Раджу чувал пеене от къщата на съседа и усилвал музиката до краен предел. Понякога крещял обидни думи към малката група адвентисти, провеждаща богослужение си в съседната къща.

Другите съседи не желаели да се карат с Раджу. Те оставили адвентистите да се оправят с буйния си съсед. Вярващите посетили Раджу и му предложили да се молят за него и за семейството му. Тяхната доброта само го раздразнила. Преднамерено избрал времето им за поклонение, за да къпе идолите си и да им се моли.

Първото дете на Раджу умряло малко след раждането, но той отказал да допусне вярващите да се молят с него. Когато и второто му дете умряло след раждането, Раджу започнал да се кланя на идолите си с още по-голямо усърдие. След смъртта и на третото дете, Раджу се почувствал отчаян. Престанал да се моли на идолите и ги прибрал в къщата.

Когато съпругата му отново забременяла, Раджу се уплашил, че може да загуби и нея, и детето. Отново адвентистите му предложили да се молят за нея и за нероденото дете, но Раджу отказал.

Детето се родило здраво, но скоро се разболяло от жълтеница. Лекарите му казали, че единствено кръвопреливане би го спасило. Раджу се почувствал безсилен и отчаян.

Адвентистите научили за болестта на бебето и посетили семейството в болницата. Раджу бил съсипан от тежкото състояние на сина си. В отчаянието си позволил на своите съседи адвентисти да се молят за съпругата и сина му. Групата се събрала около леглото и искрено се застъпила в молитва за майката и детето.

Когато детето укрепнало, Раджу и съпругата му се зарадвали. Осъзнали, че синът им е жив, тъй като Бог на адвентистите показал милост към него. Двамата със съпругата си започнали да посещават църквата в съседната къща и след време отдали сърцата си на Господа. Хвърлили идолите си в реката и пожелали да се кръстят.

Сега вместо да вдига врява с шумна музика по време на богослуженията, Раджу пее хваления на Бога. Споделя Божията любов с останалите и помага на малката група да расте.