Божието търпение, Част I
Израснах в нехристиянско семейство в Индия. Посещавах християнско училище пансион и живеех доста затворено. Не бях готов за свободата, която открих, когато се преместих в Австралия на 16-годишна възраст.
Повечето младежи в училище пушеха и пиеха. Не се интересувах от тези неща и избягвах съучениците си. Ходех на църква през първата си година в Австралия, но след това престанах. Казах на Бога, че искам да скъсам с Него, за да видя как се живее свободно. Това бе най-ужасната година в живота ми.
Завърших гимназия и станах студент. Веднъж, докато четях, почувствах внезапна болка в гърдите. Мислех си, че имам инфаркт. Тогава осъзнах, че болката не е физическа, а по-скоро болезнен копнеж за нещо. Възможно ли е да е Бог, зачудих се аз. Не се бях молил цяла година, но през онзи ден се помолих. „Господи, ако това е от Тебе, моля Те, премахни тази непоносима болка!” Тя отмина и аз забравих за нея. Но когато я почувствах отново, разбрах, че Бог ми говори. Намерих църква и я посетих няколко пъти. Работата ми в един бар изискваше да работя в петък, събота и неделя, затова престанах да ходя на църква.
Една вечер във влака на път за дома се запознах с младеж на име Даниел и приятеля му Кийт. Даниел ме заговори. Попитах го защо е решил да се обърне точно към мене и той отговори, че Бог го е подтикнал. Продължихме да разговаряме, след което ме покани на вечеря. Дадох му телефонния си номер. Запознах се и с Кийт и усетих, че този човек познава Бога. Мирът, който видях в него, ме подтикна да пожелая и аз да общувам с Христос. Приех поканата му да посетя богослужение в събота, но идеята за църковна служба в събота, вместо в неделя ми се стори странна.
Завърших и започнах да си търся работа, но не успях да намеря. Почувствах се объркан и губещ самоконтрол. Спомних си за Кийт и за мира, който излъчваше. Посетих го и той ме покани на събрание в малка група.
Групата наистина беше малка, но членовете й бяха съвсем искрени, приятелски настроени и очевидно се зарадваха на моето присъствие. Когато започнах да изучавам Библията, осъзнах, че Святият Дух ми е говорил през всичките години и ме е подтиквал да върна Бога обратно в живота си. Отидох при Него съкрушен и наранен, но Бог отново ме възстанови.
Разбрах, че събранията на малката група са по програма на Глобалната мисия и имат за цел да привличат млади хора като мене.
(Продължението следва)
* Викрам Панчал споделя вярата си с млади хора в Мелбърн, Австралия. |