"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Здраве и изцеление

Отдел за здравно служене и въздържание
към Генералната конференция на ЦАСД


Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2010 г.


Урок 11 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 5 - 11 юни 2010 г.

Оптимизмът – щастие и изцеление


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 5 юни
Стих за запаметяване:
„Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда – че по милост Господня ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му. Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност” (Плач Еремиев 3:21–23).

Двама мъже лежат в затвора. Единият е отправил поглед към ярките блещукащи звезди, обсипали кадифеното нощно небе. Попивайки красотата и величието на тази сцена, той се изпълва с оптимизъм и надежда – отвъд решетките има нещо друго! Другият се е втренчил в мръсния под на килията. Там няма нищо насърчително и с всеки миг неговият оптимизъм се топи. Надеждата му гасне най-вече заради посоката, в която е отправил погледа си.

Писанията коментират реалния живот с думи, които можем да приложим и за нас днес. Отчайващи положения не са спестени дори на верните Божи последователи. За щастие Божието Слово прелива от насърчения, от него блика надежда и оптимизъм.

Надеждата оказва влияние върху мирогледа ни във всяка житейска ситуация. Помага ни да запазим оптимизма си дори в тежки обстоятелства. А този оптимизъм оказва положително влияние върху емоционалния живот, физическото здраве, подсилва имунната система и благосъстоянието ни като цяло.

Често не можем да променим външните обстоятелства, но можем да променим своето отношение към тях. През седмицата ще обсъдим този принцип от библейска гледна точка и ще разберем защо трябва да бъдем преизпълнени с надежда.

Урокът накратко: Оптимизмът и надеждата могат да окажат силно положително влияние върху човешкото здраве.

За тази седмица прочетете:
3Царе 19:2–18; Псалм 27; Псалм 42; Лука 8:14; 10:38–42; Римляни 8:35–39; 2Коринтяни 12:9, 10; 1Солунци 5:16, 17



Депресия и отчаяние Неделя - 6 юни

Днес депресията е навсякъде. Тя се изразява не само в обща тъга, но и в загуба на радостта от неща, които преди са доставяли удоволствие. Страдащите от депресия изпитват постоянна умора, усещане за безсмислие и безнадеждност, чувство за липса на енергия. Сънят им е нарушен и от това следват чисто физически симптоми – храносмилателни проблеми, главоболие, болки в гърба и други подобни.

Ако не бъде открита навреме и лекувана, депресията може да доведе дори до самоубийство. Тя е проблем на всички възрастови групи, но в някои общества младите хора под двадесет и четири години са особено уязвими.

Има два основни вида депресия. Първата се появява като реакция на тежки събития в живота – смърт на близък човек, заболяване, загуба на работа или разрушен брак. Всеки от нас преживява подобни неща в един или друг момент. Другият вид депресия е следствие от химически дисбаланс в централната нервна система. Често причините са генетични и това е болест като всички останали. Трябва да се научим да приемаме хора с подобни проблеми, да избягваме да ги съдим и заклеймяваме.


По-долу са дадени примери на библейски герои, страдали от депресивни симптоми. Кои са те и какви са техните симптоми?


Псалм 42

3Царе 19:2–18

Тези двама „шампиони” на Стария Завет преживяват моменти, когато животът им е помрачен от тежките облаци на отчаянието. Давид прекарва дни и нощи в плач. Пророк Илия е обзет от мисли за самоубийство. Той не поема инициативата сам да сложи край на живота си, а моли Бог да стори това (3Царе 19:4). Казано на съвременен език, измъчва го мисълта, че е единственият в Израел, който държи на Божите стандарти!

По своя неизменно благ начин Бог нежно и внимателно се справя с проблема както на Давид, така и на пророка. Давид получава внушението, че може да положи надеждата си в Бога (Псалм 42:11) и резултатът от това е живот, изпълнен с хваление. След като говори на Илия с тих и нежен глас, Бог му напомня каква е неговата мисия и откъде идва силата му. В резултат пророкът продължава да Го призовава със сила и започва важната служба по обучението на Елисей, който трябва да поеме своето служене.


В определен момент от живота си всеки от нас е страдал от депресия. Като цяло това е неизбежно, но какво можем да направим, за да избягваме потенциално депресивни ситуации? Какви решения да вземем?




Житейските грижи Понеделник - 7 юни

Често става така, че оптимизмът и надеждата в живота ни биват заглушени от натоварения ежедневен график. Може така да се съсредоточим върху вещите или работата си, дори върху добри и полезни неща, че да изгубим връзката си с Исус. А тази връзка е жизненоважна за израстването ни във всички области от живота.


Прочетете следните текстове. Според тях как би трябвало да живеем живота си? Какви поуки можем да извлечем?


Михей 6:8

Лука 8:14

Лука 10:38–42

Лука 12:16–21

Днес успехът е нещо, което страстно желаем и към което се стремим. Често прекарваме дълги часове в преследването му. Колко често тичаме след него, докато в същото време би трябвало да вложим тази страст в преследването на истински важната цел! Дали това, което казваме и мислим, наистина има стойност или приличаме на „преуспелия” богаташ от притчата, който в края директно е наречен „глупец”? (виж също Лука 21:34).

Марта е погълната от важната задача да осигури храна за своя Гост. Също като нас и тя е дотолкова заета с работа за Господа, че пренебрегва даващата живот връзка с Господаря на работата. Исус й напомня, че Мария е направила по-мъдрия избор и потвърждава, че връзката с Бога е по-важна от успешно свършената работа.

Друг път може да бъдем погълнати от грижите на живота просто за да оцелеем. Това може да е осигуряване прехраната на семейството, образованието на децата или усилията да оцелеем физически в този хаотичен свят. Поддържането на връзката ни с Исус повлиява благотворно всяка област от живота ни и ни позволява да съществуваме с леко сърце, да гледаме оптимистично и с надежда дори в трудности и грижи.


Колко от нещата, които правите сега, ще се помнят през вечността? И обратно – каква част от свършеното днес ще бъде забравено завинаги? Какво ви подсказва вашият собствен отговор – как живеете, какви решения трябва да вземете?




Всякога се радвайте Вторник - 8 юни

Прочетете 1Солунци 5:16, 17. Каква е връзката между двете предупреждения?


Преди около тридесет години се изписа много за това как трябва да хвалим Бога при всякакви обстоятелства (което е прекрасен принцип). Само че много от тези писания предизвикаха чувство за вина у хората, които трябваше да се справят със смърт, загуба, трагедии, инвалидност или сърдечна болка – чувстваха се така, сякаш не са верни на Бога, сякаш не са истински християни, защото по време на кризата не са били радостни и щастливи и не са пели хваления.

Истината е, че не се радваме винаги и във всякаква ситуация. Но и Исус със сигурност не го е правил (Матей 26:38; Йоан 11:35), а кой би посмял да Го обвини в невярност? Йов също – макар и верен на Бога, Той не изглежда много радостен в по-голямата част от едноименната книга. Точно обратно – чувства се нещастен, опустошен и се оплаква.

Все пак и сред най-големите болки и трагедии на живота можем да намерим причина за радост и оптимизъм, независимо колко дълбоко заровени може да са те под воплите и грижите, които ни затрупват. Можем, защото имаме Исус и Неговите обещания; защото знаем, че всички тези неща са временни; че Бог не ги е допуснал случайно в живота ни; че независимо колко тежки и необясними са страданията ни, Бог ни обича и се грижи за нас. Точно по време на страдание можем да се вкопчим в тези обещания - в надеждата, която носят - и да намерим основанието за радост и оптимизъм дори и в най-лошото положение.


Колко надежда и оптимизъм можете да извлечете от тези обещания?


Римляни 8:31

Римляни 8:35–39

1Йоаново 3:1

Откровение 21:4


Кои други библейски обещания ви дават основание за оптимизъм и надежда дори в тежки обстоятелства? Как вече са ви помагали в трудни моменти?




Смях и здраве Сряда - 9 юни

Прочетете 2Коринтяни 12:9, 10. Какво казва тук апостол Павел и как можем да приложим този принцип в собствения си живот, особено във време на притеснение?


Норман Казънс – авторът на книгата „Анатомия на една болест” – в продължение на тридесет години бил редактор на популярно в Съединените щати списание. През 1964 г. се разболял от болест, която поразява колагена – съединителната тъкан на тялото. Изпитвал ужасни болки. Изключително трудно му било да движи пръстите, крайниците, дори челюстите си. Трудно се обръщал в леглото. В същото време по цялото му тяло започнали да се образуват бучки. След като му поставили диагнозата, лекарите започнали да му предписват всякакви болкоуспояващи, успокоителни, аспирин, кодеин и други подобни лекарства, включително приспивателни. В един момент тялото му започнало да реагира срещу лекарствата и той се обринал целият, което било още по-болезнено от самата болест. Прогнозата била много лоша, като се има предвид, че само един на петстотин пациенти оздравявал.

Накрая всичките лекарства с техните странични ефекти му дошли до гуша и той… започнал да гледа комедийни филми и популярното телевизионно шоу „Скрита камера”. Така, легнал в леглото си, той се смеел гръмогласно на всички маймунджилъци. Почти незабавно усетил промяна. Колкото повече се смеел, толкова по-добре се чувствал. Понякога сестрите му четели весели истории, от които чак се задъхвал от смях. С времето изследванията му показали, че върви към подобрение. Не след дълго бучките по тялото започнали да се смаляват и той се върнал на работа. Скоро човекът, за когото дори обръщането в леглото било мъчение, вече играел тенис, голф, яздел кон и свирел на пиано!

Никой не твърди, че смехът е разрешение на всички медицински проблеми, но няма съмнение, че доброто разположение на духа може да се отрази положително върху здравето.


В повечето случаи отношението към живота е нещо, което можем да контролираме напълно, нали? Какво е отношението ви към живота като цяло? Как можете да се научите да бъдете по-големи оптимисти? Как фокусирането върху кръста и онова, което той ви разкрива за Божия характер, ви помага да развиете по-позитивно отношение към живота?




Веселото сърце – оптимизъм на практика! Четвъртък - 10 юни

“Веселото сърце е благотворно лекарство, а унилият дух изсушава костите” (Притчи 17:22).


Да, от смеха и радостните мисли има чисто физическа полза! Смехът упражнява белите дробове и стимулира кръвоносната система. В резултат в кръвта навлиза повече кислород. Смехът действа като успокоително и в по-дългосрочен план може да се свърже с леко понижаване на кръвното налягане. Увеличава производството на химически ендорфини, които успокояват и въздействат релаксиращо на мозъка, облекчават болката, повдигат настроението и засилват активността на имунните клетки. Оптимизмът и веселото сърце са напълно подходящи за християнина, тъй като се основават на съзнанието, че Бог контролира нашия живот.

Много добре знаем, че нито е възможно, нито приемливо да се смеем непрекъснато. Въпреки това трябва да се стараем да развиваме положително отношение към света.


Прочетете Исая 26:1–4. Как можете да приложите на практика този текст?


Когато умът ни е непоколебим и се уповаваме на Бога, жънем съвсем конкретни резултати. Изследванията показват, че когато възприемаме околните положително и добронамерено, това осезаемо увеличава нашата устойчивост на инфекции (да не говорим, че става приятно да се стои около нас!). Ако подхранваме и поддържаме връзка с Христос, това е от полза за физическото ни здраве, защото получаваме емоционално и духовно изцеление, което довежда и до физическо.

Притчи 17:22 ни изправя пред много важен избор – веселото сърце е полезно; унилият дух е вреден за цялото ни същество. Давид знае колко важен е този избор и сам си напомня как Бог го е защитавал в непрестанните му битки.


Прочетете Псалм 27. Каква надежда лично за себе си откривате тук? Как можете да приложите всичко това на практика?


Има изобилни доказателства, че реалната връзка с Бога се отразява животворно върху цялото ни съществуване. Какви промени трябва да направите, за да имате по-добра връзка с Него?




Разширено изучаване Петък - 11 юни

Прочетете от книгата на Елън Уайт По стъпките на Великия Лекар глава Лекуване на душата.

„Нищо не благоприятства толкова здравето на тялото и душата както духът на благодарност и хваление. Наш дълг е да се противопоставяме на меланхолията, на негативните чувства и мисли на недоволство - точно толкова, колкото и да се молим. Щом сме свързани с Небето, как можем да ходим като оплаквачки, които стенат и ридаят по целия път към дома на Своя любящ Отец? (Елън Уайт. По стъпките на Великия Лекар).

„Без кръста човекът не може да има връзка с Отец. От него зависи цялата ни надежда. От него струи светлината на любовта на нашия Спасител; и когато в подножието му грешникът погледне към Онзи, Който е умрял, за да го спаси, може да ликува с пълна радост, защото греховете му са простени. Коленичейки с вяра пред кръста, той се издига до възможно най-високото място” (Елън Уайт. Деяния на апостолите).

„Ранните християни ликуваха и се радваха в надеждата за сигурното наследство на новата земя дори във време на жестоки изпитания и преследвания. „В което блаженство се радвате – пише ап. Петър, – ако и за малко време да скърбите сега (ако е потребно) в разни изпитни с цел изпитването на вашата вяра, което е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън, за да излезе за хвала, слава и почест, когато се яви Исус Христос, Когото любите, без да сте Го видели, в Когото, като вярвате, без сега да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост, като получавате следствието на вярата си – спасението на душите си” (Елън Уайт. Деяния на апостолите).

За разискване:

1. Познавате ли човек, страдащ от депресия? Ако да, как бихте могли да му помогнете? Често една мила дума или един приятелски жест са способни да помогнат много на човека да се почувства по-добре. Какво прави вашата група и църква в помощ на борещите се с депресия?

2. В Притчи 3:7, 8 четем: „Не мисли себе си за мъдър. Бой се от Бога и отклонявай се от зло – това ще бъде здраве за тялото ти и влага за костите ти”. Каква е връзката между тези думи и темата на урока за тази седмица?

3. Следващия път, когато изпаднете „в дупка”, положете концентрирани усилия да мислите за хубави неща. Мислете за Божията любов. Препрочетете си стихове от Библията, които обичате особено много. Прославете Бога с песен и молитва. Ще се изненадате колко по-добре ще се почувствате.

4. Макар тази седмица акцентът да беше върху нашите чувства и колко е важно да се чувстваме добре, не бива да забравяме, че вярата не е чувство. С други думи, само защото сме унили, депресирани или обезсърчени, не означава, че сме изгубили връзката си с Бога. Каква е разликата между вяра и чувство и защо е важно да разбираме това?




Разказ
Доведи ме до истината
Фолорумсо Алаводе Ажибаде

Бях израснал в църквата и добре познавах нейните доктрини. Разбирах, че се преподават някои погрешни неща. Прочетох десетте заповеди и разбрах, че забраняват поклонението пред идоли. Когато попитах свещеника защо се молим пред статуи, той отговори, че изображенията са като снимките на членовете на нашето семейство. И все пак, не мислех, че това е редно.

Накрая помолих Бог да ме доведе до Неговата истина. Той отговори на моята молитва. Веднъж, докато бях у дома, като че ли бях във видение и видях знаме, на което бяха написани думите „Църква на адвентистите от седмия ден”. Бях видял няколко адвентни църкви, но не знаех нищо за техните учения, нито бях влизал на богослужение.

На следващата събота един глас ми каза: „Отиди на богослужение днес.” Друг глас като че го заглуши: „Не отивай днес, отиди следващата седмица”. Не се осмелих да се забавя. Приготвих се и се запътих към най-близката адвентна църква.

Когато пристигнах, някой ме попита как се казвам и ме приветства като гост. Отговорих: „Аз не съм посетител. От днес ще стана част от тази църква”. Намерих хора, които изучаваха Библията. След време разбрах, че това е съботното училище.

Срещнах се с пастора и му разказах за видението. Той започна да ме посещава често, за да изучава Библията заедно с мене. Други също идваха и аз се радвах, че ме посещават.

Когато член на предишната ми църква ме попита защо съм престанал да ходя при тях, аз му отговорих, че Бог ме е изпратил в адвентната църква, където съм намерил спасението.

След няколко месеца бях кръстен. Щастлив съм, че намерих истината в Исус. Съжалявам единствено за това, че не съм се молил преди години Бог да ми разкрие тези истини. Ще посветя останалата част от живота си на споделяне на евангелието с всички, с които се срещам. Воденето на хора при Христос е част от живота ми.


* Фолорумсо Алаводе Ажибаде

Created by ULimited®