което – както казва Исус – „не можем да видим Божието царство.” — Елън Уайт, Великата борба, стр. 467.

„Истинската цел на възпитанието е да възстанови Божия образ в душата. В началото Бог създаде човека подобен на Себе Си. Надари го с благородни качества. Умът му бе уравновесен и всичките му сили бяха хармонични. Но грехопадението и неговите последици извратиха тези дарби. Грехът помрачи и дори почти изличи Божия образ в човека. Спасителният план бе създаден с цел възстановяване на този образ и на човека се даде благодатно време.” — Елън Уайт, Патриарси и пророци, стр. 595.

За разискване:

1. Как се вписва еволюционното учение в сценария на великата борба? По какъв начин го е използвал Сатана, за да подкопае вярата в Библията?

2. Прегледайте Новия Завет и обърнете специално внимание на всички стихове, в които се говори за Адам. Става ли ясно, че новозаветните автори до един вярват, че Адам е реална историческа личност? Защо това убеждение е важно за разбирането ни кои сме, как сме попаднали в положението, в което сме, и каква надежда имаме в Исус?

3. Размишлявайте над идеята за възстановяването на Божия образ. Как да я разбираме, особено като същества, подвластни на остаряване, смърт, болести и страдания?

4. Две от фундаменталните теории във физиката – квантовата и тази за всеобщата относителност – влизат в пряко противоречие помежду си. Какво ни подсказва това – колко внимателни трябва да бъдем, когато приемаме нещо за „факт” само, защото науката е заявила, че е?




Разказ
Библейският текст

Евангелизаторът от чужбина не знаел какво точно да очаква от събранията сред ромското население. Ръководителят не успял да намери подходяща зала под наем, но ромите в адвентната общност все пак преодолели пречките. Построили платформа в края на една задънена улица и поставили пейки на самата улица.

В нощта на откриването тълпите се струпали около ръчноизработената платформа. Хората изпълнили дворовете, балконите по къщите и дори покривите, за да чуят вестта за спасение в Исус. Множеството наброявало около 5000 души и не намалявало през всичките пет седмици на евангелизацията. Стотици били кръстени. Един от новите членове бил Иван.

Той бил на 21 години и решението му да приеме Христос се основавало повече на емоции отколкото на приемането на нов начин на живот, съсредоточен в Христос. Вълнението утихнало и Иван се отклонил от Христос.

Когато осъзнал, че животът му върви в погрешна посока, започнал да се моли. Нищо не се случило. Посещавал църквата от време на време, но пак нищо не се случило. Един ден извикал към Бога: „Господи, чуваш ли ме? Все още ли те е грижа за мене?”

Същата нощ сънувал, че Господ му говори: „Намери кръщелното си свидетелство в чекмеджето. Прочети библейския текст, който е написан там.”

На следващата сутрин Иван намерил кръщелното свидетелство точно там, където го видял в съня си. Забелязал библейски текст, написан от пастора. Взел Библията и потърсил Исая 43:1, 2: „Не бой се, защото Аз те изкупих. Призовах те по име; Мой си ти. Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда, и през реките - те няма да те потопят; когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш и пламъкът няма да те опали.”

Иван отново прочел думите, удивен, че Бог е знаел преди няколко години, че той ще се нуждае от този текст в настоящия период от живота си. Бог го познавал, бил загрижен за него. Иван отново посветил живота си на Бога. Всеки ден отделя време за молитва и изучаване на Библията, за да не попадне отново в блатото на безразличието.


* Иван Кирилов е част от бързоразрастващата се ромска адвентна общност от 1000 души в Кюстендил, България.

Created by ULimited®