Стиховете на урок 6 за печат Печат на страницата

Урок 6

 29 юли - 4 август 2017 г.

Предимството на обещанието

Събота - 29 юли
Галатяни 3:18
18. Защото, ако наследството е чрез закона, не е вече чрез обещание; но Бог го подари на Авраама с обещание.

Исая 46:11
11. Който зове хищна птица от изток,
От далечна земя мъжа по намерението Си;
Да! рекох, и ще направя да стане;
Намислих, и ще го извърша.

Галатяни 3:15-20
15. Братя, (по човешки говоря), едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито на него се прибавя нещо, от никого.

16. А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос.

17. И това казвам, че завет, предварително потвърден, от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-после, така щото да се унищожи обещанието.

18. Защото, ако наследството е чрез закона, не е вече чрез обещание; но Бог го подари на Авраама с обещание.

19. Тогава, защо се даде закона? Прибави се с цел да се изявяват престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; и беше прогласен от ангели чрез един ходатай.

20. Но ходатаят не ходатайствува за един; а Бог, Който дава обещание, е един.

Битие 9:11-17
11. Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята.

12. Бог рече още: Ето белегът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас и всичко живо, което е с вас:

13. поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята.

14. Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака;

15. и ще спомня завета Си, който е между Мене и вас и всичко живо от всяка твар; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар.

16. Дъгата ще бъде в облака; и ще я гледам, за да си напомням всегдашния завет между Бога и всичко живо от всяка твар, което е на земята.

17. Каза Бог на Ноя: Това е белегът на завета, който установих между Мене и всяка твар, която е на земята.

Матей 5:17-20
17. Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша но да изпълня.

18. Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.

19. И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.

20. Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.

Изход 16:22-26
22. А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всекиго, всичките началници на обществото дойдоха и известиха на Моисея.

23. А той им рече: Това е точно каквото каза Господ. Утре е събота, света почивка Господу; опечете колкото искате да опечете, и сварете колкото искате да сварите; и турете настрана каквото остане, да ви стои за утре.

24. И тъй, туриха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се усмърдя, нито се намери червей в него.

25. Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота Господу; днес няма да го намерите на полето.

26. Шест дена ще го събирате; но седмият ден е събота, в нея няма да се намира.

Битие 15:1-6
1. След тия събития, дойде Господното слово на Аврама във видение и каза: Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти е извънредно голяма.

2. А Аврам рече: Господи Иеова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и тоя Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми?

3. Аврам рече още: Ето Ти не ми даде чадо; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник.

4. Но, ето, дойде Господното слово и му каза: Тоя човек няма да ти стане наследник; но оня, който ще излезе от твоите чресла, ще ти бъде наследник.

5. Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И рече му: Толкова ще бъде твоето потомство.

6. И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда.

Законът и вярата (Галатяни 3:15-18)

Неделя - 30 юли
Галатяни 3:15-18
15. Братя, (по човешки говоря), едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито на него се прибавя нещо, от никого.

16. А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос.

17. И това казвам, че завет, предварително потвърден, от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-после, така щото да се унищожи обещанието.

18. Защото, ако наследството е чрез закона, не е вече чрез обещание; но Бог го подари на Авраама с обещание.

Битие 12:1-5
1. Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа.

2. Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение.

3. Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.

4. И тъй, Аврам тръгна според както му рече Господ, и Лот тръгна с него. А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.

5. Аврам взе жена си Сарайя, братанеца си Лот, всичкия имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан, та излязоха, за да отидат в Ханаанската земя.

Галатяни 3:16
16. А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос.

Битие 13:15
15. защото цялата земя, която виждаш, ще дам на тебе и на потомството ти до века.

Битие 17:8
8. На тебе и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришелец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог.

Римляни 4:13
13. Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.

Галатяни 3:29
29. И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.

Галатяни 3:16
16. А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос.

Исая 46:11
11. Който зове хищна птица от изток,
От далечна земя мъжа по намерението Си;
Да! рекох, и ще направя да стане;
Намислих, и ще го извърша.

Евреи 6:18
18. така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;

Битие 9:11-17
11. Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята.

12. Бог рече още: Ето белегът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас и всичко живо, което е с вас:

13. поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята.

14. Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака;

15. и ще спомня завета Си, който е между Мене и вас и всичко живо от всяка твар; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар.

16. Дъгата ще бъде в облака; и ще я гледам, за да си напомням всегдашния завет между Бога и всичко живо от всяка твар, което е на земята.

17. Каза Бог на Ноя: Това е белегът на завета, който установих между Мене и всяка твар, която е на земята.

Битие 15:18
18. И в същия ден Господ направи завет с Аврама, като каза: На твоето потомство давам тая земя, от Египетската река до голямата река, реката Ефрат,

Битие 17:1-21
1. Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мене и бъди непорочен.

2. И ще направя завета си между Мене и тебе и ще те умножа твърде много.

3. Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говореше, казвайки:

4. Ето, Моят завет е с тебе; и ти ще станеш отец на множество народи.

5. Не ще се именуваш вече Аврам {Т.е., Висок отец.}§, но името ти ще бъде Авраам {Т.е., Отец на множество.}**; защото те направих отец на множество народи.

6. Ще те наплодя твърде много и ще произведа народи от тебе; и царе ще произлязат от тебе.

7. И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе.

8. На тебе и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришелец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог.

9. Бог още каза на Авраама: Пази ти завета Ми, ти и потомците ти след тебе, през всичките си поколения.

10. Ето Моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва.

11. Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак на завета между Мене и вас.

12. Всяко мъжко дете между вас във всичките ви поколения, като стане на осем дни трябва да се обрязва, както роденото у дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство, купено с пари от някой чужденец.

13. Непременно трябва да се обрязва и роденият у дома ти и купеният с парите ти; и Моят завет в плътта ви, ще бъде вечен завет.

14. А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, тоя човек, да се погуби измежду людете си, защото е нарушил завета Ми.

15. После Бог каза на Авраама: Не наричай вече Сарайя жена си Сарайя {Т.е., Моя княгиня.}*; но Сара {Т.е., Княгиня.}† да бъде името й.

16. Аз ще я благословя, още и син ще ти дам от нея; да! ще я благословя, и тя ще стане майка на народи; царе на племена ще произлязат от нея.

17. Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и рече в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли?

18. И рече Авраам на Бога; Исмаил да е жив пред Тебе.

19. Но Бог каза: Не, а жена ти Сара ще ти роди син, и ще го наречеш Исаак; и с него ще утвърдя завета Си за вечен завет, който ще бъде и за потомството му след него.

20. И за Исмаила те послушах. Ето, благослових го, и ще го наплодя и преумножа; дванадесет племеначалници ще се родят от него, и ще го направя велик народ.

21. Но завета Си ще утвърдя с Исаака, когото Сара ще ти роди до година по това време.

Вярата и законът (Римляни 3:31)

Понеделник - 31 юли
Галатяни 2:16
16. като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, - и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.

Галатяни 3:7
7. Тогава познайте, че тия, които упражняват вяра, те са Авраамови чада;

Римляни 3:31
31. Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.

Римляни 7:7
7. Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".

Римляни 7:12
12. Тъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра.

Римляни 8:3
3. Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе ослабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта,

Матей 5:17-20
17. Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша но да изпълня.

18. Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.

19. И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.

20. Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.

Римляни 3
1. Тогава, какво предимство има юдеинът? или каква полза има от обрязването?

2. Много във всяко отношение, а първо, защото на юдеите се повериха Божествените писания.

3. Понеже, ако някои бяха без вяра, що от това? тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност?

4. Да не бъде! но Бог нека бъде признат за верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано: -
"За да се оправдаеш в думите Си,
И да победиш, когато се съдиш".

5. Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, що има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? (По човешки говоря).

6. Да не бъде! понеже тогава как Бог ще съди света?

7. Обаче, казваш ти, ако с моята невярност Божията вярност стане по-явна, за Неговата слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник?

8. И защо да не вършим зло, за да дойде добро? (както някои клеветнически твърдят, че ние така говорим). На такива осъждането е справедливо.

9. Тогава що следва? Имаме ли ние някакво предимство над езичниците? Никак; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.

10. Както е писано: -
"Няма праведен ни един;

11. Няма никой разумен,
Няма кой да търси Бога.

12. Всички се отклониха, заедно се развратиха;
Няма кой да прави добро, няма ни един".

13. "Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят".
"Аспидова отрова има под устните им".

14. "Техните уста са пълни с клевета и горест".

15. "Нозете им бързат да проливат кръв;

16. Опустошение и разорение има в пътищата им;

17. И те не знаят пътя на мира",

18. "Пред очите им няма страх от Бога".

19. А знаем, че каквото казва законът, казва го за ония, които са под закона; за да се затулят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съдбата на Бога.

20. Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.

21. А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците,

22. сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разлика.

23. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,

24. а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса,

25. Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, -

26. за да покаже, казвам правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса.

27. И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.

28. И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.

29. Или Бог е Бог само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците е.

30. Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра.

31. Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.

Римляни 3:31
31. Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.

Римляни 3:3
3. Понеже, ако някои бяха без вяра, що от това? тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност?

Ефесяни 2:15
15. като в плътта Си унищожи враждата, сиреч, закона със заповедите му изразени в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек, и тъй да направи мир,

Римляни 6:6
6. като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.

1 Коринтяни 6:13
13. Храната е за стомаха, и стомахът е за храната; но Бог ще унищожи и него и нея. А тялото не е за блудодеяние, но за Господа, и Господ е за тялото,

Целта на закона

Вторник - 1 август
Галатяни 3:19-29
19. Тогава, защо се даде закона? Прибави се с цел да се изявяват престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; и беше прогласен от ангели чрез един ходатай.

20. Но ходатаят не ходатайствува за един; а Бог, Който дава обещание, е един.

21. Тогава, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона.

22. Но писанието затвори всичко под грях, та обещанието, изпълняемо чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тия, които вярват.

23. А преди да дойде вярата ние бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата, която имаше да се открие.

24. Така, законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.

25. Но след идването на вярата не сме вече под детеводител.

26. Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа.

27. Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.

28. Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.

29. И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.

Галатяни 3:19
19. Тогава, защо се даде закона? Прибави се с цел да се изявяват престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; и беше прогласен от ангели чрез един ходатай.

Галатяни 3:19
19. Тогава, защо се даде закона? Прибави се с цел да се изявяват престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; и беше прогласен от ангели чрез един ходатай.

Римляни 5:13
13. (защото и преди закона грехът беше в света, грях, обаче, не се вменява, когато няма закон;

Римляни 5:20
20. А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта;

Римляни 5:20
20. А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта;

Римляни 7:13
13. Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.

Римляни 3:20
20. Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.

Римляни 5:13
13. (защото и преди закона грехът беше в света, грях, обаче, не се вменява, когато няма закон;

Римляни 5:20
20. А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта;

Римляни 7:7-8
7. Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".

8. Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

Римляни 7:13
13. Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.

Римляни 4:15
15. понеже законът докарва, не обещание, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.

Продължителността на действие на Божия закон

Сряда - 2 август
Битие 9:5-6
5. А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! от брата на всеки човек, ще изискам живота на човека.

6. Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ направи Бог човека.

Битие 18:19
19. Защото съм го избрал {Еврейски: познал. Вж. Амос 3:2}*, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него.

Битие 26:5
5. понеже Авраам послуша гласа Ми, и опази заръчването Ми, заповедите Ми, повеленията Ми и законите Ми.

Битие 39:7-10
7. И след време, жената на господаря му хвърли очи на Иосифа и му рече: Легни с мене.

8. Но той отказа и рече на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома и предаде в моята ръка всичко що има;

9. в тоя дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?

10. И при все, че тя говореше на Иосифа всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея.

Изход 16:22-26
22. А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всекиго, всичките началници на обществото дойдоха и известиха на Моисея.

23. А той им рече: Това е точно каквото каза Господ. Утре е събота, света почивка Господу; опечете колкото искате да опечете, и сварете колкото искате да сварите; и турете настрана каквото остане, да ви стои за утре.

24. И тъй, туриха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се усмърдя, нито се намери червей в него.

25. Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота Господу; днес няма да го намерите на полето.

26. Шест дена ще го събирате; но седмият ден е събота, в нея няма да се намира.

Изход 19:10-23
10. Господ рече още на Моисея: Иди при людете, освети ги днес и утре, и нека изперат дрехите си;

11. и нека бъдат готови за третия ден, защото на третия ден Господ ще слезе на Синайската планина пред очите на всичките люде.

12. И да поставиш прегради наоколо за людете, и да кажеш: Внимавайте да се не качите на планината, нито да се допрете до полите му: който се допре до планината непременно ще се умъртви;

13. обаче ръка да се не допре до него, но той да се убие с камъни или със стрели, било то животно или човек, който се допре, да не остане жив. Когато тръбата дълго тръби, тогава нека се приближат до планината.

14. И тъй, Моисей слезе от планината при людете и освети людете; а те изпраха дрехите си.

15. И рече на людете: Бъдете готови за третия ден; не се приближавайте при жена.

16. А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и всичките люде, които бяха в стана, потрепераха.

17. Тогава Моисей изведе людете из стана, за да посрещнат Бога; и застанаха под планината.

18. А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът и се дигаше, като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно.

19. И когато тръбният глас се усилваше Моисей говори, и Бог му отговори с глас.

20. И Господ слезе на върха на Синайската планина. И Господ повика Моисея до върха на планината; и Моисей се възкачи.

21. Тогава рече Господ на Моисея: Слез, заръчай на людете да се не спуснат към Господа, за да гледат и паднат мнозина от тях.

22. Така и свещениците, които се приближават при Господа, нека се осветят, за да не нападне Господ на тях.

23. А Моисей рече Господу: Людете не могат да се възкачат на Синайската планина, защото Ти си ни заповядал, казвайки: Постави прегради около планината и освети я.

Галатяни 3:16-19
16. А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос.

17. И това казвам, че завет, предварително потвърден, от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-после, така щото да се унищожи обещанието.

18. Защото, ако наследството е чрез закона, не е вече чрез обещание; но Бог го подари на Авраама с обещание.

19. Тогава, защо се даде закона? Прибави се с цел да се изявяват престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; и беше прогласен от ангели чрез един ходатай.

Матей 5:17-19
17. Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша но да изпълня.

18. Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.

19. И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.

Псалми 112:8
8. Утвърдено е сърцето му; той не ще се бои
До тогаз, до когато види повалянето на неприятелите си.

Откровение 2:25
25. но дръжте онова, което имате, докле дойда.

Римляни 8:3-4
3. Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе ослабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта,

4. за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух.

Колосяни 2:6
6. И тъй, както сте приели Христа Исуса, Господа, така и се обхождайте в Него,

Превъзходството на обещанието

Четвъртък - 3 август
Деяния 7:38
38. Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас:

Галатяни 3:19-20
19. Тогава, защо се даде закона? Прибави се с цел да се изявяват престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; и беше прогласен от ангели чрез един ходатай.

20. Но ходатаят не ходатайствува за един; а Бог, Който дава обещание, е един.

Галатяни 3:19-20
19. Тогава, защо се даде закона? Прибави се с цел да се изявяват престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; и беше прогласен от ангели чрез един ходатай.

20. Но ходатаят не ходатайствува за един; а Бог, Който дава обещание, е един.

Второзаконие 33:2
2. Рече: -
Господ дойде от Синай,
И яви им се от Сиир;
Осия от планината Фаран,
И дойде с десетки хиляди светии;
От десницата Му излезе огнен закон за тях.

Деяния 7:38
38. Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас:

Деяния 7:53
53. вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.

Евреи 2:2
2. Защото, ако словото, изговорено чрез ангели, стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата,

1 Тимотей 2:5
5. Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус,

Второзаконие 5:5
5. (а в онова време аз стоях между Господа и вас, за да ви известя Господните думи; защото се уплашихме от огъня, и не се възкачихме на планината), като казваше: -

Битие 15:1-6
1. След тия събития, дойде Господното слово на Аврама във видение и каза: Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти е извънредно голяма.

2. А Аврам рече: Господи Иеова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и тоя Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми?

3. Аврам рече още: Ето Ти не ми даде чадо; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник.

4. Но, ето, дойде Господното слово и му каза: Тоя човек няма да ти стане наследник; но оня, който ще излезе от твоите чресла, ще ти бъде наследник.

5. Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И рече му: Толкова ще бъде твоето потомство.

6. И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда.

Битие 18:1-33
1. След това Господ се яви на Авраама при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.

2. Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:

3. Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си.

4. Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото.

5. И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал.

6. Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.

7. А Авраам се затече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.

8. После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха.

9. Тогава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е.

10. И рече Господ: До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.

11. А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.

12. И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?

13. А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?

14. Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син.

15. Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той каза: Не е тъй; ти се засмя.

16. Като станаха от там, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.

17. И Господ рече: Да скрия ли от Авраама това, което ще сторя,

18. тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята?

19. Защото съм го избрал {Еврейски: познал. Вж. Амос 3:2}*, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него.

20. И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък,

21. ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная.

22. Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом.
Но Авраам още стоеше пред Господа.

23. И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?

24. Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, не ще ли го пощадиш, заради петдесетте праведника, които са в него?

25. Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведния с нечестивия, така щото праведният да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?

26. И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място, заради тях.

27. А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;

28. може би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет.

29. А Авраам пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесетте няма да сторя това.

30. А Авраам рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.

31. А Авраам рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града.

32. Тогава Авраам рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десетте няма да го погубя.

33. А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.

Битие 22:1-18
1. След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме.

2. И рече Бог: Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.

3. На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал.

4. На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч.

5. Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас.

6. И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно.

7. Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече Исаак: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?

8. И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.

9. А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.

10. И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си.

11. Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме.

12. И ангелът рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син.

13. Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.

14. И Авраам наименува това място Иеова-ире {Т.е., Господ ще промисли.}*; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.

15. Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече:

16. В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син,

17. ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;

18. в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.

Битие 3
1. А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?

2. Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем;

3. но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.

4. А змията рече на жената: Никак няма да умрете;

5. но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.

6. И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.

7. Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.

8. И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.

9. Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?

10. А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.

11. А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?

12. И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.

13. И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.

14. Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.

15. Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.

16. На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.

17. А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.

18. Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.

19. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.

20. И човекът наименува жена си Ева {Т.е. Живот.}*, защото тя беше майка на всички живи.

21. И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.

22. И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, -

23. затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.

24. Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.

Битие 28
1. Тогава Исаак повика Якова, и, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери.

2. Стани, иди в Падан-арам, в дома на майчиния ти баща Ватуил, и от там вземи жена, от дъщерите на вуйчо ти Лавана.

3. И Бог Всемогъщи да те благослови и да те наплоди и умножи, така щото да произлязат от тебе редица племена;

4. и даденото на Авраама благословение да го даде на тебе и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята в която си пришелец, която Бог даде на Авраама.

5. Така Исаак изпрати Якова; и той отиде в Падан-арам при Лавана, син на сириеца Ватуила, и брат на Ревека, майка на Якова и Исава.

6. А Исав, като видя, че Исаак благослови Якова и го изпрати в Падан-арам, да си вземе жена от там, и че, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от Ханаанските дъщери;

7. и че Яков послуша баща си и майка си та отиде в Падан-арам;

8. и като видя Исав, че ханаанските дъщери не се нравеха на баща му Исаака,

9. то Исав отиде при Исмаила и, освен другите си жени, взе за жена и Маелета, дъщеря на Авраамовия син Исмаил, сестра на Новаита.

10. Яков, прочее, излезе от Вирсавее и отиде към Харан.

11. И, като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък та го тури за възглавница, и легна да спи на това място.

12. И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.

13. И Господ стоеше над нея, и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраама, и Бог на Исаака; земята на която лежиш ще дам на тебе и на потомството ти.

14. Твоето потомство ще бъде многочислено, като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез тебе и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята.

15. Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тая земя; защото няма да те оставя, докле не извърша това, за което ти говорих.

16. А като се събуди Яков от съня си, рече: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел.

17. И убоя се, и рече: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата небесна.

18. На сутринта, като стана Яков рано, взе камъка, който си беше турил за възглавница, изправи го за стълб, и изля масло на върха му.

19. И наименува онова място Ветил {Божий дом.}*; а преди името на града беше Луз.

20. Тогава Яков се обрече и каза: Ако бъде Бог с мене, и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,

21. така щото да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог,

22. и тоя камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, що ми дадеш, ще дам десетък на Тебе.

Деяния 9
1. А Савел, като още дишаше заплашване и убийство против Господните ученици, отиде при първосвещеника.

2. и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, че, ако намери някой от тоя Път, мъже или жени, да ги докара вързани в Ерусалим.

3. И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.

4. И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?

5. А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш.

6. Но стани, влез в града, и ще ти кажа какво трябва да правиш.

7. А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.

8. И Савел стана от земята, и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.

9. И прекара три дни без да види и, не яде, нито пи.

10. А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение: Анание! А той рече: Ето ме, Господи.

11. И Господ му рече: Стани и иди на улицата, която се нарича Права и попитай в къщата на Юда за един тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли;

12. и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледа.

13. Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Ерусалим.

14. И тука имал власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето име.

15. А Господ му рече: Иди, защото той ми е съд избран да разгласява Моето име пред народите и царе и пред израилтяните;

16. защото Аз ще му покажа, колко много той трябва да пострада за името Ми.

17. И тъй Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати, - същият Исус Който ти се яви на пътя, по който ти идеше, - за да прогледаш и да се изпълниш със Светия Дух.

18. И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледа; и стана та се кръсти.

19. А като похапна, доби сила, и преседя няколко дни с учениците в Дамаск.

20. И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син.

21. И всички, които го слушаха, се удивляваха, и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това име, и дошъл тука за да закара такива вързани при главните свещеници?

22. А Савел се засилваше още повече, и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че това е Христос.

23. И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият;

24. но техния заговор стана известен на Савла. И те даже вардеха портите денем и нощем, за да го убият,

25. но учениците му го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош.

26. И когато дойде в Ерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик.

27. Но Варнава го взе та го доведе при апостолите, и разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име.

28. И той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господното име.

29. И говореше и се препираше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият.

30. Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.

31. И тъй по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и, като ходеше в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваше.

32. И Петър, като обикаляше всичките вярващи, слезе и до светиите, които живееха в Лида.

33. И там намери един човек на име Еней, който бе пазил легло осем години, понеже беше парализиран.

34. И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани направи леглото си. И веднага той стана.

35. И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле, го видяха, и се обърнаха към Господа.

36. А в Иопия имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния.

37. И през тия дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.

38. И понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама човека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.

39. И Петър стана и отиде при тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всичките вдовици стояха около него и плачеха, и му показаха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна когато бе с тях.

40. А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. И тя отвори очите си, и като видя Петра, седна.

41. И той й подаде ръка и я изправи; и после повика светиите и вдовиците и представи им я жива.

42. И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа.

43. А Петър преседя дълго време в Иопия у някого си кожар Симон.

Разширено изучаване

Петък - 4 август

Разказ

Печат на страницата