"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

Да зърнем нашия Бог

Джо Ан Дейвидсън

Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2012 г.


Урок 6 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 4 - 10 февруари 2012 г.

Бог – Законодателят


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 4 февруари
Стих за запаметяване:
«Защото Господ е наш Съдия, Господ е наш Законодател, Господ е наш Цар, Той ще ни спаси» (Исая 33:22).

Основна мисъл: Божият закон е неотделима част от цялата Библия, от Стария и Новия Завет. Той е израз на Неговата любов. Така че, когато обичаме, ние разкриваме пълнотата и красотата на Божия закон.

Като адвентисти от седмия ден често чуваме идеята, че законът е израз на Божия характер. (И тъй като Бог не се променя, законът, разкриващ Неговия характер, също не би трябвало да се променя.) Но какво означава тази идея, че законът е израз на Божия характер?

Да предположим, че живеете в държавата на монарх, чиято дума е закон. («Държавата – това съм аз» - е казал един френски крал). Да предположим, че монархът издава закони, които са потиснически, омразни, несправедливи, дискриминиращи и т.н. Нима тези закони не биха давали адекватна представа за личността му? Нима не биха разкривали неговия характер?

Помислете си за някои от тираните в историята. Как законите, обнародвани от тях, разкриват що за хора са били?

В този смисъл законът разкрива характера на законодателя. Какво ни разкрива Божият закон за Бога? Когато имаме разбирането за Неговия закон като за предпазна преграда, като за нещо, създадено за наше добро, тогава започваме да разбираме по-добре какъв е Бог.

През тази седмица ще разгледаме закона и – по подразбиране – Законодателя.

За тази седмица прочетете:
Евреи 12:21; 8:10; 10:16; Римляни 7:8-13; 13:8-10; Йов 24:14, 15; Изход 16:4-30



Законът на Синай Неделя - 5 февруари

Прочетете Изход 19:18, 19; 20:18; Второзаконие 5:22 и Евреи 12:21, описващи даването на Закона на Синай. Защо събитието изглежда толкова страховито?


“Народът на Израел е поразен от ужас. Страхотната сила, с която са изговорени Божиите думи, изглежда по-голяма, отколкото треперещите им сърца могат да понесат. Защото, когато великото Божие мерило за право е представено пред тях, те осъзнават както никога дотогава оскърбителния характер на греха и вината си пред очите на светия Бог. Отдръпват се от планината в страх и благоговение” (Елън Уайт. Патриарси и пророци).

Има нещо много силно в този цитат. Когато законът е представен пред тях, хората осъзнават “както никога дотогава” колко зъл и опасен е грехът, както и вината си в Божиите очи.

Така че още от самото начало на заветната връзка на Израел с Бога можем да видим едно откровение на евангелието в закона. Законът никога не е бил замислен като средство за спасение - даже на Синай. По-скоро трябва да покаже на хората нуждата им от спасение. Точно след като получават закона, те получават и указания да построят и светилището, разкриващо им спасителния план. Законът трябва да насочва хората към кръста, към нуждата им от умилостивение и от Изкупител. Нищо чудно, че треперят пред него, защото той им показва точно колко са грешни и паднали.


Прочетете Римляни 7:8-13. Как споменатите стихове разкриват тази изключително важна истина? Какво според апостол Павел постига законът? Вижте също Псалм 119:6.


В известен смисъл за случилото се на Синай Павел казва същото, което и Елън Уайт. Проблемът не е в Божия закон, проблемът е в грешниците, които са го нарушили – както сме направили всички ние. Апостолът показва неразривната връзка на закона с евангелието - законът ни посочва, че сме грешни и паднали, както и нуждата ни от Спасител.


Прочетете Изход 20:1-17. Треперите ли пред закона? Чувствате ли се осъдени? Какви емоции изпитвате, докато го четете и сравнявате поведението си с него?




Законът преди Синай Понеделник - 6 февруари

Както знаят всички адвентисти от седмия ден, веднага след като заговорим за закона, за Десетте заповеди и Синай, чуваме един и същи рефрен: че Десетте заповеди са дадени на евреите на Синай, следователно те са еврейска или старозаветна институция и не са приложими за нашето време.

Разбира се, съществуват многобройни проблеми с тази теология, като най-големият е, че ако това е вярно, как е възможно преди Синай да е съществувал грях, тъй като “грехът е беззаконие” (1 Йоан 3:4)? Истината е, че книгата „Битие” ни предоставя удивително свидетелство за съществуването на Божия закон дълго време преди Синай.

Битие 1 и 2 гл. описват Божието съвършено Сътворение. Битие 3 гл. ни представя грехопадението на Адам и Ева. Още в следващата 4-та глава имаме първото убийство. Откъде Каин е знаел, че е виновен за убийството на брат си, ако е нямало закон, определящ убийството като грях?

Дълго време преди Синай Бог специално заклеймява убийството в завета, който сключва с Ной след Потопа (Битие 9:6).


В най-старата книга на Библията, Йов, срещаме Бог, Който два пъти хвали праведността на Йов. Какво заявява Той за характера му? Йов 1:8; 2:3. Очевидно действа някакъв стандарт за право и криво. Йов живее дълго време преди Изхода и дори не е част от заветния народ.


Прочетете Йов 24:14, 15. Как тези стихове ни помагат да разберем какво включва стандартът за право и неправо?


Когато Авраам излъгва Авимелех за Сара, Бог го укорява за нечестната му постъпка. И въпреки че Авимелех е цар на езическия Герар, а не е от израелевите потомци, Бог го счита за също толкова виновен спрямо стандарта за семейна чистота, намиращ се в Декалога, и изисква Сара да бъде върната на Авраам (виж Битие 20:9).


Какво е свидетелството за Авраам, което Бог дава на Исаак за баща му? Битие 26:4, 5.


Удивителното в Битие 26:5 е, че еврейският език употребява четири различни думи – „мшмрт”, „мцвот”, „хукот” и „торот” (от Тора, “закон”), – за да опише на какво се покорява Авраам. Определено сред всичко това са намират и Десетте заповеди.


Когато по Божия промисъл тръгва обратно към Ветил, за да издигне олтар на Господа, Яков чувства необходимост от пробуждане в семейството си. Какво прави с тази цел? Битие 35:2, 3.


Ясно е едно: Идеята, че законът не е съществувал преди Синай, изобщо не звучи смислено в светлината на толкова много от нещата, които Библията разкрива за живота преди Синай.




Съботата преди Синай Вторник - 7 февруари

Бог не ни разкрива как е предал на човечеството вечните принципи на Своя закон преди планината Синай. Но доказателствата са ясни и съществени: даването на закона на Синай не е първата среща на света с Божиите предписания.

Много хора, принудени да се съгласят с тази идея, спорят, че само съботната заповед, а не и останалите, е дадена за първи път на Синай и следователно се отнася само за евреите, но не и за християните днес.


Колко валидна е тази претенция?


Прочетете Битие 2:1-3. Какво ни казва този пасаж за съботата преди Синай?


След това в Изход 5:1-5 Библията ни представя Моисей и Аарон, изискващи от фараона да пусне Божия народ. Стих 5 хвърля особена светлина.


Прочетете Изход 5:5. Какви указания за съботата намирате в този стих?


Отговорът на фараона: “Вие карате народа да изостави определените си работи» изглежда достатъчно ясен. Оригиналният език е дори още по-целенасочен. Въпреки че има няколко думи за почивка, глаголът, използван от фараона, произлиза от думата за «събота». Поразителната му реплика към Моисей и Аарон звучи така: «Карате ги да спазват съботата, вместо да работят» - намек, ако не и нещо друго, за реалността на съботната почивка още преди Синай.

Но конкретното доказателство за съботата преди Синай се появява в Изход 16 гл., когато Бог чудодейно осигурява манна за Израел в пустинята. Това 40-годишно чудо започва още преди израелевите чеда да са стигнали до планината Синай.


Прочетете Изход 16:4-30. Съсредоточете се специално върху стихове 23-30. Как те доказват необходимостта от почитане на седмия ден, събота, още преди даването на каменните плочи на планината Синай?


Обърнете внимание на думите на Господ към Моисей в стих 28: «Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?» - ясно указание, че Божиите заповеди и закони съществуват още преди откровението на Синай и че сред тези заповеди и закони е и съботата, седмия ден. Така, въпреки че с даването на закона на планината Синай се е случва нещо изключително, самите Десет заповеди очевидно не са нещо ново.


Каква е вашата съботна опитност? Обичате ли съботната почивка, страхувате ли се от нея, или имате раздвоено отношение към нея? Какво да направим, за да постигнем по-дълбока и по-богата опитност с Господа чрез дара на Неговия ден?




Законът и пророците Сряда - 8 февруари

Има спорове относно съществуването на закона в периода преди Синай. Старозаветните писания са изпълнени с препратки към него. И макар че тези препратки твърде често се занимават с престъпването му от страна на Божия народ и последвалите наказания, други текстове разкриват голямата любов и почитта на мнозина в Израел към закона, включващ не само Десетте заповеди, но и всички правила и предписания, които Господ дава на народа Си.


По какви начини следните стихове възвеличават закона? Какво отношение разкриват те?


Исая 48:17, 18


Псалм 119:67-72


Псалм 119:97-103


Еремия 31:33


В разрез с популярното схващане, онези от Божия народ, които са разбирали функцията на закона, никога не са гледали на него като на средство за спасение. Еврейската религия винаги е била религия на благодатта, въпреки че хората отиват от едната в другата крайност: от открито и грубо беззаконие (както в периода на първия храм) до изключително законничество (ясно проявено във времето на Исус Христос).

Но защо е тази любов към закона? Ако човек разбира думата “закон” като обхващаща не само Десетте заповеди, но и целия корпус на старозаветните учения, особено първите пет книги на Моисей, тогава може да разбере, че онова, което е било обичано, е вестта за спасение, за благодат, за изкупление. Обичали са Истината, разкрита пред тях, доколкото са могли да я схванат. Това не е любов към правилата като такива, а любов към набора от ръководни принципи, които – ако бъдат спазвани, могат да им проправят път към много благословения и обещания, защото всичко, дадено им от Бога, е за тяхно добро.

Нима днес е по-различно?


Помислете за всичко, което Господ ни е дал като народ. Как можем да се справим по-добре с живота в чудесната светлина, с която сме благословени?




Законът в Новия Завет Четвъртък - 9 февруари

Още от самото начало принципите на Десетте заповеди са дадени поради Божията любов към човечеството. Законът винаги е бил предназначен за благословение. Ако му се покоряваме, до голяма степен ще бъдем защитени от опустошението на греха. Ако - не, ще се изправим пред неизбежните последици на беззаконието. На кого ли е нужна теология, за да разбере от личен опит колко смъртоносни са грехът и неговите последици? Колко често сме виждали резултатите от злото по лицата на хората, съсипани от него?

Въпреки че някои части на Новия Завет – и по-специално посланията на апостол Павел – се занимават с хората, неразбрали целта на закона, Божиите заповеди са представени в Новия Завет по позитивен, вдъхновяващ начин.


Прочетете Евреи 8:10 и 10:16 в техния контекст. Как е представен Божият закон? Като нещо все още валидно или като нещо, премахнато от благодатта?


Твърде често виждаме хората да търсят мястото на закона спрямо Божията любов или благодат с идеята, че, ако истински обичаме, Божият закон става излишен. В известен смисъл човек може да отстоява идеята, че любовта превъзхожда закона, тъй като онзи, който истински обича Бога и хората, разкрива върховните принципи на закона. Но това не е извинение за пренебрегването му. Точно обратното, любовта изпълнява закона - любовта е законът в най-чистия му вид.

Това е като отделните части на колата. Самите части не съществуват като крайна цел - има ги, за да може колата да се движи. Това е тяхното предназначение. Но без всяка една от частите колата не би функционирала. Така е и със закона: той не е крайната цел, а средството за постигането й. А същинската цел е дълбокият израз на любовта - любовта към Бога и към ближния.


Разгледайте следните стихове. Как те ни помагат да разберем връзката между любовта и закона? Римляни 13:8-10; Галатяни 5:14; Яков 2:8; 1 Йоан 5:2, 3.


Размишлявайте върху връзката между Божия закон и любовта. До какво ни води спазването на закона без любов? А до какво ни води любовта без спазването на закона?




Разширено изучаване Петък - 10 февруари

“Десетте свети предписания, изговорени от Христос на планината Синай, са откровение на Божия характер и представят пред света факта на Неговата юрисдикция над цялото човечество. Десетте заповеди са израз на най-великата любов, която може да бъде представена на човека. Божият глас от небето, даващ обещания на душата, е съветът на тази любов: “Така прави и ще живееш...”. Няма негативи в този закон, макар привидно да ни изглежда така. Той е: Господ е дал светите Си заповеди, за да бъдат защитна стена около Неговите творения” (Елън Уайт. Божии синове и дъщери).

“В делото на изкуплението няма принуда. Не се използва никаква външна сила. Под влиянието на Божия Дух човек е свободен да избере на кого да служи. В промяната, която става, когато душата се предава на Христос, има най-висше чувство на свобода (...) Наистина ние нямаме сили сами да се освободим от властта на Сатана, но когато пожелаем да бъдем освободени от греха и в голямата си нужда призоваваме за помощ Силата, Която е извън нас и над нас, способностите на душата биват подкрепени от Божествената енергия на Светия Дух и се подчиняват на нареждането на волята в изпълнение на Божията воля.

Единственото условие, при което свободата на човека е възможна, е той да бъде едно с Христос. “Истината ще ви направи свободни”, а истината е Христос... Подчинението на Бога означава възстановяване на човешкото Аз - на истинската слава и достойнство на човека. Божият закон, на който се подчиняваме, е “закон на свободата” (Яков 2:12) ” (Елън Уайт. Копнежът на вековете).

За разискване:

1. Какво представлява спазването на закона без любов? Как най-често се проявява това? В същото време какво е любов без спазването на закона? Що за любов е тази, ако изобщо е любов? Защо двете трябва да са свързани?

2. По какви начини законът разкрива характера на Законодателя? Как Божият закон разкрива какъв е Бог?

3. Какво има предвид Елън Уайт, когато говори за “закон на свободата”? Как спазването на закона може да ни освободи?

4. Какви примери можем да видим в света и навсякъде около себе си за това какво се случва, когато хората нарушават Божия закон? Колко силно свидетелство са тези примери за стойността и продължаващата валидност на този закон?

Обобщение:

Божият закон е израз на Неговата любов. Когато обичаме Бог така, както Той ни обича, ще разкриваме закона в Неговата красота и сила.



Разказ
Решена да служи
Енкчимег Енбаатар

Семейството на Еги не било религиозно, но когато една съученичка я поканила на църква, тя се съгласила. Знаела, че родителите я нямат нищо против, тъй като майка й някога й казала, че вярата в Бога е нещо добро.

Църквата на приятелката й се състояла от 20-30 души, които се събирали в събота. Повечето били млади хора и на Еги й харесало живото богослужение, провеждано от тези младежи. Тя поканила и по-малката си сестра и след време двете момичета се кръстили.

Еги завършила гимназия и започнала да прави планове да кандидатства за учителка. По-голямата й сестра обаче била вече студентка и родителите й не можели да си позволят да подпомагат две студентки едновременно. Разочарована, Еги си намерила работа като сервитьорка с намерение да спести пари за образование.

Не след дълго помогнала за създаване на малка група за изучаване на Библията в дома на едно семейство. Хората в църквата видели, че има дарбата да ръководи и й помогнали да получи стипендия, за да се запише в университета. С радостно сърце Еги се преместила в столицата на Монголия.

Там открила живо църковно семейство, където могла да израсне духовно. Преподава на децата в църквата и се надява, че когато в Монголия бъде открито адвентно начално училище, ще може да преподава там. Сега насърчава други младежи да бъдат верни на Бога и на ученията, които ценят.

В общежитието, където живее, Еги споделя вярата си със своите състуденти. „Приятелите ми искат да знаят в какво вярвам – казва тя. – Давам им книги за моята вяра и уроци за съботното училище. Каня ги на църква и споделям с тях радостта си в Исус.”

Еги се моли за по-малката си сестра, която работи като мисионер доброволец, докато чака реда си да се запише в университета. „Бог ни води и ние се радваме, че работим за Него и водим други до Исус”, казва Еги.


* Енкчимег Енбаатар работи за Монголската мисия.

Created by ULimited®