Ду и Жо са семейство пионери от Глобалната мисия, които организират църква в град в Китай. Те продават различни неща от врата на врата, за да се срещат с хората и да се сприятеляват с тях с цел да ги запознават с Христос. Отделят специално внимание на хората със специални нужди – болни, възрастни и бедни. След това запознават новите си приятели със Спасителя.

Повечето жители на областта се покланят на идоли и затова Ду и Жо посещават храмове, за да разговарят с посетителите. Търсят хора, които изглеждат самотни или тъжни, и им предлагат своето съчувствие и приятелство. Ако те желаят, семейството се моли за техните нужди. По този начин са се сприятелили с мнозина, които слушат за Божията любов и четат литература, която ги запознава с Бога.

Веднъж, докато вървели по пътя, Ду и Жо видели юноша. Момчето изглеждало мръсно, изгубено и притеснено, затова решили да го заговорят. Двамата разбрали, че младият човек има психически проблеми и не може да им каже къде живее. Било зима, студът ги сковавал, а ръцете на момчето вече били увредени от замръзване.

Ду и Жо поканили юношата в дома си. Той се изкъпал, дали му чисти дрехи и го нахранили със съвсем простичка, но топла храна. Отново го попитали къде живее, но той не могъл да обясни.

Ду и Жо се погрижили за момчето и се свързали с полицията и с местната телевизионна станция, за да намерят семейството му. След две седмици им се обадили от полицията и им казали, че са открили близките му на около 300 километра от мястото, където Ду и Жо го били намерили.

Семейството отвело момчето до родителите му, които били изключително благодарни, за това, че изгубеният им син е при тях. Когато разбрали, че Ду и Жо са християни, те ги поканили да останат при тях, за да научат нещо повече за Бога. Ду се свързал с местния старейшина от близката адвентна църква и го помолил да посети семейството.

Ду и Жо се завърнали вкъщи и продължили работата си. След няколко месеца научили, че семейството на изгубеното момче е приело Христос за своя Господ и се е присъединило към адвентната църква.