"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

Плодът на Духа

Ричард О'Фил


Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2010 г.


Урок 7 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 6 - 12 февруари 2010 г.

Плодът на Духа е благост


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 6 февруари
Стих за запаметяване:
"Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим" (Ефесяни 2:10).

В Писанието "благост" (доброта) не означава само "добро отношение", но още "избягване на неговата противоположност - злобата". Благостта (добротата) е святост, приложена на практика. Благост е онова, което правим; ако не, не е никаква "благост".

Думата, преведена в Галатяни 5:22 като "благост" ("доброта") (“агатосуне”), означава активно - дори агресивно - милосърдие. Тя е нещо повече от добродетел на характера; това е самият характер, изразяващ се в добри дела.

Често чуваме да казват за някого, че има "добро сърце" или че е "добра душа". Ако подобни определения са проблемни от теологична гледна точка (виж Еремия 17:9), те са още по-проблемни в реалния живот. "Добро сърце" и "добра душа" сами по себе си не означават нищо. Освен ако "доброто сърце" не се разкрива чрез добри дела - дела на милост, чрез конкретни действия в полза на други хора. Добрите намерения, добрите мисли и добрите мотиви са нещо прекрасно и имат своето място, но в крайна сметка, за да си добър, трябва да вършиш добро. Ако сме мислили нещо друго, сме се лъгали.

За тази седмица прочетете:
Псалм 51:10, 11; Йоан 14:9; Римляни 3:12-20; 7:7-12; Тит 2:14; Евреи 1:2, 3



Бог е благ Неделя - 7 февруари

В Библията "доброта" и "благост" откриват своя най-дълбок и абсолютен смисъл единствено в личността на Бога. Затова, макар понятието “добър” да се използва свободно при най-различни обстоятелства, макар да има "добри" и "лоши" хора (Матей 5:45), макар да е възможно за християните да вършат "добри" дела (Ефесяни 2:10), макар Бог да нарича "добро" всяко от нещата, които сътворява (Битие 1:31), Исус заявява, че единственият "благ" е Бог (Марк 10:18). Единствено Божията благост (доброта) е абсолютна. Всички останали се подреждат като "повече" или по-малко добри спрямо този абсолютен стандарт.


Как Божията благост може да се разкрие в живота ни според следните текстове: Изход 33:19; Псалм 25:8; 86:5; 107:21; Неемия 1:7; Римляни 8:28?


Бог не просто ни казва, че е благ и добър; Той го изразява по многобройни начини.

Можем да видим Неговата доброта и любов в природата. Дори в този паднал свят Божията благост продължава да се разкрива.

Помислете за човешките взаимоотношения - за любовта, загрижеността и вниманието на хората един към друг. Способни сме на тези прекрасни, "благи" неща единствено защото Бог ни е сътворил с потенциал за тях. Сторил го е, защото самият Той е "благ".

Човешката сексуалност, макар и извратена по най-различни ужасяващи и невъобразими начини, също продължава да разкрива Божията доброта и любов към човешките същества.


Кое е най-великото откровение на Божията благост към човечеството? Йоан 14:9; Евреи 1:2, 3.


Запишете всички начини, по които вие лично сте усетили Божията благост. С други думи, през каквито и изпитания да сте преминали, как сте опознали Божията доброта? Как можете на свой ред да я отразите в живота си?




Всички съгрешиха Понеделник - 8 февруари

Прочетете Римляни 3:12-20. Как всичко около нас потвърждава реалността на тези думи? Как се потвърждава в собствения ви живот?


Тъжен житейски факт е, че понякога срещаме много талантливи и надарени хора, очарователни, харизматични, с големи умения и проницателен ум, на които лесно слагаме етикета "добри", докато реално, те са прогнили и покварени до мозъка на костите. Думата “добър”, точно както думата любов, се употребява наляво и надясно така охотно и безотговорно, че е изгубила вече смисъл. Ако пред погледа ни винаги е представата за Божията благост и доброта, много по-добре бихме разбрали какво представлява всъщност човешката доброта.


Сигурно сте чували невярващи хора да казват, че "не могат да проумеят всички тези приказки за греховното естество на човека - за това, че той е грешен по природа и прочее. В крайна сметка, няма ли хора, които правят добри неща, които проявяват милост, себеотрицание и безусловна любов? Всички сме срещали такива, нали?" Как бихте отговорили на подобни твърдения?


Преди много години руският писател Достоевски пише книга, посветена на онази част от живота му, прекарана в затворнически лагер в Сибир, където са заточени някои от най-големите криминални престъпници на Русия. Сред тях има и такива, извършили възможно най-гнусните и отвратителни престъпления, които човек може да си представи. Но Достоевски описва случаи, в които дори тези хора извършват възвишени дела на милост и любов. Поуката е, че дори и най-злият човек може да върши добро. Но не е ли вярно също, че сме виждали наистина добри хора да вършат много зли дела, защото са били притиснати по някакъв начин?


Какво ще кажете за себе си? Не сте ли способни на най-възвишени дела на любов и милост? А не сте ли способни и на жестокости и зли дела? Какво ви подсказват вашите собствени отговори относно нуждата ви от Исус?




Божият закон и Божията благост Вторник - 9 февруари

Прочетете Римляни 7:7-12. Какви изводи прави ап. Павел относно Закона? Защо набляга толкова на факта, че Законът е "добър"?


Проблемът, който някои хора имат с Божия закон, показва, че не разбират неговата роля в спасителния план. Когато имаме някакво неразположение и отидем на лекар, преди да може да ни излекува, той първо поставя диагноза. Ако обърка диагнозата с лечението, тогава сме в беда. Божият закон не просто отразява стандартите, но играе и "диагностична" роля в спасителния процес. Апостол Павел казва, че без Закона нямаше да знаем що е грях. Следователно Законът поставя на всички ни диагнозата "грешник". Ако нямахме тази вярна диагноза, нямаше да се чувстваме подтикнати да отидем при Исус за изцеление.

Божият закон е крайно необходим за спасителния план, тъй като без него няма грях, а без грях няма нужда от Спасител.


В Псалм 40:8 Давид пише: "Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля. Да! Законът Ти е дълбоко в сърцето ми". Защо тогава някои считат спазването на Закона за тежко бреме?


Понякога гледаме на Закона като на списък от забрани – “НЕ...”. Това, до известна степен, е вярно. Но нека признаем, че нещата, които можем да вършим, са безброй повече от онези, които не можем. Помислете и за практическата полза от спазването на Закона. Помислете как това би повишило качеството на живота тук и сега. Не трябва ли да се доверим на Божията благост дотолкова, щото да приемем, че след като Той забранява нещо, значи със сигурност е за наше добро?


Считате ли спазването на Закона за бреме? Ако да, защо? След като Библията заявява, че това е наслада, къде бъркаме, че то се превръща в бреме?




Ходене в доброто Сряда - 10 февруари

"Може ли етиопянин да промени кожата си, или леопард пъстротите си? Тогава можете да правите добро вие, които сте се научили да вършите зло" (Еремия 13:23).


Този текст потвърждава нещо много просто относно човешкото естество - не се променяме лесно, особено лошите черти от характера ни. (Попитайте женените хора лесно ли е да промениш половинката си!) Като имаме предвид това, може би ще разберем по-добре защо библейската концепция за добро е несравнимо по-дълбока от тази на света и защо Библията употребява понятието много по-ограничено. Плодът на Духа, наречен "благост" (доброта), е повече вътрешен и може да се изрази във всяка мисъл, дума и действие на вярващия човек. Това предполага, че за да наречем едно дело "добро", то трябва да има правилни мотиви. Означава, че "добър" е онзи човек, чиято доброта произтича от вътрешно посвещение и любов към Бога и към ближния.


"Сърце чисто сътвори в мен, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мен" (Псалм 51:10). "Как ще очисти младежът пътя си? Като му дава внимание според Твоето Слово" (Псалм 119:9). Как можем да станем "добри", според смисъла на тези текстове?


Сравнете горните текстове с казаното от ап. Павел в Римляни 7:18. Каква е връзката между тях?


В 7 глава от Посланието към римляните апостол Павел дава израз на своето разочарование, че въпреки добрите му намерения, в него няма сила да върши добро (стихове 18,19). Но в 8 глава, от 1 до 4 стихове той разкрива тайната на християнина за разрешаването на тази дилема. Каква е тя? Обсъдете какво означава да "ходим по Дух"? Как става това?


Естествено, трябва да признаем, че сме грешници, нуждаещи се от благодат, и че добрите ни дела не могат да ни спасят. Но трябва да внимаваме много да не използваме това учение като извинение да живеем по плът. Смятате ли, че вие самите го правите? Обяснете защо с подобно отношение се стъпва на много опасна почва.




Проявяване на благост Четвъртък - 11 февруари

Не можем да твърдим, че се спасяваме чрез дела, но можем да твърдим, че като Божии синове и дъщери, откупени с Божията кръв, сме спасени, за да може животът ни да бъде един "парад" на доброто. Исус заявява, че както дървото се познава по плодовете си, така и ние ще бъдем разпознати по начина, по който живеем. Той дори издига важността на добрите дела с още едно стъпало по-нагоре, заявявайки, че който няма добри дела, няма да бъде допуснат в небесното царство (виж Матей 25:41-46).


Прочетете Ефесяни 2:10 и Тит 2:14. Каква обща вест предават тези два стиха и защо тя е толкова важна за всеки, който изповядва Христовото име?


Като човешки същества ние сме грешници; нарушили сме Божия закон, нуждаем се от Спасител. В същото време в Библията откриваме обещания, че ако се посветим на Исус, ако изберем да живеем "по Дух", а не "по плът", ще победим и ще водим живот, отразяващ Божията благост и доброта. Ще живеем онова, което Павел нарича "нов живот", защото чрез вяра сме били "погребани с Христос чрез кръщението" (Римляни 6:4), затова можем да се "считаме" за "мъртви към греха, а живи към Бога в Христос Исус" (Римляни 6:11).

Да бъдем "добри" в библейския смисъл на думата не означава, че заслужаваме спасението си, а че нашето сърце, нашите подбуди, нашите дела разкриват пред света реалността на Бога, Комуто твърдим, че служим. Естествено, това изисква да умрем за себе си, да служим на другите с желание, да водим ежедневна битка с плътта и да смиряваме сърцето си в покаяние, когато съгрешим, но можем и сме длъжни да живеем на дело вярата, която изповядваме.


Доколко се възползвате от Божиите обещания за победоносен християнски живот? Кое ви пречи да "си вземете вашето" - да приемете победата, която ви се предлага безвъздмездно, макар и извоювана на такава висока цена?




Разширено изучаване Петък - 12 февруари

"Можем да свидетелстваме за Бога не само чрез проповядване на истината и чрез разпространяване на литература. Нека не забравяме, че христоподобният живот е най-мощният аргумент, който може да бъде предложен в полза на християнството, и че некачественият християнски характер нанася на света повече вреда от характера на светския човек" (Елън Уайт. Свидетелства към църквата. т. 9). "Отличителният белег на християнството не е някакъв външен знак - не носенето на кръст или някакви отличителни знаци, а онова, което разкрива съюза между Бога и човека. Чрез силата на Неговата благодат, изявена чрез преобразения ни характер, светът ще бъде убеден, че Бог е изпратил Своя Син като наш Изкупител. Нито едно друго влияние, което човешката душа може да обгърне, няма такава сила, каквато има влиянието на един несебелюбив живот. Най-силният аргумент в полза на благовестието е любящият и милостив християнин" (Елън Уайт. По стъпките на великия Лекар).

За разискване:

1. Избройте различни практически начини, по които всеки от нас лично и всички като църква можем да разкриваме Божията благост. Вашата местна църква върши ли добри дела за обществеността? Ако се наложи да бъде преместена, смятате ли, че ще липсва на съседите?

2. Библията твърди, че Божият закон е добър. И ние сме уверени, че е така. По какъв начин обаче Законът може да бъде използван за зло? Как може да се злоупотреби с него и какви са тъжните последици на подобна злоупотреба?

3. Размислете над прастария философски въпрос: Дали нещо е добро, защото Бог казва, че е добро, или Бог го обявява за добро, защото то си е добро?

4. В групата обсъдете Лука 18:18, 19. Какво казва тук Исус? Как да разбираме Неговите думи?

5. В групата проведете дискусия. Половината да защитават твърдението, че човешките същества като цяло са добри по сърце, а другата половина - че като цяло са зли. Аргументирайте се не с Библията, а с наблюденията си върху света като цяло.




Разказ
Трагедията се обръща в радост
Интервю с Марлене и Енрике Таварес да Силва

„Бяхме съсипани, когато научихме, че на сина ни Емерсон, студент по медицина в Боливия, е била поставена диагноза шизофрения – казва майката Марлене. – Върнахме го в Бразилия и заведохме при най-добрите лекари, които потвърдиха, че Емерсон има шизофрения от най-тежкия вид. Обясниха ни, че дори да приема лекарства, той никога няма да води нормален живот.”

„Синът ни беше обещаващ студент, но сега не може дори да живее сам – казва бащата. – Тревожи се, когато ни няма вкъщи, а на обществени места има трудности. Животът му е ограничен до дома, освен в съботните дни, когато го вземаме на църква.”

Семейството възнамерявало да се заеме с църковно служене след пенсионирането си, но когато Емерсон се разболял, Марлене се пенсионирала много по-рано като учителка, за да може да се грижи за сина си. „Молих се Бог да ми покаже как да използваме болестта на сина ми, за да бъде за слава на името Му – разказва Марлене. – и Бог отговори на молитвите ни по чуден начин. Емерсон винаги е обичал Бога. Той обичаше да ръководи богослужението и аз реших да каня хора в дома ни в малка група за изучаване на Библията. Повечето бяха лекари от близката болница, а други – учители. Имаме успех. Емерсон получава благословение от тези малки събрания, а ние можем да евангелизираме хора, които не познават Христос. Вече не можем да преброим колко души са били доведени до Христос благодарение на нашата малка група.”

„Знаем, че не Бог е разболял сина ми. Той обаче превърна трагедията в благословение, като ни помогна да служим у дома. Понастоящем сме домакини на две групи – една в събота следобед, а другата – в понеделник вечерта”, казва Енрике.

Енрике оставя Марлене да ръководи библейските часове. Смята, че опитът й на учителка я прави особено полезна. Той посреща гостите, помага им да се чувстват удобно и води разговорите с тях.

„Хората не спират да ни посещават, след като се кръстят – обяснява Марлене. – идват и ни помагат да водим групата. Водят със себе си приятели, които имат проблеми, но не познават Христос. Домът ни е място на усърдна работа и щастие.”

Енрике и Марлене апелират към всички да намерят служене, което най-добре отговаря на предпочитанията и личните таланти. Малките групи са успешно и важно служене в много страни по света.


* Марлене и Енрике Таверас да Силва споделят вярата си в град Белен, Бразилия.

Created by ULimited®