Израснах в миньорски град в Сибир. Всичко бе покрито с прах и сажди. Дори листата по дърветата почерняваха. Почти всички в града бяха болни, повечето, включително и баща ми, имаха рак.

Двамата със съпруга ми се преместихме в Югоизточна Русия, където въздухът бе по-добър. Малко след като се установихме, здравето ми се влоши. Отидох на лекар, който ми каза, че имам рак в напреднала форма и скоро ще умра. Не ми предложиха никакво лечение, затова реших сама да се боря с болестта.

Търсех различни лекове, а много хора ми носеха вестникарски изрезки за различни видове лечение и церове, включително нетрадиционни като например екстрасенско лечение, което е доста популярно в Русия.

По онова време не познавах Бога и не знаех къде да се насоча за лечение. Посред зима има празник, наречен „ден на кръщението”. Хората вярват, че в този ден реките стават святи и ако хората пият вода или се потопят в река и прошепнат най-голямото си желание, ще бъдат излекувани. Струваше си да опитам. През онзи ден отидох до реката, за да се потопя и да си пожелая здраве. Стъпих в ледената вода и се помолих: „Господи, ако съществуваш, моля те, излекувай ме.” От тогава изчезнаха всички симптоми. Сега знам, че молитвата, а не водата ме е изцерила.

Бяхме разделени със съпруга ми и аз търсех смисъл в живота. Срещнах един човек, който ми каза: „Отиди си у дома и чети Библията.” Нямах Библия, но той ми я подари. Започнах да чета. Поканиха ме в адвентна църква. Не бях чувала за тази църква, но реших да отида. Докато слушах библейския урок, осъзнах, че Бог обитава там. Продължих да ходя на църква и научих, че Исус е мой Спасител. Помолих да бъда кръстена.

Трябваше да се помиря със съпруга си. Отидох при него и го помолих за прошка. Той ме прие толкова радушно, сякаш никога не се бяхме карали. Казах му, че съм станала член на адвентната църква и за мое изумление той заяви, че също посещава адвентна църква и слуша радиопрограмите на „Гласа на надеждата”. След три месеца и той се кръсти.

Това бе дълго и болезнено пътуване, но ние намерихме Бога и Неговата истина. Благодарна съм, че сега и двамата със съпруга ми ходим на поклонение в Божията църква.