Джеймс Закрисън

Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2007 г.

Да виждаш неясно като през стъкло

В Еклисиаст 8 глава Соломон продължава да изследва много от споменатите вече теми. Лесно бихме били погълнати от целия му песимизъм и оплаквания. Но отново ще напомним, че животът “под слънцето” лесно може да ни направи песимисти, нали?

Въпреки това, както и в много от предишните глави, там могат да се намерят прекрасни бисери от дълбоки духовни истини. Несъмнено това е още една причина Бог да включи тази книга в Библията.

Погледнете например стиха за запаметяване. Какво обещание, каква надежда се съдържа тук - надежда, която се простира до нещо отвъд този живот. Соломон показва проницателност и ясно разбиране на окончателното правосъдие и съд – че независимо колко лоши са нещата на земята сега, докато сме във вихъра на великата борба (Откр. 12:12), Божието окончателно правосъдие ще бъде извършено над света. Това е нещо, в което можем да бъдем сигурни, дори ако само трябва да чакаме. Може би точно затова за светиите се казва, че освен другите качества, притежават “търпението” (Откр. 13:10, 14:12).

Тази седмица ще продължим да изследваме още някои от слабите места, страховете и надеждите на греховното човечество - всички те разгледани от уникалната гледна точка на цар Соломон.

Като християни постоянно се сблъскваме с напрежението, което произтича от живота в този свят, същевременно приемайки истината, че вече принадлежим към друго царство. Августин нарича това “разграничаване на Божия град от човешкия град”.

Един източник на възможно напрежение за християните е как се отнасяме към държавата, в която живеем. Всички сме под някакво управление, което държи юздите, което създава и налага правила и закони във всяка конкретна страна. Библията отново и отново изяснява, че християните трябва да спазват законите; т.е., че трябва да бъдат добри граждани.

Не е чак толкова изненадващо, че Соломон казва това - все пак той е царят. Обаче тези думи наистина излагат един важен принцип на християнското гражданство. Независимо къде живеем, ние сме длъжни да се подчиняваме на законите на държавата, дори ако някои от тях лично не харесваме. Обърнете внимание на думата лично. Има огромна разлика между подчиняването на закони, които ние лично може да не харесваме, и подчиняването на закони, които са в разрез с Божиите заповеди и пряко противоречат на основните принципи за начина на живот, постановени от Бога. Решаващият момент обаче е, че като хора, призовани да имаме по-висок морален стандарт от този на света, трябва да се стремим да спазваме “царската заповед”.

Да спазваме царската заповед? Като Седрах, Мисах и Авденаго (Даниил 3 гл.) или като Даниил (Даниил 6 гл.)?

Както казахме вчера, невинаги е лесно да живееш в една държава, докато сърцето ти духовно е в друга (Мат. 6:20, 21). Какво да прави един добър гражданин християнин?

Библията е пълна с примери на хора, изправяни пред преследване, заплахи, затвор и смърт поради от противопоставянето им на земни управници. Това още повече се усложнява от факта, че много от тези земни управници са били водачи на Божия избран народ.

Междувременно като изследователи на книгата “Откровение” знаем също, че точно в края на времето Божият народ ще трябва да не се подчинява на някои закони на земни управници, за да може да остане верен на Бога (Откр. 13:12-16; 14). Оттук следва, че трябва да се подчиняваме на царската заповед дотогава, докато тя не противоречи на Божията заповед (Йоан 19:19).

Обаче такива действия са нещо много сериозно и не бива да се предприемат лекомислено. Необходимо е човек да действа само след като е изслушал съвета от други, които са мъдри в Господните пътища и, разбира се, единствено след търсене на ръководство от Господа, Който ни говори чрез Своето Слово.

“Законите на държавата на всички нива могат понякога да противоречат на някои от Божиите заповеди. Докато съдиите носят отговорност за закона, всеки граждани е отговорен пред Бога за решенията, които взема. В такива случаи християните трябва да обясняват убежденията си и да молят за свобода на съвестта, която е дадено от Бога право въз основа на сътворението по Негов образ. Ако молбите им бъдат отхвърлени, верността към Бога може да доведе до санкции, преследване, затвор, присъди и т.н. – жертви, които християните е трябвало да дават през вековете” (Наръчник по теология на адвентистите от седмия ден, т. 12).

После Соломон преминава към друга поредица от мисли. Ако прочетете последната част на стих 5 (“сърцето на мъдрия познава, че има и време, и осъждане за непокорството”) и после продължите със стих 9, ще видите, че (колкото и трудни да са тези текстове) той говори за несигурността в живота - че има неща, които се случват, а ние просто не ги разбираме. Независимо колко мъдър е човек или колко добре сърцето му може да разграничава “и време, и осъждане”, има неща, в които не виждаме логика и смисъл, и които дори най-мъдрите сред нас не могат да разгадаят.

Обаче добрата вест е, че можем да се доверим на Бога дори и когато се случват неща, които не можем да разберем. Това доверие не идва автоматично. Не се събуждаме просто след един живот на неверие, нито изведнъж започваме да се доверяваме на Бога. Всъщност ние се учим на това, като четем Словото Му, като изискваме обещанията Му и като живеем във вяра и покорство. Ако вършим тези неща съзнателно предавайки Му своята воля, ще се научим да Му се доверяваме, независимо пред какво се изправяме.

Пс. 118:8, 9

Пс. 34:8

Пр. 3:5,6

Ис. 12:2

Яков 2:22

Римл. 8:28

Ст. 11

Ст. 12

Ст. 13

Соломон отново се занимава с болезнения въпрос за несправедливостта в този живот (виж също ст. 14). Той забелязва, че всъщност на грешните хора често им се разминава без никакво незабавно възмездие. Макар понякога наистина да виждаме, че злите страдат от “заплатата” за делата си, това не се случва винаги, което често ни води до въпроса “Защо?”. Защо няма очевидна справедливост?

Соломон няма отговора. Обаче това, което има, е един мъдър съвет: Не се тревожи за извършителя на злини; просто бъди верен на Бога и Той ще те възнагради.

Тук в известен смисъл Соломон ни призовава да живеем с вяра, с доверие. Естествено има несправедливости, знаем това. И Бог със сигурност го знае. Той обаче не ни е дал обяснение за всичко. Призовал ни е обаче да живеем с вяра и послушание, като се доверим на заслугите на Исус Христос като наша надежда за спасение. Тези са истините, които Той ни е разкрил (Йоан 14:9; 1 Йоан. 5:3; Гал. 3:21, 22; Евр. 1:1, 2), но не и всички причини за многото лоши неща, които се случват “под слънцето”.

Нашата нужда е да се научим да се доверяваме не на това, което можем да видим или разберем, но на обещанията на Този, Който ни е разкрил Себе Си и Своята любов чрез Исус на кръста.

През изминалите години има рязко увеличаване на знанието. Ние знаем за нашия свят повече, отколкото когато и да било. Всеки ден се правят нови открития във всички области. И все пак, колкото повече научаваме, толкова повече осъзнаваме своето невежество. И “най-простите” неща се оказват изпълнени със загадки, за които не можем да дадем обяснение. Независимо до какво ниво ще стигнем, винаги ще има нещо отвъд него, нещо извън нашия обсег. Делата и силата на Бога дори само в природата са нещо, което можем едва отчасти да схванем. И, разбира се, най-великото от всички Божии дела – планът за спасението - е само по себе си тайна (1 Кор. 2:7, Еф. 3:9, Кол. 2:2).

Може би едно от най-хубавите прозрения за това как да се справяме с нещата, които не разбираме, идва от книгата на Йов. Макар че ужасни бедствия го сполетяват, когато Бог се явява пред него в края, Той не му дава някакво обяснение за събитията, връхлетели в живота му.

Вероятно сте забелязали, че Господ не споменава нищо за обвиненията на Сатана (Йов 1:9) или за Божия отговор към него (Йов 2:6). Всъщност Той не дава обяснение за никое от нещата, случили се на Йов. Вместо това излива порой от риторични въпроси за Своята мощ и творческа сила в сравнение с преходността и слабостта на патриарха. Това видение за Всевишния, дадено на Йов, е достатъчно, за да го убеди, че неговите оплаквания за смъртта на децата му, за разрушеното му здраве и унищожена собственост са били просто говорене “за онова, което не съм разбирал, за неща, пречудни за мен, които не съм познавал” (Йов 42:3).

Елън Уайт, Великата борба, стр. 123-124; Животът на Исус Христос, стр. 331-332; Свидетелства към църквата, т. 6, стр. 173.

“Трябва да признаваме човешката власт като Божествено постановена и да й се покоряваме като наш свят дълг в сферата, в която тя действа. Но когато властта се противопоставя на Божиите изисквания, трябва да се покоряваме на Бога, а не на човеци. Божието Слово трябва да бъде признавано като стоящо над всички човешки закони. Едно `Така казва Господ` не бива да бъде замествано от `Така казва църквата` или `Така казва държавата`. Короната на Христос трябва да се издига над венците на земните владетели” (Елън Уайт, Деяния на апостолите).

“Нито един ограничен ум не може да схване напълно характера или делата на Безкрайния. Ние не можем да открием Бога чрез изследвания. И за най-силните и най-високо образованите умове, както и за най-слабите и най-невежите, това свято Същество ще остане обгърнато в тайнственост. Но макар че `облак и мрак са около Него; правда и съд са основа на престола Му` (Пс. 97:2) Засега ние можем да схванем Неговите действия към нас дотолкова, че да различим безграничната милост, обединена с безкрайната сила. Можем да разберем толкова от Неговите цели, колкото можем да схванем; отвъд това можем просто да се доверим на Ръката, Която е всесилна и на Сърцето, Което е изпълнено с любов (Елън Уайт, Възпитание).

“Струва ни се, че и в най-добрия случай знанието, извлечено от опита, има само ограничена стойност” (Т. С. Елиът, Ийст Коукър). Помислете върху този цитат от Т. С. Елиът в контекста на последните два стиха от Еклисиаст 8 глава за безполезността на опитите да разберем Божиите пътища. Какво ни говори тази мисъл за ограничеността на всичко, което можем да научим за Бога, с изключение на истините, които сам Той ни е разкрил чрез Боговдъхновеното откровение – Библията?

Баща ми заяви, че ако продължавам да не му се подчинявам, с образованието ми е свършено. Помолих го да ме остави да се върна в училище. Директорът го убеди да ми разреши да остана в училище при условие, че ще ме държат по-изкъсо.

Всяка събота се подписвах в книгата на директора и после се измъквах, за да отида на църква. Бях доволна, че мога да работя в градината в неделя, а в събота да посещавам богослужението. След време директорът разбра, че не може да ме убеди да си променя възгледите. Престана да ме кара да се подписвам в книгата и да работя в градината.

Когато баща ми научи за моето непокорство, заяви, че няма защо да се прибирам у дома за ваканцията. "След като толкова много ти харесва да бъдеш с адвентистите, върви да живееш с тях", каза той, като се надяваше, че ще се откажа от тази "глупост". Църковните членове ме канеха да стоя в домовете им дори ми даваха пари за най-необходимото, като например сапун.

Продължих да ходя на училище до завършването си. Кръстих се и се сдобих с много приятели в църквата, но живеех без никаква родителска подкрепа. Запознах се с млад пастор. Опитах се да го запозная със семейството ми, но баща ми не ни допусна в дома си. Оженихме се и създадохме щастлив дом. Година по-късно се появи първото ни дете, а след още година забременях втори път. Внезапно съпругът ми почина от инфаркт. Бях на 24 години с едно дете и очакваща второ.

Родителите ми отказаха да ми помогнат, а семейството на съпруга ми ме обвини за неговата смърт. Взеха абсолютно всичко, което той притежаваше, включително мебелите и дрехите ни. Останах без нищо, без пари и без дом.

Семейство мисионери ни прие в дома си и ми помогна да си платя секретарските курсове и разходите за живеене. След като завърших, успях да си намеря работа, с която можех да издържам двете си дъщери.

Животът ми не е лесен, но Бог никога не ме е изоставял. С каквито и трудности да съм се сблъсквала, винаги ми е помагал. Той е всичко за мен.