Мохамед ръководел своя остров на юг от Филипините. В културата на неговия народ пиратството и убийствата били общоприети. Корабчетата им били направени така, че да развиват голяма скорост и да настигат търговски кораби, които минавали от там.

Веднъж Мохамед бил сам на своето корабче. Връхлетяла го буря и морето започнало да го отнася на юг. Мохамед осъзнал, че е в голяма опасност и според обичая си се помолил на Алах да го спаси.

Няколко дни след бурята Димас, който живеел на остров недалеч от дома на Мохамед, тръгнал на риболов. Видял плавателен съд, който едва се държал над водата и разбрал, че става въпрос за пиратски кораб. Предпазливо се приближил и видял мъж да лежи на палубата. Човекът едвам дишал.

Димас разпознал водача на пиратското племе, което било негов враг. Въпреки това завлякъл пиратския кораб до пристанището, пренесъл човека до дома си и се погрижил за него. Добротата на Димас развълнувала Мохамед, който преди би го използвал за учебна мишена, стига да му се отдаде тази възможност. „Защо ме спаси?”, попитал Мохамед.

„Ти се нуждаеше от помощ – отговорил Димас, - а Бог ни заповядва да обичаме враговете си.”

Мохамед погледнал недоверчиво към Димас и му задал въпроса: „Кой те научи да живееш по този начин?”

„Учителите сулади в нашето училище са адвентисти от седмия ден – отвърнал Димас. – Те не са като другите християни. Не пушат, не пият алкохол, не ядат нечисто месо и не се покланят на идоли. Покланят се единствено на този Бог, на който се покланял и Авраам. Те са по-добри мюсюлмани от самите мюсюлмани.”

Мохамед слушал с широко отворени очи. „Значи дължа живота си на тебе и на учителите сулади? Ще помолиш ли суладите да изпратят учители на моя остров? искам хората ми да се научат да четат и да пишат и да водят този начин на живот, който ти описа.”

Днес, само поради факта, че Димас проявил самарянска доброта към един убиец и пират, студентите мисионери ръководят адвентно училище със 140 ученика на този остров, който преди е бил свърталище на пирати на юг от Филипините.