Двамата със сътрудника ми пристигнахме в Каджо Кеджи, малък град в Южен Судан, за да основем нова църква. Не познавахме никой там, затова се помолихме за Божието ръководство.

Намерихме дома на протестантски пастор и той ни покани да пренощуваме. Следващият ден бе събота и ние прекарахме известно време в обяснение кои сме и в какво вярваме. Той ни покани да проповядваме в църквата му на следващия ден, което е обичайно за нашия район. С радост приехме.

Решихме да говорим за Второто пришествие, защото знаехме, че хората ще се радват да им се напомни, че Исус идва скоро. След църковната служба много вярващи дойдоха в къщата на пастора, за да разговарят с нас. На следващата сутрин благодарихме на пастора за гостоприемството и тръгнахме да си търсим колиба, в която да се настаним.

Запознахме се с жена, която каза, че е била на църква в неделя. Когато й обяснихме, че търсим къде да се настаним, тя ни увери, че съпругът й има няколко къщи и би желал да се срещне с нас. Човекът реши да ни даде една от тях безплатно, тъй като сме пастори. Благодарихме му и се нанесохме.

Същата вечер жената събра съседите си, за да проведем богослужение. Три дни подред провеждахме богослужения сутрин и вечер. Съпругът на жената обаче изгуби интерес и престана да идва.

На следващата вечер внезапно чух шум от тичащи хора по пътеката. Домакинът ни нахълта с пистолет в ръка. „Защо превръщате къщата ми в църква”, попита той.

Преди да успея да отговоря, жена му, която бе чула виковете, дотича в колибата. След нея влезе и войник, който насочи пистолета си към мене. Той смяташе, че ограбвам собственика и се опита да ме прободе с нож. Съпругата на собственика извика и войникът разбра, че е направил грешка.

Стопанинът ни нареди да си тръгнем незабавно, след което изхвърли багажа ни навън. Ние го събрахме и се зачудихме накъде да тръгнем. Беше 10 ч. вечерта и ние нямахме къде да отидем. Войниците бяха наложили военен час и навън бе опасно да се върви. Нямахме представа какво да правим.