"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Мантията на благодатта –
символът на дрехата в Библията

Екип на отдел „Съботно училище и лично служене”

Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2011 г.


Урок 10 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 28 май - 3 юни 2011 г.

Новите дрехи на блудния син


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 28 май
Стих за запаметяване:
„Прилично беше да се развеселим и да се зарадваме, защото този твой брат бе мъртъв и оживя, и изгубен бе и се намери” (Лука 15:32).

Има един разказ от У. Съмърсет Моъм, озаглавен „Дъжд”. В него се говори за мисионер някъде из южните морета, който обръща една проститутка към евангелието. Влага целия си жар и старание от сърце и душа да я спечели, макар от време на време методите му да изглеждат доста грубички и безмилостни. Най-вече настоява тя да се върне в Съединените щати, откъдето била избягала, за да излежи присъдата си в затвора. Настоява въпреки отчаяните й молби да й бъдат спестени мъченията, позорът и униженията, които я очакват там. Да излежи присъдата си – настоява той – това е просто част от процеса на разкаяние, през който трябва да премине. И така, тя се връща.

Разказът завършва неочаквано. Мисионерът се самоубива, обезобразеното му тяло е изхвърлено на плажа от вълните. Какво се е случило? Явно, прекарвайки толкова време с проститутката, той съгрешава с нея и тъй като не може да си прости, се самоубива.

Героите на този разказ имат нужда от онова, от което има нужда всеки грешник – лично да преживеят Божията благодат и сигурност, представени от Исус в Притчата за блудния син.

За тази седмица прочетете:
Битие 4:1–8; 25:25–34; Лука 15:4–32; Йоан 11:9, 10; Римляни 5:12–20



Едни и същи родители, една и съща грижа Неделя - 29 май

„Някой си човек имаше двама сина” (Лука 15:11). В тази притча двамата синове на един баща, представляват два типа характери. По-големият явно е представител на верността, постоянството и трудолюбието. По-малкият, от друга страна, несъмнено не обича да работи, не обича да дава сметка, да носи отговорности, да изпълнява задължения. И двамата имат еднакъв произход. Най-вероятно получават една и съща любов и посвещение от страна на баща си. Единият син изглежда верен, а другият - непочтителен. Откъде това различие?


За кои други библейски истории ви напомня тази притча? Битие 4:1–8; 25:25–34.


Не е ли това много странен парадокс, на който се натъкваме постоянно? Две (понякога и повече) деца от едни и същи родители, живеят в един дом, получават едни и същи наставления, една и съща любов, една и съща грижа, а едното става духовно, вярващо и посветено на служба за Господа, докато другото – незнайно по какви причини – поема в точно обратната посока. Трудно е да го проумеем, но в крайна сметка това е доказателство за реалната мощ на свободната воля. На някого може да се стори многозначителен фактът, че братът, който се бунтува, е по-малкият, но може ли да каже някой защо прави това, което прави?


Прочетете Лука 15:12. Какво можем да научим от реакцията на бащата спрямо искането на сина му? Какво ни разкрива това за Бога?


Текстът не изяснява точното съдържание на диалога между бащата и сина – дали бащата е възразил, дали му е казал да размисли пак, да не действа така прибързано, да планира по-добре бъдещето си. Най-вероятно го е направил, но в крайна сметка е дал на сина си „дела, който му се пада”, и той е заминал. В цялата Библия откриваме същия принцип – Бог дава на човешките същества свобода да правят избор, сами да вземат решения, да следват собствените си пътища, да живеят както пожелаят. Разбира се, както всички прекрасно знаем, всеки наш избор, всяко наше решение си има съответните последствия – дори и такива, които невинаги можем да предвидим, нито даже да си представим.


Какви последици имат решенията ви напоследък? Невинаги е лесно да върнем времето и да поправим нещата, нали?




Бог разперва крилете Си Понеделник - 30 май

Представете си как бащата наблюдава своя ентусиазиран и развълнуван син да събира вещите си в раницата, нетърпелив да напусне дома. Може би го пита къде смята да отиде, какви планове има за работа, какви са мечтите му за бъдещето. Кой знае какви отговори дава синът. Едва ли са много обнадеждаващи, поне за бащата. А синът от своя страна се смята за повече от готов да посрещне предстоящото.

И защо не в края на краищата? Той е млад, с авантюристичен дух, има пари в брой и цял свят за преживяване пред себе си. Животът в семейната ферма сигурно му изглежда глупав и скучен в сравнение с всички вълнуващи възможности, които му предлага светът.


Прочетете Лука 15:13–19. Какво покаяние е това? Дали е истинско – дали съжалява за това, което е сторил, а не за последиците? Кои думи в текста ви подсказват отговора?


Трудно е да си представим как щеше да завърши историята, ако обстоятелствата се бяха стекли благоприятно за блудния син. Да си представим, че е успял да опази парите си и да си осигури добър живот. Не е много вероятно, поне според казаното дотук, да се върне „с наведена глава”, нали? Та кой от нас поне веднъж в живота си не е съжалявал искрено не толкова за сторения грях, колкото за последиците от него, особено ако са тежки? Дори и най-закоравелият езичник ще съжалява, че е извършил прелюбодейство, ако поради него се е заразил със СПИН или някоя друга болест, предавана по полов път. В скръбта заради болката, причинена от собствените ни погрешни решения, няма нищо християнско, нали?

А какво ще кажем за този младеж? Да, няма никакво съмнение, че ужасните обстоятелства, в които попада, са причина за сериозната промяна в поведението му – промяна, която иначе едва ли би настъпила; но текстът ни разкрива, че неговото смирение е искрено, че напълно осъзнава тежестта на греха си срещу своя баща и срещу Бога. Речта, която подготвя предварително, е индикатор за искрено разкаяние.


Понякога е нужно тежките последици от нашите действия да ни разтърсят и да отворят очите ни за истинската същност на греха. С други думи, едва когато нашите действия ни причинят страдания, тогава се покайваме истински за тях, а не само за последствията. Какво можете да кажете за своето положение в момента? Защо не решите да отхвърлите греха и да си спестите всички страдания и угризения, които (най-вероятно) ще последват?




Можеш да се върнеш у дома Вторник - 31 май

През първата половина на двадесети век писателят Томас Улф създава романа „Не можеш да се върнеш у дома”, станал част от литературната класика. В него се разказва за човек, който напуска скромния роден дом в южните щати, за да отиде в Ню Йорк. Там става известен писател и след това се опитва да се върне към корените си. Но се оказва, че този преход не е толкова лесен; оттам идва и заглавието на книгата.


Кой в притчата за блудния син извървява дългото разстояние, за да може баща и син отново да се съберат? А в притчите за изгубената овца и изгубената монета (Лука 15:4-10)? В какво се състои тънката, но важна разлика?


В другите две притчи за изгубени неща героите дори не знаят, че са изгубени (поне монетата със сигурност) и не биха могли сами да се „намерят” дори да искат. Случаят с блудния син е различен: той се отдалечава от „истината” и едва след като поживява известно време в тъмнината (вижте Йоан 11:9, 10), осъзнава колко изгубен е всъщност. През цялата история на спасението на Бог Му се налага да работи с хора, които са имали светлина, но умишлено са й обърнали гръб и са последвали собствените си пътища. Добрата новина, която тази притча предлага, е че дори в техния случай, дори и хора, които нарочно са Му обърнали гръб, и то след като са познавали Неговата доброта и любов – дори тях Бог продължава да търси и желае да ги възстанови на предишното положение, което са имали в Неговото заветно семейство. Само че както по собствена воля и напълно съзнателно синът взема решение да напусне бащиния дом, така също по собствена воля трябва да вземе решение да се върне. Това се отнася и за всеки от нас.

В тези притчи има още нещо интересно – техният контекст. Прочетете Лука 15:1, 2. Обърнете внимание пред какви хора Исус разказва Своите притчи. Това е много силно послание към нас – вместо да им отправя сериозни предупреждения за знаменията на последното време или за съдбата, която очаква непокаяните грешници, Исус им разказва притчи, разкриващи горещата любов и грижа на Отец към всички изгубени, независимо от причините, поради които са изпаднали в окаяното си положение.


Познавате ли хора, които са обърнали гръб на Бога? Каква надежда ви предлага тази притча? Защо не всичко е загубено? Защо е важно е да се молим за онези, които все още не са научили този урок по толкова болезнен начин, колкото блудният син.




Най-хубавата премяна Сряда - 1 юни

Както казахме, синът е този, който трябва да вземе решението да се върне. От страна на бащата няма никакъв натиск. Бог не принуждава никого да Му бъде послушен; не принуждава Сатана да Му се покори в небето, нито Адам и Ева в Едем – защо да го прави сега, след като последиците от непокорството отдавна са се разразили с пълна сила и са опустошили човечеството? (Римляни 5:12–21).


Прочетете Лука 15:20–24. Как реагира бащата на изповедта на своя син? Колко самобичувания, колко дела, какви компенсации изисква от него, преди да го приеме? Каква е вестта за нас? Вижте също Еремия 31:17–20.


Синът изповядва своя грях пред баща си, но текстът ни оставя с впечатлението, че бащата почти не чува неговата изповед. Обърнете внимание на последователността – бащата тича да посрещне сина си, прегръща го и го целува. Разбира се, изповедта е прекрасно нещо и вероятно е от по-голяма полза за сина, отколкото за бащата, но в този момент действията на сина говорят по-силно от думите му.

Бащата също говори – казва на слугите да донесат „най-хубавата премяна” и да облекат сина му с нея. Гръцката дума, преведена тук като „най-хубавата” (протос) често се превежда и като „първата” или „най-видната”. Бащата му дава най-доброто, с което разполага.

Пак обърнете внимание на контекста – синът живее в бедност от… кой знае от кога. Едва ли се прибира у дома в, меко казано, изискан тоалет. В крайна сметка до последния момент е хранил прасета. Без съмнение, контрастът между онова, с което е облечен, когато баща му го прегръща (забележете още, че бащата не чака той да се изкъпе и облече прилично, за да се хвърли на врата му!) и одеждата, която след това му обличат, не може да бъде по-ярък.

Това показва още, че възстановяването на отношенията най-малкото между баща и син в този момент е пълно. Ако приемем „най-хубавата премяна” за дрехата на Христовата правда, тогава всичко необходимо се дава тук и сега. Блудният син се е покаял, изповядал е греха си и е сменил посоката. Всичко останало осигурява бащата. И това ако не е символ на спасението, тогава какво!


Още нещо, с което бащата ни грабва – нито веднъж не размахва пръст към сина си: „Аз нали ти казвах…”. Няма нужда от това! Грехът вече е дал своя горчив плод в живота му.


Как да се научим да не „навираме в очите” греховете на хора, които са се върнали при Бога след тежко падане?




Собствената дреха на бащата Четвъртък - 2 юни

В Притчи Христови, 203, 204 стр. (от оригинала) Елън Уайт добавя още една интересна подробност към историята, която не откриваме в самия текст. Описвайки сцената, в която бащата се завтича към своя син, крачещ смирено към дома, тя пише: „Бащата няма да позволи някой презрителен поглед да се надсмее над злочестината и дрипите на неговия син. Той сваля от раменете си своята разкошна богата дреха и увива с нея измършавялото му тяло; тогава младежът с ридание изрича своята изповед: „Татко, съгреших пред Небето и пред теб и не съм вече достоен да се наричам твой син”. Бащата го притиска силно до сърцето си и го отвежда у дома. Не му дава никаква възможност да помоли за мястото на слуга. Той е син, който ще бъде почетен с най-доброто, с което домът разполага; на когото слугите и слугините ще прислужват с уважение.

Бащата се обръща към тях с думите: „Бързо донесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му; докарайте угоеното теле и го заколете; и нека ядем и се веселим. Защото този мой син бе мъртъв и оживя, изгубен бе и се намери. И почнаха да се веселят.”


Как това допълнение обогатява историята като цяло? Какво ни разкрива за Божия характер?


Бащата желае веднага да покрие срама от грешката на сина си. Каква вест за нас! Нека се научим да оставяме миналото да си отиде, да не „дълбаем” нито в грешките на другите, нито в своите собствени. Някои от най-ужасните грехове днес са неизвестни, но един ден ще станат известни (1Коринтяни 4:5). Подобно на ап. Павел и ние имаме нужда да забравим миналото и да се стремим към бъдещето (Филипяни 3:13, 14).


Прочетете Лука 15:24. Какво иска да каже бащата с думите: „Този мой син бе мъртъв и оживя”? Как да тълкуваме толкова силен израз?


По съдбоносния въпрос за спасението няма средно положение. Когато всичко приключи (Откровение 21:5) и на великата борба бъде сложен край, всеки човек ще бъде или вечно жив, или мъртъв завинаги. Междинно, средно състояние няма.


Това определено дава повод за размисъл, когато ни се налага да вземаме своите ежедневни решения – за добро или за зло – както блудния син.




Разширено изучаване Петък - 3 юни

Прочетете гл. „Изгубен и намерен” и „Голямата бездна запълнена” от кн. Притчи Христови; гл. „Последното пътуване от Галилея от кн. Копнежът на вековете и гл.„Притчи за изгубените” от кн. Свидетелства към църквата. Т. 3).

„Забележете колко нежно и състрадателно се отнася Господ към Своите творения. Той обича грешащото Си дете и го умолява да се върне. Ръката Му е поставена върху раменете на каещия се син; дрехата на Отец покрива неговите дрипи; върху пръста му е поставен пръстен – белег за неговия царски произход. И въпреки това колко много хора гледат блудния син не само с безразличие, но и с презрение. Подобно на фарисея те казват: „Боже, благодаря ти, че не съм като другите човеци” (Лука 18:11). Но как гледа Бог според вас на онези, които твърдят, че са Негови съработници, а в същото време, докато душата се бори във водовъртежа на изкушението, стоят отстрани подобно на по-големия брат от притчата – непреклонни, егоистично обсебени от собствената си личност?” (Елън Уайт. Служители на евангелието).

„Благодарение на Христос ангелите служители донасят сила и благодат на всяка вярваща душа. Никой не е толкова грешен, че да не може да намери сила, чистота и праведност в Исус, Който е умрял за него. Той чака да свали от Своето чедо опетнените и омърсени от греха дрехи и да го облече с бялата дреха на праведността; умолява го да живее, да приеме вечния живот” (Елън Уайт. Пътят към Христос).

За разискване:

1. Обсъдете по-подробно защо братя и сестри, родени от едни и същи родители, в един и същи дом, при едни и същи условия могат да поемат в противоположни посоки в духовния си живот. Как да си обясним това?

2. Има хора, които са обърнали гръб на Бога, отишли са в света и с това са наранили както себе си, така и други. По-късно те искат да загърбят миналото си, но не могат, защото накъдето и да се обърнат, последиците от техните решения ги гледат право в очите. Как бихте могли да им помогнете? Каква надежда, какви обещания, каква помощ можете да предложите?

3. Когато човек претърпи пълен провал като блудния син, всичко е ясно. Но какво да кажем за онези, които „напускат дома на своя баща” и след това животът им се развива блестящо (така да се каже)? Нека бъдем честни – не всеки, който оставя Бога, отива да пасе свине. Някои стават собственици на свинеферми! Как можем да помогнем на такива хора да осъзнаят, че въпреки „благоприятното” стечение на обстоятелствата, те са направили съдбоносна грешка?




Разказ
Да намериш вяра
Соня Сомуах Асанте

Израснах в Гана. Когато навърших 17 години, отидох да живея при леля ми, тъй като майка ми напусна Гана и отиде да работи в друга страна. Ние бяхме християни, но не адвентисти от седмия ден. Една приятелка учеше в адвентния университет Вели Вю в Гана. Предложи ми да завърша средното си образование към университета, за да мога да се подготвя за приемните изпити. Знаех, че училището е християнска институция, но не знаех нищо за адвентистите. Реших да кандидатствам.

Останах учудена, когато разбрах, че ще имаме молитвено събрание всяка вечер в общежитието и ще ходим на църква в събота. Питах се какви ли са тези странни хора, адвентистите. Нямах нищо против молитвите в общежитието, но ми беше трудно да ходя на църква събота, тъй като религията ми изискваше поклонение в неделя.

Отначало се безпокоях, че оскърбявам Бога, като ходя на църква в събота. Приятелите ми обаче ми помогнаха да разбера, че съботата, а не неделята е избраният от Бога ден за почивка. Помогнаха ми да разбера и принципите, които стоят зад начина на живот на адвентистите.

По време на седмицата за духовно посвещение пасторът покани учениците да предадат живота си изцяло на Бога. Откликнах на неговия призив. Изучавах Библията с приятели и след време се кръстих заедно с още 50 души.

Майка ми прие моето решение, но леля ми бе силно обезпокоена, че съм се присъединила към култ. През следващата ваканция се върнах у дома, за да разговарям с нея за новата си вяра. Тя беше убедена, че адвентистите са култ, а не църква.

Завърших гимназията и се записах в университета Вели Вю. Моля се семейството ми да пожелае да научи повече за новата ми вяра и да разбере онова, в което вярвам. Искам да ги видя някога в адвентната църква.


* Соня Сомуах Асанте е студентка последна година в университета Вели Вю близо до Акра, Гана.

Created by ULimited®