Розлин живее в село в Североизточно Хаити. Смятала се за богата, тъй като притежава три крави. Била благодарна на Бога и решила да му посвети една от кравите си. Тя щяла да ражда и Розлин решила да даде теленцето на Господа.

Една сутрин след молитвата Розлин тръгнала да се погрижи за кравите. Липсвала точно тази, която била посветена. Тръгнала да я търси по пътеката и да я вика, но не чула нищо. Осъзнала, че кравата не е отишла да пасе свежа трева, а е открадната.

Розлин поела към града, за да се оплаче за кражбата в канцеларията на кмета. По пътя се спряла в дома на своя пастор и го известила, че кравата е открадната. „Не се страхувам – казала тя на пастора, - защото знам, че заедно с теленцето е посветена на Бога. Няма да им се случи нищо, което да не е по Божията воля. Моля се крадецът да я върне, защото кравата принадлежи на Бога.

Пасторът се усмихнал на вярата на Розлин и обещал да се моли за кравата и теленцето. Розлин продължила по пътя си към кмета, за да подаде жалба и да помоли този, който я е взел, да я върне. Въобще не се съмнявала, че кравата ще се върне у дома, преди още теленцето да се роди.

На следващата сутрин Розлин отново посетила дома на пастора. „Божията крава се завърна”, възкликнала тя развълнувано.

„Какво се случи?”, попитал пасторът с любопитство.

„Самият крадец доведе кравата. Каза ми, че всеки път, когато погледнел към нея, изпитвал някакво безпокойство. Усетил, че нещо не е наред, но знаел какво точно. Накрая не могъл повече да издържа и тръгнал да ми я връща! Дори се извини, че я е взел.” След това Розлин се затичала към града да съобщи на кмета, че Бог е върнал кравата у дома.

След два месеца се роди теленцето и Розлин го даде на Бога. Тя се грижеше за него, докато стана достатъчно голямо, за да го отбие, след което го продаде и даде парите като дарение.