Разак се спрял пред вратата на един молитвен дом в Калкута. Още от дете се чудел кой е този Исус. Вратата се отворила и той влязъл.

Пасторът го посрещнал и му разказал за Исус и за спасителния план. Разак си тръгнал с чувство на мир и спокойствие. Вече знаел, че християнският Бог е нещо реално.

Намерил църква близо до дома си и започнал да я посещава всеки ден.След няколко месеца се кръстил. Разак започнал да проповядва и довел мнозина до Христос. Но когато племенникът му починал, на родителите било отказано погребение в местните гробища, тъй като Разак бил християнин.

Разак се помолил със сълзи на очи за този проблем. Когато хората от друго село разбрали, че религиозните водачи отказали да погребат детето, те му предложили това да стане в тяхното гробище. По време на погребението Разак чел от Библията и проповядвал. След време Разак се помолил Бог да го изпрати като мисионер сред същите хора, които били отказали да погребат племенника му.

Учил цяла година, за да се подготви за проповядване пред тези хора. Започнал да работи с друг човек, който имал по-голям опит във воденето на хора до Христос. Двамата завели около хиляда семейства при Христос за по-малко от десет години.

Веднъж Разак се запознал на гарата с човек, който се представил като адвентист от седмия ден. „Аз също съм християнин – казал той. – Бих искал да те запозная с това, в което вярваме.” Тогава мъжът на име Соломон започнал да обяснява ученията на църквата на адвентистите от седмия ден, като подкрепял всичко с текстове от Библията.

Разак слушал внимателно, когато Соломон му обяснявал истината за съботата. Той бил убеден и започнал да изучава Библията по-внимателно. След няколко месеца бил кръстен. Разак напуснал работата си при протестантския пастор и станал мирянин евангелизатор в Калкута, един от най-големите градове в света.

За по-малко от три години Бог го благословил с повече от 70 новоповярвали в район, където е изключително трудно някой да приеме Христос. Той се покланя на Бога заедно с новите вярващи в една от четирите домашни църкви, тъй като вярващите там нямат църква.