"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

ЕВАНГЕЛИЕТО В
„ПОСЛАНИЕТО КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ“
Карл Козерт
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2017 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 6 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 29 юли - 4 август 2017 г.

Предимството на обещанието


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 29 юли
Стих за запаметяване:
„Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраам Бог го дарява по обещание“ (Галатяни 3:18).

Някой веднъж попитал един политик: „Изпълнихте ли всичките си обещания от предизборната кампания?“. Той отговорил: „Да… Поне всички обещания, които имах намерение да изпълня“.

Кой от нас не се е оказвал в даден момент от едната или от другата страна на неспазено обещание? Кой не е нарушавал обещание или не се е оказвал потърпевш от нарушено обещание?

Понякога хората обещават нещо, като имат сериозното намерение да го изпълнят, но после не го правят. Други дават обещание с пълното съзнание, че това е чиста лъжа – дори още докато думите излизат от устата им или буквите се записват върху листа.


За наше голямо щастие, Божиите обещания са от напълно различно естество. Божието Слово е сигурно и непроменимо. „Да! Казах – и ще направя да стане; намислих – и ще го извърша“ (Исая 46:11).

В урока през тази седмица апостол Павел насочва вниманието ни към връзката между Божието обещание за Авраам и дадения на Израил закон 400 години по-късно. Как трябва да разбираме връзката между двете и какви последици има това за проповядването на евангелието?


За тази седмица прочетете:
Галатяни 3:15-20; Битие 9:11-17; Матей 5:17-20; Изход 16:22-26; Битие 15:1-6



Законът и вярата (Галатяни 3:15-18) Неделя - 30 юли

Павел знае, че дори ако неговите опоненти се съгласят, че животът на Авраам се отличава предимно с вяра, те все още ще питат защо Бог е дал закона на Израил около четири века по-късно. Даването на закона не анулира ли всяка предишна уговорка?


Каква е основната идея в аналогията на Павел между завещанието на един човек и Божия завет с Авраам? Галатяни 3:15-18.


Заветът и завещанието са различни по принцип. Заветът обикновено е взаимно споразумение между двама или повече души, често наричано „договор“ или „пакт“. За разлика от него завещанието е свидетелство на един човек. Гръцкият превод на Стария Завет, Септуагинтата, никога не превежда Божия завет с Авраам с гръцката дума, използвана за взаимни споразумения или договори (syntheke). Вместо това употребява думата за завещание (diatheke). Защо? Сигурно защото преводачите са осъзнали, че Божият завет с Авраам не е договор между две личности, където се дават взаимно обвързващи обещания. Точно обратното, заветът не се основава върху нищо друго, освен върху Божията собствена воля. Не са прикрепени никакви списъци с „ако“, „и“ или „но“. Патриархът просто трябва да повярва в Божиите думи.

Павел улавя това двойно значение на „завещание“ и „завет“, за да подчертае особеностите на Божия завет с Авраам. Подобно на човешките завещания, Божието обещание се отнася до конкретно облагодетелствано лице – Авраам и неговите потомци (Битие 12:1-5; Галатяни 3:16); то включва също и наследство (Битие 13:15; 17:8; Римляни 4:13; Галатяни 3:29). Най-важното за Павел е непроменимият характер на Божието обещание. Както човешкото завещание не може да бъде променено, щом влезе в сила, така и даването на закона чрез Мойсей просто не може да анулира Божия предишен завет с Авраам. Неговият завет е обещание (Галатяни 3:16), а Бог в никакъв случай не нарушава Своите обещания (Исая 46:11; Евреи 6:18).


Заместете в следните текстове думата „завет“ с „обещание“. Каква е същността на „завета“ във всеки пасаж? Как разбирането на Божия завет като обещание прави смисъла на пасажа по-ясен и как ни помага да разберем по-добре какво представлява заветът? Битие 9:11-17; 15:18; 17:1-21. Какво още ни учи това за Божия характер и как можем да Му се доверим?




Вярата и законът (Римляни 3:31) Понеделник - 31 юли

Павел изрича силни думи за върховенството на вярата в отношението с Бога. Той постоянно повтаря, че нито обрязване, нито някакви други „дела на закона“ не са предпоставка за спасение: „човек не се оправдава чрез дела по закона“ (Галатяни 2:16). Освен това не делата на закона, а вярата е отличителният белег на вярващия човек (Галатяни 3:7). Това непрестанно отричане от делата на закона повдига въпроса: „Тогава законът няма абсолютно никаква стойност, нали? Премахнал ли е Бог закона?“.


Тъй като спасението е чрез вяра, а не чрез делата на закона, дали Павел иска да каже, че вярата го отменя? Какво ни казват следните стихове? Сравнете Римляни 3:31 с Римляни 7:7, 12; 8:3 и Матей 5:17-20.


Доказателството на Павел от Римляни, 3 глава съответства на коментарите му за вярата и закона в „Посланието към галатяните“. Предвиждайки, че думите му може да накарат някого да стигне до заключението, че издига вярата за сметка на закона, апостолът задава реторичния въпрос: „Тогава чрез вяра отменяме ли закона?“. Думата, преведена като „отменяме“, в Римляни 3:31 е katargeo. Павел я употребява често и може да се преведе като „анулирам“ (Римляни 3:3), „отменям“ (Ефесяни 2:15), „премахвам“ (Римляни 6:6) или дори „унищожавам“ (1 Коринтяни 6:13). Ясно е, че ако Павел искаше да потвърди идеята, че законът по някакъв начин е бил отменен на кръста, както днес твърдят някои хора, именно тук би било точното място да го направи. Но той не само отхвърля подобно становище с категоричното „не“, но и всъщност казва, че евангелието „утвърждава“ закона!

„Планът за оправдание чрез вяра разкрива Божието благоговение към Неговия закон чрез факта, че изисква и осигурява изкупителната Жертва. Ако оправданието чрез вяра отменяше закона, тогава нямаше да има абсолютно никаква нужда от изкупителната смърт на Христос, която да освободи грешника от греховете му и да го примири отново с Бога.

Освен това искрената вяра включва в себе си безусловна готовност да изпълняваме Божията воля, като се покоряваме на Неговия закон в своя живот (…) Истинската вяра, основана на любов към Спасителя от все сърце, може да ни доведе единствено до послушание“ (Адвентен библейски коментар. Т. 6. С. 510 – англ. изд.).


Помислете сериозно какви биха били последиците, ако Павел наистина имаше предвид, че вярата отменя изискването да спазваме закона. Тогава прелюбодейството не би било повече грях, нито кражбата, нито дори убийството, нали? Помислете за мъката, болката и страданията, които можете да си спестите, ако просто изпълнявате Божия закон. Какви страдания сте преживели вие или други хора в резултат на непослушание към Божия закон?




Целта на закона Вторник - 1 август

В Галатяни 3:19-29 Павел многократно споменава „закона“. За кой закон говори предимно в тази част от „Посланието към галатяните“?


Някои хора смятат, че думата „докато“ в стих 19 показва, че този закон е само временен – и решават, че този пасаж трябва да се отнася за церемониалния закон, защото целта на закона е изпълнена на кръста и затова той е отменен. Макар че това предположение само по себе си звучи смислено, изглежда, не такава е идеята на Павел в „Галатяни“. Въпреки че и церемониалният, и моралният закон са „прибавени“ на Синай заради престъпленията, ще видим, като разгледаме следващия въпрос, че Павел сякаш има предвид предимно моралния закон.


Казва ли Павел, че законът е прибавен? Към какво е прибавен и защо? Сравнете Галатяни 3:19 с Римляни 5:13 ,20.


Апостол Павел не твърди, че законът е прибавен към Божия завет с Авраам, сякаш е нещо като приложение към завещанието, което променя първоначалните условия. Законът е съществувал много преди Синай. Всъщност апостолът има предвид, че законът е даден на Израил с напълно различна цел. Той трябва да върне хората обратно при Бога и при благодатта, давана на всички, които отидат при Него с вяра. Законът разкрива нашето греховно състояние и нуждата ни от Божията благодат. Целта му не е да бъде някаква програма за „спечелване“ на спасението. Точно обратното, той е даден, казва Павел, „за да се умножи прегрешението“ (Римляни 5:20); иначе казано, да ни покаже по-ясно греха в живота ни (Римляни 7:13).

Докато церемониалните закони сочат към Месия и поставят ударението върху светостта и нуждата от Спасител, именно моралният закон с неговите „Не прави“ разкрива греха – показва ни, че грехът е не само част от нашето естествено състояние, но всъщност е нарушаване на Божия закон (Римляни 3:20; 5:13, 20; 7:7,8, 13). Ето защо Павел казва: „Където няма закон, там няма престъпление“ (Римляни 4:15). „Законът действа като лупа. Това приспособление всъщност не увеличава броя на мръсните петна, които замърсяват дрехата, а ги прави да изпъкват по-ясно и разкрива много по-голям брой от тях, отколкото човек би могъл да види с просто око“ (William Hendriksen. New Testament Commentary, Exposition on Galatians. Grand Rapids, Mich.: Baker Book House, 1968, p. 141).




Продължителността на действие на Божия закон Сряда - 2 август

Твърдението на Павел, че законът е прибавен на планината Синай, означава ли, че преди това не е съществувал? Ако не, каква е разликата в ситуацията преди и след планината Синай? Прочетете Битие 9:5,6; 18:19; 26:5; 39:7-10; Изход 16:22-26.


Пред Авраам Бог не разкрива Своя закон с гръмотевици, светкавици и смъртно наказание (Изход 19:10-23). Тогава защо го дава на израилтяните по този начин? Защото по време на египетското робство те са изгубили от поглед Божието величие и Неговите високи морални стандарти. В резултат, трябва да бъдат подтикнати да осъзнаят колко големи са греховете им и колко свещен е Божият закон. Откровението на Синай прави точно това.


Какво има предвид Павел, когато казва, че законът е прибавен, „докато дойде Потомъкът, на Когото беше дадено обещанието“ (Галатяни 3:16-19)?


Много хора смятат, че според този текст законът на Синай е временен. Той е влязъл в сила 430 години след Авраам, а след това е приключил валидността си с идването на Христос. Обаче подобно тълкувание противоречи на думите на Павел за закона в „Посланието към римляните“, както и на други библейски текстове, като Матей 5:17-19.

Грешката, която често допускат читателите на този пасаж, е да приемат, че думата „докато“ винаги означава ограничен период от време. А това не е вярно. Описвайки човек, който се бои от Господа, Псалми 112:8 казва: „Утвърдено е сърцето му; той няма да се бои дотогава, докато види повалянето на неприятелите си“. Означава ли това, че ще започне да се бои, след като победи враговете си? В Откровение 2:25 Исус казва: „Но дръжте онова, което имате, докато дойда“. Дали иска да кажа, че щом дойде, вече няма да е нужно да Му бъдем верни?

Ролята на закона не приключва с идването на Христос. Ще продължава да разкрива греха, докато съществува. Павел заявява, че идването на Христос е повратна точка в човешката история. Христос може да направи това, което законът никога не би могъл да извърши – да даде истинския лек за греха, т.е. да оправдае грешниците и чрез Духа Си да изпълни Своя закон в тях (Римляни 8:3,4).


Мислили ли сте някога: Само ако Господ направеше това за мен или онова, или третото… повече никога нямаше да се съмнявам в Него? Обаче помислете какво става на Синай, каква внушителна изява на Божията сила виждат израилтяните – и въпреки видяното, как постъпват после? Какво трябва да ви говори това за същността на истинската вяра, как да я получим и да я поддържаме жива (Вж. Колосяни 2:6)?




Превъзходството на обещанието Четвъртък - 3 август

„Това е онзи, който е бил сред събранието в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас“ (Деяния 7:38).


В Галатяни 3:19,20 Павел продължава нишката на мислите си за закона, който не анулира завета на благодатта. Това е важно, защото ако теологията на неговите опоненти е правилна, законът би трябвало да извършва именно това. Помислете тогава какво би било нашето положение като грешници, ако за спасението трябваше да разчитаме на собствените си усилия за спазване на закона, вместо на Божията благодат. Щяхме да се окажем накрая без никаква надежда.

Въпреки че подробностите от коментарите на Павел в Галатяни 3:19,20 са трудни за разбиране, основната идея е ясна: законът е второстепенен спрямо обещанието, защото е предаден чрез ангели и чрез Мойсей. Връзката на ангелите с даването на закона не се споменава в „Изход“, но я намираме на няколко други места в Свещеното Писание (Второзаконие 33:2; Деяния 7:38, 53; Евреи 2:2). Павел употребява думата „ходатай“ в 1 Тимотей 2:5 по отношение на Христос, но тук коментарите му подсказват, че има предвид Второзаконие 5:5, където Мойсей казва: „В онова време аз стоях между Господа и вас, за да ви известя Господните думи“.

Колкото и величествено да е даването на закона на Синай, в присъствието на безброй ангели, и колкото и важен да е Мойсей като законодател, даването на закона е индиректно. В пълен контраст с това, Божието обещание е дадено директно на Авраам (а следователно и на всички вярващи), защото не е имало нужда от посредник. В края на краищата, колкото и да е важен законът, той не може да замени обещанието за спасение по благодат чрез вяра. Точно обратното, законът ни помага да разберем точно колко прекрасно е това обещание.


Опишете какво представляват буквалните срещи на Авраам с Бога. Какво е предимството на такава близост с Него? Битие 15:1-6; 18:1-33; 22:1-18.


Опишете още няколко срещи на хора с Бога, отразени в Библията – Адам и Ева в Едем (Битие, 3 гл.); стълбата на Яков (Битие, 28 гл.); Павел по пътя за Дамаск (Деяния, 9 гл.). Може да не сте преживели нещо така драматично, но как ви се е разкривал Бог? Запитайте се също дали нещо в личния ви живот не е в състояние да ви попречи да създадете такава близост и непосредствено общение с Бога, на каквото се радва Авраам. Ако откриете нещо подобно, как да го отстраните?




Разширено изучаване Петък - 4 август

„В робството си хората до голяма степен загубват познанието за Бога и за принципите на Авраамовия завет. При избавлението от Египет Бог желае да им разкрие Своята мощ и милост, за да Го заобичат и да Му се доверят. Той ги довежда при Червено море – където, подгонени от египтяните, бягството им изглежда невъзможно – за да могат да осъзнаят своята пълна безпомощност, своята нужда от Божествената помощ; и тогава издейства тяхното избавление. По този начин те са изпълнени с любов и благодарност към Бога и с доверие в Неговата сила да им помага. Той ги привързва към Себе Си като техен избавител от временното робство.

Но в умовете им трябва да се запечата една много по-голяма истина. Живеещи сред идолопоклонство и поквара, те нямат истинско понятие за светостта на Бога и за извънредно голямата греховност на собствените си сърца, за своята съвършена неспособност да отдават послушание на Божия закон и за нуждата си от Спасител. Всичко това те трябва да научат“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци. София: Нов живот, 1996, с. 249, 250).

„Божият закон, изречен с изключително величие от Синай, е присъдата на грешника. Сферата на действие на закона е да осъжда, но в него не се съдържа никаква сила да прощава или изкупва“ (Коментари на Елън Уайт. Адвентен библейски коментар. Т. 6. С. 1094 – англ. изд.).

За разискване:

1. Поговорете за обещанията, особено за нарушените. Какви чувства изпитахте към хората, които нарушиха обещанията си към вас? Има ли разлика дали човек е възнамерявал да спази обещанието си, но след това не е бил в състояние да го изпълни или си е променил мнението, или да разберете, че този човек никога не е възнамерявал да спази своето обещание? Какво стана с доверието ви, след като обещанието беше нарушено, независимо от причината? Какво означава за вас да знаете, че можете да имате доверие в Божиите обещания? Или може би въпросът трябва да бъде: Преди всичко как можете да се научите да се доверявате на Божиите обещания?

2. Има ли опасност да бъдем така претопени от средата, че да изгубим от поглед важните истини, които ни е дал Бог? Как да осъзнаем точно тези покваряващи влияния, а след това как да им се противопоставим?


Резюме: Даването на закона на Синай не анулира обещанието, което Бог е дал на Авраам, нито пък променя условията му. Законът е даден, за да може хората да осъзнаят голямата си греховност и да разберат нуждата си от Божието обещание за Авраам и за неговите потомци.


Тази събота, 05.08.2017 г., ще се молим за църкви „Своге” и „Севлиево”.




Разказ
Дяволът спира да хвърля камъни, Част 2

Събранията започнали след няколко дни. Докато селяните строели навес от колове и слама близо до дома на Йерекая, пасторът провеждал събрания близо до дома на друг човек от селото.

След като направили конструкцията, започнали големите събрания. Около 150 души от селото дошли. Пасторът започнал да говори, но отгоре завалели камъни върху сламения покрив и паднали сред множеството. Един мъж се изправил и прекъснал пастора. „Демоните пак ни тормозят. Виж тези камъни, които паднаха между нас!“

Пастор Рао отговорил: „Не се страхувайте. Хайде да се помолим на живия Бог и да Го оставим Той да разреши проблема.“ После се помолил със силен глас: „Отче, Ти си живият Бог. Дяволът смущава събранията ни, а тези хора искат да научат нещо повече за Тебе. Покажи им, че Ти си истинският Бог и направи така, че дяволът да спре да хвърля камъни!“ Пасторът извикал към демоните: „В името на Исус, заповядвам на демоните да напуснат това село!“ В същия миг камък паднал върху сламения покрив, но не успял да го пробие.

Хората се изправили със страхопочитание, след което седнали да чуят проповедта. След молитвата на пастора нито един камък не паднал през покрива. Нямало камъни и върху дома на Йерекая. От този момент семейството можело да спи спокойно през нощта.

Йерекая повярвал. Пожелал да се покланя на истинския Бог и се отказал от пиенето. Семейството поканило трите си отраснали деца и внуците си да присъстват на събранията и сега всички те се покланят на небесния Бог.

Всички вярващи, които предали живота си на Христос, премахнали идолите от домовете си и ги хвърлили в близката река.

Йерекая бил така развълнуван от това, което Исус направил в неговия дом и в селото, че поканил пастора да посети едно съседно село, където живеели някоои негови роднини и приятели, за да сподели историята на изкуплението. Йерекая разказал на селяните как Бог попречил на демоните да хвърлят камъни по къщата му и ги призовал да чуят пастора, който да им разкаже за живия Бог. Така второ село в областта се отворило за евангелието и повече от 150 души били кръстени.


* Йерекая и Чинами Балага живеят в село Конкарада в Андра Прадеш, Индия

Created by ULimited®