"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

"Второстепенни" герои
от Стария Завет

Джералд и Шантал Клингбейл

Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2010 г.


Урок 1 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 25 септември - 1 октомври 2010 г.

Истории и история


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 25 септември
Стих за запаметяване:
„Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено приготвен за всяко добро дело” (2Тимотей 3:16, 17).

Повечето хора не изпитват особена любов към изучаване на историята, но в същото време обичат хубавите истории. Всяка цивилизация си има свой богат архив от истории, които обясняват (или поне имат претенции, че обясняват) нейния произход, ценностна система, взаимоотношения и социална структура. Те се предават от поколение на поколение и често се превръщат в средство за обучение и възпитание.

В съвременния свят разказването на истории често се подценява. Може би, защото хората търсят обяснението за живота повече във факти и научни твърдения. Но сами по себе си фактите не могат да отговорят на много от важните житейски въпроси. Днес новото поколение, на което често лепваме етикета „постмодерно”, преоткрива обаятелната сила на историите.

В този смисъл Библията е изключително актуална, тъй като е пълна с истории. Не с легенди, не с „хитро измислени басни” (2Петрово 1:16), а с исторически достоверни записи на събития и реални случаи от живота на реални хора, в които се разкрива истината за Бог и Неговите взаимоотношения с падналия в грях човек. Те описват реални личности, които водят реални житейски битки, разрешават реални проблеми, общуват с живия Бог и от Него получават отговори на трудните си въпроси.

Всяка история си има „мизансцен”. Тази седмица ще се спрем на мизансцена на няколко истории в техния исторически контекст, за да разберем по-добре героите, чийто живот ще изследваме цяло тримесечие.

За тази седмица прочетете:
Битие 39:6–12; Исус Навин 3:9–17; 1Царе 24:1–6; 3Царе 12:1–16; Йов 1:1–12



Герои и сюжети Неделя - 26 септември

Сюжет – това са последователно подредени събития, които в края стигат до някакъв логичен завършек. Всеки човек се ражда, живее и един ден умира. Това е в най-общи линии „сюжетът на живота”. А вътре в неговата рамка са натрупани множество по-малки сюжети, често плод на конфликти и напрежение. Да търсим сюжета означава да се опитваме да свържем всичко в логична и смислена последователност, за да обхванем „голямата картина”. В книгата „Йов” например има две сюжетни линии.


Определете двете сюжетни линии в историята на Йов? Прочетете Йов 1:1–12.


Ако искаме да разберем историята на Йов, трябва да проследим двете сюжетни линии в нея. В Библията няма „еднолинейни” сюжети, тъй като Бог винаги играе активна роля в историята и живота на хората; ако се налага, работи дори „зад сцената”. Четейки първите две глави на Йов, все едно „превключваме два канала на телевизора” – прескачаме ту в земната, ту в небесната сюжетна линия.

И все пак историята е нещо повече от сюжет. Хората са тези, които създават нейното съдържание.


Въз основа на 4Царе 22:14 опишете възможно най-подробно пророчицата Олда.


Героите са тясно обвързани със сюжета. Доколко ще ги опознаем, до голяма степен зависи от информацията за тях, дадена от разказвача, който понякога дори може да бъде един от тях. Нека вземем за пример историята на Олда. Тя ли е главният герой? Не. На практика тук се разказва как при царуването на цар Йосия е открита Книгата на закона. Но макар да не е главен герой, Олда е еднакво важна заедно с всички останали герои за развитието на историята. Има ли тя деца? На колко години е? Не можем да разберем. Библейският разказ е твърде сбит и кратък. Това означава, че трябва да изследваме с голямо внимание всяка дадена подробност. Олда е призната за надежден Господен пророк. Писателят дава информация само за семейството на съпруга й, тъй като в старозаветните времена жените са представяни чрез семействата на своите съпрузи. Освен това е посочено и местоживеенето й. Както днес официалните документи изискват посочване на име и адрес, така и тогава същите данни са нужни, за да се потвърди, че човекът наистина е този, който твърди, че е.


Какъв е сюжетът на вашия живот? От кои герои сте? Ако животът ви бъде описан под формата на библейски разказ, как ще звучи? А как би трябвало да звучи? Ако има разлика между реалния и идеалния вариант, на какво се дължи?




Къде и как? Понеделник - 27 септември

Обстановката допринася за реалистичността на историята, придава атмосфера и настроение. Например защо в Рут 4:1, 2 Вооз представя своя случай „на портата”, а не в дома си или в кметството на Витлеем, да речем? Очевидно портата – като най-значимото обществено място в древността – внася допълнителен важен юридически елемент в историята. Освен това описанието на обстановката може да ни подскаже нещо относно времето, в което историята се развива. Ако чуем за случка в кола или на летище например, няма нужда да умуваме много, за да разберем, че тя не е от времето на Давид или Мартин Лутер.


Сравнете обстановката в следните две истории: 1Царе 24:1–6 и Битие 39:6–12. По какъв начин обстановката допълва сюжета на една история?


Обстановката помага и за по-правилно разбиране на действието. Давид и неговите войници са сами със Саул, който е останал беззащитен и уязвим. Обстановката насочва вниманието към главния герой – Давид. Той не се възползва от предимството, което му дава тази идеална възможност – да се отърве от своя смъртен враг, преди Саул да се е отървал от него. Това е доказателство за почитта, която храни към помазания от Бога цар.

Обстановката в историята на Йосиф също обрисува една възможност. Йосиф е красив и заема важен пост. Съпругата на неговия господар е увлечена по него и в един момент те остават сами в къщата. Подобно на Давид, той също доказва чистотата на своя характер, отказвайки да се възползва от „шанса”.

Все пак обстановката не е единственият важен елемент в една история. Длъжни сме да вземем предвид и гледната точка на автора, защото тя е представяна през неговото виждане. Това също ни предоставя ценна информация, но понякога може и да я скрие. То важи с особена сила за светските разкази. В библейските истории трябва да се съобразяваме с гледната точка на автора, но в същото време не бива да забравяме, че те са вдъхновени от Светия Дух и истината, която разкриват, е Божия истина.


Размислете за Давид и Йосиф – всеки в неговата специфична ситуация. Колко лесно и двамата биха могли да постъпят „по-разумно” – различно от начина, по който действат! Фактът, че не го правят, говори изключително много за характера им. Колко често се опитвате да давате „разумни” обяснения за своите погрешни действия?




След победите – мрачни времена Вторник - 28 септември

До края на седмицата ще разгледаме по-отблизо няколко съдбоносни момента от историята на Израел, които ще използваме като фон за изследването на няколко герои. Ще започнем с влизането на евреите в Обетованата земя.

След могъщите Божии дела при Изхода и след дългото странстване из пустинята израелевият народ за втори път достига границите на Обетованата земя. Под ръководството на техния нов водач – Исус Навин – им предстои да пресекат река Йордан по сухо (Исус Навин 3:16, 17) – чудо, което сякаш е огледално ехо на преминаването на Червено море по време на Изхода (Изход 14 глава).


Прочетете Исус Навин 3:9–17. Каква е целта на това чудо?


Израел завладява Ханаан не заради военния гений на Исус Навин или чрез храбрите усилия на израелтяните. Победата над обитателите на ханаанските градове държави е постигната единствено благодарение на Божията мощна намеса. Когато народът е послушен, Бог им подарява победа; когато разчита на собствената си сила, се проваля безнадеждно.

След смъртта на Исус Навин и на останалите водачи някои части от Обещаната земя остават под управлението на ханаанците (Съдии 1:27, 28). Вярата на Израел отслабва сякаш успоредно със стесняването на визията им. Вместо да гледат на цялата Обетована земя като на своя собственост, те прекалено много се притесняват за прехраната си и изгубват от поглед „голямата картина” – идеала, който Бог има за Своя народ. Много библейски учени наричат последвалите векове „Средновековието” на Израел.


Прочетете Съдии 17:6. Какъв морален климат е описан тук?


Когато изгубим от поглед голямата картина на Божия план за нас, маловажните въпроси стават свръхважни. Израел изгубва визията си за единен народ и надделява племенното мислене. В цялата книга „Съдии” отделните племена и родове не спират с готовност да се борят помежду си. Религиозният живот се приспособява и моделира в зависимост от личното удобство и масово се правят компромиси със заобикалящата култура. Според автора на книгата причина за това са браковете с ханаанци, които все още живеят в земята им (Съдии 3:3–7). Резултатът от този духовен упадък е, че Израел се завърта в един постоянен цикъл от попадане под властта на чужди народи, освобождение, идолопоклонство и отново попадане под чужда власт.


Коварната опасност на компромиса е, че се промъква тихо, бавно и почти неусетно. Доколко е различен животът ви в момента от този преди няколко години? Дали някои промени не са в резултат на компромис?




За царе и князе Сряда - 29 септември

Въпреки че Бог им е дал толкова много и че им е обещал още повече, ако Му бъдат послушни, израелтяните са силно повлияни в негативна посока от заобикалящата ги култура. Например забелязват, че околните царства имат съвсем различно политическо устройство. Всеки народ си има цар. Като добавим и факта, че синовете на Самуил не следват примера на баща си и не подражават на благочестивия му живот, а „вземаха подкуп и извращаваха правосъдието” (1Царе 8:3), племенните вождове решават, че е дошло време да изберат цар на Израел (1Царе 8:4, 5). Самуил не одобрява тяхното решение ни най-малко, но Господ му казва да отстъпи (1Царе 8:7).

Вениаминецът Саул е помазан от пророка за цар (1Царе 10:1) и започва своето царуване в Гавая. Само че точно както е предвидил Бог, не всичко върви гладко за него. Напрежението между племената не отслабва. Натискът, който околните народи оказват, застрашава самото съществуване на Израел. Новият цар не се посвещава напълно на Бога и не следва Неговите изисквания (1Царе 15:3, 8, 9). И естествено накрая Бог го отхвърля.

Тогава е помазан бъдещият цар на Израел – Давид. Както може да се очаква, Саул няма желание просто така да предаде властта на новия любимец на армиите и следващото десетилетие е белязано от жестоко съперничество, което подлага Давид на постоянни гонения.

Поредният съдбоносен обрат в историята на Израел настъпва, когато Саул и неговите синове падат убити в битка срещу филистимците (1Царе 31:1–6). Давид става цар най-напред над Юдея, а седем години по-късно и над целия Израел. Установява столицата на новата монархия в Ерусалим. Военните му операции са успешни и разширяват границите на царството. След четиридесет и една години царуване той умира в Ерусалим (2Царе 5:4; 3Царе 2:10, 11). Подобно на живота на всеки един от нас, неговото царуване е белязано както от славни победи, така и от неправилни решения и много, много Божия благодат. След Давид на престола сяда синът му Соломон, който царува също четиридесет години (3Царе 11:42).

Соломон не е нито воин, нито завоевател. Неговата върховна цел е Божествената мъдрост (3Царе 3:3–13). Той построява Господния храм в Ерусалим, създава ефективна административна структура, с помощта на която контролира и управлява Божия народ. Но постепенно обръща гръб на Господа и малко по малко възприема религиозните обичаи на своите многобройни съпруги езичници (3Царе 11:1–8).


Прочетете 1Царе 8:7–20. Как този откъс доказва, че Божиите пътища наистина са по-добри от човешките? Колко често ви се случва да се проваляте в същото – да настоявате нещата да стават по вашия начин, вместо по Божия?




Безумието на Ровоам Четвъртък - 30 септември

Смъртта на Соломон е още една повратна точка в историята на Израел. Силов административен подход, закони за задължителна трудова и военна повинност, експерименти в областта на религиозния плурализъм – цялото това „наследство” от Соломон създава много опасно напрежение в началото на царуването на неговия син Ровоам.


Прочетете 3Царе 12:1–16 и се опитайте да си представите драматизма на ситуацията. Като имаме представа от стила на Ровоамовото управление, какви уроци можем да извлечем относно собствената си отговорност в ситуации, когато разполагаме с някаква власт? Срещу какво ни предупреждава неговата грешка?


След отделянето на Юдея от Израел единният някога Божи народ тръгва в две различни посоки и постепенно се разделя. Тъй като центърът на религиозния живот, жертвите и поклонението остават на територията на Юдея, царят на Израел – Еровоам I – прави две златни телета (3Царе 12:26–29) и посочва две места за поклонение със свои олтари – Ветил и Дан. Нещата не се развиват добре за Израел и през следващите двеста години неговата съдба прилича на увеселително влакче. Част от царете му се съобразяват с Божия призив за покаяние (най-малкото половинчато), а други упорито и самонадеяно отказват да слушат изпращаните от Бога пророци. Династиите често се сменят и политическите убийства са обичайна практика. От Еровоам I до последния цар Осия на престола в Самария се изреждат двадесет царе – индиректно доказателство за нестабилността на царството. Накрая, през 722 г.пр.Хр., Самария е превзета от асирийците и израелтяните са откарани в плен.

От другата страна на границата нещата не са кой-знае колко по-добри. Династията на Давид се задържа на престола, но не всички негови потомци са наследили и вярата му. Някои от царете (като Йосафат, Езекия и Йосия) правят опити да се върнат към Господа и така да доведат цяла Юдея до покаяние. Усилията им са подпомогнати от цяла плеяда пророци, които дават наставления съобразно особеното положение и специфичните духовни и социални нужди на Юдея.

През 586 г. пр. Хр. и Ерусалим пада под властта на Вавилон. Водачите, както и по-голямата част от жителите на града, са отведени в плен. Храмът е разрушен. Това е краят на експеримента „цар на Израел”.


Някой би могъл да помисли, че след разрухата, причинена от вавилонското нашествие, и особено след плена вече е настъпил краят на еврейския народ. Какво ни подсказва неговото възраждане след всичко това за Божието търпение и благодат? Преживели ли сте Божието търпение и благодат в собствения си живот? Как би трябвало да откликнете?




Разширено изучаване Петък - 1 октомври

„Господ призовава всички да изучават Божествената философия на свещената история, записана от Мойсей под вдъхновението на Светия Дух. Първото човешко семейство е пример за всички семейства, които ще съществуват до края на времето. Трябва да изследваме историята много внимателно, за да разберем Божия план за човечеството. Този план е очертан ясно и молещата се посветена душа ще проумее целите и намеренията на Бог от началото до края на историята на тази земя. Ще разбере, че Исус Христос, Който е едно с Отец, е славният Двигател на цялото развитие; Източникът на всяко очистване и възвишаване на човека” (Елън Уайт. Публикувани ръкописи, т. 3).

„Като обърна поглед назад към отминалата ни история, като проследя всяка стъпка от пътя ни до днешния ден, мога само да кажа: „Слава на Бога!”. Като виждам какво е направил Бог, се изпълвам с удивление и доверие в Христос, нашия Водач. Няма защо да се боим от бъдещето, освен ако забравим как Господ ни е водил, както и Неговите поучения в миналото. Ще сме силни, ако положим упованието си в Господа! Ние притежаваме славните истини на Божието Слово. Трябва да бъдем благодарни за всичко”(Елън Уайт. Избрани вести, т. 3).

За разискване:

1. Активното участие на Бог в човешката история – това е много важна концепция в Писанието. Прочетете Даниил 2:21. Какво се казва тук за взаимодействието между Бог и хората в хода на историята? Защо не бива да забравяме за тази реалност ние – живеещите във времето на края?

2. Защо толкова много обичаме да четем или да слушаме истории? Кое прави една история истински хубава? Как можем да ги използваме като мощен инструмент за проповядване на истината? Кои са вашите любими разказвачи на истории и защо ги харесвате?

3. Древните израелтяни са призовани да бъдат свидетели на истинския Бог и да занесат Неговата вест за спасение по благодат до всички хора в целия свят. Вижте обаче до каква степен ги обезсилват вътрешните междуособици. Какви са поуките от тази тъжна историческа истина за нас днес?

4. Фонът (или общата картина) е изключително важен за разбирането на една история. Въпреки това често разполагаме с твърде оскъдна информация. Голямата част от фона остава скрита от очите ни. Имайки предвид това, защо е важно да не бързаме да съдим хората? Колко често ви се случва прибързано да осъдите някого, преди да сте научили важни факти за него и за обстоятелствата, при които е казал или направил нещо? А колко често ви се случва да бъдете осъдени от хора, които не знаят съществени неща за вас?




Разказ
Самарянинът тръгва по морето
Дарил Фамисаран

Мохамед ръководел своя остров на юг от Филипините. В културата на неговия народ пиратството и убийствата били общоприети. Корабчетата им били направени така, че да развиват голяма скорост и да настигат търговски кораби, които минавали от там.

Веднъж Мохамед бил сам на своето корабче. Връхлетяла го буря и морето започнало да го отнася на юг. Мохамед осъзнал, че е в голяма опасност и според обичая си се помолил на Алах да го спаси.

Няколко дни след бурята Димас, който живеел на остров недалеч от дома на Мохамед, тръгнал на риболов. Видял плавателен съд, който едва се държал над водата и разбрал, че става въпрос за пиратски кораб. Предпазливо се приближил и видял мъж да лежи на палубата. Човекът едвам дишал.

Димас разпознал водача на пиратското племе, което било негов враг. Въпреки това завлякъл пиратския кораб до пристанището, пренесъл човека до дома си и се погрижил за него. Добротата на Димас развълнувала Мохамед, който преди би го използвал за учебна мишена, стига да му се отдаде тази възможност. „Защо ме спаси?”, попитал Мохамед.

„Ти се нуждаеше от помощ – отговорил Димас, - а Бог ни заповядва да обичаме враговете си.”

Мохамед погледнал недоверчиво към Димас и му задал въпроса: „Кой те научи да живееш по този начин?”

„Учителите сулади в нашето училище са адвентисти от седмия ден – отвърнал Димас. – Те не са като другите християни. Не пушат, не пият алкохол, не ядат нечисто месо и не се покланят на идоли. Покланят се единствено на този Бог, на който се покланял и Авраам. Те са по-добри мюсюлмани от самите мюсюлмани.”

Мохамед слушал с широко отворени очи. „Значи дължа живота си на тебе и на учителите сулади? Ще помолиш ли суладите да изпратят учители на моя остров? искам хората ми да се научат да четат и да пишат и да водят този начин на живот, който ти описа.”

Днес, само поради факта, че Димас проявил самарянска доброта към един убиец и пират, студентите мисионери ръководят адвентно училище със 140 ученика на този остров, който преди е бил свърталище на пирати на юг от Филипините.


* Дарил Фамисаран е директор на програмата на студентите мисионери в адвентния колеж „Маунтин Вю” във Филипините.