„Бяхме съсипани, когато научихме, че на сина ни Емерсон, студент по медицина в Боливия, е била поставена диагноза шизофрения – казва майката Марлене. – Върнахме го в Бразилия и заведохме при най-добрите лекари, които потвърдиха, че Емерсон има шизофрения от най-тежкия вид. Обясниха ни, че дори да приема лекарства, той никога няма да води нормален живот.”

„Синът ни беше обещаващ студент, но сега не може дори да живее сам – казва бащата. – Тревожи се, когато ни няма вкъщи, а на обществени места има трудности. Животът му е ограничен до дома, освен в съботните дни, когато го вземаме на църква.”

Семейството възнамерявало да се заеме с църковно служене след пенсионирането си, но когато Емерсон се разболял, Марлене се пенсионирала много по-рано като учителка, за да може да се грижи за сина си. „Молих се Бог да ми покаже как да използваме болестта на сина ми, за да бъде за слава на името Му – разказва Марлене. – и Бог отговори на молитвите ни по чуден начин. Емерсон винаги е обичал Бога. Той обичаше да ръководи богослужението и аз реших да каня хора в дома ни в малка група за изучаване на Библията. Повечето бяха лекари от близката болница, а други – учители. Имаме успех. Емерсон получава благословение от тези малки събрания, а ние можем да евангелизираме хора, които не познават Христос. Вече не можем да преброим колко души са били доведени до Христос благодарение на нашата малка група.”

„Знаем, че не Бог е разболял сина ми. Той обаче превърна трагедията в благословение, като ни помогна да служим у дома. Понастоящем сме домакини на две групи – една в събота следобед, а другата – в понеделник вечерта”, казва Енрике.

Енрике оставя Марлене да ръководи библейските часове. Смята, че опитът й на учителка я прави особено полезна. Той посреща гостите, помага им да се чувстват удобно и води разговорите с тях.

„Хората не спират да ни посещават, след като се кръстят – обяснява Марлене. – идват и ни помагат да водим групата. Водят със себе си приятели, които имат проблеми, но не познават Христос. Домът ни е място на усърдна работа и щастие.”

Енрике и Марлене апелират към всички да намерят служене, което най-добре отговаря на предпочитанията и личните таланти. Малките групи са успешно и важно служене в много страни по света.