И най-добрият метод за изучаване на Библията е безполезен, ако не решим да живеем според наученото. Това, което важи за образованието по принцип, е валидно и за изучаването на Библията в частност: учите най-добре не когато само четете или слушате, а като прилагате на практика това, което сте научили. Това послушание разкрива пълна съкровищница от божествени благословения, която иначе би била затворена за нас. А тя ни води по един вълнуващ и преобразяващ живота път, за да умножаваме своето разбиране и познание. Ако нямаме желание да пребъдваме чрез Божието Слово и не сме готови да прилагаме в живота си това, което учим, няма да израстваме. И нашето свидетелство ще бъде отслабено, защото животът ни няма да е в хармония с нашите думи.

Израстваме в благодат и мъдрост чрез вдъхновяващи модели, които ни показват какво означава да живеем чрез Божието Слово. Няма по-добър пример и по-мотивираща сила от Исус Христос. Той ни е оставил образец, който да следваме. Живял е напълно в хармония с Божията воля.

През тази седмица ще учим какво означава да живеем чрез Божието Слово и под ръководството на неговия Божествен авторитет.

Изучаването на Божието Слово внимателно и с подходящия метод е много важно. Но точно толкова важно, а дори и повече, е да прилагаме в живота си това, което сме научили. Крайната цел на изучаването на Библията не е да придобиваме по-голямо познание, колкото и чудесно да е това. Целта не е ние да владеем Божието Слово, а то да владее нас, да променя живота ни и начина ни на мислене. Това всъщност е крайната ни цел. Да бъдем готови да живеем истината, която сме научили, означава да бъдем готови да се покоряваме на тази библейска истина. Подобно решение понякога включва огромна вътрешна борба, защото се борим за това кой да заеме първото място в нашето мислене и живот. А в края на краищата има само две страни, от които да избираме.

Да, Бог работи в нас, но прави това чрез Светия Дух, Който единствен ни дава мъдростта да разбираме Свещеното Писание. Освен това, като грешни хора ние често се съпротивляваме на Божията истина и ако бъдем оставени сами на себе си, няма да желаем да се покоряваме на Божието Слово (Римляни 1:25; Ефесяни 4:17,18). Без Светия Дух не можем да обичаме Божията вест. Не можем да отговорим нито с надежда, нито с доверие, нито с любов. Чрез Духа Си Бог наистина „действа във вас и да желаете това, и да го изработвате“ (Филипяни 2:13).

Светият Дух е учител, Който желае да ни води към по-дълбоко разбиране на Писанието и към наслада в Божието Слово. Той представя на вниманието ни неговите истини и ни дава нови прозрения за тях, за да може в живота си да бъдем верни и да се покоряваме с любов на Божията воля. „Никой не е способен да обяснява Писанието без помощта на Светия Дух. Но когато приемате Божието Слово със смирено, възприемчиво сърце, Божии ангели ще бъдат до вас, за да ви внушават доказателствата на истината“ (Уайт, Е. Избрани вест. Т. 1. С., Ел Уай, 2013, с. 411). По този начин духовните неща се тълкуват духовно (1 Коринтяни 2:13,14) и можем с радост да следваме Божието Слово „всяка сутрин“ (Исая 50:4,5).

Няма по-добър и вдъхновяващ пример от Исус Христос. Той познава Писанието и с готовност следва записаното Божие Слово, и живее чрез него.

Исус познава Библията добре. Той е толкова добре запознат с Божието Слово, че може да го цитира наизуст. Постигнал е това, като е отделял скъпоценно време за изучаване на Писанието.

Ако не е знаел точните думи и контекста, в който се споменават, лесно би могъл да бъде измамен от дявола. Сатана дори цитира Писанието и го използва за собствените си измамни цели. Следователно не е достатъчно само да можем да цитираме библейските стихове като дявола. Човек трябва също да знае какво друго има да каже Писанието по дадена тема и да познава правилното му значение. Само едно такова близко познанство с Божието Слово ще ни помогне подобно на Исус да не бъдем измамени от Божия противник, а да успеем да устоим на атаките на Сатана. Постоянно четем как Христос отваря умовете на последователите Си да разбират Писанието, като ги насочва към това, което „е писано“ (Лука 24:45,46; Матей 11:10; Йоан 6:45 и др.). Той допуска, че хората, които четат Библията, може да стигнат до правилно разбиране на нейния смисъл: „Какво е писано в закона, какво четеш?“ (Лука 10:26). За Него записаното в нея е стандартът, по който трябва да живеем.

В Йоан 7:38 Исус – Божието Слово, което стана плът – връща последователите Си към думите от Писанието. Единствено чрез Библията можем да разберем, че Исус е обещаният Месия. Именно Писанието свидетелства за Него (Йоан 5:39). Самият Той желае да пребъдва чрез него – записаното Божие Слово. Щом Той има желанието да направи това, какво разбираме за своя дълг да го правим и ние?

Някои хора твърдят, че когато Исус говори, Неговите думи са напълно различни от думите на Писанието, както ги намираме в Стария Завет. Казват, че Неговите думи се извисяват над думите на Библията.

В Новия Завет четем, че Исус казва: „Чули сте, че било казано (…) но Аз ви казвам“ (Матей 5:43,44; ср. 5:21,22,27,28,33,34,38,39). Когато изрича тези известни думи в Планинската проповед, Той не се опитва да пренебрегне или да отмени Стария Завет, както твърдят някои тълкуватели. Всъщност отговаря на различни тълкувания на Писанието и устни традиции, използвани от редица тълкуватели по Негово време. Те са се опитвали да оправдаят дадено поведение към хората, което Бог не одобрява и никога не е заповядвал, например омразата към враговете (Матей 5:43).

Исус не заличава Стария Завет по никакъв начин и в ни най-малка степен не омаловажава неговия авторитет. Вярно е точно обратното. Именно Старият Завет доказва Кой е Той. Исус подчертава смисъла на старозаветните свидетелства, като ни насочва към Божия първоначален замисъл.

Използването на авторитета на Исус, за да се отхвърля Свещеното Писание или да се омаловажават някои части от Библията като небоговдъхновени, е може би една от най-фините, обаче и най-опасни критики към Писанието, тъй като се прави точно в името на Исус. Виждаме как чрез примера Си Той придава изключително голям авторитет на Писанието, което в Неговите дни се състои само от Стария Завет. Какво друго доказателство ни трябва за собственото ни отношение към Стария Завет?

Исус ни най-малко не омаловажава авторитета на Словото. Всъщност постоянно го въздига като надежден и достоен за доверие водач. Точно в същата Планинска проповед Той недвусмислено заявява: „Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня“ (Матей 5:17). И продължава: „Който наруши една от тези най-малки заповеди и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство“ (Матей 5:19).

Склонни сме да живеем в трескава възбуда, под напрежение и стрес. Понякога трябва да се трудим здраво, за да преживяваме – да оцеляваме и да слагаме храна на масата. Друг път, дори когато основните ни нужди са задоволени, се прегърбваме от работа, защото искаме все повече и повече. Искаме да получим нещата, които според нас ще ни донесат щастие и удовлетворение. Но както ни предупреждава Соломон в книгата „Еклесиаст“, невинаги става така.

Каквато и да е причината, нашият живот може би е ужасно натоварен и затова просто не ни остава място за Бога. Не че не вярваме, но просто не отделяме качествено време за четене, молитва и приближаване към Господа, „в Чиято ръка е дишането ти“ (Даниил 5:23). Много неща ограбват времето ни с Бога. Всички ние имаме нужда от моменти, в които съзнателно да забавим темпото, за да се срещнем със своя Спасител, Исус Христос. Как би могъл Светият Дух да ни говори, ако не поспрем, за да послушаме? Специалното време насаме с Бога, прекарано в четене на Неговото Слово и в общуване чрез молитва, е изворът на нашия духовен живот.

Ако харесвате някого, обичате да прекарваме време насаме с този любим човек. Изберете си място, където можете да четете и да разсъждавате върху Божието Слово, без някой да ви прекъсва. В натовареното ни ежедневие бихме могли да постигнем това само ако съзнателно отделим определен период от време за тази среща. Често началото на деня е най-доброто време за тези минути на тишина и размисъл. Такива моменти преди работа могат да станат благословение за целия ден, защото ценните мисли от тях ще ви придружават часове наред. Но бъдете изобретателни, за да откриете най-подходящото време, от което имате нужда, за да се срещате с Бога, без някой да ви притеснява.

Връзката с живия Бог на Библията чрез молитва влияе върху живота ви, както нищо друго не е в състояние да повлияе. Тя ви помага все повече да заприличвате на Исус.

Запомнянето на библейски стихове донася множество благословения. Когато съхраняваме скъпоценните пасажи от Божието Слово в ума си, можем да извикаме в живот повереното на паметта и да го приложим в нови и променящи се обстоятелства. По този начин Библията непосредствено влияе върху мисленето, решенията ни и нашите ценности и поведение. Запомнянето на стихове от Писанието прави Библията жизнена в живота ни всеки ден. Освен това ни помага да се покланяме на Бога и да живеем предано според Писанието.

Запаметяването на Библията дума по дума е сигурна защита от измами и неправилни тълкувания. Ученето на Писанието наизуст ни дава възможност да го цитираме дори когато не разполагаме с Библия. Това може да стане огромна сила за добро в ситуации, когато възникват изкушения или когато се сблъскваме с неблагоприятни обстоятелства. Ако си спомним Божиите обещания и насочим мислите си към Божието Слово, а не към личните си проблеми, ние издигаме очи към Бога, Който има хиляди начини да ни помогне в безизходни според нас ситуации.

Когато изпяваме думите от Библията в песен, много по-лесно ги запомняме наизуст. Съчетаването на стихове с красиви мелодии ще ги вкорени в ума ни още по-трайно и ще бъде успешен начин за разсейване на тревогите. Библейските пасажи, свързани с простички, но хармонични мелодии, могат лесно да се пеят и да се запомнят както от възрастни, така и от деца. Библията е вдъхновила многобройни и световно известни оратории, симфонии и други музикални произведения, които са оказвали влияние върху християнската култура през вековете. Произведенията, които възвисяват мислите ни и ги насочват към Бога и Неговото Слово, са прекрасно благословение и положително влияние в живота ни.

„Музиката е част от поклонението пред Бога в небесните дворове и ние трябва да се стремим в нашите хвалебни песни да наподобяваме възможно най-много хармонията на небесните хорове“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци. С., Нов живот, 1996, с. 412).

„Естественото зрение никога не може да възприеме хубостта и красотата на Христос. Единствено вътрешното озарение от Светия Дух, което разкрива на човека в какво наистина безнадеждно и безпомощно състояние се намира без милостта и прошката на Носителя на греха, без вседостатъчността на Христос, може да направи човека способен да разпознае Неговата безкрайна милост, Неговата неизмерима любов, великодушие и слава“ (Уайт, Е. Поглед нагоре. С. 155 – англ. изд.).

„Може да запомняме части от Писанието, дори цели глави, за да си ги повтаряме, когато Сатана дойде с изкушенията си. (…) Когато Сатана иска да насочи мислите ни към земни и плътски неща, най-успешно можем да му се съпротивляваме чрез „Писано е“ (The Advent Review and Sabbath Herald, April 8, 1884).

Пайъс Кабади Тшиомбе, 53-годишен евангелизатор мирянин, се качил на едномоторния самолет Ан-2 за полет до църква, която бил основал в далечен район на Демократична република Конго.

В този съветски самолет на авиокомпанията Еър Касай от Киншаса проблемите с двигателя започнали малко след излитането от Камако. Полетът от 150 километра бил до Тшикапа, близо до границата с Ангола. Докато пилотът търсел място за приземяване, самолетът загубил височина и се изпълнил с дим. Пайъс видял, че пилотът излиза от кабината. Като че ли един глас му прошепнал: „Върви след него.“

Пайъс се изправил. Пилотът отворил изхода и скочил. Пайъс също скочил. Само след няколко секунди самолетът се забил в храстите и избухнал в пламъци. Катастрофата се случила на около 3 километра от летище Камако на 27 юли 2018 г. Само Пайъс и пилотът оцелели. Останалите пет пасажери загинали.

„Той оцеля и само мобилният телефон остана в него – разказва съпругата му Никол, която получила уверение, че съпругът й е оживял чрез снимка по Уотсъп, направена от приятел след катастрофата. – Имаше рани по главата и крака, но нищо не бе счупено.“

На една от снимките се вижда Пайъс, който макар и зашеметен и с окървавена риза, държи мобилен телефон в ръка. Никол не можела да разговаря с него цели три дни, но първите му думи по телефона били благодарност към Бога.

„Никога няма да Го оставя – казал й той. – Бог е чуден.“

Пайъс искал да посети малка новооснована църква от 15 души, която била открита след евангелизаторски събрания в Кабунгу. Решил да се качи на Ан-2 в петък, след като разбрал, че желаният от него полет е в събота.

„Казали му, че трябва да пътува в събота – разказва съпругата му. – Той отвърнал: „Не мога да го направя, тъй като в събота се покланям на Бога.“ След като му обяснили, че има полет единствено в събота, той отвърнал: „Ще намеря друг начин да стигна до там.“

Пайъс, на снимката, се обадил на съпругата си от летището, за да й съобщи за промяната в плана. Надявал се да намери друг начин да стигне до Кабунгу.

Никол има много въпроси за случилото се. Не разбира само само Пайъс и пилотът са оцелели. Не знае дали решението на Пайъс да спазва съботата изиграло роля в оцеляването му. Тя обаче вярва, че е бил избавен според обещаното в Псалм 91:14, където Господ казва: „Ще го поставя в безопасност, защото е познал името Ми.“

Бъдете верни на Бога ,защото Той може да ни опази по всяко време“, казва тя.