"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
ИСАЯ: "Утешавайте народа ми" Рой Гейн
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2021 г.

Урок 12 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 13 - 17 март 2021 г.

Копнежът на народите


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 13 март
Стих за запаметяване:
„Народите ще дойдат при светлината ти и царете – при бляскавата ти зора“ (Исая 60:3).

„Ние трябва да учим в училището на Христос. Нищо друго, освен Неговата правда, не може да ни даде право дори на едно от благословенията на завета на благодатта. Дълго време сме желали и сме се опитвали да получим тези благословения, но не ги получихме, защото подхранвахме идеята, че бихме могли да направим нещо, за да станем достойни за тях. Не сме отклонили поглед от себе си, вярвайки, че Исус е жив Спасител. Не трябва да мислим, че нашата собствена благодат и заслуги ще ни спасят; благодатта на Христос е нашата единствена надежда за спасение. Чрез Своя пророк Господ обещава: „Нека остави нечестивият пътя си, и неправедният помислите си, нека се обърне към Господа и Той ще се смили за него, и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро“ (Исая 55:7). Трябва да вярваме на голото обещание и да не приемаме чувството за вяра. Когато се доверяваме напълно на Бога, когато разчитаме на достойнствата на Исус като Спасител от греха, ще получим цялата помощ, която бихме могли да пожелаем“ (Уайт, Е. Вяра и дела. Стр. 36 – англ. изд.).

Тази седмица имаме възможността да изучаваме повече от тази велика истина, както е разкрита в писанията на пророк Исая.




Последиците от греха (Исая, 59 гл.) Неделя - 14 март

В Исая 58:3 хората питат Бога: „Защо постихме, казват, а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не внимаваш?“.

В контраст, Исая 59:1 загатва за друг въпрос, нещо от рода на: „Защо призоваваме за Божията ръка, за да ни спаси, а Той не се намесва? Защо викаме към Него, а Той не ни чува?“. Исая отговаря, че Бог може да спаси и да чуе (Исая 59:1). Но защо Той не прави нито едното, нито другото – ето това е въпросът.


Прочетете Исая 59:2. Каква вест е предадена тук, отговаряща на въпроса от Исая 59:1?


Бог избира да „игнорира“ Своя народ не защото това е Неговото желание, а защото „вашите беззакония са ви отлъчили от вашия Бог“ (Исая 59:2). Ето едно от най-ясните свидетелства на Библията относно последиците от греха върху божествено-човешките отношения. Исая отделя останалата част от глава 59, за да разясни същата идея, която прозира в цялата човешка история: грехът може да подкопае отношенията ни с Господа и по този начин да доведе до нашата вечна гибел – не защото той отдалечава Бога от нас, а защото отделя нас от Бога.


Прочетете Битие 3:8. Как този пример разкрива принципа, споделен в параграфа по-горе?


Грехът представлява преди всичко отхвърляне на Бога, отделяне от Него. Актът на греха всъщност се подхранва от факта, че това е не просто обръщане гръб на Бога, но резултатът от този акт кара грешника още повече да се отвърне от Господа. Грехът ни отделя от Него не защото Той не би протегнал ръка към грешника (наистина цялата Библия не е нищо друго освен разказ за Божията протегната ръка за спасението на грешниците), а тъй като ни кара да отхвърлим Неговите божествени намерения за нас. Ето защо е толкова важно да не подхранваме никакъв грях в живота си.


По какъв начин сте изпитали реалността, че грехът причинява раздяла с Бога? Какво според вашия личен опит е единственото решение на проблема?




Кой е опростен (Исая 59:15-21)? Понеделник - 15 март

Исая, 59 глава описва поразителната картина на проблема с греха. За щастие, Библията представя и надежда за изкупление.

За начало, първият въпрос е: Колко от нас са съгрешили? Библията е недвусмислена – всички сме съгрешили. Следователно изкуплението не може да се основава на липса на грях; то трябва да се основава на опрощение (Йеремия 31:34). Ап. Павел е съгласен с това. Всички са съгрешили (Римляни 3:9-20,23); така че, върху тази основа не може да има разлика (Римляни 3:22). Оправданите могат да бъдат определени като праведни само защото са приели чрез вяра дара на Божията правда посредством Христовата жертва.


Прочетете Римляни 3:21-24. Какво ни казват тези стихове за начина на нашето спасение? Каква надежда следва да ни дадат в съда?


Повечето хора смятат, че въпросът в съда е: Кой е съгрешил? Но не този въпрос трябва да бъде зададен, защото всички са съгрешили. Вместо това въпросът е: Кой е опростен? Бог е справедлив, когато оправдава „този, който вярва в Исус“ (Римляни 3:26). Решаващият фактор в съда е: Кой е получил и продължава да получава опрощението чрез вяра в Исус?

Е, вярно е, че ще бъдем съдени по делата, но не в смисъла, че делата ще ни спасят. Ако беше така, тогава вярата не би имала никаква сила (Римляни 4:14). Вместо това нашите дела просто разкриват дали наистина сме спасени (Яков 2:18).


Защо делата не могат да ни спасят нито сега, нито в съда? Вж. Римляни 3:20,23.


Късно е добрите дела или подчинението на закона да изкупят когото и да било. Целта на закона в един грешен свят не е да спаси, а да посочи греха. А „вярата, която действа чрез любов“ (Галатяни 5:6), любовта, протичаща в сърцето от Божия Дух (Римляни 5:5), показва, че човек има жива вяра в Исус (вж. също Яков 2:26).

Делата са външен израз, човешка проява на спасителната вяра. Следователно истинската християнска опитност е тази, при която вярата се изразява в ежедневно посвещение на Господа, разкрито чрез послушание на закона. В съда Бог използва делата като доказателство за творенията Си, които не могат да четат мислите на вярата така, както Той може. Но за обърнатия човек само делата, следващи обръщането, когато животът е под влиянието на Христос и Светия Дух, са уместни в съда. Животът на грях преди обръщането вече е умит от кръвта на Агнето (вж. Римляни, 6 гл.).




Всемирен призив (Исая 60:1,2) Вторник - 16 март

За какво става дума в Исая 60:1,2? Кой принцип, присъстващ в цялата Библия, виждате да действа тук? Каква надежда ни предлага той?


В Исая 60:1,2 ни е разкрита картина на Божието освобождение за Неговия народ след плена, изразена чрез символизма на това как Бог създава светлина от тъмнината и сочи напред към окончателното изпълнение на спасението чрез Христос.


При чия светлина идват народите и царете от Исая 60:3?


На староеврейски тази личност е представена в женски род единствено число (вж. също Исая 60:1,2). Това би трябвало да е „Сион“, олицетворен като жена, спомената в края на предишната глава (Исая 59:20). И така, земните народи, които са покрити с тъмнина, ще дойдат при Сион. Те ще бъдат привлечени от светлината на Божията слава, издигнала се над нея (Исая 60:2). „Сион е призован да влезе в светлината, която е нейна, и след това да наблюдава и достигне до народите, когато се съберат при една и съща светлина“ (J. Alec Motyer, The Prophecy of Isaiah: An Introduction and Commentary, p. 494). Обърнете внимание, че макар Сион да е Йерусалим, акцентът пада по-скоро върху хората, а не върху физическото местоположение на града.

Останалата част от Исая, 60 глава доразвива темата, представена в стихове 1-3: Народите по света биват привлечени към Йерусалим, който е благословен поради славното Божие присъствие там.


Как това пророчество се съотнася с Божието заветно обещание към Авраам? Битие 12:2,3. Нима не казват едно и също нещо?


Бог има универсална цел, когато избира Авраам и неговото потомство – чрез Авраам всички семейства на земята ще бъдат благословени (Битие 12:3; Битие 18:18; Битие 22:18). И така, Божият завет с Авраам в крайна сметка е предназначен да бъде завет с цялото човечество чрез Авраам. Той и неговото потомство ще станат Божиите средства за откровение към света.

Исая се старае да върне народа си към неговата древна, вселенска съдба. Като представители на истинския Бог те носят отговорност не само за самите себе си, но и за света. Трябва да приветстват чужденците, които търсят Бога (вж. също Исая 56:3-8), тъй като Неговият храм „ще бъде наречен молитвен дом за всички народи” (Исая 56:7).


В този контекст как разбирате ролята на Църквата на адвентистите от седмия ден и даже по-конкретно вашата лична роля в тази църква?




„Годината на благоволението Господне” (Исая 61:2) Сряда - 17 март

Кой говори в Исая 61:1?


Божият Дух е върху тази помазана личност, което означава, че тя е месия или Месията. Той трябва да „благовествам на кротките (...) да превържа съкрушените сърца, да проглася освобождение на пленниците и отваряне затвора на вързаните“ (Исая 61:1). За кого ви напомня това? Сравнете Исая 42:1-7, където Божият Слуга е описан с много сходни термини.

Исая 61:2 говори за „годината на благоволението Господне“. Месия, помазан като Давидов цар и Избавител, обявява специална година на божествена благосклонност във времето, когато се прогласява тази свобода. Сравнете с Левит 25:10, където Бог заповядва на израилтяните да обявят свобода в святата петдесета година: „Това ще ви бъде юбилей – всеки да се върне на имота си и всеки да се върне при семейството си“. Тоест хората, които са били принудени да продадат земята на своите прадеди или да станат роби, за да оцелеят в тежки времена (Левит 25:25-55), ще си върнат земята и свободата. Тъй като юбилейната година започва със засвирването на тръбите в Деня на умилостивението (Левит 25:9), ние споменахме този пасаж и по-рано във връзка с Исая, 58 глава.

Докато „годината на благоволението Господне“ в Исая 61:2 е вид юбилейна година, тя не е просто спазване на Левит, 25 глава. Тази година е обявена от Месия, Царя, когато Той се разкрива чрез служене на освобождение и възстановяване. Това се случва по подобие на някои древни месопотамски царе, които насърчават социалната взаимопомощ чрез обявяване на освобождаване от дългове през първите години на своето царуване. Служенето на Месия превишава обхвата на закона от Левит, 25 глава. То не само обявява „освобождение на пленниците“, но и превързва съкрушените сърца, утешава скърбящите и довежда до тяхното възстановяване (Исая 61:1-11). Освен това, в допълнение към „годината на благоволението Господне „той обявява „деня на отплатата на нашия Бог“ (Исая 61:2).


Кога се изпълнява пророчеството на Исая? Лука 4:16-21. Как служенето на Исус постига това? Също така си задайте следния важен въпрос: Ние, разбира се, не сме Исус. Но трябва да Го представяме пред света. Кои качества на Месия, описани в Исая 61:1-3, ние, с нашите ограничени способности, следва да проявяваме? И кои са част от практичните начини, по които можем да вършим гореспоменатите неща?




Денят на отплатата на нашия Бог (Исая 61:2) Четвъртък - 18 март

Защо сред всички добри новини – Месия, както е изобразен в Исая, 61 глава – обявява Божието отмъщение? Кога се изпълнява това пророчество?


Докато е в Назарет, Исус, Месия, прочита Исая, 61 глава, като прогласява „годината на благоволението Господне“ (Исая 61:2; Лука 4:19). Тогава Той спира и казва: „Днес се изпълни това писание пред вас“ (Лука 4:21). И така, умишлено и конкретно избягва да прочете следващите думи в същия стих: „деня на отплатата на нашия Бог“ (Исая 61:2). Въпреки че Неговото служене на добри свидетелства, свобода и утеха започва да освобождава пленниците от тиранията на Сатана, денят на отплата още не е настъпил. В Матей, 24 глава (ср. Марк, 13 гл.; Лука, 21 гл.), Той предсказва на учениците Си, че божествените присъди ще настъпят в бъдеще.

Всъщност в Исая, 61 гл. денят на Божието отмъщение е „великият и страшен ден Господен“ (Йоил 2:31; Малахия 4:5), който трябва да се изпълни, когато Христос дойде отново, за да освободи планетата Земя от несправедливостта, като победи Своите противници и освободи потиснатия остатък от Своя народ (Откровение, 19 гл.; ср. Даниил 2:44,45). И така, въпреки че Христос обявява началото на „годината на благоволението Господне“, нейната кулминация е при Второто Му пришествие.


Как да съчетаете идеята за любящия Бог с Този Бог, Който обещава и отмъщение? Двата възгледа несъвместими ли са? Или разбирате отмъщението като проява на същата тази любов? Ако да, как е възможно? Обосновете своя отговор.


Въпреки че Исус ни казва да обърнем и другата буза (Матей 5:39), в различна ситуация Той е много ясен, че справедливостта и наказанието ще бъдат отсъдени (Матей 8:12). Въпреки че Павел ни казва да не „въздаваме зло за зло“ (1 Солунци 5:15), той също така заявява, че когато Господ се яви на небето, с пламтящ огън, ще въздаде „възмездие на онези, които не познават Бога“ (2 Солунци 1:8).

Разликата, разбира се, е в това, че Господ в Своята безкрайна мъдрост и милост може сам да нанесе справедливост и отмъщение по напълно честен начин. Човешката справедливост, отмъщението по човешки, е съпроводено от всички грешки, слабости и непоследователност на самото човечество. Божието правосъдие, разбира се, няма да страда от нито едно от тези ограничения.


Кой от следните случаи би ви провокирал да поискате да станете свидетел на отмъщението, нанесено срещу някой, който върши зло? (1) Човек, който наранява някого, когото не обичате, или (2) човек, който наранява някого, когото обичате? Как това ни помага да разберем по-добре връзката между Божията любов към нас и предупрежденията за отмъщение?




Разширено изучаване Петък - 19 март

Прочетете главата „Ударената скала“ от книгата „Патриарси и пророци“ и главата „Не е ли Тоя синът на дърводелеца?” от книгата „Копнежът на вековете“ на Елън Уайт.


„Исус застана пред народа като живо свидетелство на пророчеството за самия Себе Си. Обяснявайки думите, които прочете, Той заговори за Месия като утешител на потиснатите, освободител на пленниците, лечител на измъчените и като Този, Който възстановява зрението на слепите и разкрива на света светлината на истината. Неговото впечатляващо поведение и чудната стойност на думите Му развълнуваха слушателите с непозната за тях сила. Вълната на Божественото влияние събори всяка преграда. Подобно на Мойсей те видяха Невидимия. Когато сърцата им бяха раздвижени от Светия Дух, откликнаха с пламенно „амин” и с възхвала на Господа” (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Изд. „Нов живот“, стр. 133, 134).

„Идва денят на Божието отмъщение – денят на яростта на гнева Му. Кой ще пребъде деня на Неговото идване? Хората са закоравили сърцата си срещу Божия Дух, но стрелите на гнева Му ще пробият там, където стрелите на убеждението не могат. Бог далеч няма да се изправи, за да спори с грешника. Дали в този ден фалшивият пастир ще защити прегрешилия? Може ли да бъде извинен онзи, който тръгва с множеството по пътя на неподчинението? Популярността или състоянието ще премахнат ли нечия вина? Това са въпроси, които небрежните и безразличните трябва лично да разгледат и разрешат” (Уайт, Е. Вяра и дела. Стр. 33 – англ. изд.).


Въпрос за разискване:

Пастор на адвентистите от седмия ден замислено заявява, че проблем номер едно в служението му е изключителността на църковните членове, които не желаят други да се присъединяват към тях. Как „християните“ биха могли да разнесат любовта, надеждата и добрата вест за Христовото царство по целия свят, така че другите да получат възможност да бъдат спасени, преди да настъпи краят (Матей 24:14), след като дори не искат да приемат хора, направили и невъзможното, за да дойдат при тях на църква?


Обобщение: Бог пречиства несправедливото общество, като премахва бунтовниците и възстановява остатъка, отвърнал се от греховете, които са го отделяли от Него. Благодарение на благословенията на Божието присъствие, хора от други народи биват привлечени към Господа и Неговия народ, така че те също да се насладят на времето на Божието благоволение, което е прогласено и осигурено от Месия.


Тази събота, 20.03.2021 г., ще се молим за църкви „Тутракан” и „Търговище”.




Разказ
Искам да създам църква
От Андрю Макчесни, „Адвентна мисия“

Хулио Овал бил във възторг, когато се завърнал у дома след конференция на Глобалната мисия, организирана за църковни членове от цяло Мексико.

Развълнувано разказал на съпругата си, Мария Диас, за всичко, което бил научил на конференцията, състояла се през януари 2017 г. „Сега искам да основа църква“, казал той.

Мария харесала идеята. „Да го направим!“, отвърнала тя.

Но откъде да започнат? Хулио искал да работят в нов квартал и решил, че ще е добре да започнат, учейки хората на основните здравни принципи като въздух, вода, слънчева светлина и почивка. Двамата с Мария получили подкрепа от Северно-Мексиканския съюз, за да работят като доброволци в Глобалната мисия, а пасторът на тяхната църква също одобрил плана. Някои църковни членове обаче си спомнили, че предишният опит да се основе църква се бил провалил.

„Този план няма да проработи“, казал един от тях.

„Не може да има добри резултати“, заявил друг.

Хулио, Мария и двете им пораснали дъщери облекли светлозелените си тениски с името на здравната програма „Искам да живея здравословно“ и започнали да вървят от врата на врата. Във всеки дом канели хората да се запишат за домашни здравни курсове и църковни готварски курсове.

Семейството работило усърдно 4 месеци и накрая записало първия кандидат за библейско изучаване – 60-годишна жена на име Рогелио.

Когато църковните членове видели усърдието на семейството и научили за Рогелио, някои облекли зелените тениски и се присъединили към тях в обикалянето от врата на врата. Не след дълго групата нараснала на 15 души.

Църковните членове работили непрестанно цели шест месеца. След като видял, че все повече хора изучават Библията, Хулио решил да създаде малка група, която да се събира всеки съботен следобед. Съобщил плана си на църквата през февруари 2017 г. и поканил още църковни членове да се присъединят към начинанието. Църквата подкрепила малката група. Десет души приели поканата да се включат. Нещо повече, един църковен член, който давал под наем зала за рожденни дни и сватби, предложил да я предоставя безплатно на малката група. Двадесет и пет участници в библейския курс дошли на първото събиране.

Три месеца, след като била призната за малка група, местната конференция я приела за клон на съботното училище. След още 17 месеца, през септември 2018 г., групата станала църква. Сега адвентата църква „Врата към небето“ има 35 членове, включително 24 новокръстени благодарение на здравния курс на Хулио и Мария. Общо около 50 човека посещават съботните богослужения. Сега има планове за изграждане на църковна сграда. „Целта ни е да съградим църквата и да привлечем още души за царството“, заявява 46-годишният Хулио.



Created by ULimited®