Арюнтюя се присмя на по-голямата си сестра. „Ходиш на християнски събрания – попита тя обвинително. – Преди се смееше на хора, които не рецитират традиционните молитви!” Сестра й Муугли пренебрегна закачките на по-младата си сестра.

Семейството на Арюнтюя живее в Монголия. Приятел от училище бе поканил Муугли да посети богослужение на адвентната църква, което се провеждаше в зала под наем. Тя хареса програмата и покани сестра си да я придружи. Арюнтюя отиде и трябваше да признае, че й хареса. Все пак предпочиташе да се наспи, вместо да ходи на религиозна програма.

Муугли продължаваше да ходи на събранията. Когато няколко месеца по-късно евангелизатори дойдоха в града, Муугли отново покани Арюнтюя да я придружи. Този път Арюнтюя се наслади на музиката и почувства любовта на църковните членове.

Малко по малко Арюнтюя осъзна, че църквата е нещо повече от социален клуб и че става въпрос за лична връзка с Бога. Арюнтюя започна да размишлява как Бог би могъл да стане част от личния й живот.

Когато семейството се премести в столицата, сестрите намериха адвентна църква, която да посещават. Майката на Арюнтюя никога не бе одобрявала техния интерес към християнството, но когато младият адвентен пастор нае майката на момичетата да се грижи за децата му, тя започна да ходи на църква заедно с дъщерите си. Арюнтюя никога не бе помисляла, че е възможно да се моли за майка си и затова остана удивена от промяната в нея.

„Разбирам, че Бог е работил в живота ми – признава Арюнтюя. – Разбирам, че той работи и в живота на други хора, дори когато не виждаме външни знаци. Научих се да поставям Бог на първо място в живота си. Сега се моля родителите ми да станат християни и каня други да предадат живота си на Бога. Радвам се, че сестра ми не спря да ме кани, дори когато й се подигравах и отказвах да я придружавам.”

Адвентната църква в Монголия е млада и членовете разчитат на световната църква. Вашите мисионски дарения за това мисионско поле имат огромно значение за живота на хора като Арюнтюя и нейното семейство.