„Понякога се чудя дали майка ми не ме е виждала, без да ме познае”, казва 16-годишната Джини.

Родена в селски район в Хаити, Джини била дадена на други хора още след раждането си. Живяла в няколко различни дома и дори на улицата. Когато била на 4 години, една жена я прибрала в дома си. „Трябваше да ходя на училище”, разказва Джини. Но когато станала на 10 години жената поканила своя приятел да живее в дома й. Той започнал да я бие и дори се опитал да я насили. „Пищях, но никой не дойде да ми помогне. Бях толкова уплашена, че не можех да спя.”

Джини напуснала дома на жената и заживяла при нейна съседка, където чистела къщата, за да получава храна. В този дом също се отнасяли лошо към нея.

„Страдах много – казва Джини. – Просто исках да си имам дом и майка.”

Веднъж някой съобщил на Джини, че майка й се намира в Порт-о-Пренс. Дали й нейния телефонен номер. Тя се обадила и чула гласа на майка си. Разбрала, че има още пет сестри. Когато попитала дали може да ги посети, майка й се съгласила.

Развълнувана, че най-накрая ще има дом и семейство, Джини започнала да прави планове как да стигне до майка си.

Земетресението от 12 януари обаче разбило плановете й. Тя оцеляла от бедствието, но загубила всичко. Намерила дома на майка си, но открила единствено купчина развалини. Постоянно се питала дали майка й и сестрите й са живи. Била съвсем близо до тях, когато земетресението й отнело всичко.

Джини успяла да намери лагер за бежанци, където АДРА предоставя подслон и храна, а хора с опит помагат на пострадалите да се възстановят от преживените травми. АДРА работи с други агенции, за да пази децата на сигурно място и да ги свърже със семействата им. Те успели да вдъхнат надежда на Джини.

Тя се запознала с друго момиче, което било разделено от семейството си. „Ние се грижим една за друга. За пръв път в живота си имам сестра. Вече не сме сами.”