Основна мисъл: При всяко евангелизиране и свидетелстване е важно най-напред да започнем с простите истини на евангелието.

Последователността е мисионска стратегия, основана върху разбирането, че ако искаме хората да следват програмите на църквата, те трябва да са подредени в правилния ред и да се осъществяват по правилния начин; в противен случай ще донесат повече вреда, отколкото полза.

Стихът за запаметяване показва разбирането на ап. Павел за духовното „преяждане” и вредата от него. Може да изсипем толкова много материал наведнъж и в толкова погрешна последователност, че обектът на нашата грижа или буквално да се „задуши” под него, или изобщо да не го разбере, или да изпита силна неохота да прилага наученото. Точно както храненето на едно бебе започва с майчино мляко и постепенно се прибавят твърди храни, така и „бебетата в Христос” трябва да получават правилно духовната си храна, за да могат да усвояват нарастващите знания.

Тази седмица ще проучим как стратегиите и програмите за мисиониране и свидетелстване преливат една в друга, как се надграждат и подкрепят в течение на мисионската църковна година.

В предишните уроци вече подчертахме, че след като разберем какви са нуждите на отделен човек или на цяла общност, това определя методите и подхода ни към тях, програмите и служенето, което им предлагаме. Когато разберем нуждите, ставаме по-способни да планираме програми, които да отговорят на тези нужди – било за отделни хора, било за цели общности.

Без съмнение онези, които идват при Исус, се интересуват най-вече от способността Му да облекчава физическите страдания. Разбира се, Той им помага в това, но отговаря и на онези нужди, които някои от тях може би дори не осъзнават. Става въпрос за нуждата от духовно изцеление.

Божият народ днес активно работи за задоволяване нуждите на различни хора и общности, но трябва да последва примера на Исус и да им помага по много начини да обърнат ума си към вечните неща.

Когато служим на онези, които Исус обича, и за които е дал живота Си, ние служим на Него самия. Това показва колко тясно е свързан Той със Своето творение. Когато някой е наранен, Него също Го боли и Той му съчувства. Така трябва да постъпваме и ние. Текстът в Матей 25:35–40 показва, че не е задължително задоволяването на нуждите на хората да бъде част от някаква църковна стратегия. Когато възникне конкретна нужда, тя трябва да бъде задоволена, независимо на кой етап от своята стратегия се намира църквата. Някои се съобразяват с последователността на църковната програма и това е полезно за духовното им развитие, но други се нуждаят от духовна подкрепа тук и сега. Църквата не бива да се отказва от планирането на програми и събития, но трябва да бъде готова и да откликва на всякакви спешни случаи – да разполага с обучени хора и с подходящи ресурси за това във всеки момент.

Очевидно членовете на църквата в Коринт не са надраснали кой знае колко своето духовно състояние от момента, в който Павел основава тяхната общност. Когато им проповядва, неговата вест към тях е да се предадат на Бог и да израстват духовно, докато станат способни да разбират и дълбоките истини на евангелието. Неговата проповед е повече мисионска, отколкото назидателна. Не ги запознава с по-дълбоки теми, докато не са достатъчно зрели в духовно отношение, за да ги разберат и да откликнат.

Не бива да забравяме мисионската стратегия на апостола. Трябва да водим хората до отдаване на Христос и едва тогава да очакваме от тях да възприемат дълбоките и променящи живота истини от Неговото писано Слово.

Под „мисионска стратегия” може да се има предвид по-дългосрочен или по-краткосрочен процес. Напредвайки от програма в програма, хората стигат до момент, когато се отварят за Божия призив – това може да е серия от евангелизации или библейски курсове. За каквато и програма да става въпрос, принципът е един и същи – първо „млякото” (прости евангелски теми с цел създаване на връзка с Исус) и след това „твърда храна” (по-дълбоки изпитващи истини с цел затвърждаване на посвещението).

Един новокръстен адвентист е толкова въодушевен от истините, които научава, че иска да ги разгласи на всички. Често първото, което обяснява на хората, е истината за „белега на звяра”. Да, това е важна тема, но е абсолютен пример за въпрос, който не трябва да стои на първо място в мисионската последователност.

Изпитваща истина, това е библейско учение, което, след като бъде разбрано правилно, предизвиква вярващия да направи значителни промени в личните си убеждения и в начина си на живот. Пример за такива изпитващи истини са спазването на съботата и избягването на нечисти храни – и двете оказват съществено влияние върху убежденията и стила на живот. Това още веднъж подчертава колко важно е първо да водим хората при Христос, за да Го приемат, и след това да ги учим да правят нещо за Него.

Голяма част от множествата, които са свидетели и участници в угощението на планината предния ден, сега следват Исус единствено за да бъдат отново нахранени. Когато чрез илюстрацията с Неговото тяло и кръв Той се опитва да обърне мисълта им към духовните неща, мнозина си отиват. Причината за това не е, че не могат по никакъв начин да разберат истината за спасение единствено чрез Христос, а че отказват да я приемат. Това е изпитваща истина и след като личните им желания не са задоволени, те предпочитат да си отидат.

Тук се отправя предизвикателство към онези, които твърдят, че обичат Исус – да направят сериозна преоценка на посвещението си. Рано или късно идва момент, когато изповедта на вярата се изпробва чрез призив към действие. Факт е, че на всеки етап от мисионския процес някои си отиват, щом бъдат изправени пред изпитващи истини. Но опитът показва, че по-лесно и по-вероятно е да откликнат положително на такава истина, когато вече подхранват отношение на любов спрямо Спасителя - още едно потвърждение на факта, че правилната последователност при проповядване дава най-добрите резултати.

Исус има да казва на учениците Си още много неща, но знае, че те все още не са подготвени да ги разберат (виж Йоан 16:12). Дава им обещание, че Светият Дух ще ги въведе в цялата истина (Йоан 16:13). То обхваща и нашето време, нас и хората, които се опитваме да доведем при Христос.

Простото поднасяне на библейска информация по време на публична лекция, семинар или библейски курс не е гаранция, че сме повлияли на слушателите духовно. Много хора посещават евангелизации, семинари върху Откровение, библейски курсове и дори всички тези неща заедно. Но дори да придобият някакво интелектуално разбиране за библейската истина, това не значи, че ще го приложат в живота си.

Как в такъв случай да бъдем сигурни, че хората не само чуват какво им говорим, но и че това им помага да променят живота си?

Важен начин, по който „измерваме” духовното израстване на личността, е задаването на въпроси. Това е добро средство за оценяване и на дълбочината на духовното разбиране. Най-добре е въпросите да бъдат „отворени”. Точно те насърчават даването на информативен отговор, а не само на простото „да” или „не”.

Ето някои типични въпроси:

Какво казват тези стихове на нас днес? Как би споделил тази библейска истина с приятел? Какво изпитваш, когато научаваш какви обещания ти дава Бог? Какви промени трябва да настъпят в живота ти – в отношението ти към другите, в начина ти на живот като цяло, – след като научи това? Тези истини помагат ли ти да обичаш Исус повече и защо? Кое от всичко научено те впечатлява най-силно? Кое ти дава най-голяма надежда? Кое те плаши най-много?

Изследването на Библията, както и всички мисионски разговори, трябва да стават в логична, стройна последователност. По-простите и по-лесни за разбиране истини се представят по-напред, а по-сложните – по-късно, когато познанията на човека върху Библията са се увеличили. Много е важно след всеки урок да се задават „проверочни” въпроси, за да може да се прецени духовното разбиране и израстване.

Да водиш един човек в дългия му духовен път е като да се готвиш за жетва. Всеки, който е отглеждал зеленчуци, знае, че ако иска да получи желаната реколта, трябва да следва точно определени стъпки в точно определено време. Първо трябва да разкопае почвата, после да изкорени плевелите, след това да засади семената, да полива. Освен това трябва да създаде подходяща среда за растенията – едни искат много слънце, други се развиват по-добре на сянка. Нещо повече, трябва да ги защитава от всякакви вредители. С две думи, за растенията в една градина трябва да се полагат грижи – от момента на засяването им, докато започнат да дават плод. В духовното пътешествие на хората се наблюдава подобен процес – грижата започва още преди тяхното кръщение, продължава и след това. В идеалния случай един човек е обгрижван, докато самият той започне да се грижи за други. Тази истина още веднъж подчертава жизнено важната необходимост от планирана последователност в подходяща времева рамка, както и от правилни стъпки за създаване на възможно най-грижовна и защитена окръжаваща среда.

Тълкуването, което сам Исус дава на притчата, разкрива интересни факти. От стих 12 разбираме, че някои хора започват да вярват, но дяволът ги отклонява от пътя, преди вярата им да се е вкоренила здраво. Стих 13 описва хора, които приемат Словото с радост. Те вярват известно време, но когато ги нападне изкушение, избират друга посока. В стих 14 откриваме трета група – те чуват, но не продължават до християнска зрелост. С други думи, повечето хора поемат по пътя към Христос и Неговото царство, но на различни етапи от пътя им се случват разни неща, които осуетяват тяхното израстване.

Рядко само засяването на семе може да доведе до богата жетва. Предизвикателството пред нас като църква и като отделни вярващи е да сеем семето и след това да полагаме системни и последователни грижи за всички, избрали да тръгнат по правилния път.

Намиране на подходяща аудитория

Дотук стана ясно, че за мисионската стратегия, която развиваме седмица след седмица, ще е нужно повече от едно тримесечие, за да бъде осъществена. Например не можем да очакваме възможностите за мисионско обучение на местно ниво, описани в трети урок, да бъдат открити, планирани и осъществени в рамките на една седмица. Но все пак, след като сте минали вече определено обучение и сте открили как можете най-добре да се впишете със своите дарби в общите планове на църквата, сега е важно да откриете коя е най-подходящата аудитория за вас.

Полезно е да имате предвид следните неща:

• След като се консултирате със своите пастор, старейшина и мисионски ръководител, решете каква аудитория би била най-подходяща за вашите мисионски планове. Откриете ли я, това ще ви помогне да се фокусирате върху всеки аспект от общия процес. Така например, ако става въпрос за детска програма, би било добре да намерите начин да я рекламирате в училища или в квартал, където живеят повече млади семейства. Друг вид аудитория биха могли да бъдат пенсионери, безработни, студенти и т.н.

• Съсредоточаването само върху един тип аудитория ще ви помогне да подберете най-подходящите помощници, място и време на провеждане, както и подходящите дейности. Ще ви помогне в края да оцените правилно програмата; ще ви насочи и към специфичния молитвен фокус.

• Възможно е да не се наложи да излизате извън своята църква, за да откриете подходящата за вас аудитория. Например може да се насочите към хора, които идват на църква, но не са кръстени; или към некръстените младежи; или към хора, които посещават църквата само по празниците.

1. „Една истина, приета в сърцето, ще отвори място за още една” (Елън Уайт. Свидетелства към църквата. Т.6.). В каква последователност трябва да се представят истините, за да може евангелизирането ни да бъде успешно? Защо заместническата смърт на Христос винаги трябва да бъде „на първия ред” на нашата проповед?

2. „Христос привличаше сърцата на Своите слушатели към Себе Си, като проявяваше любов и след това малко по малко – толкова, колкото можеха да понесат – разкриваше пред тях великите истини на Божието царство. Ние също трябва да се научим да приспособяваме работата си към състоянието на хората – да отиваме при тях там, където те са” (Елън Уайт. Евангелизъм). Защо нашето представяне на библейската истина трябва да бъде „силно подправено” с любов към онези, на които я представяме (особено що се отнася до учения, които евентуално противоречат на досегашните им убеждения)? Или няма нужда от това?

„Понякога се чудя дали майка ми не ме е виждала, без да ме познае”, казва 16-годишната Джини.

Родена в селски район в Хаити, Джини била дадена на други хора още след раждането си. Живяла в няколко различни дома и дори на улицата. Когато била на 4 години, една жена я прибрала в дома си. „Трябваше да ходя на училище”, разказва Джини. Но когато станала на 10 години жената поканила своя приятел да живее в дома й. Той започнал да я бие и дори се опитал да я насили. „Пищях, но никой не дойде да ми помогне. Бях толкова уплашена, че не можех да спя.”

Джини напуснала дома на жената и заживяла при нейна съседка, където чистела къщата, за да получава храна. В този дом също се отнасяли лошо към нея.

„Страдах много – казва Джини. – Просто исках да си имам дом и майка.”

Веднъж някой съобщил на Джини, че майка й се намира в Порт-о-Пренс. Дали й нейния телефонен номер. Тя се обадила и чула гласа на майка си. Разбрала, че има още пет сестри. Когато попитала дали може да ги посети, майка й се съгласила.

Развълнувана, че най-накрая ще има дом и семейство, Джини започнала да прави планове как да стигне до майка си.

Земетресението от 12 януари обаче разбило плановете й. Тя оцеляла от бедствието, но загубила всичко. Намерила дома на майка си, но открила единствено купчина развалини. Постоянно се питала дали майка й и сестрите й са живи. Била съвсем близо до тях, когато земетресението й отнело всичко.

Джини успяла да намери лагер за бежанци, където АДРА предоставя подслон и храна, а хора с опит помагат на пострадалите да се възстановят от преживените травми. АДРА работи с други агенции, за да пази децата на сигурно място и да ги свърже със семействата им. Те успели да вдъхнат надежда на Джини.

Тя се запознала с друго момиче, което било разделено от семейството си. „Ние се грижим една за друга. За пръв път в живота си имам сестра. Вече не сме сами.”