"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

Здраве и изцеление

Отдел за здравно служене и въздържание
към Генералната конференция на ЦАСД


Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2010 г.


Урок 13 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 19 - 25 юни 2010 г.

Социалната подкрепа – връзка, която сплотява


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 19 юни
Стих за запаметяване:
„Нова заповед ви давам – да се обичате един друг, както Аз ви възлюбих – така и вие да се обичате един друг. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си” (Йоан 13:34, 35).

Ясно е, че ако не си обичан, ако си самотен и изолиран, възможността за рисково поведение се увеличава. При такива хора вероятността да се разболеят или да умрат преждевременно е от 200 до 500 процента по-висока, отколкото при останалите. И което е най-тъжно, изолацията отнема радостта на ежедневния живот – онази радост, която произтича от удовлетворяващите и пълноценни взаимоотношения. Проведено е проучване сред 170 съпруги на военни, които лежат в една военна болница по време на своята бременност. То показва, че жените, които не получават емоционална и психологическа подкрепа, три пъти по-често страдат от всякакви усложнения в сравнение с онези от тях, които получават такава.

Всяко нещо, което повишава чувството за изолация, може да доведе до болести и страдания. А онова, което повишава любовта и интимността, връзката с обществото, действа изцелително и носи здраве. И това не е чудно, защото като човешки същества ние сме създадени да живеем в общност и приятелство един с друг.

Имайки предвид всичко това, стигнахме до последната седмица от нашето проучване върху здравето и въздържанието. Тази седмица наша тема е важният въпрос за междуличностните отношения и как те се отразяват на физическото ни благополучие.

Урокът накратко: Любовта един към друг е отличителна черта на Христовите последователи. Любовта е благословение не само за този, който е обичан, но и за този, който обича.

За тази седмица прочетете:
Битие 1:27; Йоан 1:1–3; Римляни 14:7; 1Коринтяни 12:14–26; 1Коринтяни 13 глава; Галатяни 6:2; Ефесяни 4:1–16



Оригиналният образ Неделя - 20 юни

Като човешки същества сме така потънали в греха, че често забравяме колко лош е той, как ни унищожава. Не е лесно да схванем колко ниско сме паднали, защото сме тук, „долу”, от толкова дълго време.


Прочетете Битие 1:27. Как мисълта, че самият Исус е Бог ни помага да разберем по-добре какво означава да бъдеш създаден „по Божи образ”? Опознавайки Го, какво научаваме относно характера на нашите първи родители при Сътворението?


Библията заявява съвсем ясно: „Създадени сме по Божи образ.” Ясно е също, че Исус е Бог (виж Йоан 1:1–3). Следователно в началото хората до известна степен са били отражение на моралния характер на Исус. Господ, Който ни обича толкова много, Който слиза при нас и взема нашето човешко естество, за да ни спаси – ето какъв е човекът „в оригинал”. Исус, Който с готовност служи на другите и мие нозете на Своя предател – ето какъв е човекът „в оригинал”. Исус, Който умира на кръста, но намира начин да утеши умиращия разбойник – ето какъв е човекът „в оригинал”. Исус, Който казва: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят” – ето, това е човекът преди появата на греха.

Преди грехопадението Адам и Ева трябва да излъчват в някаква степен неегоистичната любов и грижа, белязали живота на Исус, защото са създадени „по Божи образ”.

Следователно идеята да бъдем като Исус означава да възстановим оригиналния образ, в който сме създадени. Наблюдавайки Исус, начина, по който Той обича хората и се отнася към тях - дори към враговете си, - става очевидно, че същността на Неговия характер е именно неегоистичната любов към другите. С други думи, ние, хората, изначално сме създадени да обичаме всички около себе си и несебелюбиво да се грижим за тях. Това е част от смисъла на израза „създаден по Божи образ”.

Създадени сме да обичаме и да бъдем обичани, а това не може да се осъществява “във вакуум”. Имаме нужда от хора, които да обичаме, както и от такива, които да ни обичат. Ето затова съществуват семейството и общността.


Размишлявайте над това какво означава да бъдеш създаден по Божи образ. Разбираме ли защо трябва да се отнасяме с хората по-добре, отколкото го правим в повечето случаи?




Човекът – социално същество Понеделник - 21 юни

Хората са социални същества. Скоро след като създава Адам, Бог му дава и другар. Казва: „Не е добре за човека да бъде сам” (Битие 2:18). Ние имаме нужда един от друг!

Жизненоважно е да осъзнаем тази истина.


Прочетете Римляни 14:7. Какъв основен принцип съдържа този текст? Как вие лично сте преживели мощната реалност на тази истина?


С живота и смъртта си ние влияем на околните, особено на семейството си. Отговорното отношение към собственото ни здраве носи благословения не само на нас, но и на онези, с които споделяме живота си.


Какво ни казват следните стихове относно социалните взаимоотношения и тяхното първоначално предназначение – да бъдат благословение за нас? Битие 2:18; Еклисиаст 4:9–12; 1Коринтяни 12:14–26; Галатяни 6:2.


Тъй като добрите взаимоотношения имат положително въздействие както върху нашия живот, така и върху живота на другите, трябва да се научим да даваме и да приемаме с широко сърце. Не е правилно да казваме: „Това си е моето тяло и моето здраве и не засяга никого по никакъв начин”. Директно или косвено обществото плаща за неправилните здравословни навици на всеки човек. Човешкият живот – това скъпоценно Божие творение – струва невъобразимо скъпо и заслужава да бъде пазено. На много места по света животът не се цени, но за християните всеки живот е ценен. Важно е да инвестираме не само в своето собствено здраве, но и в това на другите.

Един лекар изследва важността на социалните отношения и социалната подкрепа, и тяхната връзка с нивото на заболеваемостта и смъртността. Оказва се, че тесните социални, културни и традиционни връзки в японската култура са типичен пример за образцови резултати. Колкото по-добри са социалните взаимоотношения, толкова по-добро е здравето. По-нататък изследването потвърждава, че социалната изолация води до влошаване на здравето и до по-голяма смъртност. Пълноценните социални връзки влияят положително върху физическото, умственото и емоционалното състояние на човека.


По какъв начин ви помага вашето социално обкръжение? Как можете да направите за околните същото, което получавате от други? Имате ли склонност повече да вземате от обществото, или обратно – да се раздавате? Какво научавате за себе си от отговора на този въпрос?




Едно в изкуплението Вторник - 22 юни

Всички хора са обединени от общия си произход (Деяния 17:26). Другото, което ни свързва, е любовта на Бог към всички нас. Всеки може да бъде изкупен със скъпоценната кръв на Христос, защото Той не желае нито един да бъде изгубен (2Петрово 3:9).

Библията ясно заявява, че благодарение на изкуплението, осъществено от Исус, всички бариери трябва да паднат, защото пред Господа сме еднакви – грешници, нуждаещи се от Божията благодат.


Как ап. Павел описва хората, изкупени с кръвта на Исус? Ефесяни 4:1–16. Какъв е изводът – как трябва да се отнасяме един към друг?


Никой не мрази собственото си тяло (Ефесяни 5:29, 30). Всички негови части си взаимодействат, за да може то да функционира нормално. Ако една от тях страда, функциите на всички останали се нарушават. Колкото по-тясна е връзката ни с другите, толкова по-силно и с по-голяма готовност ще откликваме на техните проблеми.

Когато отношенията ни с хората са здравословни и приятни, това подобрява собственото ни здраве.

Двеста седемдесет и шест доброволци са изложени на въздействието на един и същи грипен вирус. Изследва се въздействието на разнообразните междуличностни отношения. При онези, които поддържат най-малко видове връзки, рискът от развиването на простудно заболяване се оказва четири пъти по-висок, отколкото при другите, които поддържат повече видове връзки. Тази разлика не е свързана с някакъв друг фактор – ниво на имунна защита, цигари, спортуване, количество сън, прием на алкохол и така нататък. Категорично се доказва, че разнообразието на взаимоотношенията е по-важно от общия брой хора, с които доброволците общуват. Разнообразните връзки, осигуряващи взаимна подкрепа, увеличават устойчивостта на инфекции – поне според това изследване.

Всичко това ни насочва към темата на цялото тримесечие – нашето емоционално, умствено и духовно здраве може силно да повлияе на физическото. А в центъра на емоционалното и духовното здраве стоят междуличностните отношения.

Разбира се, има моменти, когато почти всеки човек изпитва нужда да остане сам, но това не означава, че не е част от общност, която играе ролята на група за подкрепа, особено във време на нужда.


Как можете да се включите още по-добре в живота на своята църква? Доколко ще се наложи да „умрете” за своето его, за да можете да го направите по-пълноценно? Какви дарби притежавате? Как могат другите да се възползват от тях?




Подкрепяйте се един друг Сряда - 23 юни

След като си дадем сметка каква невероятна полза има от служенето един на друг, разбираме защо Елън Уайт пише следното в книгата си По стъпките на Великия Лекар: „В живота непрестанно трябва да се проявяват християнска любезност и дълбоко себеотдаване” (стр. 204). Човек може да притежава цялото теологично познание на света, но ако не е любезен, отзивчив и загрижен за другите, каква полза? Именно това е темата на ап. Павел и в 1Коринтяни 13 глава. Полезно е всеки да препрочита тази глава от време на време и да се пита: „Доколко осъзнавам дълбочината на тези думи?”.


Какви отношения трябва да имаме помежду си според тези текстове?


Йоан 13:35

Римляни 15:7

Ефесяни 4:32

Колосяни 3:13

1Солунци 4:18

Яков 5:16

1Петрово 4:9

1Йоаново 1:7

Важна християнска добродетел е да следваме примера на Исус – да обичаме хората, независимо от техните слабости. Исус обича учениците Си, независимо от недостатъците и грешките им. Грижи се за тях и ги приема дори когато те Го отхвърлят и предават. Призовани сме да правим същото. Това може да стане само ако Христос живее в нас, и то до степента, до която Му позволим. Едва когато проумеем каква огромна благодат и милост са ни дадени от Бога, можем да започнем да правим същото и с другите. Да обичаме добрите и приятните хора е относително лесно - почти всеки може. Призовани сме да обичаме нелюбезните; онези, с които е трудно да се разбереш; онези, които се отнасят с нас неприлично и нечестно – ето, за това ни е нужна Божията благодат.


Колко добре се справяте с обичането на трудните за обичане хора? Как бихте могли да постигнете по-добри резултати в тази област? Как би се отнесъл Исус към съответния човек? Идете и направете същото.




Служете си един на друг Четвъртък - 24 юни

Животът на Исус на земята е живот на служене. Още от първите дни на Своя земен живот дори до самия му край Той служи на хората. Според Библията Исус продължава да прави същото и днес (Евреи 2:17, 18).


Всеки от нас е бил създаден със специални духовни дарби, предназначени да служат на другите. За какви дарби става въпрос в тези стихове?


Римляни 12:4–8

1Коринтяни 12:1–5

Ефесяни 4:8–11

Както разбрахме, ние, човешките същества, сме създадени да се обичаме един друг така, както ни обича Исус. Правейки това, сме полезни не само за другите. Полезни сме и за себе си.

Помислете за миг колко добре се чувствате, когато протягате ръка към друг човек, за да му помогнете; когато несебелюбиво се раздавате без мисълта да получите нещо в замяна. Нещо дълбоко във вас бива докоснато. Изпитвате чувство на благополучие и удовлетворение. Така е, защото, давайки, всъщност живеем по начина, по който сме били създадени да живеем. Правим това, което изначално е замислено да вършим.

Вече научихме, че позитивното отношение към живота е полезно и за физическото ни здраве. Нашето тяло реагира по-добре, когато се чувстваме щастливи, спокойни и пълноценни. Нищо чудно, че научните изследвания потвърждават положителния медицински ефект от вършенето на добро за другите. Абсолютно логично – помагайки на човека до нас, ние се чувстваме по-добре, а когато се чувстваме по-добре, физическото ни здраве укрепва. Съвършена комбинация!


„Защото вие, братя, на свобода бяхте призовани; само не употребявайте свободата си като повод за угаждане на плътта, но с любов служете си един на друг” (Галатяни 5:13). Какво означава с любов да си служим един на друг? Как можете да приложите тези думи на практика в живота си още сега? Помислете на кого можете да „послужите с любов” и го направете, дори това да изисква жертва от ваша страна. Няма съмнение – там, навън, някой се нуждае от вас.




Разширено изучаване Петък - 25 юни
Прочетете още:

Елън Уайт, Патриарси и пророци глава „Сътворението”; от книгата Съвети върху здравето глава „Социална чистота” и от книгата По стъпките на Великия Лекар глави „Спасени, за да служат” и „Развитие и служба”.

„Мнозина считат, че би било голяма привилегия да посетят местата, където Христос е живял на земята; да ходят там, където е стъпвал; да видят с очите си езерото, където Той е обичал да проповядва; хълмовете и долините, върху които така често се е спирал погледът Му. Няма нужда обаче да ходим чак до Назарет, Капернаум или Витания, за да вървим по стъпките на Христос. Ще открием Неговите следи край леглото на болните, в колибите на бедните, по претъпканите улици на големите градове и на всяко място, където човешки сърца се нуждаят от утеха.

Трябва да храним гладните, да обличаме голите, да утешаваме страдащите и наранените. Да служим на отчаяните, да вдъхваме надежда на безутешните.

Любовта на Христос, изявяваща се в несебелюбиво служене, ще бъде по-успешен начин за реформирането на нечестивите, отколкото мечът или съдебната зала (те са нужни, за да вдъхнат ужас у нарушителя на закона). Но любящото служене може да постигне несравнимо повече. Често сърцето, закоравяло от укора, се смекчава от Христовата любов” (Елън Уайт. По стъпките на Великия Лекар).

За разискване:

1. Размислете още малко над идеята, че сътворени по Божи образ, нашите прародители приличат по някакъв начин на Христос, макар все още да им предстои да се учат много. Как това ви помага да разберете нуждата си от Спасител? (Единствено като се сравним с Исус, можем да видим колко ниско сме паднали.)

2. Помислете какво е състоянието на вашата църква и в групата обсъдете дали има нужда от повишаване качеството на братските отношения. Какво бихте могли да направите вие лично, за да укрепите връзките в църковното тяло? Доколко отзивчива е вашата църква към хората със специални нужди, например към по-затворените и по-необщителните?

3. Защо служенето за другите носи такова голямо удовлетворение? Какво ни пречи да го практикуваме още повече? Какъв е вашият личен опит с егоизма?




Разказ
Как опознах Бога

Арюнтюя се присмя на по-голямата си сестра. „Ходиш на християнски събрания – попита тя обвинително. – Преди се смееше на хора, които не рецитират традиционните молитви!” Сестра й Муугли пренебрегна закачките на по-младата си сестра.

Семейството на Арюнтюя живее в Монголия. Приятел от училище бе поканил Муугли да посети богослужение на адвентната църква, което се провеждаше в зала под наем. Тя хареса програмата и покани сестра си да я придружи. Арюнтюя отиде и трябваше да признае, че й хареса. Все пак предпочиташе да се наспи, вместо да ходи на религиозна програма.

Муугли продължаваше да ходи на събранията. Когато няколко месеца по-късно евангелизатори дойдоха в града, Муугли отново покани Арюнтюя да я придружи. Този път Арюнтюя се наслади на музиката и почувства любовта на църковните членове.

Малко по малко Арюнтюя осъзна, че църквата е нещо повече от социален клуб и че става въпрос за лична връзка с Бога. Арюнтюя започна да размишлява как Бог би могъл да стане част от личния й живот.

Когато семейството се премести в столицата, сестрите намериха адвентна църква, която да посещават. Майката на Арюнтюя никога не бе одобрявала техния интерес към християнството, но когато младият адвентен пастор нае майката на момичетата да се грижи за децата му, тя започна да ходи на църква заедно с дъщерите си. Арюнтюя никога не бе помисляла, че е възможно да се моли за майка си и затова остана удивена от промяната в нея.

„Разбирам, че Бог е работил в живота ми – признава Арюнтюя. – Разбирам, че той работи и в живота на други хора, дори когато не виждаме външни знаци. Научих се да поставям Бог на първо място в живота си. Сега се моля родителите ми да станат християни и каня други да предадат живота си на Бога. Радвам се, че сестра ми не спря да ме кани, дори когато й се подигравах и отказвах да я придружавам.”

Адвентната църква в Монголия е млада и членовете разчитат на световната църква. Вашите мисионски дарения за това мисионско поле имат огромно значение за живота на хора като Арюнтюя и нейното семейство.


* Арюнтюя е девойка в тийнейджърска възраст, която живее в Уланбатор, Монголия.

Created by ULimited®