"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Да зърнем нашия Бог

Джо Ан Дейвидсън

Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2012 г.


Урок 4 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 21 - 27 януари 2012 г.

Богът на благодатта и съда


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 21 януари
Стих за запаметяване:
“Защото относно всяко скрито нещо Бог ще докара на съд всяко дело, било то добро или зло” (Еклисиаст 12:14).

Основна мисъл: Божият съд е така всеприсъстващ в Библията, както и темата за спасението; всъщност двете учения са неразделно свързани.

Един войник стоял до възрастен човек, който скоро щял да бъде екзекутиран. Той бил виновен в това, че е от «погрешната» раса и религия, нищо повече. Когато войникът насочил пистолета си, човекът казал:

- Знаеш ли, че има Бог в небето, Който вижда всичко това и Който един ден ще те съди?

Войникът застрелял стареца.

Това – в много отношения – е пример за светското общество. Не за светско правителство (което може да насърчава една религия за сметка на останалите), а за светско общество, в което няма по-висш стандарт от правилата на самата общност. Там няма по-висш авторитет, няма чувство за Бога или морален стандарт, по-висш от нещо човешко. Общество, в което хората заемат мястото на Бога, където единственият съд, е този на себеподобните или на собствената съвест (или каквото е останало от нея).

Но според Библията, старецът е прав: има Бог в небето, Той знае всичко и наистина ще подложи всичко на съд.

Нека проучим този важен аспект от Божия характер и да видим дали – даже в съда! – Бог не разкрива Своята удивителна благодат.

За тази седмица прочетете:
1 Коринтяни 3:13; 2 Коринтяни 5:10; Йоан 3:17-21; Откровение 14:6, 7



Денят на съда Неделя - 22 януари

Темата за Божия съд преминава през цялата Библия. И в разрез с всеобщото схващане, съдът не противоречи на спасението или на благовестието. Наистина двете теми са взаимно свързани в Писанието - от Битие до Откровение.

И нищо чудно. Съдът и спасението отразяват двойствените аспекти на Божия характер: Неговата справедливост и благодат. Така няма нужда да противопоставяме идеята за съда с идеята за спасението - както не е необходимо да противопоставяме идеята за Божията справедливост с тази за Неговата благодат. Да го направим означава да ограбим и двете от тяхната цялост и от взаимното им допълване. Писанието учи и на двете, следователно трябва да разбираме и двете.

В цялата тази тема е интересно и че при сравняване на стих със стих се вижда едно: Новият Завет говори повече за съда, отколкото Старият.


Прочетете следните стихове. За какво говорят те? Кой е съден? Какво се случва в тези съдебни процеси? Какво ни разкриват стиховете за естеството и реалността на Божия съд?


Еклисиаст 12:13, 14


1 Коринтяни 3:13


2 Коринтяни 5:10


Евреи 10:30


Матей 16:27


Откровение 20:12


Откровение 22:12


Матей 12:36, 37


1 Петрово 4:17


Откровение 14:6, 7


Това са само няколко примера от ясното учение за Божия съд. Както отбелязахме по-горе, много от изричните стихове, ясно разкриващи реалността му, се срещат в Новия Завет. Този факт определено говори против идеята, че съдът някак си противоречи на новозаветната концепция за Божията благодат, така ясно изложена в Новия Завет. Онова, което трябва да научим е, че независимо как разбираме съда и как - благодатта, трябва да ги схващаме като Божествени истини, действащи съвместно. Да противопоставяме едната на другата означава да не разбираме евангелието в неговата цялост.




Съдът и благодатта в Едем Понеделник - 23 януари

Помислете си само: преди греха не е имало нужда от благодатта, защото е нямало нищо, което да бъде простено, нищо, което да бъде покрито. Същото е със съда. Преди греха не е имало нищо, което да бъде съдено, нищо, над което да се издава присъда или което да бъде наказано. И благодатта, и съдът се появяват – поне в човешкия контекст – само поради греха.


Прочетете в Битие 3 гл. доклада за грехопадението. По какви начини са разкрити и двете теми – тази за съда и за благодатта?


Сатана успява да вкара греха в света, в резултат на което всичко се променя. Но Бог незабавно се намесва, викайки човека: “Къде си?”. Този въпрос не е задължително да бъде разглеждан като осъждащ. Той е по-скоро покана да се отиде при Онзи, Който ни е създал и ни обича. Това е призив да се отвърнем от измамника и да се върнем при своя Създател.

Обърнете внимание какво се случва. Първите няколко думи, произнесени от Божията уста в греховния свят, са въпроси (виж Битие 3:9, 11, 13). Първото, което Бог казва, след като приключва с въпросите, е да обяви присъдата Си над змията. Но какво казва след това – в стих 15 – даже в средата на присъдата Си над змията?

Стих 15 е първото обещание на евангелието. Веднага след като обявява присъдата Си над змията, Бог дава първата вест за благодат, изкупление и спасение на човечеството. И чак тогава – чак след обещанието на евангелието – Той обявява присъдата Си над жената и мъжа. Въпреки че са паднали в грях, първите неща, които им дава, са надежда и благодат – благодат, която да стои в основата на предстоящия съд. Така още преди съда е дадено обещанието за благодатта на тези, които го приемат.

Твърде късно е за Сатана - неговото унищожение е сигурно. Но дори там, дори сред присъдите, произнесени над мъжа и жената, Бог разкрива благодатта Си.

Още в началото на греховната история на човечеството се появява връзката между греха, съда и Божията благодат. Въпреки че Бог трябва да осъди греха, обещанието за благодатта винаги присъства, винаги е на разположение на всички, които го изискат за себе си.


По какви начини Господ може да ви казва: “Къде си?”. Какво правите, което може би ви кара да се криете от Него? Защо разбирането за благодатта е толкова важна първа стъпка, за да се вслушваме в Неговия призив и сърцата ни да откликнат?




Потопът Вторник - 24 януари

Критиците на Библията често изтъкват факта, че и другите древни цивилизации имат свои истории за потопа. Те твърдят, че библейската история не е уникална, оригинална или дори вярна, а просто е повторение на някакви предишни митове или легенди.

От друга страна, тези, които вярват, че Библията е Божие Слово, гледат на тези истории като на потвърждение за реалността на Потопа. Потопът се е случил и Битие ни представя боговдъхновения разказ за него. Този разказ се различава от останалите версии (като например онази, според която Потопът е бил изпратен, защото хората с нощните си веселби вдигали много шум и пречели на боговете да спят).


Какви основания за съда ни представя библейският доклад за Потопа? Битие 6:5.


Идеята, че хората са толкова зли, щото заслужават смърт и унищожение, не би трябвало да е толкова трудна за възприемане - не и за нас, живеещите в свят, в който злото става от ден на ден все по-неовладяемо. Християнският възглед за човешката греховност, макар и често иронизиран, постоянно се потвърждава. Това, че можем да вършим добри дела, не ни прави добри. Всъщност дори известният с престъпленията си гангстер Ал Капоне е обичал децата, бил е изключително щедър и се е отнасял любезно с приятелите си. Но кой би го нарекъл добър човек?


Как в доклада за Потопа е разкрита Божията благодат дори пред надвисналото обещание за съд? Битие 6:14-22; 2 Петрово 2:5.


С изграждането на ковчега Ной отправя към света предупреждение за Божия съд. С това се загатва и период на благодат, шанс за тогавашното човечество да се отвърне от злите си пътища и да приеме Божието спасение. Елън Уайт пише, че “ако предпотопните жители биха повярвали в предупреждението и ако биха се покаяли за злите си дела, Господ щеше да оттегли гнева Си” (Патриарси и пророци). Изграждането на ковчега предоставя на всеки, който би повярвал в предупреждението, безопасно убежище от предстоящото унищожение. Несъмнено, съдът е предстоял. Но благодатта е предложена на всички, готови да я приемат, докато не стане твърде късно и вратата на милостта се затвори.


Колко често Бог ви е разкривал благодатта Си? Сигурно повече пъти, отколкото можете да изброите. Как да се научим по-добре да се предаваме тази благодат и да й позволим да ни оформи по образа на Христос?




Осъждане и благодат Сряда - 25 януари

Почти всички са запознати с идеите в Йоан 3:16. Но текстът след това ни помага да ги схванем и обясним по-добре.


Прочетете Йоан 3:17-21. Какво се казва тук за съда? А за благодатта? Как тези стихове разкриват взаимодействието между благодатта и съда?


Думата в стих 17, преведена като “осъди”, в някои издания на Библията е представена и като “съди.” Ясно е, че контекстът говори за осъждане, тъй като Бог разкрива на много други места, че светът ще бъде осъден.

И двете теми се появяват в тези стихове – съдът и благодатта – и са неразривно свързани. Грехът, тъмнината и злото пораждат необходимостта от Божията справедливост, която да ги осъди. В същото време Божията благодат предлага на виновните изходен път, Който се постига чрез вяра в Христос.

Вярващият няма да бъде осъден. Това казват стиховете. Толкова е просто. Христовата праведност покрива човека и той стои без осъждане - сега и в бъдещия съд.


Какви основания за осъждане ни посочват стиховете?


Според тези стихове греховното състояние на човечеството заслужава осъждане. И тъй като сме съгрешили, всички заслужаваме смъртта, която грехът носи със себе си. Стиховете ясно опровергават идеята, че след кръста цялото човечеството бива автоматично оправдано. Всъщност след кръста целият осъден свят получава предложение за спасение чрез изкупителната смърт на Исус Христос, достатъчна за всяко човешко същество. Всеки е осъден. Но и всеки, който чрез Христовата благодат приеме предложеното спасение, бива оправдан и изкупен в Господ Исус Христос. Чрез Неговите заслуги осъждането му бива премахнато и той застава в Христовата съвършена праведност.


Както идеята за осъждането предполага съд, същото е и с благодатта. Ако нямаше потенциална възможност за съд (и осъждане), тя нямаше да е необходима. Самата идея за благодатта предполага идеята за осъждане. Ето още една причина да схванем колко тясно са свързани благодатта и съдът.




Часът на Неговия съд Четвъртък - 26 януари

“И така, не се бойте от тях, защото няма нищо покрито, което да не се открие, и нищо тайно, което да не се узнае” (Матей 10:26).


Вглеждайки се в света, не трябва да ни е трудно да разберем идеята за съда и осъждането. Не е необходимо човек да е вярващ и християнин, за да осъзнае, че нещо с човечеството е радикално объркано. Кой не може да види в какво истинско бедствие сме превърнали този свят? Може би някак инстинктивно усещаме какво ни предстои. “Плаках в деня, в който се родих, и всеки следващ ден ми показва защо” - пише един поет. И кой ли не би се съгласил с него? Кой от нас не е бил жертва на алчни, егоистични или зли хора? Или пък кой от нас в даден момент не е бил алчен, егоистичен или зъл?

Ето защо, ако Бог е справедлив и ако справедливостта беше единственото Му и главно качество, кой от нас би могъл да устои пред Него? Ако Господ познава дори скритите ни мисли и дела (Еклисиаст 12:14) (да не говорим за онова, което сме извършили публично), какъв шанс бихме имали един ден в съда - дори и най-благочестивия сред нас - когато всичко бъде разкрито?

Но за щастие Бог е Бог и на благодатта. Целият спасителен план е създаден с презумпцията всяко човешко същество – в идеалния вариант – да бъде пощадено от осъждането, изисквано от Божията справедливост. Без благодатта всички бихме били погубени от Божието справедливо възмездие. В такъв случай нашата единствена надежда да устоим пред светия Бог е благодатта.


Прочетете първата ангелска вест в Откровение 14:6, 7. Как тези стихове разкриват връзката между Божията справедливост и Неговата благодат? Какъв е паралелът между тях и Битие 3 гл.? Как там се проявява връзката между благодатта и съда?


Колко важно: преди предупреждението, че е “настанал часът, когато Бог ще съди”, ангелът прогласява “вечното благовестие”! Трябва да е така, иначе съдът би осъдил цялото човечество. Никой не би имал шанса, защото всички са съгрешили, всички са нарушили Божия закон. Тук, в центъра на последната предупредителна вест към света, е прогласена Божията благодат. В противен случай Божият съд би осъдил всички без изключение. Без благодатта каква вест бихме имали към света, освен че Бог ще унищожи всички и че няма надежда за спасение? За щастие в основата на вестта, която имаме, е “вечното евангелие”.


Каква роля имате в разпространението на вестта за съда и благодатта? Какво още можете да направите, за да помогнете за разпространението й, защото твърде вероятно е да можете да направите повече? Нали?




Разширено изучаване Петък - 27 януари

Как си взаимодействат благодатта и съдът? Ето как го обяснява боговдъхновението:

“Докато Исус ходатайства за чедата на Своята благодат, Сатана ги обвинява пред Бога като престъпници. Големият измамник се стреми да ги вплете в неверие, да унищожи доверието им в Господ и да ги отдели от любовта Му, като ги накара да престъпват Неговия закон. Посочва доклада на техния живот и лошите черти на характера им. Подчертава, че съвсем не приличат на Христос, което позори Изкупителя. Споменава и всичките им грехове, които ги е изкушил да извършат, и поради това гледа на тях като на своя собственост.

Исус не извинява греховете, но посочва разкаянието и вярата им и, молейки да им бъде простено, издига пред Отец и светите ангели наранените Си ръце с думите: “Аз ги познавам по име. На дланите Си Съм ги врязал” (Елън Уайт. Великата борба).

За разискване:

1. Как този цитат ви помага да разберете ролята на благодатта в съда? Как Елън Уайт описва Божиите верни и защо това е толкова важно? Доколко се виждате описани тук?

2. Представете си, че сте застанали пред Бога, а всичко, което някога сте извършили – било то добро или зло, - е ясно изложено? Как ще се справите? Ще можете ли да устоите пред Бога въз основа на добрите си дела, даже и онези от тях, извършени с най-чисти и искрени подбуди? Наистина ли си мислите, че те ще са достатъчни да ви препоръчат пред Твореца? Как отговорът ви помага да разберете нуждата си от благодат?

3. Кой е смъртоносният духовен капан на мисленето, че поради спасението по благодат няма значение какво вършим? Как можем да се предпазим от тази измама?

4. Понякога хората ни предупреждават за «евтината благодат.» Какво е евтиното, когато, изисквайки благодатта, се опитваме да я използваме като извинение за греха? Какви примери за тази измама можем да видим в християнския свят? Или дори в собствената ни църква?

Обобщение:

Бог е Бог на справедливостта, а справедливостта изисква съд. Бог е и Бог на благодатта. Колко е важно ние като християни – адвентисти от седмия ден - да прогласяваме тройната ангелска вест, разбирайки двете божествени истини и онова, което те ни разкриват за нашия Бог!



Разказ
Откраднатата крава
Жак Термил

Розлин живее в село в Североизточно Хаити. Смятала се за богата, тъй като притежава три крави. Била благодарна на Бога и решила да му посвети една от кравите си. Тя щяла да ражда и Розлин решила да даде теленцето на Господа.

Една сутрин след молитвата Розлин тръгнала да се погрижи за кравите. Липсвала точно тази, която била посветена. Тръгнала да я търси по пътеката и да я вика, но не чула нищо. Осъзнала, че кравата не е отишла да пасе свежа трева, а е открадната.

Розлин поела към града, за да се оплаче за кражбата в канцеларията на кмета. По пътя се спряла в дома на своя пастор и го известила, че кравата е открадната. „Не се страхувам – казала тя на пастора, - защото знам, че заедно с теленцето е посветена на Бога. Няма да им се случи нищо, което да не е по Божията воля. Моля се крадецът да я върне, защото кравата принадлежи на Бога.

Пасторът се усмихнал на вярата на Розлин и обещал да се моли за кравата и теленцето. Розлин продължила по пътя си към кмета, за да подаде жалба и да помоли този, който я е взел, да я върне. Въобще не се съмнявала, че кравата ще се върне у дома, преди още теленцето да се роди.

На следващата сутрин Розлин отново посетила дома на пастора. „Божията крава се завърна”, възкликнала тя развълнувано.

„Какво се случи?”, попитал пасторът с любопитство.

„Самият крадец доведе кравата. Каза ми, че всеки път, когато погледнел към нея, изпитвал някакво безпокойство. Усетил, че нещо не е наред, но знаел какво точно. Накрая не могъл повече да издържа и тръгнал да ми я връща! Дори се извини, че я е взел.” След това Розлин се затичала към града да съобщи на кмета, че Бог е върнал кравата у дома.

След два месеца се роди теленцето и Розлин го даде на Бога. Тя се грижеше за него, докато стана достатъчно голямо, за да го отбие, след което го продаде и даде парите като дарение.


* Жак Термил е пастор в Северозападно Хаити.

Created by ULimited®