"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Плодът на Духа

Ричард О'Фил


Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2010 г.


Урок 12 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 13 - 19 март 2010 г.

Плодът на Духа е истина


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 13 март
Стих за запаметяване:
"И ще Ме потърсите, и ще Ме намерите, когато Ме потърсите с цялото си сърце" (Еремия 29:13).

Гръцката дума за истина – “алетия” - има две значения. Едното е "обективна истина" (реални факти, достоверност, принцип), а другото е "субективна истина" (истината като лична добродетел - искреност на ума, свобода от преструвки, превземки, притворство, фалш и измама). Така че, истината е онова, което знаем - обективните "факти от живота". Но съдържа и субективен елемент, който определя как всеки лично откликва на онова, което знае. Когато и двата елемента са реалност в живота ни, тогава истината като плод на Духа е в нас.

Затова и двата елемента са съдбоносни за християнския живот. Трябва да познаваме обективната истина - самия Исус - и след това лично, субективно да я преживеем, т.е. животът ни да бъде променен от нея.

Вижте Юда. Той живее в присъствието на Исус повече от три години и половина. Разкрити са му всички аспекти на истината. Вижда с очите си неща, за които ние, останалите, можем само да четем. Но накрая колко го ползва това?

За тази седмица прочетете:
2Летописи 25:2; Псалм 51:17; Еремия 29:13; Йоан 7:16, 17; 14:6; 17:3; Евреи 5:14



"Аз съм истината" Неделя - 14 март

"Исус му казва: “Аз съм Пътят и Истината, и Животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мен" (Йоан 14:6). Запишете накратко какво означават тези думи лично за вас.


От една страна, този текст отправя силно предизвикателство към релативизма (философия, според която истината е единствено субективна и лична), така популярен в по-голямата част от света днес. В думите на Исус няма и сянка на двусмислие, никакви "всеки си има свой път към Бога" и пр. С тези думи Той потвърждава съществуването на обективна истина. Ето я Истината. Точка. Едва ли в Библията има повече от няколко стиха, които да застават по-категорично от този срещу релативизма.

Има още един много важен момент. Истината е Личност. Достигате до Истината чрез връзка с една Личност. Точно обратното на схващането, че истината е просто сбор от факти. Исус - Човекът - е Истината - така че, ако искате да я познавате, трябва да познавате Него.


Как тези разсъждения ви помагат да разберете думите на Христос в Йоан 17:3?


Все пак трябва да внимаваме с твърдението, че цялата ни религия се свежда само до връзка с Бога. Всеки живее в някаква връзка с Него - по един или друг начин. Онези, които отхвърлят Неговото съществуване, също имат някаква връзка с Него. Пилат също има връзка с Исус; Кайафа също. Даже дяволът има връзка с Исус - връзка на омраза. Благовестието не е призив просто да имаме връзка с Исус, а да направим завет с Него. Например Никодим - той има връзка с Исус, но такава, която в края го кара да посвети живота си и всичко, което има, на Спасителя. Ето, от това имаме нужда!


Без съмнение, вие имате връзка с Исус. Въпросът, който трябва да си зададете, е: Каква е тази връзка? И как можете да я подобрите?




Духът и истината Понеделник - 15 март

"А когато дойде Онзи - Духът на истината, - ще ви упътва на всяка истина" (Йоан 16:13).


В светлината на наученото вчера очевидно делото на Светия Дух е да ни посочва Христос и да ни помага да пребъдваме в Него. "А когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца - Духът на истината, Който изхожда от Отца, - Той ще свидетелства за Мен" (Йоан 15:26).

Размислете над следните вдъхновени думи: "Проповядването на Словото е напълно безполезно без постоянното присъствие и помощ на Светия Дух. Той е единственият законен Учител, разкриващ ни Божии истини. Само когато Той придружава истината в сърцето, тя ще може да съживи съвестта и да преобрази живота. Човек може да е способен да представя буквата на Божието слово, да познава всичките Му заповеди и обещания, но ако Духът не вкорени истината, нито една душа няма да падне върху Скалата и няма да се съкруши" (Елън Уайт. Копнежът на вековете).


Какъв акцент поставя Елън Уайт върху делото на Светия Дух?


В делото на Светия Дух виждаме и двете измерения на истината - обективното и субективното. Той идва, свидетелства за Исус и обвинява "света за грях, за правда и за съдба" (Йоан16:8). Това са тежки факти за света, за Бога и за реалността.

Но делото на Светия Дух не приключва само с това да ни научи на тези истини. Разбирането им трябва да промени човешкия живот. Обективната и вечна истина не ни ползва никак, ако не позволим тя да преобрази живота ни, а част от този процес на преобразяване (дори може би, най-важната част) е, както пише Елън Уайт, да се съкрушим върху Скалата (виж Псалм 51:17).


Съкрушили ли сте се върху Скалата? Как стана това? Какви промени настъпиха? Какво научихте за живота, страданието и за Бог от тази опитност? От какви допълнителни уроци се нуждаете евентуално?




"С цялото си сърце" Вторник - 16 март

"И ще Ме потърсите, и ще Ме намерите, когато Ме потърсите с цялото си сърце" (Еремия 29:13).


"С цялото си сърце" означава "дълбоко искрено" и в думи, и в дела. Думата "искрен" (англ. "sincere") е съставена от две латински думи - sine (без) и cera (восък). В древността недотам добросъвестните скулптори тайничко запълвали пукнатините и грапавините на своите творения с восък, който, разбира се, бил много по-нетраен. Оттам sincere означава "да бъдеш истински, неподправен". Означава да говориш и действаш "с цяло сърце", без прикриване.


Прочетете 2Летописи 25:2. Какво ни казва този текст? Какъв важен момент отбелязва относно вътрешното ни "аз"?


Еврейската дума, преведена тук като "съвършено" има корен “шлм” (от който идва и думата "шалом"). Основното й значение е "пълен", "завършен" или "в хармония със". Следователно царят, за когото става дума тук, върши правото, но сърцето му не е на правилното място. Не е искрен в действията си. Това предполага възможността човек да върши добри дела и с лоши подбуди. Може да успеем да заблудим хората, дори себе си в някои случаи. Но никога не можем да заблудим Бога. Интересно е, че когато Давид се моли за своя син, първото, което иска за него, е да има "съвършено сърце" (1Летописи 29:19).

Искреността е важна, защото неискреният човек - онзи, чието сърце не е посветено на правото и истината - всъщност е с раздвоени чувства. Има нещо друго, което го тегли. И докато не го отхвърли; докато си позволява вярност към каквото и да е, различно от Бог, сърцето му не може да бъде "шлм" - "цялостно" или "съвършено" пред Него. Следователно ключът е в пълното себепредаване на Господа, в тоталното отказване от себе си. Това не е лесно; всъщност, както разбрахме, то се нарича още "съкрушаване върху Скалата".


Доколко е искрена вярата ни? Не става въпрос за случайни и временни съмнения или наличие на смущаващи въпроси без отговор (в един или друг момент всеки се съмнява, всеки се измъчва от трудни въпроси), нито за борба с греха. Става въпрос за сърцето ни. Напълно ли е посветено на Бога, изцяло ли е Негово, или е разделено между Него и нещо от света? Ако е вярно последното, какво решение ще трябва да вземем?




Прегоряла съвест Сряда - 17 март

Миналата седмица прочетохме какви остри и тежки думи отправя Исус към престорената "праведност" на книжниците и фарисеите (виж Матей 23:27), наричайки ги "лицемери". В оригинала думата “лицемер” (“хупокритес”) означава "актьор". Исус им дава да разберат, че е разкрил скритите им чувства и тайни грехове. Сякаш казва: "Правите едно, но отвътре сте други, все едно играете пиеса. Не можете ли да бъдете естествени?". На друго място заявява: "Добре е пророкувал Исая за вас, лицемерите, както е писано: "Тези люде Ме почитат с устните си, но сърцето им отстои далеч от Мен" (Марк 7:6). Идеята е очевидна.


Прочетете 1Тимотей 4:2 и Тит 1:15. Коя важна тема засяга ап. Павел? Съвестта е мястото, където Светият Дух осъществява контакт с човека. Какво може да стане с нас, ако упорито не преставаме да вършим грях?


Без съмнение, колкото повече се задълбочаваме в злото, колкото повече вършим неща, за които знаем, че са грях, толкова по-покварена става съвестта ни и толкова повече се отдалечаваме от Истината. Не забравяйте - може да притежавате повече от достатъчно познания, необходими за спасението ви. За съжаление в последния огън ще има твърде много хора, притежаващи повече от достатъчно познания, необходими за спасението. Но, както казахме, само обективната истина все още не е плод на Духа. Истината, станала част от нашия живот, - това е плодът на Духа, който трябва да принасяме.


Прочетете Евреи 5:14 и Йоан 7:16, 17. Как тези текстове ви помагат да разберете по-добре концепцията за истината като плод на Духа?


Какъв личен опит имаме с "прегорялата съвест"? Колко време отнема на един грях да “прегори” съвестта - до степен, че тя дори да спре да се вълнува от него? Как може да се стигне дотам и защо това е смъртна духовна опасност?




Живеене в истината Четвъртък - 18 март

"Много се възрадвах, че намерих някои от чедата ти да ходят в истината, както приехме заповед от Отца" (2Йоаново 4). "Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действаме според истината" (1Йоаново 1:6). Какви важни моменти отбелязват и двата текста относно истинското значение на понятието "спасителна връзка с Исус"?


Истината като плод на Духа е не само онова, което знаем, а и онова, което правим. Да живеем в Божията светлина е нещо повече от познание. Ето как обяснява Йоан що е ходене в тъмнината: "Който казва, че е в светлината, а мрази брата си, той и досега е в тъмнината. Който люби брата си, той пребъдва в светлината и в него няма съблазън. А който мрази брата си, той е в тъмнината и в тъмнината ходи, и не знае къде отива, защото тъмнината е заслепила очите му" (1Йоаново 2:9-11).

Следователно ходенето в светлината, ходенето в истината е повече от пазене на Десетте заповеди - най-малкото по буквата. Ако обобщим всичко казано дотук, живеенето в истината се проявява най-вече в начина, по който се отнасяме към хората и градим връзките си с тях. Ако сме злобни, заядливи, непрощаващи, отмъстителни, изпълнени с омраза, несъстрадателни; ако за нас те са повече средство, отколкото цел; ако тъпчем другите, за да спечелим надмощие или предимство, значи ходим в тъмнина, независимо колко стриктно спазваме съботата, колко вярно се придържаме към здравната вест, колко пламенно изповядваме вярата си, плащаме десятък и ходим на църква. В известен смисъл често е много по-лесно да коригирате своите доктрини и теология, отколкото да бъдете любезни, несебелюбиви и щедри, нали?


Помислете малко над отношенията си с хората през последните двадесет и четири часа. Как се държахте с тях? Колко мили и благи думи произнесохте? Ще се почувствате ли удобно, ако цялото ви отношение и всичките ви действия спрямо тях станат публично достояние (не се притеснявайте, един ден те неминуемо ще станат; вижте Матей 10:26)? Какво ви подсказват вашите отговори - от какви промени се нуждае животът ви?




Разширено изучаване Петък - 19 март

"Не продължителността на работата ни, а желанието и верността правят делата ни приемливи пред Бога. В цялото ни служене се изисква пълно себепредаване. И най-дребното задължение, извършено с искреност и себезабравяне радва Бога повече и от най-великите дела, помрачени от егоизъм. Той иска да изяви каква част от Христовия Дух притежаваме, колко Христоподобие разкриват делата ни. Зачита повече любовта и верността, с които работим, отколкото количеството свършена работа" (Елън Уайт. Притчи Христови).

"Службата, извършена с искрено сърце, получава голяма награда. "Твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве". Живеейки живота си чрез Христовата благодат, ние оформяме своя характер. Той започва да се възстановява в своята първоначална красота. Придават му се Христовите качества, през него започва да прозира образът на Невидимия. Лицата на мъже и жени, които живеят и работят с Бога, излъчват небесен мир. Те са заобиколени от небесна атмосфера. За тези души Божието царство вече е започнало. Те притежават Христовата радост - радостта да бъдат благословение за човечеството. Те имат честта да са в услуга на Господа, Той им се доверява да работят от Негово име" (Елън Уайт. Адвентен дом).

За разискване:

1. Има ли някакъв смисъл в твърдението, че всяка истина е относителна? Може ли да се приложи към всяка ситуация? Ако не, защо? Има ли все пак определени истини, които биха могли да бъдат относителни, а други не?

2. Размислете над въпроса какво означава да имате искрена вяра. Колкото и да е важна искреността, защо не е достатъчна? Какво ще кажете за онези, които привързват експлозиви към себе си и след това се самовзривяват? Те също са искрени, нали? Какво още е необходимо на вярата?

3. Защо изследването на Словото е важно, след като истината е повече от познание? Как да изследваме Библията така, че истината в нея да окаже влияние върху живота ни и да го промени към добро?

4. Как ще помогнете на човек, чиято съвест е така закоравяла в греха, че дори не чувства нужда от помощ?

5. Кое е по-добре - да вършите добро с лоши подбуди или зло - с добри подбуди?




Разказ
Трудни времена, Част І
Ричард Ласу

Двамата със сътрудника ми пристигнахме в Каджо Кеджи, малък град в Южен Судан, за да основем нова църква. Не познавахме никой там, затова се помолихме за Божието ръководство.

Намерихме дома на протестантски пастор и той ни покани да пренощуваме. Следващият ден бе събота и ние прекарахме известно време в обяснение кои сме и в какво вярваме. Той ни покани да проповядваме в църквата му на следващия ден, което е обичайно за нашия район. С радост приехме.

Решихме да говорим за Второто пришествие, защото знаехме, че хората ще се радват да им се напомни, че Исус идва скоро. След църковната служба много вярващи дойдоха в къщата на пастора, за да разговарят с нас. На следващата сутрин благодарихме на пастора за гостоприемството и тръгнахме да си търсим колиба, в която да се настаним.

Запознахме се с жена, която каза, че е била на църква в неделя. Когато й обяснихме, че търсим къде да се настаним, тя ни увери, че съпругът й има няколко къщи и би желал да се срещне с нас. Човекът реши да ни даде една от тях безплатно, тъй като сме пастори. Благодарихме му и се нанесохме.

Същата вечер жената събра съседите си, за да проведем богослужение. Три дни подред провеждахме богослужения сутрин и вечер. Съпругът на жената обаче изгуби интерес и престана да идва.

На следващата вечер внезапно чух шум от тичащи хора по пътеката. Домакинът ни нахълта с пистолет в ръка. „Защо превръщате къщата ми в църква”, попита той.

Преди да успея да отговоря, жена му, която бе чула виковете, дотича в колибата. След нея влезе и войник, който насочи пистолета си към мене. Той смяташе, че ограбвам собственика и се опита да ме прободе с нож. Съпругата на собственика извика и войникът разбра, че е направил грешка.

Стопанинът ни нареди да си тръгнем незабавно, след което изхвърли багажа ни навън. Ние го събрахме и се зачудихме накъде да тръгнем. Беше 10 ч. вечерта и ние нямахме къде да отидем. Войниците бяха наложили военен час и навън бе опасно да се върви. Нямахме представа какво да правим.


* Следва продължение

Created by ULimited®