Гари Краузе

Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2008 г.

Апостол Йоан

Основна мисъл: Апостол Йоан е един от най-обичаните герои на Библията. Какво можем да научим от него?

Църковните предания описват апостол Йоан като стар човек, живеещ в Ефес. Тъй като бил съвсем немощен, неговите последователи трябвало да го носят до църквата на ръце. Като отидел там, единствените думи, които произнасял, били: „Дечица, обичайте се”.

На последователите му им омръзнало да го слушат как непрекъснато повтаря едно и също и накрая го попитали: „Учителю, защо все повтаряш това?”.

“Такава е Господнята заповед – отговорил той. – И ако направите само това, ще бъде достатъчно!”

Независимо дали тази история е вярна, или не, тя отразява същността на този „син на гърма”, който в края се преобразява в „син на любовта и благодатта”.

Трите послания на Йоан разкриват сърцето на човек, чийто живот е мотивиран от любовта; в тях намираме някои от най-насърчителните стихове в Библията. Един от най-известните сред тях е: „Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме Ходатай при Отца - Исуса Христа праведния” (1Йоаново 2:1).

Тази седмица ще изследваме по-задълбочено живота и мисията на този стълб на ранната християнска църква.

Когато Исус призовава Йоан и брат му Яков да Го последват, те работят на своята рибарска лодка. „И веднага ги повика; и те оставиха баща си Заведея в ладията с надничарите, и отидоха след Него” (Марк 1:20).

Решението на Йоан да последва Исус и да изостави бизнеса на баща си завинаги променя живота му. Лука предава най-подробния доклад върху този призив на Исус (Лука 5:1–11).

Без съмнение онези, които последват Исус, трябва да Му се посветят напълно и изцяло. На Него - като Господ на Господарите - всеки дължи всичко. Въпреки това Той не изисква нашите сърца, независимо от желанието ни. Нищо подобно! Напротив, познава реалността на битката, която водим; знае, че ако има някаква пролука, някаква област на Аз-а, която не сме Му предали, злото ще се възползва от нея, за да ни унищожи. Затова се нуждаем от пълно себепредаване на Господа.

Точно така постъпва Йоан. И затова вместо да лови риба, посвещава остатъка от живота си на това да събира хора за небесното царство. От този момент нататък мисионското поле на Йоан е светът – да носи надежда, изцеление и добри вести на онези, които отчаяно се нуждаят от тях. Въпреки че му се налага да получи някои тежки уроци поради посвещението си на Исус, той е способен да ги научи, независимо от болката, която му причиняват.

Исус дава на Йоан и на брат му Яков специални прякори – „Синове на гърма” (или „Воанергес” – на арамейски). Доказателствата сочат, че това име отговаря на характерите им, които Господ нежно коригира.

Йоан и брат му явно проявяват голяма гордост. В отговор на тяхната молба Исус ги пита дали могат да споделят Неговата съдба. „Можем” – самоуверено отговарят те (Марк 10:39).

В друг случай Исус и Неговите ученици пътуват от Галилея към Ерусалим. Изглежда, според утвърдения Си обичай Исус тръгва директно през Самария, вместо да заобиколи с цел да избегне контакта с омразните за юдеите самаряни. Изпраща Яков и Йоан напред, за да намерят подслон за през нощта. Те пристигат в едно село, но когато хората разбират, че са се отправили към Ерусалим, не им оказват никакво гостоприемство.

Какъв контраст откриваме между описания в този случай Йоан и онзи Йоан, който пише своите послания по-късно! Какъв променен човек! Каква изцяло променена личност! Без съмнение обаче тази промяна не става за една нощ и без проблеми. Той успява да научи някои трудни уроци, които го превръщат в онзи способен и велик мисионер, който става накрая.

Като очевидец, прекарал дълго време в присъствието на Исус, Йоан има да каже много неща – дори повече, отколкото е способен.

Въпреки че му е невъзможно да ни разкаже всичко, под ръководството на Светия Дух Йоан предава една от най-важните истини в света – че Исус Христос е дошъл в човешка плът. Това е нещо, до което цялата философия, наука и логика никога не биха могли да ни доведат. Вместо това Бог използва Йоан просто да ни го разкаже.

В първия стих на своето Евангелие Йоан споменава Словото (на гръцки – Логос).

За еврейския читател „Словото” означава Словото Божие, Което е сътворило света, както и Божиите поучения (или Законът), представящи начина, по който трябва да живеем (Второзаконие 32:45–47).

За гръцкия читател логос има друго значение: Логос е силата на живота, която крепи Всемира в едно. Симетрията на листото, хармонията на годишните сезони, звездите в небето – всички запазват своето равновесие чрез логос. Философите Херакъл, Плутарх, Филий и Платон, както и редица други философи-стоици, пишат за логос.

Както за еврейските, така и за гръцките си читатели, Йоан прави едно потресаващо изявление – Логос е Личност. Логос става плът и навлиза в човешката история, за да заеме точното място, на точното време с една специална цел – да донесе спасение на всички хора.

Исус – нашият Създател – влиза в човечеството и става човешко същество. Дори само това е достатъчно удивително! А прибавете към него и причината, поради която идва – да умре за нашите грехове, – и ще получите откровение за Божия характер, което би трябвало да ни хвърли на колене и да ни изпълни с благодарност, с вяра и смирено послушание.

С тези думи Йоан обобщава причините да напише своето Евангелие, както и целта на живота си – да довежда хората до вяра в Исус, за да могат да приемат вечен живот. Ключова тема на целия Нов Завет е, че този живот съществува единствено в Исус Христос.

Йоан 6:35

Йоан 6:63

Йоан 10:28

Йоан 12:25

Йоан 14:6

Йоан 17:3

Онова, което прави тези обещания толкова важни, е че макар всички същества на земята да са смъртни, единствено човекът е способен да проумее идеята за вечността. Само ние осъзнаваме, че между нашето кратко съществуване и перспективите на вечността лежи огромна пропаст и че мрачната реалност на тази пропаст виси над нас във всеки миг от живота ни и само една запушена артерия, пиян шофьор или ХИВ-вирус могат да означават край за нас в един миг.

Следователно каква прекрасна надежда имаме да знаем, че смъртта не е краят на всичко; напротив, тя е само сън, който ще ни се стори миг, и следващото нещо, което ще знаем, е, че сме с Исус за цялата вечност.

Йоан трябва да научи много от Исус. Дори и след времето, прекарано в Неговото състрадателно присъствие, той продължава да бъде ревнив за своето и нетолерантен към другите. При един случай забранява на друг човек да изгонва демони в името на Исус, защото не е официален ученик (Марк 9:38). Исус нежно му изяснява, че „онзи, който не е против нас, е откъм нас” (стих 40).

Йоан израства в сила на характера близо до Учителя. По време на разпятието на Исус, когато останалите ученици се разбягват, единствено той остава в подножието на кръста. Исус показва колко много държи на Йоан, като му поверява Своята майка – да се грижи за нея (Йоан 19:26, 27).

Когато четем посланията на Йоан, не можем да устоим на кротостта, нежността и състраданието, които струят от всяка негова дума. Каква невероятна разлика от Йоан, описан в евангелията! Наистина нещо изключително, забележително трябва да се е случило с този човек. Ние, разбира се, знаем какво е то – бил е с Исус. Неговият живот и характер са тотално променени от този факт.

Елън Уайт, Деяния на апостолите гл. “Възлюбеният Йоан”.

“В ужасното преследване, което последва, апостол Йоан направи много, за да утвърди и укрепи вярата на християните. Той носеше свидетелство, на което неговите противници не можеха да противостоят и което помагаше на братята му да посрещат със смелост и вярност връхлитащите ги изпитания. Когато вярата на християните сякаш се огъваше пред жестоката съпротива, на която бяха подложени, старият и изпитан слуга на Исус им повтаряше със сила и красноречие историята за разпнатия и възкръснал Спасител” (Елън Уайт, Деяния на апостолите).

“Йоан живя до дълбока старост. Стана свидетел на разрушаването на Ерусалим и сриването на величествения храм. Като единствен оцелял от учениците, общували интимно със Спасителя, неговата вест имаше огромно влияние върху разпространението на евангелието, че Исус е Месия – Изкупителят на света. Никой не можеше да се съмнява в искреността му и чрез неговите поучения мнозина се обърнаха към Спасителя” (Елън Уайт, Деяния на апостолите).

1. Отново прочетете трите послания на Йоан. Какви други черти от неговия характер ви разкриват те? Колко силни са думите му срещу онези, които не следват истината? Как това ни помага да разберем какво всъщност представлява любовта?

2. Как вие лично разбирате идеята за развитието на характера? Как то се осъществява на практика? Как Исус променя човешкия характер? Макар Библията да описва много събития със свръхестествен произход, споменава ли се за промяна на нечий характер, осъществена в един миг, по свръхестествен начин - така, както в един миг се отваряха очите на слепите или се очистваха прокажените? Ако не е така, какво ви подсказва това за процеса на развитие на характера?

3. Доколко вашата църква е любяща и приемаща? Какво можете да направите, за да й помогнете да стане по-любяща и по-отворена към хората?

След като е преживял „от първа ръка” даряващата живот любов на своя Спасител, апостол Йоан позволява на тази опитност да потече към всички чрез неговите думи и действия. Животът и писанията му ни напомнят за първостепенното значение на любовта в човешкия живот и за това как тя трябва да бъде основата на всяка мисионска дейност.

Група вярващи в северната част на Малави са взели присърце работата за душите. Макар и да им липсват материали и средства, те работят с огромен брой хора в различни области на Малави.

В затвор, в който работят, са кръстили 100 души. Сред кръстените бил и крадецът Самсон. Някои се съмнявали в искреността му, тъй като бил присъствал само на няколко събрания. Той обаче обяснил, че макар и да не посещавал събранията, слушал говорителя от затворническата си килия. И когато чул Божия глас, откликнал незабавно.

Няколко от новокръстените затворници били освободени и сега живеят в северната част на страната, където редовно ходят на църква. Миряните

евангелизатори продължават да работят в затвора, където кръщенията продължават.

Не са много адвентистите, които живеят край бреговете на езерото Малави. Там областта е под силното влияние на друга протестантска деноминация. Когато се провела евангелизационната поредица “Среднощният вик”, имало силна опозиция и малцина дошли през първата седмица. След това броят на посетителите се започнал да се увеличава.

Когато 16-годишният Виезго откликнал на призива, родителите му се разгневили и го изгонили от дома си. Наложило се да преспи отвън. И въпреки това

продължил да посещава евангелизационните събрания. Родителите му се опитали да го изпратят при леля му в Лилонгве, но по пътя към автогарата срещнал леля си, която идвала да посети семейството му. Върнал се у дома с нея, след което тръгнал към езерото Малави, за да се кръсти. Когато се прибрал вкъщи, родителите му отново го изгонили. Изпратили го да живее в Лилонгве при леля му, но той и там продължил да посещава адвентната църква.

Участниците в евангелизационния екип получават нови сили, когато виждат как Бог работи чрез тях. Бог кани всеки вярващ да стане евангелизатор и да

споделя любовта му по всички кътчета на планетата.