Накрая Гана се съгласила да стане касиер на църквата. Тя обаче не искала да дава най-малък повод някой да се усъмни в нейната честност и затова решила да не допусне нито един цент да се изгуби.

Когато преживяла Божията благодат, животът й се променил. Баща й, с когото били много близки, я отхвърлил. Когато се напивал, правил опити да унищожи нейната Библия и понякога дори я заплашвал. Тя обаче устоявала.

Гана видяла как една от нейните приятелки споделила вярата си с друг човек и внезапно осъзнала, че тя също трябва да споделя Божията любов. Поканила брат си да отидат заедно на църква. Той не се интересувал от религия, а само от баскетбол и свирене на китара. Не след дълго започнал да ходи на църква.

Веднъж, когато двамата водели дълъг разговор за религията, осъзнали, че са длъжни да споделят вярата си със своите родители. Но как? Възрастните хора в Монголия не приемат съвети от младите. Гана и брат й решили да покажат с дела, а не с думи каква е извършил Христос в живота им. Всяка вечер изчаквали родителите им да заспят, след което коленичили и се молели за тях.

Поканили родителите си на специална църковна служба. Гана и брат й се изпълнили с радост, когато родителите й се съгласили да я посетят. Майката отишла на час за новоповярвали и се съгласила с това, което чула. Баща им останал безмълвен, но след службата казал на съпругата си, че няма да има нищо против, ако тя ходи на църква заедно с децата си.

„Знам, че беше Божията воля да не следвам в националния университет – казва Гана. – Господ ме предпази от нечестието и ме научи да бъда вярна във всичко, което върша. Сега животът ми е по-щастлив, защото не успях да изкарам приемния изпит.”

Промяната в живота на Гана промени цялото й семейство. Сега брат й е вярващ, а майка й посещава църквата и се моли. Гана вижда промяна и в живота на баща си, но той все още не ходи на църква. Църквата в Монголия нараства бързо.