"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Здраве и изцеление

Отдел за здравно служене и въздържание
към Генералната конференция на ЦАСД


Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2010 г.


Урок 6 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 1 - 7 май 2010 г.

Вяра и изцеление


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 1 май
Стих за запаметяване:
„Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Теб се уповава” (Исая 26:3).

Човек е убеден, че му е направена черна магия и отива на лекар. Оплаква се от симптоми, които лекарят не може да свърже с нито една позната болест. Тогава той слага пред него две епруветки. В едната има водороден прекис (перхидрол), а в другата обикновена вода. Двете течности изглеждат напълно еднакво. След това лекарят му взема кръв и капва от нея в епруветката с перхидрол. Течността незабавно започва да бълбука и съска, което „убеждава” пациента, че наистина в тялото му има черна магия.

Тогава лекарят му прави инжекция с обикновен физиологичен разтвор, като го уверява, че това ще премахне магията. След известно време отново му взема кръв и капва от нея в другата епруветка – с чистата вода. Няма никакво бълбукане и съскане – очевидно „доказателство”, че магията е развалена и проклятието вдигнато. Пациентът се чувства излекуван и дори завежда всичките си приятели при същия доктор, за да ги „лекува”.

Тази история ясно показва колко силно е влиянието на нашето мислене върху тялото ни – това е темата на урока за тази седмица.

Урокът накратко: Вярата и упованието в Божията доброта могат да окажат положително влияние върху здравето ни.

За тази седмица прочетете:
Битие 3:8–10; Псалм 118:6; Притчи 17:22; Матей 6:27-34; Евреи 13:6; 1Йоаново 4:18



Факторът „страх” Неделя - 2 май

Вече няколко сезона телевизионните зрители са принудени да гледат едно шоу,наречено „Страх”, в което участниците биват поставяни в най-различни страшни ситуации – от седене в яма, пълна със скорпиони или плъхове, до ходене из горящи сгради – всичко това, за да се види как ще се справят със страха си.

Разбира се, няма нужда човек сам да си създава причини за страх. Самият живот в този грешен свят е изпълнен с неща, които ни карат да се страхуваме. Английският политик и философ от седемнадесети век Томас Хобс пише, че страхът е основният мотивиращ фактор в живота на всеки човек и че хората си създават системи за управление с една единствена цел – да ги предпазват от онези неща, които биха ги наранили. Няма значение кои сме, къде живеем, колко добре и в безопасност се чувстваме, всички се сблъскваме с неща, които ни плашат. Но сам по себе си страхът невинаги е лошо нещо.


По какъв начин страхът може да ни предпази? Кои са нещата, от които реално би трябвало да се страхуваме?


Страхът е естествена и необходима емоция, която помага на хората да се справят с опасностите - помага им да оцелеят. Тази емоция, този инстинкт е много важен в свят, в който има катастрофи, престъпления, болести, тероризъм и войни.


Какво научаваме за страха от първото му споменаване в Библията? Битие 3:8–10.


Разбира се, този свят е пълен с неща, които ни плашат. Въпреки това много често се страхуваме излишно. Страхът е много стресираща емоция, която може да изтощи до краен предел физическите сили на тялото. С други думи, неговото действие не се ограничава само до ума ни, но може да бъде изключително вредно и за физическото ни здраве. Няма значение кои сме, къде живеем, с какво се сблъскваме – страхът е неизменна част от човешкия живот. Следователно въпросът, който трябва да си зададем, е: „Как да се справим с него?”.


От какво се страхувате? Как вашите страхове са се отразили върху живота ви? Как можете да се възползвате от Божиите обещания Той да се справи с всичко, което ви плаши?




Един човек извикал към Всемира… Понеделник - 3 май

Един човек извикал към Всемира:

- Аз съществувам!

- Какво от това! – отговорил Всемирът. – Този факт не ме задължава с нищо.

Стивън Крейн


Какво е посланието на тази притча? По какво нашият възглед като християни и адвентисти се отличава от възгледа, изразен в нея? Коя е основната причина за тази разлика?


Представете си, че няма Бог, няма Творец, няма Божествена Сила, Която ни е създала. Представете си, че сме точно това, което някои хора твърдят, че сме – високо усъвършенствани маймуни и нищо повече; просто същества, „поникнали” в един безбожен Всемир, който изобщо не го е грижа за нас. Представете си, че сме оставени на милостта на безумни сили, които въобще не знаят за съществуването ни; не ги интересуваме нито ние, нито благополучието ни. Какъв би бил този свят?

Ние, християните, вярваме в точно обратното! Вярваме, че Бог ни е сътворил, поддържа ни и се грижи за нас. Поради тази причина повече от всички останали хора ние разполагаме със средства да се справим със страховете и болките, измъчващи човечеството.


Каква надежда и утеха дори във време на страх можете да извлечете от следните текстове? Псалм 118:6; Притчи 3:5, 6; Лука 12:6, 7; Римляни 8:38, 39; Евреи 13:6; 2Тимотей 1:7; 1Йоаново 4:18.


Няма съмнение, че дори и ние – християните, вярващи в съществуването на Бога – се изправяме пред страшния свят там, навън; свят, в който може да се случи всичко. Но с познанието за Бога, което притежаваме, разполагаме със средство да разберем света като цяло, както и своето място в него.

По този начин имаме надежда и утеха дори в най-страшни моменти. Но това не означава, че няма да се сблъскваме с неща, които ни плашат. Означава само, че имаме сигурна основа, на която да стъпим и да се справим с тези страхове.




Силата на вярата Вторник - 4 май

„Веселото сърце е благотворно лекарство, а унилият дух изсушава костите” (Притчи 17:22). Какво научаваме от този стих за връзката между ума и тялото?


Малко дете лежи на смъртно легло в болницата. Неговият учител идва да го посети и му дава домашно. „Ето, Майкъл, това са уроците за глаголите и наречията. Научи ги за следващото ми посещение, колкото можеш по-добре” – казва му той, макар да не може да се отърве от чувството за безсилие и пълно безсмислие. Детето изглежда така летаргично, така празно, така обречено на смърт. Скоро след това обаче състоянието му претърпява забележителен обрат. Дотогава прогнозите не са никак добри. Лекарите не очакват, че то ще живее още много. А сега всичко се променя и детето изглежда на път да се възстанови напълно. Когато го питат какво става - защо домашното е предизвикало такава промяна у него, то отговаря: „Ако умирах, никой нямаше да ми даде да уча глаголи и наречия, нали така? Кой дава домашно на умиращ?”.

Със сигурност връзката между ума ни, нашето отношение към живота и тялото ни е много силна. Макар науката да не е открила докрай как действа тази връзка, знае се, че съществува и може да промени света за нас, може да се отрази на цялостното ни здраве.

Именно тук вярата в Бога, упованието в Неговата доброта и любов може да се намеси и да промени нещата. Колко по-лесно е да останеш спокоен, да си по-малко податлив на стреса, като познаваш реалността на Божията любов и грижа за теб! По целия свят са правени изследвания, които единодушно сочат, че религиозната вяра донася пряка полза за здравето, че вярващите живеят по-дълго, по-рядко страдат от депресия и се справят емоционално по-добре с травмиращите събития в живота си. И макар да нямаме власт над свръхестествената Божия сила, която може да възстанови здравето ни по чуден начин, винаги можем да разполагаме с мира, увереността и надеждата, които вярата ни носи. Тя ни води към онова състояние на ума, което може да подобри здравето ни. Веселото сърце наистина е благотворно като лекарство; дори по-добро от лекарство, защото лекарствата често имат опасни странични ефекти.


Прочетете Матей 6:27–34. Какво казва Исус тук? Как можете да приложите Неговите думи към всяко нещо, което ви плаши и притеснява? Смятате ли, че тези страхове са прекалено големи за Бога и Той не би могъл да се справи с тях? Има ли нещо, което да не е в Неговите възможности? Как можете да Му предавате страховете си напълно, за да получите мира, който Той обещава?




Стрес Сряда - 5 май

„А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярването, тъй щото чрез силата на Светия Дух да се преумножава надеждата ви” (Римляни 15:13). Как можете да се научите да се облягате по-пълно на тези обещания? Кое ви пречи да го направите?


Една от най-големите опасности, застрашаващи здравето ни, е стресът. Не е задължително той да е причинен от сериозни травми, а просто да е следствие от живота ни като цяло, от ежедневния натиск, на който сме подложени.

Лекарите твърдят, че деветдесет процента от пациентите им проявяват симптоми, свързани със стреса. Науката настоява, че когато сме под стрес, отделяме определени хормони, които поразяват различни органи в тялото. С течение на времето под тяхно влияние тези органи отслабват и стават по-податливи на заболявания. Например при стрес се отделя адреналин, който кара сърцето да бие по-бързо и по-силно. Някои хормони на стреса карат кръвоносните съдове да се стесняват, което довежда до високо кръвно налягане. Стресът може да причини отлив на кръвта от стомаха и да доведе до храносмилателни разстройства. (Кой не е изпитал лично какво причиняват страхът, тревогите и притесненията на стомаха?) Стресът може да доведе до повишаване нивото на глюкоза в кръвта, което при някои хора причинява диабет. Освен това установено е, че стресът пречи на съня, което пък от своя страна води до общо влошаване на здравето. Поразява и имунната система – предната линия в защитата на нашето тяло от болести.

Списъкът може да бъде продължаван още и още... Поуката е ясна. Трябва да се научим да се справяме със стреса. Ето къде вярата в Бога може да играе главна роля, тъй като да познаваш и да си опитал лично реалността на Божията любов може да има успокояващ ефект, да намали стреса и всички съпътстващи го негативни последици върху здравето ни.


Просто да си религиозен – това не решава проблема. Важното е да имаш лична връзка с Исус, да познаваш лично Неговата любов и грижа. Това може да се постигне чрез ежедневно четене на Словото, молитва, чрез разговори с Бог като с приятел, чрез съзерцание на Неговия характер, разкрит в природата и в Писанията. Колко време отделяте за лично опознаване на Бога? Може би имате нужда от малко повече време, за да Го опознаете по-отблизо като свой Господ и Създател?




Вяра и чудотворни изцеления Четвъртък - 6 май

Дори един повърхностен прочит на евангелията показва, че голяма част от служенето на Исус се състои от чудотворни изцеления – болни, слепи, умиращи, дори мъртви биват възстановени чрез свръхестествена Божия сила. В много случаи вярата е поставена като необходимо условие за изцелението (Матей 9:2, 22, 28, 29; 15:28).

И обратно, в други случаи неверието е пречка пред изцелението, както се случва в Назарет (Матей 13:58; Марк 6:5, 6). В един случай, когато учениците не успяват да изцелят болния, Исус казва, че това се дължи на неверието им (Матей 17:14–20).

Поради факта, че вярата е толкова важен компонент на чудотворните изцеления, мнозина са започнали да смятат, че ако опитът за изцеление чрез молитва не успее, причината е липса на вяра от страна на болния. Това е изключително повърхностно и неправилно разбиране за вярата и изцелението.


Прочетете текстовете по-долу, в които са описани някои от чудотворните изцеления на Исус. Какво се казва за вярата на изцелените? Какви поуки можем да извлечем за себе си от всеки случай? Матей 12:9–13; Лука 13:11–13; 14:2–4; 22:47–52.


В нито един от тези текстове не се споменава нищо за вярата на изцелените. Това в никакъв случай не омаловажава ролята й за чудотворното изцеление - просто показва, че външно изразената вяра невинаги е жизнено необходимо условие.

Факт е, че невинаги разбираме защо в някои случаи наблюдаваме очевидна свръхестествена намеса от страна на Бога. В други случаи изцелението настъпва като естествен процес, за който съвсем логично вярваме, че Божията ръка се е намесила чрез приложените средства. Но винаги има и случаи, когато по неразбираеми за нас причини изцеление не настъпва, въпреки че сме се молили за него и сме го желали силно. Все пак добрата вест за нас като християни е, че дори и в тези случаи можем да се уповаваме на Божията любов, милост и доброта - дори при необясними трагедии, които ще съпътстват този грешен свят до края.


Как да се научим да се уповаваме на Бога и на Неговата любов дори когато молитвите ни за изцеление и здраве не получават отговора, който желаем и очакваме?




Разширено изучаване Петък - 7 май

„В истинската наука няма нищо, което да противоречи на ученията на Божието Слово, тъй като те имат един и същи Автор. Правилното разбиране и на двете винаги доказва, че са в хармония.” В светлината на това разбиране не можем да се колебаем по въпроса дали да търсим Божията помощ чрез истинската наука, която е откровение на Неговите природни закони (Елън Уайт. Свидетелства към църквата).

„Единството между ума и тялото е много силно. Когато едното бъде поразено, това се отразява и на другото. Състоянието на ума има много общо със здравето на физическите системи. Ако умът е свободен и щастлив, със съзнание за извършено добро и удовлетворен поради помагане на другите, това създава бодрост, която се отразява на цялото тяло. Кръвта циркулира по-свободно и целият организъм е тонизиран. Божиите благословения са лечител и онези, които ги предават изобилно на околните, усещат как това благославя сърцата и живота им по чуден начин” (Елън Уайт. Свидетелства към църквата).

„Всички желаем незабавен и директен отговор на молитвите си и сме изкушени да се обезсърчим, ако той се забави или дойде под неочаквана форма. Бог обаче е твърде мъдър и добър, за да отговаря на молитвите ни винаги точно във времето и по начина, по който ние искаме. Прави за нас повече и по-добро, отколкото, ако изпълни всичките ни желания. Тъй като можем да се доверим на Неговата мъдрост и любов, не трябва да Го караме да се съобразява с нашата воля, а да се стараем да разберем и изпълним Неговото намерение. Нашите желания и интереси трябва да се слеят с Неговите. Опитностите, които изпитват вярата ни, са за наше добро. Чрез тях става явно дали тя ни е истинска и чиста; дали се обляга единствено на Божието Слово, или зависи от обстоятелствата; дали е несигурна и променлива. Вярата укрепва чрез упражняване. Трябва да оставим търпението да извърши съвършеното си дело и да не забравяме скъпоценните обещания на Писанията за всички, които се облягат на Господа” (Елън Уайт. По стъпките на Великия Лекар).

За разискване:

1. Каква е ролята на медицинската наука в живота на християните и при тяхното лекуване? Ако търсим помощта на науката за оздравяването си, това означава ли, че нямаме вяра в Бога?

2. Какъв е личният ви опит по отношение на връзката между емоциите и физическото здраве?

3. Има ли някой във вашата църква, който е болен и се нуждае от изцеление? Как бихте могли вие лично или като група да подпомогнете процеса на изцелението му?




Разказ
Хиляди начини
Ерик Кофи Боади-Агиекум

Живея в Гана, Западна Африка. Исках да уча в университет, но не знаех къде да се насоча. Един приятел ми разказа за адвентния университет Вали Вю. Никога преди не бях чувал за адвентистите, но след като направих обстойно проучване, реших да посетя това учебно заведение.

Когато влязох в кампуса, останах удивен. Всички бяха толкова приятелски настроени, толкова приятни, че пожелах да стана част от тази институция. Обадих се на братята ми, които живеят в чужбина, и те ми препоръча да се запиша. Дори обещаха да ми намерят спонсор. Взех решение да предприема тази стъпка.

В деня, когато получих уведомителното писмо, че съм приет, братята ми съобщиха, че не могат да ми помогнат. Останах много разочарован. Започнах да се моля и да постя, за да намеря някакво решение. Бях сигурен, че Бог иска от мене да уча в този университет. Оказа се, че няма как да си плащам учебните вноски. Разговарях с хора от моята църква и те се съгласиха да ми помогнат през първата година. Така успях да се запиша.

Израснал съм в семейство на християни харизматици и начинът на богослужение, който познавах, беше доста по-различен от богослуженията във Вали Вю. Аз обаче усещах Божието присъствие в службите и осъзнах колко дълбоко религиозно е това училище.

Когато помощта от домашната ми църква се изчерпа, трябваше да изработя училищните такси, което е доста трудна задача в Африка. Не бях кръстен адвентист, но кандидатствах за работа като литературен евангелизатор. Бях приет, след което заминах на работа в Нигерия. Харесваше ми да работя за Бога и да бъдат част от екипа. Не изкарах достатъчно пари, за да си платя всички училищни такси, но Бог ме насочи към държавен служител, който ми помогна.

Следващото лято се върнах в Нигерия. Изкарах половината от необходимата сума и се уплаших, че няма да мога да продължа. Отново Бог се погрижи и аз успях да завърша семестъра.

Тогава предадох живота си изцяло на Бога и се кръстих. Когато се реших да застана на страната на Христос, хората, които ми помагаха, оттеглиха своята подкрепа. Смятах, че вече съм изчерпал всички възможни начини за плащане на таксите, но тогава разбрах, че Бог има хиляди начини да се погрижи. Научих колко важно е да Му се доверяваме за всичко, защото ако Христос е до нас, Сатана не може да ни победи.

Вашите мисионски дарения правят възможно християнското образование. Благодарение на вашата помощ аз намерих Христос.


* Ерик Кофи Боади Агиекум е завърши университета Вали Вю и понастоящем работи в Гана.

Created by ULimited®