Бях израснал в църквата и добре познавах нейните доктрини. Разбирах, че се преподават някои погрешни неща. Прочетох десетте заповеди и разбрах, че забраняват поклонението пред идоли. Когато попитах свещеника защо се молим пред статуи, той отговори, че изображенията са като снимките на членовете на нашето семейство. И все пак, не мислех, че това е редно.

Накрая помолих Бог да ме доведе до Неговата истина. Той отговори на моята молитва. Веднъж, докато бях у дома, като че ли бях във видение и видях знаме, на което бяха написани думите „Църква на адвентистите от седмия ден”. Бях видял няколко адвентни църкви, но не знаех нищо за техните учения, нито бях влизал на богослужение.

На следващата събота един глас ми каза: „Отиди на богослужение днес.” Друг глас като че го заглуши: „Не отивай днес, отиди следващата седмица”. Не се осмелих да се забавя. Приготвих се и се запътих към най-близката адвентна църква.

Когато пристигнах, някой ме попита как се казвам и ме приветства като гост. Отговорих: „Аз не съм посетител. От днес ще стана част от тази църква”. Намерих хора, които изучаваха Библията. След време разбрах, че това е съботното училище.

Срещнах се с пастора и му разказах за видението. Той започна да ме посещава често, за да изучава Библията заедно с мене. Други също идваха и аз се радвах, че ме посещават.

Когато член на предишната ми църква ме попита защо съм престанал да ходя при тях, аз му отговорих, че Бог ме е изпратил в адвентната църква, където съм намерил спасението.

След няколко месеца бях кръстен. Щастлив съм, че намерих истината в Исус. Съжалявам единствено за това, че не съм се молил преди години Бог да ми разкрие тези истини. Ще посветя останалата част от живота си на споделяне на евангелието с всички, с които се срещам. Воденето на хора при Христос е част от живота ми.