Стиховете на урок 9 за печат Печат на страницата

Урок 9

 24 февруари - 2 март 2007 г.

Да виждаш неясно като през стъкло

Събота - 24 февруари
Еклесиаст 8:12
12. Ако и грешникът да струва зло сто пъти и да дългоденствува,
Пак аз това зная, че ще бъде добре,
На ония, които се боят от Бога, които се боят пред Него;

Еклесиаст 8
1. Кой е като мъдрия? И кой знае изяснението на нещата?
Мъдростта на човека осветлява лицето му,
И коравината на лицето му се променява.

2. Аз те съветвам да пазиш царската заповед,
А най-вече заради клетвата пред Бога.

3. Не бързай да излезеш от присъствието му;
Не постоянствувай в лоша работа,
Защото върши всичко каквото иска,

4. Тъй като думата на царя има власт,
И кой ще му рече: Що правиш?

5. Който пази заповедта няма да види нещо зло;
И сърцето на мъдрия познава, че има и време и съдба за непокорството.

6. Понеже за всяко нещо има време и съдба;
Защото окаянството на човека е голямо върху него,

7. Понеже не знае какво има да стане;
Защото кой може да му яви как ще бъде?

8. Няма човек, който да има власт над духа та да задържи духа,
Нито да има власт над деня на смъртта;
И в тая война няма уволнение,
Нито ще избави нечестието ония, които са предадени на него.

9. Всичко това видях, като занимах сърцето си
С всяко дело, което става под слънцето,
Че има време, когато човек властвува над човека за негова повреда.

10. При това, видях нечестивите погребани,
Които бяха дохождали и отивали от светото място;
И те бидоха забравени в града гдето бяха така сторили.
И това е суета.

11. Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро,
Затова сърцето на човешките чада е всецяло предадено да струва зло.

12. Ако и грешникът да струва зло сто пъти и да дългоденствува,
Пак аз това зная, че ще бъде добре,
На ония, които се боят от Бога, които се боят пред Него;

13. А на нечестивия не ще бъде добре,
Нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка,
Защото той не се бои пред Бога.

14. Има една суета, която става на земята:
Че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите,
А пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните.
Рекох, че и това е суета.

15. Затова аз похвалих веселбата,
Защото за човека няма по-добро под слънцето,
Освен да яде и да пие и да се весели,
И това да му остава от труда му,
През всичките дни на живота му, които Бог му е дал под слънцето.

16. Когато предадох сърцето си да позная мъдростта,
И да видя труденето, което ставаше по земята,
Как очите на някои не виждат сън ни денем ни нощем,

17. Тогава видях цялото Божие дело,
Че човек не може да издири делото, което става под слънцето;
Понеже колкото и да се труди човек да го търси,
Пак няма да го намери;
Па дори ако и мъдрият да рече да го познае,
Не ще може да го намери;

Откровение 12:12
12. Затова, веселете се, небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.

Откровение 13:10
10. Ако някой завежда в плен, и той в плен ще отиде; ако някой убива със сабя, и той трябва от сабя да бъде убит. Тука е нужно търпението и вярата на светиите.

Откровение 14:12
12. Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса.

Еклесиаст 8
1. Кой е като мъдрия? И кой знае изяснението на нещата?
Мъдростта на човека осветлява лицето му,
И коравината на лицето му се променява.

2. Аз те съветвам да пазиш царската заповед,
А най-вече заради клетвата пред Бога.

3. Не бързай да излезеш от присъствието му;
Не постоянствувай в лоша работа,
Защото върши всичко каквото иска,

4. Тъй като думата на царя има власт,
И кой ще му рече: Що правиш?

5. Който пази заповедта няма да види нещо зло;
И сърцето на мъдрия познава, че има и време и съдба за непокорството.

6. Понеже за всяко нещо има време и съдба;
Защото окаянството на човека е голямо върху него,

7. Понеже не знае какво има да стане;
Защото кой може да му яви как ще бъде?

8. Няма човек, който да има власт над духа та да задържи духа,
Нито да има власт над деня на смъртта;
И в тая война няма уволнение,
Нито ще избави нечестието ония, които са предадени на него.

9. Всичко това видях, като занимах сърцето си
С всяко дело, което става под слънцето,
Че има време, когато човек властвува над човека за негова повреда.

10. При това, видях нечестивите погребани,
Които бяха дохождали и отивали от светото място;
И те бидоха забравени в града гдето бяха така сторили.
И това е суета.

11. Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро,
Затова сърцето на човешките чада е всецяло предадено да струва зло.

12. Ако и грешникът да струва зло сто пъти и да дългоденствува,
Пак аз това зная, че ще бъде добре,
На ония, които се боят от Бога, които се боят пред Него;

13. А на нечестивия не ще бъде добре,
Нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка,
Защото той не се бои пред Бога.

14. Има една суета, която става на земята:
Че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите,
А пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните.
Рекох, че и това е суета.

15. Затова аз похвалих веселбата,
Защото за човека няма по-добро под слънцето,
Освен да яде и да пие и да се весели,
И това да му остава от труда му,
През всичките дни на живота му, които Бог му е дал под слънцето.

16. Когато предадох сърцето си да позная мъдростта,
И да видя труденето, което ставаше по земята,
Как очите на някои не виждат сън ни денем ни нощем,

17. Тогава видях цялото Божие дело,
Че човек не може да издири делото, което става под слънцето;
Понеже колкото и да се труди човек да го търси,
Пак няма да го намери;
Па дори ако и мъдрият да рече да го познае,
Не ще може да го намери;

Пази царската заповед!

Неделя - 25 февруари
Евреи 11:13-16
13. Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята.

14. А ония, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество;

15. и ако наистина, така говорейки, са имали в ума си онова отечество, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат.

16. Но на дело желаят едно по-добро отечество, сиреч, небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.

Еклесиаст 8:1-5
1. Кой е като мъдрия? И кой знае изяснението на нещата?
Мъдростта на човека осветлява лицето му,
И коравината на лицето му се променява.

2. Аз те съветвам да пазиш царската заповед,
А най-вече заради клетвата пред Бога.

3. Не бързай да излезеш от присъствието му;
Не постоянствувай в лоша работа,
Защото върши всичко каквото иска,

4. Тъй като думата на царя има власт,
И кой ще му рече: Що правиш?

5. Който пази заповедта няма да види нещо зло;
И сърцето на мъдрия познава, че има и време и съдба за непокорството.

1 Петрово 2:13-17
13. Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт, било на царя, като върховен владетел,

14. било на управителите, като пратеници от него, за да наказват злодейците и за похвала на добротворците.

15. Защото това е Божията воля, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави човеци;

16. като свободни, обаче, не употребяващи свободата за покривало на злото, но като Божии слуги.

17. Почитайте всички; обичайте братството; от Бога се бойте, царя почитайте.

Римляни 13:1-4
1. Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога.

2. Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си.

3. Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, но на злотвореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея;

4. понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за докарване гняв, върху {Гръцки: За гнева спрямо}* този, който върши зло.

Тит 3:1
1. Напомняй им да се покоряват на началствата и властите, да ги слушат и да бъдат готови за всяко добро дело,

Да спазваме царската заповед?

Понеделник - 26 февруари
Данаил 3
1. Цар Навуходоносор направи златен образ, шестдесет лакти висок и шест лакти широк, и го постави на полето Дура, във вавилонската област.

2. Тогава цар Навуходоносор прати да съберат сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведците и всичките началници на областите да дойдат на посвещението на образа, който цар Навуходоносор бе поставил.

3. Тогава сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведите и всичките началници на областите се събраха на посвещението на образа, който цар Навуходоносор бе поставил; и застанаха пред образа, който Навуходоносор бе поставил.

4. Тогава глашатай викаше със силен глас: Вам се заповядва, племена, народи и езици,

5. щото когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, да паднете та да се поклоните на златния образ, който цар Навуходоносор е поставил;

6. а който не падне да се поклони, в същия час ще бъде хвърлен всред пламенната огнена пещ.

7. Затова, когато всичките племена чуха звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира и на всякакъв вид музика, всичките племена, народи и езици падаха и се кланяха на златния образ, който цар Навуходоносор бе поставил.

8. Тогава някои халдейци се приближиха при царя та наклеветиха юдеите,

9. като проговориха казвайки на цар Навуходоносора: Царю, да си жив до века!

10. Ти царю, си издал указ, щото всеки човек, който чуе звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика да падне и да се поклони на златния образ,

11. а който не падне и не се поклони да бъде хвърлен всред пламенната огнена пещ.

12. Има някои юдеи, които ти си поставил над работите на Вавилонската област, Седрах, Мисах и Авденаго, които човеци, царю, не те зачетоха; на боговете ти не служат и на златния образ, който си поставил, не се кланят.

13. Тогава Навуходоносор с гняв и ярост заповяда да докарат Седраха, Мисаха и Авденаго. И докараха тия човеци пред царя.

14. Навуходоносор проговаряйки рече им: Седрахе, Мисахе и Авденаго, нарочно ли не служите на моя бог, и не се кланяте на златния образ, който поставих?

15. Сега, като чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, ако сте готови да паднете и се поклоните на образа, който съм направил, добре; но ако не се поклоните, в същия час ще бъдете хвърлени всред пламенната огнена пещ; и кой е оня бог, който ще ви отърве от ръцете ми?

16. Седрах, Мисах и Авденаго рекоха в отговор на царя: Навуходоносоре, нам не ни трябва да ти отговаряме за това нещо.

17. Ако е така нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави;

18. но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил няма да се кланяме.

19. Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост, и изгледът на лицето му се измени против Седраха, Мисаха и Авденаго, та проговаряйки заповяда да нагорещят пещта седем пъти повече отколкото обикновено се нагорещяваше.

20. И на някои силни мъже от войската си заповяда да вържат Седраха, Мисаха и Авденаго и да ги хвърлят в пламенната огнена пещ.

21. Тогава тия мъже бидоха вързани с шалварите си, хитоните си, мантиите и другите си дрехи, и бяха хвърлени всред пламенната огнена пещ.

22. А понеже царската заповед бе настойчива, и пещта се нагорещи премного, огненият пламък уби ония мъже, които дигнаха Седраха, Мисаха и Авденаго.

23. А тия трима мъже, Седрах, Мисах и Авденаго, паднаха вързани всред пламенната огнена пещ.

24. Тогава цар Навуходоносор ужасен, стана бърже, и като продума рече на съветниците си: Не хвърлихме ли всред огъня трима мъже вързани? Те отговаряйки рекоха на царя: Вярно е, царю.

25. В отговор той рече: Ето, виждам четирима мъже развързани, които ходят всред огъня, без да имат някаква повреда; и по изгледа си четвъртият прилича на син на боговете.

26. Тогава Навуходоносор се приближи до вратата на пламенната огнена пещ, и проговаряйки рече: Седрахе, Мисахе и Авденаго, слуги на всевишния Бог, излезте и дойдете тук. Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха изсред огъня.

27. И като се събраха сатрапите, наместниците, областните управители и царските съветници, видяха, че огънят не бе имал сила върху телата на тия мъже, косъм от главата им не бе изгорял, и шалварите им не бяха се изменили, нито даже миризма от огън не бе преминала на тях.

28. Навуходоносор продумайки рече: Благословен да бъде Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, който изпрати ангела Си и избави слугите си, които, като уповаха на Него, не послушаха думата на царя, но предадоха телата си за да не служат, нито да се поклонят на друг бог, освен на своя си Бог.

29. Затова, издавам указ щото всеки човек, от които и да било люде, народ и език, който би казал зло против Бога на Седраха, Мисаха и Авденаго, да се разсече, и къщата му да се обърне на бунище; защото друг бог няма, който може да избави така.

30. Тогава царят повиши Седраха, Мисаха и Авденаго във Вавилонската област.

Данаил 6
1. Видя се добре на Дария да постави над царството сто и двадесет сатрапи, които да бъдат из цялото царство,

2. и над тях трима князе, един от които бе Даниил, за да дават тия сатрапи сметка на тях, и тъй царят да не губи.

3. В това време тоя Даниил се отличаваше от другите князе и сатрапите, защото имаше в него превъзходен дух; и царят намисли да го постави над цялото царство.

4. Тогава князете и сатрапите се стараеха да намерят причина против Даниила относно делата на царството; но не можаха да намерят никаква причина или вина, защото той бе верен, и в него не се намери никаква погрешка или вина.

5. И тъй, тия човеци рекоха: Няма да намерим никаква причина против тоя Даниил, освен ако намерим нещо относно закона на неговия Бог.

6. Прочее, тия князе и сатрапи се събраха при царя и му рекоха така: Царю Дарие, да си жив до века!

7. Всичките князе на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите като се съветваха решиха да поискат от царя да издаде указ и да обяви строга забрана, че който, до тридесет дни, би отправил някаква просба до кой да било бог или човек, освен до тебе, царю, той да се хвърли в рова на лъвовете.

8. Сега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената й форма за да не се измени, според закона на мидяните и персите, който не се изменява.

9. Затова цар Дарий подписа писмената забрана.

10. А Даниил, щом се научи, че била подписана писмената забрана, влезе у дома си, и, като държеше прозорците на стаята си отворени към Ерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше по-напред.

11. Тогава ония човеци се събраха и намериха, че Даниил отправяше просба и се молеше пред своя Бог.

12. Затова приближиха се и говориха пред царя за царската забрана, като рекоха: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дни би отправил просба до кой да било бог или човек освен до тебе, царю, ще се хвърли в рова на лъвовете? Царят в отговор рече: Това е вярно, според закона на мидяните и персите, който не се изменява.

13. Тогава отговаряйки, те рекоха пред царя: Оня Даниил, който е от пленените юдейци, не зачита ни тебе, царю, нито подписаната от тебе забрана, но принася молбата си три пъти на ден.

14. Тогава царят, като чу тия думи, наскърби се много, и тури присърце да отърве Даниила; и трудеше се до захождането на слънцето да го избави.

15. Тогава ония човеци се събраха при царя и му рекоха: Знай, царю, че е закон на мидяните и на персите какво никаква забрана или повеление, което царят постави, да не се изменява.

16. Тогава царят заповяда, та докараха Даниила и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят проговаряйки рече на Даниила: Твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, Той ще те отърве.

17. После, като донесоха камък и го поставиха на устието на рова, царят го запечати със своя си печат и с печата на големците си, за да се не измени никакво намерение относно Даниила.

18. Тогава царят отиде в палата си и пренощува гладен, нито остави да донесат пред него музикални инструменти; и сънят побягна от него.

19. И на утринта царят стана много рано и побърза да отиде при рова на лъвовете.

20. И като се приближи при рова, извика с плачевен глас към Даниила. Царят проговаряйки рече на Даниила: Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете?

21. Тогава Даниил рече на царя: Царю, да си жив до века!

22. Моят Бог прати ангела Си да затули устата на лъвовете, та не ме повредиха, защото се намерих невинен пред Него; още и пред тебе, царю, не съм сторил никакво прегрешение.

23. Тогава царят се зарадва много и заповяда да извадят Даниила из рова. И когато Даниил бе изваден из рова, никаква повреда не се намери на него, защото бе уповал на своя Бог.

24. Тогава по заповед на царя, докараха ония човеци, които бяха наклеветили Даниила, и хвърлиха тях, чадата им и жените им в рова на лъвовете; и преди да стигнат до дъното на рова лъвовете им надвиха и счупиха всичките им кости.

25. Тогава цар Дарий писа до всички племена, народи и езици, които живеят по целия свят: Мир да се умножи на вас!

26. Издавам указ щото в цялата държава, над която царувам, да треперят човеците и да се боят пред Данииловия Бог; защото Той е живият Бог, Който е утвърден до века, и Неговото царство е царство, което няма да се наруши, и властта Му ще трае до край.

27. Той избавя и отървава, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята; Той е, Който отърва Даниил от силата на лъвовете.

28. И тъй, тоя Даниил благоденствуваше в царуването на Дария и в царуването на персиеца Кир.

Матей 6:20-21
20. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат;

21. защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.

Откровение 13:12-16
12. Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие, и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла.

13. И вършеше големи знамения, до там щото да направи и огън да излиза от небето на земята пред човеците.

14. И мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от сабята и оздравя.

15. И позволи му се да даде дишане на зверовия образ, така щото зверовия образ да продума; също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ.

16. И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им;

Откровение 14
1. И видях, и, ето, Агнето стоеше на хълма Сион, и с Него сто и четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им.

2. И чух глас от небето като глас от много води и като глас от гръм; и гласът който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си.

3. И пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старците; и никой не можеше да научи песента освен сто и четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята.

4. Те са ония, които не са се осквернили с жени, защото са девственици; те са които следват Агнето, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнето.

5. И в устата им не се намери лъжа; те са непорочни.

6. И видях друг ангел че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде.

7. И каза със силен глас: Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.

8. И един друг ангел, втори, следваше изподире и казваше: Падна, падна великия Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудствуване.

9. И друг, трети, ангел вървеше подир тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си,

10. той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето.

11. И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се покланят на звяра и образа му, не ще имат отдих ни денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му.

12. Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса.

13. И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени от сега нататък мъртвите, които умират в Господа; да! казва Духът, за да си починат от трудовете си; защото делата им следват подир тях.

14. И видях, и ето бял облак, и на облака седеше един, който приличаше на Човешкия Син, имайки на главата си златна корона и в ръката си остър сърп.

15. И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на този, който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жетва е презряла.

16. Оня, прочее, който седеше на облака, хвърли сърпа си на земята; и земята биде пожъната.

17. И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп.

18. Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе из олтара и извика със силен глас на този който държеше острия сърп; и рече: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло.

19. И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе, и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв.

20. И линът бе изтъпкан вън от града, и кръв потече от лина дори до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадии.

Йоан 19:19
19. А Пилат написа и надпис, който постави над Него на кръста. А писаното бе: Исус Назарянин, юдейският цар.

Доверие сред несигурността

Вторник - 27 февруари
Еклесиаст 8:5
5. Който пази заповедта няма да види нещо зло;
И сърцето на мъдрия познава, че има и време и съдба за непокорството.

Еклесиаст 8:9
9. Всичко това видях, като занимах сърцето си
С всяко дело, което става под слънцето,
Че има време, когато човек властвува над човека за негова повреда.

Псалми 118:8-9
8. По-добре да се надява някой на Господа,
А не да уповава на човека.

9. По-добре да се надява някой на Господа,
А не да уповава на князе.

Псалми 34:8
8. Вкусете и вижте, че Господ е благ;
Блажен оня човек, който уповава на Него.

Притчи 3:5-6
5. Уповавай на Господа от все сърце,
И не се облягай на своя разум.

6. Във всичките си пътища признавай Него,
И Той ще оправя пътеките ти.

Исая 12:2
2. Ето, Бог ми е спасение;
Ще уповавам, и не ще се боя;
Защото Господ Иеова е моя сила и песен,
И Той стана мое спасение.

Яков 2:22
22. Ти виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата;

Римляни 8:28
28. Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.

Доверие и правосъдие

Сряда - 28 февруари
Еклесиаст 8:11-13
11. Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро,
Затова сърцето на човешките чада е всецяло предадено да струва зло.

12. Ако и грешникът да струва зло сто пъти и да дългоденствува,
Пак аз това зная, че ще бъде добре,
На ония, които се боят от Бога, които се боят пред Него;

13. А на нечестивия не ще бъде добре,
Нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка,
Защото той не се бои пред Бога.

Еклесиаст 8:11
11. Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро,
Затова сърцето на човешките чада е всецяло предадено да струва зло.

Еклесиаст 8:12
12. Ако и грешникът да струва зло сто пъти и да дългоденствува,
Пак аз това зная, че ще бъде добре,
На ония, които се боят от Бога, които се боят пред Него;

Еклесиаст 8:13
13. А на нечестивия не ще бъде добре,
Нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка,
Защото той не се бои пред Бога.

Еклесиаст 8:14
14. Има една суета, която става на земята:
Че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите,
А пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните.
Рекох, че и това е суета.

Йоан 14:9
9. Исус му казва: Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца?

1 Йоаново 5:3
3. защото ето що е любов към Бога: да пазим неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки.

Галатяни 3:21-22
21. Тогава, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона.

22. Но писанието затвори всичко под грях, та обещанието, изпълняемо чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тия, които вярват.

Евреи 1:1-2
1. Бог Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците,

2. в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете,

Делото, извършвано на земята

Четвъртък - 1 март
Еклесиаст 8:16-17
16. Когато предадох сърцето си да позная мъдростта,
И да видя труденето, което ставаше по земята,
Как очите на някои не виждат сън ни денем ни нощем,

17. Тогава видях цялото Божие дело,
Че човек не може да издири делото, което става под слънцето;
Понеже колкото и да се труди човек да го търси,
Пак няма да го намери;
Па дори ако и мъдрият да рече да го познае,
Не ще може да го намери;

1 Коринтяни 2:7
7. но поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва слава.

Ефесяни 3:9
9. и да осветлявам всичките в наредбата относно тайната, която от векове е била скрита у Бога, създателя на всичко,

Колосяни 2:2
2. за да се утешат сърцата им, та, свързани заедно в любов за всяко обогатяване със съвършено проумяване, да познаят тайната Божия, сиреч, Христа,

Йов 38
1. Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза:

2. Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет
С неразумни думи?

3. Опаши сега кръста си като мъж,
И ще те попитам; и ти ми изявявай.

4. Где беше ти, когато основах земята?
Извести, ако си разумен:

5. Кой определи мерките й? (ако знаеш)
Или кой тегли връв за мерене по нея?

6. На какво се вдълбочиха основите й?
Или кой положи краеъгълния й камък,

7. Когато звездите на зората пееха заедно,
И всичките Божии синове възклицаваха от радост?

8. Или кой затвори морето с врати,
Когато се устреми та излезе из матка,

9. Когато го облякох с облак
И го пових с мъгла,

10. И поставих му граница от Мене,
Турих лостове и врати,

11. И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък,
И тук ще се спират гордите ти вълни?

12. Откак започнаха дните ти заповядал ли си ти на утрото
И показал на зората мястото й,

13. За да обхване краищата на земята,
Така щото да се изтърсят от нея злодейците

14. Та да се преобразува тя, както глина под печат,
И всичко да изпъква като че ли в облекло,

15. А от нечестивите да се отнема виделината им,
И издигнатата им мишца да се строши?

16. Прониквал ли си до изворите на морето?
Или ходил ли си да изследваш бездната?

17. Откриха ли се на тебе вратите на смъртта?
Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?

18. Схванал ли си широчината на земята?
Кажи, ако си разбрал всичко това.

19. Где е пътят към обиталището на светлината?
И на тъмнината где е мястото й,

20. За да я заведеш до границата й,
И да познаеш пътеките към дома й?

21. Без съмнение, ти знаеш, защото тогаз си се родил,
И голямо е числото на твоите дни!

22. Влизал ли си в съкровищниците за снега,
Или виждал ли си съкровищниците за градушката,

23. Които пазя за време на скръб,
За ден на бой и на война?

24. Що е пътят за мястото, гдето се разсява светлината,
Или се разпръсва по земята източният вятър?

25. Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове,
Или път за светкавицата на гърма,

26. За да се докара дъжд върху ненаселена земя,
Върху пустинята, гдето няма човек,

27. За да насити пустата и запустяла земя.
И да направи нежната трева да изникне?

28. Дъждът има ли баща?
Или кой е родил капките на росата?

29. От чия матка излиза ледът?
И кой е родил небесната слана? -

30. Когато водите се втвърдяват като камък,
И повърхността на бездната се смръзва.

31. Ти ли връзваш връзките на Плеадите,
Или развързваш въжетата на Ориона?

32. Извеждаш ли Мазарот {Вероятно някое съзвездие или звезда.}† на времето му?
Или управляваш Мечката с малките й?

33. Познаваш ли законите на небето?
Установяваш ли неговото владичество върху земята?

34. Издигаш ли гласа си до облаците,
За да те покрият изобилни води?

35. Изпращаш ли светкавици, та да излизат
И да ти казват: Ето ни?

36. Кой е турил мъдрост в облаците?
Или кой е дал разум на гъстите облаци?

37. Кой с мъдрост брои облаците?
Или кой излива небесните мехове

38. Та да се сгъстява пръстта в куп,
И буците да се слепят?

39. Улавят ли лов за лъвицата?
Или насищат ли охотата на лъвовите малки,

40. Когато седят в рововете си,
И остават в скривалищата за да причакват?

41. Кой приготвя за враната храната й,
Когато пилетата й от нямане храна
Се скитат и викат към Бога?

Йов 39
1. Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите?
Забелязваш ли кога раждат кошутите?

2. Преброяваш ли колко месеци изпълняват те?
Или знаеш ли срока за раждането им? -

3. Когато се навеждат, раждат малките си,
Освобождават се от болките си.

4. Малките им заякват, растат в полето;
Излизат и не се връщат вече при тях.

5. Кой е пуснал на свобода дивия осел?
Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,

6. За който съм направил пустинята за къща
И солената земя за негово жилище?

7. Той се присмива на градския шум,
Нито внимава на викането на този, който го кара.

8. Планините, които обикаля, са пасбището му;
И търси всякаква зеленина.

9. Ще благоволи ли дивият вол да ти работи,
Или ще нощува ли в твоите ясли?

10. Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране?
Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

11. Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма?
Или ще повериш ли на него работата си?

12. Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти
И да го събере в гумното ти?

13. Крилата на камилоптицата пляскат весело;
Но крилата и перата й благи ли са?

14. Защо тя оставя яйцата си на земята
И ги топли в пръстта,

15. А забравя, че е възможно нога да ги смаже
Или полски звяр да ги стъпче.

16. Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни;
Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:

17. Понеже Бог я е лишил от мъдрост,
И не я е обдарил с разум.

18. Когато стане да бяга
Присмива се на коня и на ездача му.

19. Ти ли си дал сила на коня?
Облякъл си врата му с трептяща грива?

20. Ти ли го правиш да скача като скакалец?
Гордото му пръхтене е ужасно.

21. Копае с крак в долината, и се радва на силата си;
Излиза срещу оръжията.

22. Присмива се на страха и не се бои.
Нито се обръща назад от меча,

23. Тула по страната му трещи,
И лъскавото копие, и сулицата.

24. С буйство и ярост той гълта земята;
И при гласа на тръбата не вярва от радост.

25. Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо!
И от далеч подушва боя,
Гърменето на военачалниците и викането.

26. Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът,
И простира крилата си към юг?

27. При твоята ли заповед се възвишава орелът,
И прави гнездото си по височините?

28. Живее по канарите, и там се помещава,
По върховете на скалите, и по непроходимите места.

29. От там си съзира плячка,
Очите му я съглеждат от далеч.

30. И пилетата му смучат кръв;
И дето има трупове, там е и той.

Йов 40
1. Господ проговори на Иова и каза:

2. Тоя, който е изобличил Всемогъщият, ще ли се бори с Него?
Тоя, който се препира с Бога, нека отговори на всичко това.

3. Тогава Иов отговори Господу, казвайки:

4. Ето, аз съм нищожен; какво да Ти отговоря?
Турям ръката си на устата си.

5. Веднъж съм говорил, и не ща да отговарям вече,
Дори дваж, но няма да повторя.

6. Тогава Господ отговори на Иова из бурята, като каза:

7. Опаши сега кръста си като мъж;
Аз ще те попитам, и ти Ми изявявай.

8. Дори не ще ли допускаш Моята съдба?
Ще осъдиш ли Мене, за да оправдаеш себе си?

9. Или имаш ли мишца като Бога?
И можеш ли да гърмиш с глас като Него?

10. Украси се сега с превъзходство и достолепие,
И облечи се в чест и величие.

11. Изсипвай преливащия си гняв;
И гледай на всеки горделив, и смирявай го;

12. Гледай на всеки горделив, и снишавай го;
И стъпквай нечестивите на мястото им;

13. Скрий ги купно в пръстта;
Вържи лицата им в скритото място.

14. Тогава и Аз ще изповядам пред тебе,
Че твоята десница може да те спаси.

15. Ето сега речния кон {Еврейски: Веемот.}* който съм направил както и тебе;
Яде трева като вол.

16. Ето сега, силата му е в чреслата му,
И якостта му в мускулите на корема му.

17. Клати опашката си като кедър;
Жилите на бедрата му са сплотени.

18. Костите му са като медни цеви;
Ребрата му са като железни лостове.

19. Той е изящното дело Божие;
Оня, Който го е направил, го е снабдил с меча Си.

20. Наистина планините промишляват за него храна.
Гдето играят всичките полски зверове.

21. Ляга под сенчестите дървета,
В скривалището на тръстиката, и в блатата;

22. Сенчестите дървета го покриват със сянката си;
Върбите на потоците го обкръжават.

23. Ето, ако би придошла река, той не трепери;
Не се смущава, ако би се и Иордан устремил по устата му.

24. Може ли някой да го хване когато е на щрек.
Или да прободе носа му с примка?

Йов 41
1. Можеш ли да извлечеш крокодила {Левиатан.}† с въдица,
Или да притиснеш езика му с въже?

2. Можеш ли тури оглавник на носа му,
Или да пробиеш челюстта му с кука?

3. Ще отправи ли той към тебе много моления?
Ще ти говори ли със сладки думи?

4. Ще направи ли договор с тебе,
Та да го вземеш за вечен слуга?

5. Можеш ли игра с него както с птица?
Или ще го вържеш ли за забава на момичетата си?

6. Дружините риболовци ще търгуват ли с него?
Ще го разделят ли между търговците?

7. Можеш ли прониза {Еврейски: Напълни.}* кожата му със сулици,
Или главата му с рибарски копия?

8. Тури ръката си на него;
Спомни си боя, и не прави вече това.

9. Ето, надеждата да го хване някой е празна;
Даже от изгледа му не отпада ли човек?

10. Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни.
Тогава кой може да застане пред Мене?

11. Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя?
Все що има под цялото небе е Мое.

12. Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му.
Нито за хубавото му устройство.

13. Кой може да смъкне външната му дреха?
Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти {Еврейски: Юзди.}†?

14. Кой може да отвори вратите на лицето му?
Зъбите му изоколо са ужасни.

15. Той се гордее с наредените си люспи,
Съединени заедно като че ли плътно запечатани;

16. Едната се допира до другата
Така щото ни въздух не може да влезе между тях;

17. Прилепени са една за друга,
Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.

18. Когато киха блещи светлина,
И очите му са като клепачите на зората.

19. Из устата му излизат запалени факли,
И огнени искри изкачат.

20. Из ноздрите му излиза дим,
Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.

21. Дишането му запаля въглища,
И пламъкът излиза из устата му.

22. На врата му обитава сила,
И всички заплашени скачат {Еврейски: И страха скача.}‡ пред него.

23. Пластовете на месата му са слепени,
Твърди са на него, не могат се поклати.

24. Сърцето му е твърдо като камък,
Даже твърдо като долния воденичен камък.

25. Когато става, силните се ужасяват,
От страх се смайват.

26. Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, -
Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.

27. Той счита желязото като плява,
Медта като гнило дърво.

28. Стрелите не могат го накара да бяга;
Камъните на прашката са за него като слама;

29. Сопи се считат като слама;
Той се присмива на махането на копието.

30. Като остри камъни има по долните му части;
Простира като белези от диканя върху тинята;

31. Прави бездната да ври като котел;
Прави морето като варилница за миро.

32. Остава подир себе си светла диря,
Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.

33. На земята няма подобен нему,
Създаден да няма страх.

34. Той изглежда всяко високо нещо;
Цар е над всичките горделиви зверове {Еврейски: Синове на гордостта.}*.

Йов 42
1. Тогава Иов отговори Господу, казвайки:

2. Зная, че всичко можеш,
И че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствувано.

3. Наистина, кой е този, който помрачава Твоя съвет неразумно.
Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал,
За неща пречудни за мене, които не съм познавал.

4. Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря;
Ще Те попитам, и Ти ми изявявай.

5. Слушал бях за Тебе със слушането на ухото,
Но сега окото ми Те вижда;

6. Затова отричам се от думите си,
И се кая в пръст и пепел.

7. А когато Господ изговори тия думи на Иова, Господ рече на теманеца Елифаз: Гневът ми пламна против тебе и против двамата ти приятели, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов.

8. Затова вземете си сега седем телци и седем овни, та идете при слугата Ми Иова, и принесете {В издание 1938 г. "пренесете"}† всеизгаряне за себе си; а слугата Ми Иов ще се помоли за вас, (защото него ще приема), за да не постъпи с вас според безумието ви, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов.

9. И тъй теманецът Елифаз, и савхиецът Валдад, и нааматецът Софар отидоха, та сториха както им заповяда Господ; и Господ прие Иова.

10. И Господ преобърна плена на Иова, когато той се помоли за приятелите си; и Господ даде на Иова двойно колкото имаше по-напред.

11. Тогава дойдоха при него всичките му братя, всичките му сестри и всички, които бяха го познавали по-напред, та ядоха хляб с него в къщата му; и, като плакаха за него, утешиха го относно цялото зло, което Господ му беше нанесъл; и всеки му даде по един сребърник, и всеки по една златна обица.

12. Така Господ благослови последните дни на Иова повече от първите му; тъй щото придоби четиринадесет хиляди овце, шест хиляди камили, хиляда чифта волове и хиляда ослици.

13. Още му се родиха седем сина и три дъщери;

14. и първата си дъщеря нарече Емима, втората Касия, а третата Керен-апух.

15. И по цялата страна не се намираха жени тъй красиви както Иововите дъщери; и баща им даде на тях наследство както на {Еврейски: Между.}‡ братята им.

16. Подир това Иов живя сто и четиринадесет години, и видя синовете си и внуците си до четири поколения.

17. И тъй, Иов умря, стар и сит от дни.

Йов 1:9
9. А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Иов от Бога?

Йов 2:6
6. И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.

Йов 42:3
3. Наистина, кой е този, който помрачава Твоя съвет неразумно.
Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал,
За неща пречудни за мене, които не съм познавал.

Разширено изучаване

Петък - 2 март
Псалми 97:2
2. Облак и мрак са около Него;
Правда и съд са основа на престола Му.

Еклесиаст 8:16-17
16. Когато предадох сърцето си да позная мъдростта,
И да видя труденето, което ставаше по земята,
Как очите на някои не виждат сън ни денем ни нощем,

17. Тогава видях цялото Божие дело,
Че човек не може да издири делото, което става под слънцето;
Понеже колкото и да се труди човек да го търси,
Пак няма да го намери;
Па дори ако и мъдрият да рече да го познае,
Не ще може да го намери;

Разказ

Печат на страницата