"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


"Второстепенни" герои
от Стария Завет

Джералд и Шантал Клингбейл

Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2010 г.


Урок 5 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 23 - 29 октомври 2010 г.

Авигея – отказвам да бъда жертва на обстоятелствата


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 23 октомври
Стих за запаметяване:
„В сърцето на разумния мъдростта почива, а между безумните тя се явява” (Притчи 14:33).

Чувствали ли сте някога, че сте жертва на обстоятелствата? Пожелавали ли сте да сте далеч оттук? Или да сте някой друг? Ако е така, запознайте се с героинята на нашия урок за тази седмица – Авигея.

Тя е интелигентна и красива жена, но за нещастие е омъжена за ограничен, недалновиден, жесток и егоистичен човек на име Навал – потомък на Халев, който по нищо не прилича на своя уважаван прародител. По всяка вероятност е богат, но името му (или прякорът му, може би) – „глупак” или „безразсъден” – отразява точно неговия характер.

По времето на Авигея и Навал браковете се уреждат предварително, така че Авигея сигурно изобщо няма избор. В такъв брак обстоятелствата очевидно работят срещу нея. Условията не са благоприятни, но едно надникване в живота й ни насърчава да не позволяваме да бъдем жертва на обстоятелствата.

Авигея не си затваря очите за реалността. Преценява положението си трезво и обективно (1Царе 25:25), но не го оставя да я пречупи. Решава да расте точно там, където е била „посадена”.

За тази седмица прочетете:
1Царе 25 глава; Исая 28:23; 53:12; Даниил 9:15–19; Матей 15:10; Римляни 8:34



Понякога трябва да се слуша Неделя - 24 октомври

Повечето хора нямат никакъв проблем с говоренето. Нека си го кажем направо – повечето от нас говорим прекалено много. Колко по-добре щеше да е, ако се научим да бъдем добри слушатели. Дори се изнасят подобни семинари – как да се научим да слушаме по-добре. В крайна сметка около нас стават толкова много неща. И колко е важно да се вслушваме в тях.


Прочетете Исая 28:23, Матей 15:10 и Яков 1:19. Какво трябва да правим и защо?


Давид и неговите хора отново бягат от Саул. В пустинята Фаран попадат на пастирите и стадата на богатия земевладелец Навал. Вместо да „си услужат” с част от животните, те съвестно ги охраняват. Накрая настъпва времето за стригане на овцете и във въздуха витае празничен дух. Дошъл е моментът да се изкаже благодарност и да се направят подаръци. Имайки предвид всичко това, Давид изпраща десетима от своите мъже да поискат хранителни запаси.


Прочетете 1Царе 25:1–11. Защо отговорът на Навал вбесява толкова много Давид? Какво чува той?


Името на Навал наистина много му приляга. Той се подиграва с Давидовите войници, наричайки ги избягали роби, и ги отпраща с празни ръце. Недвусмислено показва, че в неговите представи Давид е никой – толкова е незначителен, щото дори не си прави труда да попита откъде идва и какво прави. В отношенията си със злобния цар Саул Давид демонстрира удивително самообладание, но подобно на нас и той е дълбоко наранен да чуе, че е никой и че не струва нищо; и на всичкото отгоре, след като е показал любезност и добро отношение.

Навал изобщо не осъзнава с кого си има работа. Знае някои отделни факти – знае кой е бащата на Давид, знае, че той бяга от Саул; но е толкова самодоволен и така вглъбен в собствената си личност, щото изобщо не може или не желае да изслуша своите слуги. Те са живели в близост до отредите на Давид и знаят, че представляват бойна сила, с която е по-добре да се съобразяваш. Но техният господар е „толкова злонрав човек, че никой не може да му продума” (1Царе 25:17). Затова се обръщат към друг човек, който ще ги изслуша – Авигея.


Кога за последен път не слушахте внимателно и това ви докара проблеми – на вас самите или на други? Поучихте ли се от грешката си? Как?




Делата говорят по-изразително от думите Понеделник - 25 октомври

Прочетете 1Царе 25 глава. Коя е основната идея на тази история? Какви поуки можем да извлечем от нея още сега? Какви въпроси остават?


След като чува думите на слугите, Авигея незабавно започва приготовления. Тя не просто слуша – тя действа. В 1Царе 25:18, 19 писателят е приложил подробен списък с продуктите, които тя приготвя – стафиди, смокини, пет готови за консумация овце, пържено жито, хляб и вино. Това са все деликатеси и вероятно повече, отколкото десетимата пратеници на Давид са очаквали.

В следващата част от историята има много движение и „екшън”. Писателят „скача” от сцена на сцена, поддържайки напрежението. Затаили дъх, ние очакваме момента на сблъсъка. В най-нажежения миг, без да направи пауза, за да се допита до Бога или поне да размисли, Давид тръгва с хората си да отмъсти за обидата. Броят на войниците сам по себе си говори достатъчно за размера на гнева му – той хвърля в това начинание четиристотин души от своята армия!

Когато действаме под напора на гнева, е много трудно да откликнем адекватно; в повечето случаи преиграваме. Авигея не се задоволява просто да изпрати подаръци и след това да чака да види какво ще се случи. Качва се на седлото и тръгва да посрещне Давид. Въпреки че е омъжена за надменен и прост човек, тя не му е позволила да съкруши духа й. Не се примирява с ролята на жертва. Все още има чувство за собствено достойнство и е готова да рискува живота си, за да защити своя дом. Силите са толкова неравни, колкото и при срещата на малкия Давид с Голиат – една жена и няколко магарета, натоварени с храна, срещу армия от четиристотин разярени войници!

Междувременно Навал – глупакът - също е зает. Докато смелата му съпруга препуска към срещата си с разгневена армия, той си стои вкъщи, устройва си пиршество и се напива.


Какво казват тези текстове за важността на делата и действията ни? Матей 7:21; 25:31–46; Яков 2:14–17.


Да се говори е лесно, но делата са тези, които потвърждават или отхвърлят думите ни. Делата на Авигея, Давид и Навал заявяват „на висок глас” това, което е в мислите им – кой е важен за тях и кой дух ги ръководи.


Ако някой трябва единствено от делата ви да си направи извод какъв човек сте, какво ще си помисли и защо? Какъв човек сте реално? Какво научихте за себе си?




Време за говорене Вторник - 26 октомври

Авигея среща Давидовата и неговата войска в една клисура. Покланя се ниско пред него, все едно той вече е цар.


Внимателно прочетете речта на Авигея в 1Царе 25:23–31. Сравнете я с отговора на Навал (стихове 10 и 11). Каква е разликата?


Авигея се обръща към Давид с „господарю мой”. Сигурно само по себе си това е достатъчно, за да му напомни, че трябва да се държи, както прилича на един помазан от Бога цар, а не като главатар на банда престъпници. Авигея успява да пробуди благородството му, защото тя самата не е изгубила своето; чувството й за човешко достойнство е живо. Това я кара да вижда най-доброто у него и да го насърчи към богоугодно поведение.


Какво Авигея казва най-напред на Давид? За какво ви напомнят думите й? Какво се опитва да направи? Изход 32:32; Естир 7:2–4; Исая 53:12; Даниил 9:15–19; Римляни 8:34.


Всяко застъпничество се отличава с едно много важно качество – застъпникът трябва да се идентифицира с онзи, за когото се застъпва, независимо дали печели, или губи от подобно уеднаквяване. Доброволно трябва да загърби личните си интереси и да моли за онова, което е най-добро за другия. Тази заплаха за живота на Навал можеше да бъде добре дошла за Авигея – сгоден случай да се отърве от лошия си съпруг и да си възвърне свободата. Но тя избира да се идентифицира с него и да ходатайства за недостойния му живот.

Вероятно най-висшата форма на застъпничество е застъпническата молитва. Ние се молим за хора, които не могат или не желаят да се молят за себе си. Тогава оставяме настрана своите желания, нужди и копнежи и говорим на Бога. Нашите молитви Му дават право да навлезе дълбоко в територията на Сатана. Едва когато започнем да се молим за другите, можем да осъзнаем огромното състрадание, което Бог изпитва към нас. Можем да се научим да благославяме онези, които ни кълнат, и да се молим за гонителите си (Лука 6:28).


Случвало ли ви се е някой да се застъпи за вас в момент, когато не можете да се погрижите сами за себе си? Как това преживяване ви помогна да разберете по-добре какво означава Исус да се застъпва за нас?




Какво прави и какво не прави Авигея Сряда - 27 октомври

Насилниците често всяват страх. Затова пред такива хора инстинктивно сме готови да се прикриваме, да лъжем и да се преструваме, само и само да не ги гневим.


Прочетете 1Царе 25:25, 26. Доколко Авигея е наясно с недостатъците на мъжа си? Защо това прави застъпничеството й за него още по-забележително? Ако в този момент някой се застъпва за вас (което всъщност е точно така), какво ли казва?


Авигея е готова да рискува живота си, за да спаси своя дом, но в същото време е честна и почтена. Не се опитва да лъже относно Навал. Знае, че той е причина за целия проблем и не се бои да го признае публично.

Често в семейство, където има насилие, жертвата започва да се чувства отговорна за действията на своя насилник и да изпитва вина. При Авигея няма такова нещо. Тя притежава силно развито чувство за собствено достойнство. То се корени в нейното усещане за мисия. Не приписва на себе си заслугата за това, че е пресрещнала Давид и му е пратила подаръци, обаче става инструмент, който Бог употребява, за да промени мислите на бъдещия цар. Именно защото много добре знае коя е, Авигея е способна да го насърчи да даде най-доброто от себе си. Напомня му, че той трябва да се бие за Господа, а не да прахосва време и сили да отмъщава за лични обиди. Заявява: „Зло не се намери в тебе никога” (1Царе 25:28); това е както изявление, така и предупреждение към Давид, че все още никой не го е освободил от висшата служба, за която е помазан – да бъде цар.

Освен това Авигея му напомня, че неговият живот е здраво свързан с Бога и няма нужда той сам да отмъщава за себе си или да пази честта си. Бог ще прави това за него.

Нека си припомним, че в света, в който живее Авигея, разводът или дори само раздялата не съществуват като понятия в живота на една жена. От земна гледна точка тя „принадлежи” на своя съпруг до деня на смъртта си. Но Авигея не счита живота си за безсмислен, за някакъв вечен затвор. Вярва, че Бог ще постъпи с нейния съпруг както намери за добре, когато намери за добре.

Речта на Авигея доказва, че във всяка житейска ситуация можем да проявим мъдрост, стига да се предадем на Бога. Мъдростта не е някаква теория, а разумен начин на живот и разумни ежедневни отношения с околните.


Какво означава напълно да се предадем на Бога? Как точно става това? Ако някой ви каже: „Искам напълно да предам себе си на Господа, но не знам как”, какво ще му отговорите?




Неочакван край Четвъртък - 28 октомври

Давид приема конструктивна критика и в думите на Авигея съзира Божия пръст. В миг вижда ясно какви катастрофални последици биха имали планираните му действия и благодари на Бога, че се е намесил, за да предотврати кървавата баня. Авигея се прибира у дома и открива, че съпругът й за пореден път не е в състояние да слуша, затова мъдро решава да изчака до следващата сутрин, за да го информира какво се е случило.

Навал е обзет от ужас. Според описанието можем да заключим, че най-вероятно получава инсулт и десет дни по-късно умира. Давид не е забравил Авигея и изпраща свои хора да й предадат неговото предложение за брак.


Разгледайте последните записани думи на Авигея в контекста на целия урок за тази седмица (1Царе 25:41). Какво говорят те за личността й? Посочете други примери в Библията за същия принцип в действие.


Авигея е жена с положение; има пет слугини. Но въпреки това е готова да служи. Векове по-късно Исус ще каже: „Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи” (Матей 20:28).

Животът на Авигея не е приказка, даже и след брака й с Давид. В съответствие с обичаите на онази епоха той има много съпруги и семейният му живот е доста далеч от Божия идеал. Авигея е втората съпруга на Давид и сигурно е постоянно с него, докато той бяга от преследването на цар Саул. При Сиклаг заедно със семействата на останалите войници тя попада в плен на амаличаните и по-късно бива освободена. След това Авигея напуска библейския разказ. Бихме очаквали да видим тази мъдра и красива жена отдясно на цар Давид да играе ключова роля в живота и дейността му, но не откриваме нито дума за това. Всичкото, което знаем, е, че му ражда син на име Даниил (1Летописи 3:1) или Хилеав (2Царе 3:3), който по реда на раждане е втори претендент за престола. Но както самата Авигея, така и синът й изчезват от картината. Някои библейски изследователи считат, че са станали жертва на насилие и са били убити. Но като помислим за последвалите изнасилвания, убийства, бунтове и въстания, в които са въвлечени най-големите синове на Давид, една преждевременна смърт едва ли е най-лошата участ.

Ние сме последователи на Исус, но от това не следва непременно, че животът ни ще бъде като приказка. Бог знае края от началото, затова не е необходимо да получаваме обяснение за всеки обрат в житейския ни път. Вместо това по-добре нека се доверим на Божията благост.


Да се покорим на друг, дори да знаем, че е правилно, невинаги е лесно, защото се иска смирение и посвещение. Чувстваме ли се в тази област „като у дома си”? Как да се научим да се покоряваме, когато е нужно? Какво разбираме от невероятния пример на Исусовото смирение?




Разширено изучаване Петък - 29 октомври

„Думите [на Авигея] могат да бъдат произнесени само от човек, получил мъдрост отгоре. Нейното благочестие, подобно на уханието на цвете, съвсем несъзнателно обгръща всяка нейна дума и действие. В душата й обитава Духът на Божия Син. Думите й, подправени с благодат, пълни с любезност и мир, пръскат небесно влияние. В Давид се пробуждат най-добрите импулси и той потръпва при мисълта какви биха могли да бъдат последиците от прибързаното му намерение. „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чеда” (Матей 5:9). Дано да има повече като тази жена от Израел, които да смекчават раздразнението, да предотвратяват прибързаните решения и да обуздават големи злини с думи на кротост и с умело направлявана мъдрост.

Осветеният християнски живот винаги пръска светлина, утеха и мир. Отличава се с чистота, тактичност, простота и практичност. Намира се под контрола на онази неегоистична любов, която освещава влиянието. Изпълнен е с Христос и оставя светли дири, където и да отиде неговият притежател. Авигея е мъдър изобличител и съветник. Силата на нейното влияние и разум уталожват страстите на Давид. Той се убеждава, че е взел неразумно решение и е изпуснал контрола над своя дух.

Бъдещият цар приема укора със смирено сърце в съзвучие със собствените си думи: „Нека ме удари праведният – това ще ми бъде благост; и нека ме изобличава – това ще бъде миро на главата ми” (Псалм 141:5). Произнася думи на благодарност и благословение за това, че тя го е посъветвала правилно. Има мнозина, които – когато бъдат порицани – считат за достойно да приемат укора, без да проявяват нетърпение. Но колко малко са онези, които го приемат със сърдечна признателност и благославят хората, търсещи начин да ги предпазят от следването на лоши пътища”(Елън Уайт. Патриарси и пророци).

За разискване:

1. Насилието над семейния партньор е голям проблем. Като църква ние носим отговорност да съдействаме в предотвратяването на това зло. Ето защо в църковния календар всяка година четвъртата събота на месец август е обявявана за Ден срещу домашното насилие. За нас това е специална възможност да се възпитаваме един друг и да пробуждаме съвестта на всички относно този проблем. Какво можем да направим, за да помагаме на жертвите на този ужасен бич?

2. „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада” (Матей 5:9). Въз основа на целия урок опишете какви качества трябва да притежава миротворецът. Как да „творим мир”, без да правим компромиси с принципите си?




Разказ
Спасителна благодат: Част 2

Накрая Гана се съгласила да стане касиер на църквата. Тя обаче не искала да дава най-малък повод някой да се усъмни в нейната честност и затова решила да не допусне нито един цент да се изгуби.

Когато преживяла Божията благодат, животът й се променил. Баща й, с когото били много близки, я отхвърлил. Когато се напивал, правил опити да унищожи нейната Библия и понякога дори я заплашвал. Тя обаче устоявала.

Гана видяла как една от нейните приятелки споделила вярата си с друг човек и внезапно осъзнала, че тя също трябва да споделя Божията любов. Поканила брат си да отидат заедно на църква. Той не се интересувал от религия, а само от баскетбол и свирене на китара. Не след дълго започнал да ходи на църква.

Веднъж, когато двамата водели дълъг разговор за религията, осъзнали, че са длъжни да споделят вярата си със своите родители. Но как? Възрастните хора в Монголия не приемат съвети от младите. Гана и брат й решили да покажат с дела, а не с думи каква е извършил Христос в живота им. Всяка вечер изчаквали родителите им да заспят, след което коленичили и се молели за тях.

Поканили родителите си на специална църковна служба. Гана и брат й се изпълнили с радост, когато родителите й се съгласили да я посетят. Майката отишла на час за новоповярвали и се съгласила с това, което чула. Баща им останал безмълвен, но след службата казал на съпругата си, че няма да има нищо против, ако тя ходи на църква заедно с децата си.

„Знам, че беше Божията воля да не следвам в националния университет – казва Гана. – Господ ме предпази от нечестието и ме научи да бъда вярна във всичко, което върша. Сега животът ми е по-щастлив, защото не успях да изкарам приемния изпит.”

Промяната в живота на Гана промени цялото й семейство. Сега брат й е вярващ, а майка й посещава църквата и се моли. Гана вижда промяна и в живота на баща си, но той все още не ходи на църква. Църквата в Монголия нараства бързо.


* Гана е счетоводител на адвентното английско езиково училище и касиер на църквата в Уланбатор, Монголия.

Created by ULimited®