"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Мантията на благодатта –
символът на дрехата в Библията

Екип на отдел „Съботно училище и лично служене”

Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2011 г.


Урок 13 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 18 - 24 юни 2011 г.

Облечени в Христос


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 18 юни
Стих за запаметяване:
„Но облечете се с Господ Исус Христос и не промишлявайте за страстите на плътта” (Римляни 13:14).

Случвало ли ви се е да изпуснете яйце и да видите как се разбива на парченца? Сигурно. Но сто процента не сте виждали едно – тази каша от черупки, жълтък и белтък отново да се събере така, че да стане здраво яйце. В реалния живот такива неща не стават.

Фундаментален закон на природния свят (или поне на грешния свят, в който живеем) е, че обектите се движат към упадък и хаос. Какво става с неща, оставени сами на себе си? Енергията им намалява, порядъкът и структурата в тях започват да се губят и като цяло те постепенно се разрушават. Отговорът е ясен. Виждаме това навсякъде около себе си, дори в самите нас (само помислете за остаряването на телата ни).

Цяла плеяда сложни науки се опитват да обяснят този феномен, но нямаме нужда от докторска степен по физика, за да го наблюдаваме. Нека си припомним един текст от наш предишен урок: „Земята ще овехтее като дреха” (Исая 51:6).

Но наред с всичко това ние разполагаме с евангелието, със спасителния план, който в същността си представлява възстановяване, вземане на старото и унищоженото и пресътворяването му в ново.

В последния урок за това тримесечие ще разгледаме няколко специални символични дрехи от Писанията, които съдържат обещания за обновление и възстановяване.

За тази седмица прочетете:
Галатяни 3:26–29; Римляни 6:1–6; Колосяни 3:1–10; Ефесяни 4:22–24; 1Коринтяни 15:49–55; 2Коринтяни 5:1–4



Наследници по обещание Неделя - 19 юни

Още от зората на християнството една от най-тежките теологични битки, която лежи в основата на протестантската Реформация (и по един или друг начин продължава дори и днес, дори в нашата църква), е битката по въпроса за евангелието, за спасението и за начина, по който се спасяваме. Ап. Павел има същия проблем с църквата в Галатия и трябва да се справи с него прямо и категорично, тъй като фалшивата теология вече се е промъкнала и заплашва целостта на самото евангелие.


Прочетете Галатяни 3:26–29. Коя е основната мисъл на ап. Павел? (Имайте предвид, че гръцката дума, преведена като „облекли” наистина буквално означава „обличам с дреха”.)


В стих 27, апостолът казва, че всеки, който се е кръстил, се е „облякъл с Христос”. Макар всички да сме грешници, греховете ни са очистени, старите ни дрехи са отнети и сега сме „облечени” с нова дреха, покрити сме с праведността на Исус. Сега можем да претендираме, че Неговият живот, Неговото съвършенство, Неговият характер са наши. Всички обещания на Завета са изпълнени в Него и облечени с Него, можем да настояваме те да се изпълнят и за нас. Ние сме наследници на обещанието, дадено най-напред на Авраам (Битие 12:2, 3). При това не заради социалния си статус, пол или националност, а единствено чрез вяра в Христос.


Прочетете Римляни 6:1–6. Как думите на апостол Павел тук ни помагат да разберем какво иска да каже с това „обличане с Христос”?


Да бъдем „облечени с Христос” е нещо повече от смяна на юридическото ни положение в очите на Бога. Християните стават едно с Христос, предават Му се изцяло и чрез Него биват обновени и възстановени. Християнин, който отказва да промени стария си начин на живот, старите си навици и пътища, трябва добре да се огледа в „огледалото”, за да види с какво е облечен всъщност.


Вие с какво сте „облечени”? Дали „облеклото” ви на публично място е различно от онова, когато (си мислите, че) никой не ви гледа? Какво говори това за вас?




„Не промишлявайте за страстите на плътта” Понеделник - 20 юни

При цялата си дълбока и сложна теология Павел може да бъде и много практичен. Всяка теология, всеки вариант на „евангелие”, фокусирани върху спасението, но със сухи, студени, законнически фрази, пропуска неговата същност. Християнството, това е Христос, но не някакъв „изолиран” Христос. Това е Христос и всичкото, което Той е направил за нашата паднала в грях раса чрез Своя живот, смърт и първосвещеническо служене; не е просто смяна на юридическия ни статус пред Божия съд, а промяна, обновление, новорождение вътре в нас; нов живот в Христос.


Прочетете Римляни 13 глава. Обърнете внимание какви практични, ежедневни неща обсъжда апостол Павел със своите братя християни.


По най-различни начини по-голямата част от главата е посветена на това кой може да се счита за добър гражданин и добър ближен. Това е повторение на принципите на закона, чиято кулминация са известните думи: „Да обичаш ближния си както себе си” (стих 9).

Но между 11 и 14 стихове тонът някак се променя. В началото на главата апостолът говори за покоряване на настоящата политическа власт, след това премества акцента върху „краткостта” на времето – идея, която се споделя и от тогавашните римляни – за това, че трябва да обърнат сериозно внимание на поведението си. Към края на главата се появява изразът „облечете се с Господа Исуса Христа” (стих 14), където е използвана същата дума както в Галатяни 3:27. Следователно и двата стиха говорят за едно и също.

Контекстът на Римляни, 13 глава изяснява какво има всъщност предвид Павел. Предишните стихове, както и останалата част от стиха (непосредствено след самия израз) показват, че да бъдеш облечен с Христос означава да водиш живот на вяра и послушание. В стих 12 се появява същият гръцки корен за „облечен”, където става въпрос за обличане „оръжието на светлината”. Христос е светлината на света и онези, които ходят с Него, не ходят в тъмнина. Те са „отхвърлили делата на тъмнината” и сега ходят в светлина. Каквото и още да означава „облечен с Христос”, при всички случаи то се отнася за изграждане на характера, за поведение, за любов, подобна на Христовата, за отразяване на Неговия образ. В такъв смисъл, макар всичко около тях да върви към упадък и унищожение, облечените с Христос вървят от добро към по-добро (вижте 2Коринтяни 3:18).


Какъв щеше да бъде вашият живот, ако бяхте наистина напълно „облечени с Христос”? Кои области от него все още не предавате на Бога сто процента; какво не оставяте да „умре”, за да може Господ да работи във вас? Как смятате, че ще се промени животът ви, ако се предадете наистина напълно?




Съблекли - облекли Вторник - 21 юни

Прочетете Колосяни 3:1–10. В стих 10 думата „облекли” е същата, употребена и в предишния текст, който разглеждахме. Като имате предвид това, как тълкувате смисъла на тези стихове?


В тези стихове, както и в други, които вече разгледахме, някои изследователи на Библията виждат идеята за кръщение. (Къде виждате вие дори сянка от намек за това в тези текстове?) Без никакви двусмислени фрази категорично ни е представена идеята за обновление, възстановяване, подобряване на нещо, което преди е било в лошо състояние. В Христос вече не сме същите, каквито сме били някога; не живеем както сме живели някога. И тук Павел съвсем ясно прави връзка между сегашната ни опитност с Христос с опитността, която ще преживеем при Неговото завръщане. Така е – отношението ни към Първото идване на Христос определя какво ще стане с нас при Второто Му идване!


Прочетете Ефесяни 4:22–24 (да, в 24 стих думата „облечете” е същата). Върху какво акцентира Павел и тук?


Обърнете внимание на контраста между „стария” и „новия човек”. По принцип „старият човек” – старото ни „Аз” – е умрял (символизирано чрез кръщението) и резултатът е появяване на „новия човек” – ново създание в Христос. Тук отново се появява идеята за „обличане” с Христос (с „новия човек”) в контекста на християнското поведение. Прочетете стиховете преди и след този. Става въпрос за преобразяване на характера, за дела, за цялостния морален облик на човека. Този мотив, тази идея се появяват отново и отново. Като кръстени християни ние сме нови човеци в Господа; „обличането” в Христос не е само метафора за оправданието, за покриването на греховете ни от Неговата правда и за промяната на статута ни пред очите на Бога. Да бъдем „облечени с Христос” означава да бъдем нови човеци, създадени „по образа на Бога в правда и святост на истината” (Ефесяни 4:24).


Прочетете отново стиховете от днешната част и отбележете изричните заповеди относно поведението. В кои области имате нужда от промяна? Ако водите борба, защо не потърсите някого, който може да ви помогне да прилагате по-добре принципите на Свещеното Писание?




В миг на око Сряда - 22 юни

Несъмнено, да бъдем облечени с Христос означава да бъдем нови човеци в Него. Означава да бъдем възстановени, поне донякъде, „по образа на Този, Който ни е създал” (Колосяни 3:10). Неизброимо множество хора днес са доказателство за реалността на стореното от Господ за и във тях. Много от нас, независимо от провалите, битките и недостатъците си, също са доказателство за реалността на това какво означава да бъдеш облечен с Христос.

Все пак нека бъдем честни. Ако направеното от Исус за нас свършва само в този живот и тук, в крайна сметка – независимо дали сме облечени с Него, или не – гробът така или иначе ще ни погълне. Мнозина са страдали неимоверно в този живот за Исус и за вярата си. Каква би могла да бъде наградата им тук? Има ли изобщо такава награда освен истинската, която ни очаква при Второто пришествие?


Прочетете 1Коринтяни 15:49–55. Коя е великата надежда? Опитайте се да отгатнете кои думи произлизат от същия гръцки корен – „обличам с дреха”.


В стихове 53 и 54 глаголът (често превеждан като „облече”) е същият, за който вече говорихме. Тук обаче апостолът го употребява в качествено нов аспект. Да бъдеш облечен с Христос не означава само да носиш моралния образ на Исус, да отразяваш Неговия характер и да прилагаш на дело принципите, които Той ни е оставил. С други думи, не е само юридическа промяна, нито само морална – но включва и тотална физическа промяна. Нашето смъртно тяло, нашата болезнена, страдаща, умираща плът ще бъде „облечена” по същия начин от безсмъртно тяло, каквото има възкръсналият Христос. Ето, това е „смяна на тоалета”, това е истинската „нова премяна”! Това е блажената надежда за всеки от нас – единствената, която придава смисъл на вярата ни (вижте 1Коринтяни 15:12–19).


Повечето от нас, особено с напредването на възрастта, осъзнават колко слаба и ненадеждна е човешката ни плът. Ако не го виждаме в себе си, то го виждаме в другите. Каква надежда ни дава Исус в тези стихове? Какво би могъл да ни предложи светът (каквото и да е!), което би си струвало пренебрегването на това обещание?




Неръкотворен и вечен дом Четвъртък - 23 юни

Прочетете 2Коринтяни 5:1–4. Какво казва ап. Павел тук? Към коя надежда ни насочва отново? Защо символът на обличането приляга толкова добре?


Докато сме в този свят, в това тяло, в тази „телесна скиния”, ще „стенем” (дума, която се превежда още и „въздишам дълбоко”). Кой не е стенал заради „земния си дом” – сегашното си тяло? Прочетете предишната глава (1Коринтяни 4 глава), описваща неволите, с които последователите на Исус се сблъскват в настоящия живот. Едва след това описание Павел минава към текста, който разглеждаме днес.

Разбира се, ние стенем, страдаме, умираме, но това не е цялата истина. Имаме обещанието да бъдем облечени в „небесно жилище”.


Кои две метафори или два образа използва ап. Павел, за да опише настоящото ни положение и надеждата, чието изпълнение очакваме?


Някои древни ръкописи поставят знак за равенство между обличане на дреха и влизане в нов дом. И двете са извън нас, и двете представляват някакъв вид закрила и покритие (във времето на Павел названието на дрехата, носена от бедната класа, произлиза от думата за „малка къща”). Каквато и да е причината, апостолът използва и двете метафори, за да представи две противоположни идеи – временното земно жилище и вечното небесно; да бъдеш гол и да бъдеш облечен; смъртност (неизбежността на смъртта) и вечен живот в Христос. Ако обобщим, всички тези метафори описват едно и също – надеждата, която имаме при Христовото завръщане да бъдем „облечени със” или да се „нанесем във” нови, безсмъртни тела. С други думи, тези текстове още веднъж предават обещанието за вечен живот в Исус.


Размислете за смъртта – за нейната очевидна безвъзвратност. Ако нямахме надежда за живот след нея, каква надежда изобщо бихме могли да имаме? Какви са основанията да се надяваме, че тя няма последната дума?




Разширено изучаване Петък - 24 юни
Прочетете още:

гл. „Краят на борбата” от кн. Великата борба.

„Всички ще бъдат едно щастливо обединено семейство, облечени в одежди на хваление и благодарност – дрехата на Христовата праведност. Цялата природа в своята ненадмината красота ще поднася на Бога хвала и обожание. Светът ще се къпе в светлината на Небето. Годините ще текат в радост. Светлината на луната ще бъде като светлината на слънцето, а светлината на слънцето – седем пъти по-силна от сега. Над всичко това утринните звезди ще пеят заедно и Божиите синове ще възклицават от радост, когато Бог и Христос заедно прогласят: „Няма да има повече грях, нито ще има вече смърт!” (Елън Уайт. Моят живот днес).

За разискване:

1. Как да си помагаме един на друг по-здраво да положим доверието си на това прекрасно обещание? Как бихме могли да помогнем на онези, които се борят със съмнения?

2. Днес хората често възлагат твърде големи надежди на науката. Според някои науката е единственият път към познание на истината и единствената надежда за човечеството. Защо това е фалшива надежда, особено в светлината на урока от тази седмица? Каква надежда предлага науката за най-големия ни проблем – смъртта? Защо трябва да възложим упованието си на нещо „над нас” – като описаното в тези обещания?

3. Размислете над въпроса на Павел в Римляни 7:24: „Кой ще ме избави от тялото на тази смърт?” (Смисълът на този израз е свързан с особен вид наказание, при което осъден бива окован към труп.) С какъв безценен отговор разполагаме – отговор, който всичката мъдрост на света не може да даде?

4. Помислете още малко какво означава да бъдем „облечени” с Христос по отношение начина си на живот.

5. Как живеете? Какви са навиците, мислите, отношенията ви с другите? Колко добре отразявате Христовия характер във всяка област? Всички се борим с придобита и унаследена наклонност към грях, но въпреки това можем да вземаме ясни и съзнателни решения, които да ни помогнат да живеем както подобава. Какви например? Как можем да си помагаме един на друг като общност да живеем съобразно с библейския идеал, който познаваме?




Разказ
Желание за спасяване на души

Разак се спрял пред вратата на един молитвен дом в Калкута. Още от дете се чудел кой е този Исус. Вратата се отворила и той влязъл.

Пасторът го посрещнал и му разказал за Исус и за спасителния план. Разак си тръгнал с чувство на мир и спокойствие. Вече знаел, че християнският Бог е нещо реално.

Намерил църква близо до дома си и започнал да я посещава всеки ден.След няколко месеца се кръстил. Разак започнал да проповядва и довел мнозина до Христос. Но когато племенникът му починал, на родителите било отказано погребение в местните гробища, тъй като Разак бил християнин.

Разак се помолил със сълзи на очи за този проблем. Когато хората от друго село разбрали, че религиозните водачи отказали да погребат детето, те му предложили това да стане в тяхното гробище. По време на погребението Разак чел от Библията и проповядвал. След време Разак се помолил Бог да го изпрати като мисионер сред същите хора, които били отказали да погребат племенника му.

Учил цяла година, за да се подготви за проповядване пред тези хора. Започнал да работи с друг човек, който имал по-голям опит във воденето на хора до Христос. Двамата завели около хиляда семейства при Христос за по-малко от десет години.

Веднъж Разак се запознал на гарата с човек, който се представил като адвентист от седмия ден. „Аз също съм християнин – казал той. – Бих искал да те запозная с това, в което вярваме.” Тогава мъжът на име Соломон започнал да обяснява ученията на църквата на адвентистите от седмия ден, като подкрепял всичко с текстове от Библията.

Разак слушал внимателно, когато Соломон му обяснявал истината за съботата. Той бил убеден и започнал да изучава Библията по-внимателно. След няколко месеца бил кръстен. Разак напуснал работата си при протестантския пастор и станал мирянин евангелизатор в Калкута, един от най-големите градове в света.

За по-малко от три години Бог го благословил с повече от 70 новоповярвали в район, където е изключително трудно някой да приеме Христос. Той се покланя на Бога заедно с новите вярващи в една от четирите домашни църкви, тъй като вярващите там нямат църква.


* Разак Хан споделя своята вяра в покрайнините на Калкута, Индия.

Created by ULimited®