Живея в Гана, Западна Африка. Исках да уча в университет, но не знаех къде да се насоча. Един приятел ми разказа за адвентния университет Вали Вю. Никога преди не бях чувал за адвентистите, но след като направих обстойно проучване, реших да посетя това учебно заведение.

Когато влязох в кампуса, останах удивен. Всички бяха толкова приятелски настроени, толкова приятни, че пожелах да стана част от тази институция. Обадих се на братята ми, които живеят в чужбина, и те ми препоръча да се запиша. Дори обещаха да ми намерят спонсор. Взех решение да предприема тази стъпка.

В деня, когато получих уведомителното писмо, че съм приет, братята ми съобщиха, че не могат да ми помогнат. Останах много разочарован. Започнах да се моля и да постя, за да намеря някакво решение. Бях сигурен, че Бог иска от мене да уча в този университет. Оказа се, че няма как да си плащам учебните вноски. Разговарях с хора от моята църква и те се съгласиха да ми помогнат през първата година. Така успях да се запиша.

Израснал съм в семейство на християни харизматици и начинът на богослужение, който познавах, беше доста по-различен от богослуженията във Вали Вю. Аз обаче усещах Божието присъствие в службите и осъзнах колко дълбоко религиозно е това училище.

Когато помощта от домашната ми църква се изчерпа, трябваше да изработя училищните такси, което е доста трудна задача в Африка. Не бях кръстен адвентист, но кандидатствах за работа като литературен евангелизатор. Бях приет, след което заминах на работа в Нигерия. Харесваше ми да работя за Бога и да бъдат част от екипа. Не изкарах достатъчно пари, за да си платя всички училищни такси, но Бог ме насочи към държавен служител, който ми помогна.

Следващото лято се върнах в Нигерия. Изкарах половината от необходимата сума и се уплаших, че няма да мога да продължа. Отново Бог се погрижи и аз успях да завърша семестъра.

Тогава предадох живота си изцяло на Бога и се кръстих. Когато се реших да застана на страната на Христос, хората, които ми помагаха, оттеглиха своята подкрепа. Смятах, че вече съм изчерпал всички възможни начини за плащане на таксите, но тогава разбрах, че Бог има хиляди начини да се погрижи. Научих колко важно е да Му се доверяваме за всичко, защото ако Христос е до нас, Сатана не може да ни победи.

Вашите мисионски дарения правят възможно християнското образование. Благодарение на вашата помощ аз намерих Христос.