Семейството на Еги не било религиозно, но когато една съученичка я поканила на църква, тя се съгласила. Знаела, че родителите я нямат нищо против, тъй като майка й някога й казала, че вярата в Бога е нещо добро.

Църквата на приятелката й се състояла от 20-30 души, които се събирали в събота. Повечето били млади хора и на Еги й харесало живото богослужение, провеждано от тези младежи. Тя поканила и по-малката си сестра и след време двете момичета се кръстили.

Еги завършила гимназия и започнала да прави планове да кандидатства за учителка. По-голямата й сестра обаче била вече студентка и родителите й не можели да си позволят да подпомагат две студентки едновременно. Разочарована, Еги си намерила работа като сервитьорка с намерение да спести пари за образование.

Не след дълго помогнала за създаване на малка група за изучаване на Библията в дома на едно семейство. Хората в църквата видели, че има дарбата да ръководи и й помогнали да получи стипендия, за да се запише в университета. С радостно сърце Еги се преместила в столицата на Монголия.

Там открила живо църковно семейство, където могла да израсне духовно. Преподава на децата в църквата и се надява, че когато в Монголия бъде открито адвентно начално училище, ще може да преподава там. Сега насърчава други младежи да бъдат верни на Бога и на ученията, които ценят.

В общежитието, където живее, Еги споделя вярата си със своите състуденти. „Приятелите ми искат да знаят в какво вярвам – казва тя. – Давам им книги за моята вяра и уроци за съботното училище. Каня ги на църква и споделям с тях радостта си в Исус.”

Еги се моли за по-малката си сестра, която работи като мисионер доброволец, докато чака реда си да се запише в университета. „Бог ни води и ние се радваме, че работим за Него и водим други до Исус”, казва Еги.