Израснах в Гана. Когато навърших 17 години, отидох да живея при леля ми, тъй като майка ми напусна Гана и отиде да работи в друга страна. Ние бяхме християни, но не адвентисти от седмия ден. Една приятелка учеше в адвентния университет Вели Вю в Гана. Предложи ми да завърша средното си образование към университета, за да мога да се подготвя за приемните изпити. Знаех, че училището е християнска институция, но не знаех нищо за адвентистите. Реших да кандидатствам.

Останах учудена, когато разбрах, че ще имаме молитвено събрание всяка вечер в общежитието и ще ходим на църква в събота. Питах се какви ли са тези странни хора, адвентистите. Нямах нищо против молитвите в общежитието, но ми беше трудно да ходя на църква събота, тъй като религията ми изискваше поклонение в неделя.

Отначало се безпокоях, че оскърбявам Бога, като ходя на църква в събота. Приятелите ми обаче ми помогнаха да разбера, че съботата, а не неделята е избраният от Бога ден за почивка. Помогнаха ми да разбера и принципите, които стоят зад начина на живот на адвентистите.

По време на седмицата за духовно посвещение пасторът покани учениците да предадат живота си изцяло на Бога. Откликнах на неговия призив. Изучавах Библията с приятели и след време се кръстих заедно с още 50 души.

Майка ми прие моето решение, но леля ми бе силно обезпокоена, че съм се присъединила към култ. През следващата ваканция се върнах у дома, за да разговарям с нея за новата си вяра. Тя беше убедена, че адвентистите са култ, а не църква.

Завърших гимназията и се записах в университета Вели Вю. Моля се семейството ми да пожелае да научи повече за новата ми вяра и да разбере онова, в което вярвам. Искам да ги видя някога в адвентната църква.