Обръщане на сърцата в края на времето

Нашият живот се развива на етапи. Понякога те вървят добре, понякога – не. Някога семействата са задружни и силни; друг път са крехки или дори разбити.

В каквато и фаза да се намираме, на какъвто и етап да сме, каквото и да е състоянието на нас самите и на семействата ни в момента, можем и трябва да живеем в светлината на Божиите обещания, като се държим здраво за тях с цялото си сърце, душа и сила, защото в края на краищата те са единствената ни надежда. Но каква велика надежда само са те! Божието Слово изобилства с обещания: обещания, които, на какъвто и етап да е животът и семейството ни – можем да изискаме за себе си, за нашите близки хора и за църквата ни.

В дните на Малахия Божият призив към народа „Върнете се при Мен и Аз ще се върна при вас“ е посрещнат с високомерния отговор: „Къде да се върнем?“ (Малахия 3:7). Разочарованият пророк оповестява, че ще бъде дадена още една възможност за пробуждане. Припомняйки си дълбоката сърдечна реформа, започната от Илия (3 Царе 18:37), Малахия предсказва неговото повторно идване, за да „обърне сърцето на бащите към децата и сърцето на децата – към бащите им“ (Малахия 4:6).

Една еврейска традиция развива тезата, че Илия ще се яви лично като вестител на Месия (Матей 17:10; Марк 6:15). Обаче Новият Завет представя Йоан Кръстител като изпълнение на пророчеството (Матей 11:14,15; Лука 1:17).

Възможни са няколко приложения на този стих: Той говори за примирението на Израилевия народ с Господа. Бог като Отец (Исая 63:16) се е отвърнал от гнева Си към децата Си (Михей 7:18,19) и ги призовава да се върнат при Него (Исая 44:22; Малахия 3:7). Той говори за свързването на по-новите поколения с техните верни предци чрез подновяване на завета. Пророческият призив към Божия народ да следва вярата на патриарсите се повтаря многократно в Стария Завет. Дали земята ще продължи да бъде благословено обиталище, това е пряко свързано с верността към завета (Второзаконие 4:29-31). Той говори за възстановяването и обновяването на семейните връзки. Връзките между родител-дете са практичен израз на заветната вярност към Бога. Тук също изпълнението на отговорностите към родителите и децата е свързано с това дали ще продължават да наследяват земята и Божиите благословения (Притчи 2:21).

Въвеждането в Израил на поклонението пред Ваал от Йезавел, сидонската съпруга на цар Ахаав, ускорява моралния упадък на нацията. Божиите учения, въздигащи брака, семейството и сексуалността, са засенчени от обичаи като кръвосмешение, проституция и други сексуални извращения. На тази арена на конфликти пристъпва Илия, чието име „Йехова е моят Бог“ е упрек към Ваал.

Илия е набелязан за враг, след като оповестява проклятието на сушата върху земята. Бог го подслонява на едно необещаващо място – в къщата на бедна вдовица в Сарепта Сидонска, близо до родния град на Йезавел. Илия поздравява жената със страшно изпитание – да използва последните си подпалки, масло и брашно, за да го нахрани, и да се довери на Бога за бъдещето си. Вярата ѝ се превръща в легенда. Самият Исус по-късно ще я препоръча (Лука 4:26). Когато маслото и брашното не свършват в течение на много дни, жената научава повече за Йехова. Но я поразява трагедия, когато единственият ѝ син се разболява и умира. В израз на скръбта си пред Илия тя отразява обичайното вярване на културата, в която живее: изкривеното вярване, което тогава е поглъщало Израил. Според него грехът изисква детски жертви (3 Царе 17:18; Йеремия 19:5, Михей 6:7).

Отговорът на майката разкрива влиянието на вестта на Илия. Вяра в Бога и Неговото Слово се поражда в сърцето, когато чрез Неговата сила е възвърнат един човешки живот и семейството отново е заедно. Мнозина днес може да приемат проповядваните доктрини, но духовната им опитност да бъде хладка. Обаче когато истините от Божието Слово се преживеят лично и семейните връзки бъдат съживени и възстановени, убеждението идва с нова, по-голяма сила върху сърцето.

На планината Кармил Илия копнее неговият народ да поднови завета си с Бога: завръщане към вярата на бащите, която ще донесе изцеление в техния живот, в домовете им, в страната им.

Часът на вечерната жертва. След като езическите жреци не успяват да привлекат вниманието на своя бог с жертвата, идва ред на Илия. Той действа съвсем целенасочено. Времето от деня привлича вниманието към Божия изкупителен план, разкрит чрез службата в светилището (Изход 29:41). Поканата „Приближете се до мен“ (3 Царе 18:30) ни напомня за Спасителя, който приема грешниците (Матей 11:28). Родителите, страдащи заради непокорството на дете, могат да бъдат сигурни, че Бог го обича така истински, както обича израилтяните. Той работи непрестанно, за да привлича непокорните към Себе Си.

Отговорът, който изисква Илия, ще покаже, че Бог ги е приел обратно. 3 Царе 18:37 казва: „за да познае този народ, че Ти, Господи, си Бог и че Ти си възвърнал сърцата им назад“. Ние не можем да обърнем сърцата си към Бога; можем само да отговорим на Неговата благодат и безплатния Му дар.

Всепоглъщащият огън пада не върху виновните, а върху жертвата, сочейки напред към Исус: Бог „заради нас натовари с целия грях Този, Който не знаеше какво е грях, за да получим чрез Него оправдаване пред Бога.“ (2 Коринтяни 5:21, Нов превод от ориг. езици). От устните на хората избликват изповед и прослава. Фалшивите пророци са екзекутирани, защото не са отговорили на Божия призив. Тогава освежителният дъжд прекратява проклятието върху земята.

Заедно с предсказанието на Гавриил (Лука 1:17) и потвърждението на Исус за него като предсказания Илия (Матей 11:14; 17:12,13), авторите на евангелията потвърждават, че Йоан Кръстител е „вестителят“, който ще приготви пътя на Господа (Матей 11:10; Марк 1:2; Лука 7:27; Малахия 3:1).

Както земеделец, който оре усърдно твърдата земя, за да я подготви за семената, Йоан осъжда греха и настоява грешниците да се покаят. Човешката природа е такава, че без себеизпитване, без осъзнаване на истинското си състояние, не чувства нуждата от нещо по-добро. Вестта на Йоан обръща хората към светостта на Божиите изисквания и нуждата им от Неговата съвършена правда. Искреното покаяние винаги се отличава със смирение и търсене на помощ от Бога за промяна на поведението. Разобличавайки повърхностното, егоистично лицемерие на тези, които претендират, че Авраам е техен баща, той се стреми да разкрие по-дълбокия смисъл на вярата на бащите им.

На Йоан е показано, че Исус е Божият Агнец. Когато Го представя по този начин (Йоан 1:29,36), той буквално обръща хората към Господа. Андрей и още един от учениците му, Йоан, авторът на евангелието, което разказва за онзи ден, оставят Кръстителя и стават ученици на Исус. Вестта на Илия не само насочва към нуждата от покаяние; тя показва Този, който спасява от греха, създава вълнение около Него и довежда хората в присъствието Му.

В известен смисъл ние като адвентисти виждаме себе си в ролята на Йоан Кръстител. Вестителят на реформация и покаяние се стреми да подготви пътя за първото идване на Исус; ние като движение считаме, че правим същото за Второто пришествие.

Небесният Отец обръща сърцата на Своите деца към Себе Си и един към друг чрез Кръста на Христос. Чрез Божията благодат християнските семейства могат да бъдат пример за това. Обаче трябва да помним, че вестта, която имаме за света, е също и за нас самите. Докато принципите на евангелието, на единството, любовта, саможертвата не се проявяват между нас, особено в семействата ни, ще бъдем безсилни да споделяме тази вест с другите. Всичките красноречиви проповеди, всичките логични библейски изложения не са достатъчни: светът трябва да види проявени в живота ни, особено в семейния ни живот, покаянието, обърнатите сърца, любовта и посвещението, за които проповядваме. Точно както Йоан Кръстител притежава сила, променяща живота и правеща проповедите му ефективни, така и ние можем да сторим същото чрез Божията благодат, но само до степента, до която сме готови да сътрудничим.

Чрез Исус ние сме част от семейството в небето (Ефесяни 3:15). Следователно, независимо дали сме семейство от един човек или от повече, сме призовани да бъдем свидетели за Бога, на Когото твърдим, че служим, а нищо няма да направи свидетелството ни по-ефективно от това да показваме на света какво може да бъде семейството чрез силата на евангелието, независимо от неговия размер.

„Нашата вест трябва да е категорична като вестта на Йоан. Той порицава царе за техните грехове. Въпреки заплахата за живота си, никога не допуска истината да звучи смекчено от устните му. Нашата работа в днешната епоха трябва да се извършва също толкова предано“ (Коментари на Елън Уайт. Адвентен библейски коментар. Т. 4. 1184 – англ. изд.).

Година след кръщението си кандидатствах за нова работа като шофьор на камион, тъй като имах проблеми със съботата в предишната си работа.

По време на интервюто обявих, че имам три искания:

- Да не работя в събота.

- Да не се слага свинско в храната, която ми дава компанията.

- Заем от 50 000 тайвански долара.

Началникът бе зашеметен от моята дързост, но каза: „Върви да работиш днес и после ще говорим по този въпрос.“ Искаше да види как се справям.

След края на работния ден отново ме повикаха.

„Можеш да работиш в неделя вместо в събота, но защо не ядеш свинско?“

В компанията, подобно на много други фирми в Тайван, дават на служителите кутии с храна. „Свинското е по-евтино от пилешкото или телешкото, защо не го искаш“, попита той.

„Такава е моята религиозна вяра“, отвърнах аз.

Началникът се замисли за момент.

„Добре, няма да ти давам свинско, но защо ти трябва заем от 50 000 тайвански долара?“

Обясних, че наскоро бях пострадал в автомобилна катастрофа и нямах никакви пари след плащане на болничните сметки и купуването на нова кола.

„Ако ти дам 50 000, как ще ги върнеш? Ще ми връщаш ли по 10 000 на месец или може би 20 000 на месец?

„Не – отговорих аз. – ще връщам по 1000 на месец.“

Началникът не може да повярва на ушите си. Месечка вноска от 1000 тайвански долара означаваше, че ще ми трябват повече от 4 години да върна заема.“

Но нещо – или Някой – повлия на началника да ми даде възможност и той се съгласи на последното ми искане.

След шест месеца ме повика отново.

„Опрощавам ти дълга, защото си много добър работник.“

Сега аз не можех да повярвам на ушите си.

Добре е да работиш за Бога!

Преди интервюто за работа се бях помолил на Бога: „Искам да отида на интервю за тази нова работа, но Ти знаеш, че имам тези три желания. Моля Те да се намесиш.“ Бог отговори на молитвата ми.

Когато вършим евангелска работа, нищо не може да се изпречи на пътя ни.

Сега, 20 години по-късно, 60-годишният Лу Шен Сенг продължава да работи като шофьор на камион. Той е също така признат за един от най-успешните църковни лидери в Тайван. Превърнал е три западащи общности в здрави църкви. Прочетете повече на линка: bit.ly/taiwan-truck-driver