"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

СПАСЕНИЕ ЕДИНСТВЕНО ЧРЕЗ ВЯРА: ПОСЛАНИЕТО КЪМ РИМЛЯНИТЕ Екип на Отдел "Съботно училище" при ГК
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2017 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 10 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 2 - 8 декември 2017 г.

Чада на обещанието


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 2 декември
Стих за запаметяване:
„И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще, закоравява” (Римляни 9:18).

„Както е писано: „Якова възлюбих, а Исава намразих” (...) Защото казва на Мойсея: „Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля“ (Римляни 9:13, 15).

За какво говори тук апостол Павел? Ами човешката свободна воля и свободата на избор, без която съвсем малко от онова, в което вярваме, би звучало разумно? Нима не сме свободни да изберем или да отхвърлим Бога? Или може би тези стихове учат, че определени хора са избрани, за да бъдат спасени, а други – да бъдат изгубени, независимо от личния им избор?


Както винаги, можем да намерим отговора, като разгледаме по-голямата картина на казаното от Павел. Апостолът следва определен курс на логиката, опитвайки се да покаже Божието право да избира хората, които ще използва като Свои „избрани“. Все пак Той носи върховната отговорност за евангелизиране на света. Затова защо да не избере като Свои служители онези, които пожелае? Щом не лишава никого от възможността за спасение, това не противоречи на великата истина, че Христос е умрял за всички и че желанието Му е всеки един да получи спасение.

Докато помним, че Римляни, 9 глава не говори за личното спасение на тези, които назовава, а за призива към тях да извършат определено дело, тази глава няма да представлява трудност за нас.


За тази седмица прочетете:
Римляни, 9 гл.



Бремето на Павел Неделя - 3 декември

„И вие още Ми бъдете царство свещеници и свят народ. Тези са думите, които трябва да кажеш на израилтяните” (Изход 19:6).


Бог се нуждае от един народ от мисионери, за да евангелизира света, потънал в езичество, тъмнина и идолопоклонство. Той избира израилтяните и им се разкрива. Планира те да се превърнат в образцов народ и така да привлече останалите към истинския Бог. Божието намерение е чрез откровението на Неговия характер в Израил светът да бъде привлечен към Него. Чрез учението за жертвената система Христос е трябвало да бъде издигнат пред народите и всички, които погледнат към Него, да живеят. Когато Израил растял по численост, когато благословенията му се умножавали, той трябвало да разширява границите си, докато царството му не обхване целия свят.


Прочетете Римляни 9:1-12. Каква идея представя тук апостол Павел за верността на Бога сред човешките провали?


Павел изгражда линия на мислене, с която ще покаже, че дадените на Израил обещания не са се провалили напълно. Съществува един остатък и Бог все още цели да работи чрез него. За да установи валидността на идеята за остатъка, Павел отново се потапя в историята на Израил. Той показва, че Бог винаги прави избор: (1) Не избира всички потомци на Авраам да бъдат Негов завет, а само родословието на Исак. (2) Не избира всички потомци на Исак, а само тези на Яков.

Важно е също така да се види, че това наследство, или родословие, не гарантира спасение. Може да сте от правилната кръв, от правилното семейство и дори от правилната църква и пак да бъдете изгубени, пак да сте извън обещанието. Вярата – вяра, която действа чрез любов – разкрива тези, които са „чада на обещанието“.


Вижте фразата в Римляни 9:6: „Не всички онези са Израил, които са от Израиля“. Каква важна вест можем да открием в нея за себе си ние като адвентисти, които по множество начини имаме същата роля в нашата епоха както древните израилтяни – в тяхната?




Избраните Понеделник - 4 декември

„Рече ѝ се: „По-големият ще слугува на по-малкия“; както е писано: „Якова възлюбих, а Исава намразих“ (Римляни 9:12,13).


Както посочихме в увода за тази седмица, не е възможно правилно да разберем Римляни, 9 глава, докато не осъзнаем, че Павел не говори за индивидуалното спасение. Тук той говори за особената роля, която Бог призовава определени хора да изпълняват. Иска Яков да бъде праотец на онези, които ще бъдат Негово специално евангелизационно средство в света. Приложението на този пасаж не гласи, че Исав не може да бъде спасен. Бог иска той да бъде спасен – също както желае всички хора да се спасят.


Прочетете Римляни 9:14,15. Как разбираме тези думи в контекста на онова, което четем?


Павел отново не говори за спасението на отделния човек, тъй като в тази област Бог отправя милост към всички, защото Той „иска да се спасят всичките човеци” (1 Тимотей 2:4). „Защото се яви Божията благодат, спасителна за всичките човеци” (Тит 2:11). Но Бог може да избере отделни народи да изпълняват определена роля и макар че те могат да откажат тази задача, не са в състояние да попречат на Божия избор. Независимо колко силно го желае Исав, той не би могъл да стане праотец на Месия, нито на избрания народ.

В крайна сметка това не е произволно решение от страна на Бога, нито някакъв Божествен декрет, чрез който вратата на спасението бива затръшната пред Исав. Дарът на Божията благодат чрез Христос са на разположение на всички. Всички ние сме били избрани да бъдем спасени, а не изгубени (Ефесяни 1:4,5; 2 Петър 1:10). Нашите индивидуални решения, а не Божиите, ни държат настрана от обещанието за вечен живот в Христос. Исус е умрял за всяко човешко същество. Но Бог представя в Своето Слово условията всяка душа да бъде избрана за вечен живот – вяра в Христос, водеща оправдания грешник до покорност.


Сякаш няма да се роди никой друг – вие, точно вие сте избрани в Христос още от основаването на света, за да получите спасение. Това е вашето призвание, вашето избиране – всичко, дадено ви от Бога чрез Исус. Каква привилегия, каква надежда! Като се замислите, защо всичко останало избледнява в сравнение с това велико обещание? Защо най-голямата от всички трагедии би била да позволите на греха, на егото и на плътта да ви отнемат всичко, което ви е обещано в Исус?




Тайните Вторник - 5 декември

„Защото Моите помисли не са като вашите помисли, нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ. Понеже както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, и Моите помисли – от вашите помисли“ (Исая 55:8,9).


Прочетете Римляни 9:17-24. Като се има предвид всичко прочетено до този момент, как трябва да разбираме идеята на Павел тук?


Справяйки се с Египет по време на изхода и чрез начина, по който го прави, Бог работи за спасението на човешката раса. Божието откровение на самия Него в египетските язви и при избавлението на Неговия народ има за цел да разкрие и пред египтяните, и пред другите народи, че Богът на Израил действително е истинският Бог. То е замислено като покана за хората от останалите народи да изоставят боговете си, да дойдат и да Му се поклонят.

Очевидно фараонът вече е взел решението си против Бога, така че при закоравяването на сърцето му Бог не му отнема възможността за спасение. Закоравяването е срещу призива да пусне Израил, а не срещу Божия апел към фараона да приеме лично спасение. Христос умира за фараона – също като за Мойсей, за Аарон и за останалите чада на Израил.

Важното във всичко това е, че като греховни човешки същества ние имаме толкова ограничена представа за света, за реалността, за Бога и как Той действа в света. Как бихме могли да очакваме да разберем всички Божии пътища, след като природният свят – навсякъде, накъдето се обърнем – съдържа непонятни за нас тайни? Та нали лекарите едва през последните 171 години научиха, че може би е добра идея да си мият ръцете, преди да извършват операция! Ето колко сме били затънали в невежество! А кой знае, ако има още време, какви други неща ще открием в бъдеще, които ще разкрият колко сме затънали в невежество днес!


Ние определено не разбираме Божиите пътища, но Исус е дошъл, за да ни разкрие какъв е Бог (Йоан 14:9). В такъв случай защо сред всички тайни и неочаквани събития на живота за нас е толкова важно да размишляваме върху характера на Христос и онова, което ни е разкрил за Бога и за Неговата любов към нас? Как познанието за Божия характер ни помага да останем верни сред изпитанията, струващи ни се толкова неоправдани и несправедливи?




Аммий – „люде Мои” Сряда - 6 декември

В Римляни 9:25 Павел цитира Осия 2:23, а в Римляни 9:26 Осия 1:10. Историческият фон е следният: Бог нарежда на Осия да си вземе „блудна жена” (Осия 1:2) като илюстрация за Божията връзка с Израил, тъй като народът се е отклонил след чужди божества. Децата, родени в този брак, получават имена, които обозначават Божието отхвърляне и наказание на идолопоклонническия Израил. Третото дете е наречено Ло-Аммий (Осия 1:9), което буквално означава „нелюде Мои“.

И все пак, сред всичко това Осия предсказва, че ще дойде ден, когато – след като накаже Своя народ – Бог ще ги възстанови, ще премахне фалшивите им богове и ще сключи завет с тях (вж. Осия 2:11-19). В този момент онези, които са били Ло-Аммий – „нелюде Мои”, ще станат Аммий – „люде Мои”.

В дните на Павел Аммий са „нас, които призова не само измежду юдеите, но и измежду езичниците” (Римляни 9:24). Какво ясно и силно свидетелство на евангелието – евангелие, което още от самото начало е замислено за целия свят. Нищо чудно, че ние като адвентисти вземаме участие чрез нашето призвание в Откровение 14:6: „И видях друг ангел, че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде“. Днес, както и в дните на Павел, както и в дните на древния Израил, благата вест за спасението трябва да бъде разпространявана по целия свят.


Прочетете Римляни 9:25-29. Обърнете внимание колко често Павел цитира Стария Завет, за да изложи идеята си за нещата, случващи се по негово време. Каква е основната вест, съдържаща се в този текст? Каква надежда предлага на своите читатели?


Фактът, че някои от сънародниците на Павел отхвърлят призива на евангелието, поражда „голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето“ му (Римляни 9:2). Но има остатък. Божиите обещания не се провалят – дори когато хората се провалят. В крайна сметка надеждата ни е, че Божиите обещания ще се осъществят и ако изискваме тези обещания за нас, те също ще се изпълнят в нас.


Колко често са ви подвеждали хората? Колко често вие сте подвеждали себе си и другите? Сигурно повече пъти, отколкото можете да преброите, нали? Какви поуки бихте могли да извлечете от тези провали за това къде в крайна сметка да възложите доверието си?




Препъване Четвъртък - 7 декември

„И тъй, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване; а Израил, който търсеше закон за придобиване правда, не стигна до такъв закон. Защо? Затова, че не го търси чрез вярване“ (Римляни 9:30-32). Каква е вестта тук и – по-важното – как можем да приемем тази вест, написана в определено време и място, и да я приложим към себе си днес? Как да избегнем в нашия контекст да допуснем същите грешки, които са допуснали някои израилтяни в своя?


С думи, които не могат да бъдат погрешно разбрани, Павел обяснява на своите сънародници защо пропускат нещо, което Бог иска да имат – и не само това, те пропускат нещо, което преследват, но не успяват да достигнат.

Интересното е, че езичниците, които Бог приема, дори не са се стремели към такова приемане. Те преследват свои интереси и цели, когато евангелската вест достига до тях. Като осъзнават нейната стойност, те я приемат. Бог ги обявява за праведни, защото приемат Исус Христос като свой Заместник. Това е сделка на вярата.

Проблемът при израилтяните е, че се препъват в камъка за препъване (вж. Римляни 9:33). Някои, не всички (вж. Деяния 2:41), отказват да приемат Исус от Назарет като Месията, изпратен от Бога. Той не отговаря на техните очаквания за Месия, затова, когато идва, Му обръщат гръб.

Преди края на тази глава Павел цитира още един старозаветен текст: „Както е писано: „Ето, полагам в Сион камък, в който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; и който вярва в Него, не ще се посрами“ (Римляни 9:33). В този пасаж Павел отново показва колко важна е истинската вяра за спасителния план (вж. също 1 Петър 2:6-8). Канара за съблазняване? И все пак, който вярва в Него, няма да се посрами? Да, за мнозина Исус е камък за препъване, но за тези, които Го познават и обичат, Той е друг вид скала, „спасителна канара” (Псалми 89:26).


Някога считали ли сте Исус за „камък за препъване“ или „канара за съблазняване”? Ако да – как се е стигнало дотам? Всъщност какво сте правили, че сте се озовали в такова положение? Как се измъкнахте и какво научихте, така че, да се надяваме, никога повече да не се озовете в този вид противоречаща на Исус връзка?




Разширено изучаване Петък - 8 декември
Прочетете още:

Елън Уайт: Великата борба – статията „Светлината нахлува в Англия”; Адвентна енциклопедия – статията „Вяра и дела”; коментари на Елън Уайт в Адвентен библейски коментар. Т. 1, стр. 1099, 1100 – англ. изд.

„Има избор на отделни хора и на народ – единственият избор, намиращ се в Божието Слово, където човек бива избран за спасение. Мнозина гледат към края, мислейки, че със сигурност са избрани за небесно блаженство; но това не е избирането, което разкрива Библията. Човекът е избран да изработи собственото си спасение със страх и трепет. Той е избран да сложи доспехите, да воюва в доброто войнстване на вярата. Избран е да използва средствата, предоставени му от Бога, за да воюва против всяка нечиста похот, докато Сатана разиграва играта на живота за душата му. Човекът е избран да бди в молитва, да изследва Писанията и да избягва навлизането в изкушения. Избран е да има постоянна вяра. Избран е да е покорен на всяко слово, което излиза от Божиите уста, за да бъде не само слушател, но и изпълнител на Словото. Това е библейското избиране” (Уайт, Е. Свидетелства към проповедниците и евангелските служители. С. 453, 454 – англ. изд.).

„Никой ограничен човешки ум не може напълно да схване характера или делата на Безконечния. Ние не можем да намерим Бога чрез изследване. Това свято Същество трябва да остане обвито в тайна, както за най-силните и високообразованите, така и за най-слабите и невежите умове. Но въпреки че „облак и мрак са около Него, правда и съд са основа на престола Му” (Псалми 97:2), ние все пак можем да схванем част от Неговото отношение към нас – безгранична милост, съчетана с безпределна мощ. Разбираме от Неговите намерения дотолкова, доколкото сме в състояние да разберем. Извън това можем спокойно да се уповаваме на Ръката, Която е мощна; на сърцето, което е пълно с любов“ (Уайт, Е. Възпитание. Гл. „Библията като възпитател“ – Тайните на Библията, изд. „Нов живот“, София, 1996, с. 155).

За разискване:

1. Някои християни поучават, че още преди да се родим, Бог избира някои да бъдат спасени, а други – изгубени. Ако се окажете един от тези, които Бог в Своята безкрайна любов и мъдрост е предопределил да бъдат изгубени, тогава, независимо от решенията, които вземате, вие сте обречени на погубление – а много хора смятат, че това означава да горят в ада за цяла вечност. С други думи, без никакво наше решение, а само чрез Божието провидение някои са предопределени да живеят без спасителна връзка с Исус тук, в този живот, само за да прекарат следващия, горейки завинаги в адските пламъци. Какво не е наред в тази картина? Как този възглед противоречи на нашето разбиране по същата тема?

2. Как разглеждате паралела между Църквата на адвентистите от седмия ден и нейното призвание в света днес и ролята на Израил в древността? Кои са сходствата и различията? Къде се справяме по-добре? И къде – по-лошо? Обосновете своя отговор.


Тази събота, 09.12.2017 г., ще се молим за църкви „Балчик” и „Белово”.




Разказ
От цигари до замъци, Част 2

Продължение от миналата седмица

Веднъж в църквата бе отправена покана за кръщение. На всеки, проявил желание да се кръсти, бяха дадени различни материали, включително и преглед на основните учения на църквата.

Религиозното преживяване, което имах, се бе случило много бързо – за по-малко от два месеца. С цигара в ръка започнах да попълвам формуляра за кръщение. Продължих да чета и стигнах до текста за въздържане от алкохол, тютюн и наркотици. Не знаех как ще се откажа от тях.

Бях кръстен през 1997 г. Спрях да пия незабавно, но продължих да се боря с тютюна. Опитах всичко по силите си, за да се откажа от цигарите, но нищо не помогна. Накрая се помолих: „Господи, моля те, премахни го от мене.“ И Той го направи.

Леля ми, което живее в друго село, ме покани да й помагам в домакинството за цяла седмица. Там имаше само един магазин, в който се продаваха цигари. Когато пристигнах, казах на леля ми, че вече съм християнин и не съм човекът, когото тя познава. Тя не знаеше, че се боря с този навик. Всеки ден ми възлагаше някаква работа. Изминаха четири дни без цигари. На петия ден се върнах у дома, без да съм изпушил дори една цигара. Сега виждам, че пребиваването ми в дома й бе нещо като лечение в рехабилитационен център. Удивлявам се на Божията мъдрост и на това, че намери начин да ми помогне да се откажа отпушенето.

Докато правех планове за кръщение, сестрите ми настояха да помоля родителите си за прощение. И двамата плачеха от щастие. Точно тогава осъзнах, че човек може да постига всякакви победи чрез Бога.

Едно от нещата, които ме удивиха, бе, че след като започнахме да строим църква, хората носеха всякакви дарения, включително злато и бижута. Те знаеха за миналото ми, но въпреки всичко ми възложиха да ги продам. Бях силно учуден и трогнат от тяхното доверие.

След време станах литературен евангелизатор и младежки ръководител. По време на събиране на литературни евангелизатори се запознах с бъдещата ми съпруга, Богдана!

Сега имаме три прекрасни дъщери и аз съм старейшина в църквата. Не мога да престана да се удивлявам как Бог успяп да ме преобрази и да ми такъв живот, какъвто никога не съм мечтал. В известен смисъл баща ми беше прав – краят настъпи през 1999 г. – краят на предишния ми живот.

Има нещо, за което съжалявам – младежките години, които бях пропилял. Те бяха напълно празни – без цел, без значение, без удовлетворение, без посока. Сега разбирам, че е по-добре да се живее с Бога. Човек може да постигне всякакви победи, когато е с Бога и когато Му се моли искрено.

Продължението следва.



Created by ULimited®